РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. П., 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230100357 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Е. Д., роден
на ********** г. на остров К., Г., с постоянен адрес в Р Г., ул. К. № 1, А., А.-
17455, с адрес в Р България гр. С., ж.к. М. – Б, бл.66, вх.А, ет.3, ап.7, с ЛНЧ №
****, чрез адв. П. Т.-С., САК, със съдебен адрес гр. С., кв. Д., ул. Д. № 4, ап.1,
срещу дружеството-работодател „В.“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „Ц. III“ № 9, ет.3, представлявано от управителя
А.С..
Сочи се в исковата молба, че на 10.03.2021 г. между страните е сключен
Трудов договор № 24.1 от 10.03.2021 г., по силата на който ищецът бил
назначен на длъжността Консултант при „В.“ ООД, като в трудовия договор
били посочени условията, при които ще се полага труд от служителя,
задълженията, които му се вменяват, както и дължимото му се трудово
възнаграждение. Твърди се, че към настоящия момент екземпляра от
трудовия договор, който е за служителя все още не му е връчен от
работодателя, въпреки положените усилия от страна на ищеца да се снабди
със същия.
Посочено е още, че на 25.01.2023 г. ищецът получил имейл от
работодателя си, с който последният го уведомил, че е прекратил сключения
между страните трудов договор, на основание чл. 190, ал. 1. т. 4 от КТ, т.е.
служителят е дисциплинарно уволнен поради злоупотреба с доверието на
работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения, считано
от 05.01.2023 г. Заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е
приложена към имейла и ищецът е в пълно неведение относно това връчена
ли му е заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на посочения от
същия адрес в гр. П. и ако му е връчена какво е нейното съдържание.
Излага се и това, че ищецът неколкократно е поискал от работодателя
си да му бъде оформена трудовата книжка, както и да му бъдат предоставени
всички други необходими документи, свързани с прекратяването на трудовия
1
договор, както и екземпляра му от трудовия договор, но към настоящия
момент не е получил исканите действия и документи от ответната страна.
Твърди се, че уволнението на ищеца на посоченото от работодателя
основание е незаконно, тъй като работодателят не е спазил процедурата за
налагане на дисциплинарно наказание, както и че не са налице основанията на
чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да признае за незаконно и да отмени
уволнението на Е. Д., с ЛНЧ № ****; както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 и чл. 228, ал. 1 КТ, да осъди „В.“ ООД, с
ЕИК: ***, да заплати на ищеца Е. Д. обезщетение за оставане без работа в
размер на 904,76 евро (равняващи се на 1 769,56 лева), равняващо се на
брутното трудово възнаграждение за 19 работни дни (за периода от
05.01.2023 г. до 31.01.2023 г.), считано от деня на уволнението, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Претендира сторените по делото съдебни и деловодни разноски,
адвокатско възнаграждение.
По реда на чл.131 ГПК ответникът-работодател е депозирал отговор, в
който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата
молба и законосъобразност на проведената процедура по налагане на
дисциплинарното уволнение.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа изложено в молбата и моли исковете
да бъдат уважени.
Процесуалния представител на ответната страна оспорва депозираните
искове и моли за отхвърляне на същите.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като доказателства по делото са приети приложените към исковата
молба и писмения отговор доказателства, а именно: Трудов договор между
„В.“ООД и Е. Д., имейл от 25.01.2023 г. от „В.“ООД до Е. Д. относно
прекратяване на трудовия му договор, имейл от 14.04.2023 г. от Е. Д. до
„В.“ООД с искане да му бъдат предоставени документите, касаещи
прекратяването на трудово му правоотношение, имейл от 21.03.2023 г. от
ищеца до ответното дружество, че все още очаква изисканите от него
документи, сигнал с вх.№ 23018615 от 24.02.2023 г. до ДИТ гр.Благоевград,
справка по чл.62, ал.5 от електронната система на НАП-С., три броя заявка от
„Импала Холдинг“АД и „Белла България“АД до „В.“ООД от 18.01.2022 г.,
съобщение от ел.поща от 11.09.2022 г. от „В.“ до г-н Д. относно изпълнение
на договор, съобщение по ел.поща от 26.10.2022 г. до г-н Д. относно напредък
2
на сътрудничеството, кореспонденция между страните в периода 01.10.2021 г.
