Определение по дело №73/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 57/29.04.2013 г., постановено по гр.д. №172/2012г., Кърджалийският районен съд е признал за недоказано оспорването истинността на уведомление с изх. № 94-А-297/1/24-9 от 2012г. на О. К. и разписен лист, подписан от директор "А." и главен архитект П. Н., в частта относно съдържанието, и ги е приобщил към доказателствата по делото. Съдът е отхвърлил предявения от Е. С. М. с ЕГН * от Г., ул. "П. Н. №*, .*, ап.*, със съдебен адрес: Г., ул. "А. К." №*, .*, офис *, чрез А. В. К. - В. от АК Г., против О. И. Х. от Г. , ж.к. "Т." , бл. *, вх. "Г", .*, an.*, иск по чл. 30, ал.З от ЗС за присъждане на сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от участие в ползите - припадащата й се част от получавания от ответниците месечен наем в размер на 1 000 лева по Договор за наем на съсобствена вещ - обект с идентификатор 40909.106.53.1.8, построен в недвижим имот с идентификатор № 40909.106.53 по кадастралната карта на Г., за периода 10.08.2007г.-10.08.2008г., като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е и предявения от Е. С. М. с ЕГН * от Г. , ул. "П. Н. №*, .*, ап.*, със съдебен адрес: Г., ул. "А. К." №*, .*, офис *, чрез А. В. К. - В. от АК Г., против С. Д. Г. от Г. , ул. "О. П." №*, иск по чл. 30, ал.З от ЗС за присъждане на сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от участие в ползите - припадащата й се част от получавания от ответниците месечен наем в размер на 1 000 лева по Договор за наем на съсобствена вещ - обект с идентификатор 40909.106.53.1.8, построен в недвижим имот с идентификатор № 40909.106.53 по кадастралната карта на Г., за периода 10.08.2007г.-10.08.2008г., като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил ищцата Е. Саркиз М. да заплати на ответника О. И. Х. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и на ответника С. Д. Г. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от недоволната от решението изцяло, ищца в първоинстанционното производство Е. С. М.. В същата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъква се, че решението в частта му, с която е съдът е признал за недоказано оспорването истинността на уведомление с изх. № 94-А-297/1/24-9 от 2012г. на О. К. и разписен лист, подписан от директор "АСУТ" и главен архитект П. Н., в частта относно съдържанието му, било недопустимо, защото съдът се произнесъл в диспозитива по непредявено искане, което не било предмет на делото. Необоснован пък бил довода на съда,че притежавания от ответниците договор за доброволна делба не бил оспорен от ищцата, защото първо той не бил представен по делото, за да бъде оспорен в същото заседание, и второ, тя изрично в откритото съдебно заседание от 05.09.2012 г., го била оспорила като нищожен, поради отсъствие на всички съсобственици в него. Твърди, че решението е необосновано и защото останали необсъдени приложените по делото писмени доказателства. В аспекта на изложеното жалбодателката моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено в цялост в отхвърлителните му диспозитиви и да бъде обезсилено като недопустимо в частта, с която е признато за недоказано оспорването на уведомление с изх. № 94-А-297/1/24-9 от 2012г. на О. К. и разписен лист, подписан от директор "АСУТ" и главен архитект П. Н., в частта относно съдържанието му. Претендира присъждане на разноски.

По делото в срока и при условията на чл.263, ал.2 от ГПК, отговор на въззивната жалба от ответниците по същата, не е депозиран.

В съдебно заседание, жалбодателката М., чрез депозирано от процесуалния й представител писмено становище, поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание, ответниците по въззивната жалба Х. и Г., чрез процесуалния си представител, оспорват същата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Надлежният Кърджалийски районен съд, по силата на уважено възражение за местна неподсъдност на спора от Пловдивския районен съд, е разгледал предявената при условията на обективно и субективно съединение, искова претенция от Е. С. М. против ответниците О. И. Х. и С. Д. Г., с която същата цели да бъде осъден на основание чл.30, ал.3 от ЗС всеки от ответниците да й заплати сумата в размер на 600 лв., съставляваща размера на дължимото обезщетение за лишаването й от участие в ползите –припадащата й се част от получавания от ответниците месечен наем в размер