до 22.09.2022 г., лична карта номер АО 438069 на Д. Е., роден на **********
г., Трудов договор № 24.1 от 10.03.2021 г., справка за входящи и изходящи
телефонни обаждания за конкретни телефонни номера: + 359 ********* и +
30 ********** за периода м.февруари-м.септември 2022 г.
Приобщено е и личното трудово досие на ищеца съдържащо: писмо до
г-н Е. Д. относно прекратяване на трудов договор, копие на трудова книжка
на Е. Д., Заповед № 192.1/05.01.2023 г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ по трудов договор № 24.1 от 10.03.2021 г., Заповед №
192.2/05.01.2023 г. за прекратяване на трудов договор № 24.1 от 10.03.2021 г.,
платежно нареждане за сумата от 1 526,79 лева от 07.12.2022 г., платежно
нареждане за сумата от 1 526,79 лева от 09.11.2022 г., платежно нареждане за
сумата от 1 526,79 лева от 07.10.2022 г., платежно нареждане за сумата от
1 526,79 лева от 05.09.2022 г., платежно нареждане за сумата от 1 526,79 лева
от 03.08.2022 г., платежно нареждане за сумата от 1 526,79 лева от 07.07.2022
г., платежно нареждане за сумата от 1 526,79 лева от 02.06.2022 г., платежно
нареждане за сумата от 1 526,79 лева от 03.05.2022 г., платежно нареждане за
сумата от 1 517,68 лева от 01.04.2022 г., платежно нареждане за сумата от
1 517,68 лева от 04.03.2022 г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева
от 03.02.2022 г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 06.01.2022
г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 03.12.2021 г., платежно
нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 02.11.2021 г., платежно нареждане за
сумата от 1 517,68 лева от 04.10.2021 г., платежно нареждане за сумата от
1 517,68 лева от 03.09.2021 г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева
от 30.07.2021 г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 01.07.2021
г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 04.06.2021 г., платежно
нареждане за сумата от 639,17 лева от 04.06.2021 г., платежно нареждане за
сумата от 1 517,68 лева от 29.04.2021 г., платежно нареждане за сумата от
834,64 лева от 31.03.2021 г., 23броя платежни ведомости за периода от м.март
2021 г. до м.януари 2023 г., лична карта на ищеца, длъжностна
характеристика на длъжността „Икономически съветник“, служебна бележка
от 10.03.2021 г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа, Трудов договор № 24.1 от 20.03.2021 г.(л.332-405 по делото).
Към доказателствения материал по делото са приобщени и представени
от ищцовата страна документи представляваща електронна комуникация
между страните във връзка с изпълнение на поставените задачи от страна на
работодателя, както и два броя доклади, изготвени от ищеца във връзка с
възложените му трудовите задължения (л.433-983 от делото).
Ангажиран е и констативен протокол и съобщение за такси изх.№
28744/12.06.2023 г. от ЧСИ Ренета Милчева, съпроводително писмо за
връчване по чл.18, ал.5 от ЗЧСИ изх.№ 25799/29.05.2023 г., разписка от
01.06.2023 г. за получени документи от адв.П. Старева, покана от „В.“ООД №
3
20478 от 29.05.2023 г., пълномощно от 09.01.2023 г., установяващи
връчването на документите във връзка с прекратения трудов договор (л.984-
989 от делото).
В провелото се производство по делото, в качеството на свидетели са
разпитани лицата К.С., Е. Д. младши и А.В..
Свидетелят С. посочва, че бил запознат с договора на ищеца, тъй като
заедно го обсъждали преди да бъде подписан. Твърди, че в договорът имало
страшно много задължения, които трябвало да се изпълняват и самият
договор бил много общ, въпреки това обаче имало разбирателство,
споразумение, и задачата на г-н Е. Д. била да направи няколко проучвания за
„В.“, тъй като ставало въпрос за много дълъг проект, за който трябвало да се
събират много данни и информация. Сочи, че ищецът имал повече от 40
години стаж, тъй като бил ръководител на много голямо дружество в Г. и
имал богат опит. Излага твърдения, че „В.“ имали клиент, който бил в ресора
на хранителната промишленост, и искали ищецът да им сътрудничи защото
имал съответния опит и най-вече международен опит за конкретния продукт,
и им трябвал един човек, който има подобен опит, тъй като дейността била е
чужбина, извън страната. Твърди, че на база на договора не е имало период на
предаване или на изпълнение на дейността, но тъй като тези проучвания,
които те са искали отнемали много внимание, време и били доста, изискана
информация следвало да се събира и обичайно един период от няколко
месеца бил необходим, за да можело да се изпълни възложеното по
подобаващ начин. Посочва, че от това, което знае за 2021 г. е, че през
годината били поискани няколко проучвания, като предаването им било за
края на годината. Твърди, че договорът не бил конкретизиран с определен
период на изпълнение, като през 2021 г. всичко протичало по подобаващ
нормален начин, а през 2022 г. от ищеца устно му поискали да предаде
проекти, възможно най-бързо и в най-кратки срокове, без да бъде дадена
конкретна информация и конкретни данни или цел за изпълнение. Сочи, че
причина за това била някаква проверка от български органи на ответното
дружество. Излага, че за 2022 г. на ищецът не му били възлагани никакви
задачи и насоки в писмен вид, а единствено в устен, като първата
кореспонденция била през м.май. Сочи, че Д. бил притискан да предаде
проектите в нереални срокове. Излага твърдения, че научил от ищеца, че след
като напуснал работа същият бил обвинен, че не изпълнявал изрядно
условията си. Посочва, че ищецът пътувал до България, за да се среща с
управителя на ответното дружество, както и същият този управител му се
обаждал на него като близък на Д., за да можело свидетелят да го уведоми, че
било необходимо докладите да бъдат изготвени и предадени много бързо
заради проверките.
Свидетелят Е. Д. (син на ищеца), посочва, че е запознат с трудовото
правоотношение на баща му с ответното дружество, тъй като му помагал за
отчетите и проектите. Твърди, че доколкото бил запознат възлагането на
4
работата от „В.“ било устно и баща му трябвало да предава проектите си до
края на годината. Излага твърдения, че миналата година дружеството
започнало на натиска баща му да предава проектите по-бързо, което
затруднявало баща му и начина на работа. Били са му изпратили няколко
писма с уведомления за нереален краен срок.
Свидетелката А.В. (служител на ответното дружество) посочва, че
ищецът бил нает във „В.“ във връзка със споразумение за консултантски
услуги сключено между „В.“ „Белла България“ и „Импала Холдинг“ като
консултант във връзка с това споразумение. Посочва, че основното качество
на г-н Д. било свързано с неговата работа в негово бивше дружество, в което
бил изпълнителен директор и „Белла България“ и „Импала Холдинг“ имали
отношения с това негово дружество, на което е бил изпълнителен директор,
като той трябвало да изпълнява и да предоставя проекти във връзка с
проучвания на „Белла България“ и „Импала Холдинг“ възложени от тях и
трябвало да направи маркетингови проучвания и консултации. Твърди, че
работното място на г-н Д. било във „В.“, но той не работил там, а имало
уговорка да се представят проектите, освен това трябвало да присъства поне
два пъти в месеца в офиса, но това не се случвало. Твърди, че общувала с
ищеца по имейл по представянето на негови разработки и проучвания, както и
че контактът с него ставал чрез имейли, телефонни обаждания. Излага
твърдения, че Д. сам си определял темите, във връзка с изискванията на
„Белла България“ и „Импала Холдинг“, като винаги бил в закъснение за
изпълнение на работата. Сроковете били поставяни от „Белла България“ и
„Импала Холдинг“ във връзка с изложеното и той винаги бил със закъснение.
Сочи, че това забавяне се отразило на работата на „В.“, като първото забавяне
било когато той трябвало да предаде работата на „Белла България“ и „Импала
Холдинг“ в м.април, във връзка с първото проучване на първото полугодие, а
те ги получили и ги предали м.юли на „Белла България“ и „Импала
Холдинг“, както и в края на годината бил също със закъснение, което довело
до прекратяване на плащанията от „Белла България“ към „В.“. Посочва, че
отношенията с ищеца бил прекратени отношенията с дисциплинарно
уволнение във връзка със злоупотреба доверието на работодателя, за това че
не си изпълнявал задълженията, като това се случило м.януари тази година,
защото вече отношенията били развалени. Излага че, за дисциплинарно
производство ищецът бил търсен за обяснения, преди да се пристъпи към това
производство, но ищецът не бил отК., както и не бил отК. на известните им
адреси, за да можело му бъдат изпратени документите.
Въз основа на изложеното от фактическа страна на спора, съдът
излага следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, във вр. с чл. 225 от КТ с искане
да се постанови решение, с което да бъде признато за незаконно и да бъде
5
отменено уволнението на Е. Д., както и да бъде осъдено ответното дружество
да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на 904,76
евро (равняващи се на 1 769,56 лева), равняващо се на брутното трудово
възнаграждение за 19 работни дни (за периода от 05.01.2023 г. до 31.01.2023
г.), считано от деня на уволнението, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Дисциплинарната отговорност при трудовите правоотношения е
свързана с виновно неизпълнение на задължения на работник/служител. Тази
отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона
дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани или приети
обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното
нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на
законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху
работодателя.
Нормата на чл.195, ал.1 от КТ постулира, че дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият
текст, въз основа на който се налага.
Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото
съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла
на чл.195, ал.1 от КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от
кого извършено то.
Задължението по чл.195, ал.1 от КТ за мотивиране на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на
чл.189, ал.2 от КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по
чл.194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на
съдебното производство при обжалване на наложеното наказание /вж.
Решение № 676/12.10.2010 г. по г. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО/.
Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 от КТ. Правно релевантно е
също така и обстоятелството дисциплинарното нарушение да е посочено по
разбираем начин, който дава възможност на работника да проведе
пълноценно защитата си.
В разглеждания случай работодателят не е изпълнил задължението си,
установено в посочената норма, като не е описал нарушението на трудовата
дисциплина, за което е наказан ищецът, чрез съществените му признаци.
Работодателят не е посочил кога са извършени дисциплинарните нарушения
като дата, място, време, липсва и конкретика относно извършените
нарушения – кои проучвания не е изготвил в указаните срокове, в какво се
състои некачественото изпълнение на поставените му задачи, в както се
състои неизпълнението на възложените му задачи и т. н.
Само на това основание искът се явява основателен.
Иницииралата процеса страна в изложените си аргументи за
незаконност на процесното уволнение, се позовава и на нередовно проведена
процедура по чл.193, ал.1 от КТ.
Съгласно новелата на чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
6
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на
дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до
работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата
дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за
начало на дисциплинарно производство.
С оглед същността на обясненията - средство за защита, чрез
осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от
работника/служителя доказателства, което е необходимо за обективна
преценка по повод на конкретно извършено нарушение, в т.ч. на тежестта му,
от значение е достигането на отправената покана - писмена или устна - за
даване на такива до адресата.
В практиката на ВКС – например решение № 398 от 25.02.2002 г. по
гр.д.№748/2001 г., ІІІ ГО, решение № 290 от 31.03.2012982/2013 г. по описа на
ВКС, ІІІ ГО, е застъпено, че във връзка със задължението на работодателя
по чл.193, ал.1 от КТ е необходимо и достатъчно в съдебния процес да се
установи, че същият е поискал обяснения от работника или служителя за
извършеното нарушение на трудовата дисциплина.
Съществен е фактът на поискване на обясненията, който факт може да
се установява в процеса с всички доказателствени средства. Установи ли се,
че работодателят е поискал обясненията, той се счита за изправен по
отношение задължението по чл.193, ал.1 от КТ. Субектът на дисциплинарна
власт следва да поиска обясненията по повод решаване на въпроса за
дисциплинарното наказание преди налагането му и работникът или
служителят следва да е наясно във връзка с какви нарушения следва да даде
обяснения. След като такива обяснения са поискани, следва да се приеме, че
задължението по чл.193 от КТ е изпълнено.
В настоящия случай, от събрания по делото обемен доказателствен
материал не се установи от страна на ответника надлежно и валидно да са
поискани обяснения от ищеца преди да бъде издадена процесната заповед, с
която е прекратено трудовото правоотношение между страните.
Приложена многобройна кореспонденция /изведена от комуникация по
електронна поща/ във връзка с поставяне на задачи, предаването на проекти и
т.н., но не е представена такава, в която ответникът да е поискал от ищеца
писмени обяснения във връзка с твърдените нарушения на трудовия договор,
още повече, че се установи по делото, че комуникацията между страните е
ставала в по-голямата си част по електронен път.
Поради това, не би могло да се приеме, че уволненото лице е
разполагало с възможност да реализира правото си на защита като даде
писмени обяснения.
Съдът не споделя възраженията на ответната страна, че ищецът бил
многократно търсен, дори и по телефон, но същият не отговорил и не дал
исканите му обяснения, тъй като от приетата по делото кореспонденция се
установява, че такава е провеждана между страните на през месеците
септември, октомври, ноември, предхождащи издадената заповед,с което
трудовото правоотношение е прекратено.
Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо от
нормата на чл.193, ал.1 от КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта
за дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза
в разглеждането на спора по същество.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че исковата
претенция с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ се явява изцяло
основателна.
7
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ, при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца. В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че
след уволнението, за периода от 05.01.2023 г. до 31.01.2023 г., е останал без
работа и не е получавал трудово възнаграждение, както и че оставането му
без работа е в причинна връзка с уволнението (в т. см. е постановеното
Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г.,
ОСГК).
Съдът намира, че така заявената искова претенция се явява основателна,
доколкото от изисканата по делото справка относно регистрирани трудови и
граждански договори на ищеца за процесния период, се установява, че за
периода от 05.01.2023 г. до 31.01.2023 г. няма данни за сключени или
прекратени трудови договори на основание чл.62, ал.5 от КТ, както и няма
данни за осигуряване по трудови, извън трудови или служебни
правоотношения, няма данни за самоосигуряване като собственик или
съдружник в дружество, а и не се събраха други доказателства опровергаващи
изложеното.
Относно разноските:
В исковата молба е направено искане за присъждане на сторените по
делото разноски. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от
последния разноски, които съгласно представен списък с разноски по чл.80
ГПК са в размер на 1 877 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, тъй като ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и предвид уважаване на предявените искове,
ответното дружество трябва да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен
съд – гр. П. държавната такса, дължима във връзка с уважаването на
ищцовите претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, като държавната такси
по претенцията по т.1 е в размер на 50 лева (съгласно чл.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), а по т.3 е в
размер на 70,78 лева, която е определена съгласно чл.1 от цитираната
8
Тарифа.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ , на основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ, уволнението на Е. Д., с ЛНЧ: ****, роден на ********** г. на остров
К., Г., с постоянен адрес в Р Г., ул. К. № 1, А., А.-17455, с адрес в Р България
гр. С., ж.к. М. – Б, бл.66, вх.А, ет.3, ап.7, от длъжността „Икономически
съветник“, заемана при „В.“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Ц. III“ № 9, ет.3, извършено на основание чл. 190, ал.1,
т.4 от КТ със Заповед № 192.1 от 05.01.2023 г., издадена от „В.“ООД, ЕИК:
***, гр.П..
ОСЪЖДА „В.“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. „Ц. III“ № 9, ет.3, представлявано от управителя А.С., да заплати
на Е. Д., с ЛНЧ: ****, роден на ********** г. на остров К., Г., с постоянен
адрес в Р Г., ул. К. № 1, А., А.-17455, с адрес в Р България гр. С., ж.к. М. – Б,
бл.66, вх.А, ет.3, ап.7, на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 КТ,
сумата от 904,76 евро (равняващи се на 1 769,56 лева), представляваща
обезщетение за оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение,
извършено със Заповед № 192.1 от 05.01.2023 г., издадена от „В.“ООД, ЕИК:
***, гр.П., за периода от 05.01.2023 г. до 31.01.2023 г. вкл., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 02.03.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78а, ал.1 от ГПК, „В.“ ООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ц. III“ № 9, ет.3, представлявано
от управителя А.С., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Е. Д., с ЛНЧ: ****, роден на
********** г. на остров К., Г., с постоянен адрес в Р Г., ул. К. № 1, А., А.-
17455, с адрес в Р България гр. С., ж.к. М. – Б, бл.66, вх.А, ет.3, ап.7, сумата
от 1 877 (хиляда осемстотин седемдесет и седем) лева, представляваща
сторени разноски в настоящето производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „В.“ ООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ц. III“ № 9, ет.3, представлявано
от управителя А.С., да заплати по сметка на Районен съд – гр. П., сумата от
9
120,78 (сто и двадесет лева и седемдесет и осем стотинки) лева,
представляващи държавна такса по уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Благоевградския окръжен съд, в
двуседмичен срок от указаната на страните дата по смисъла на чл.315, ал.2
ГПК, а именно от 27.06.2023 год.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10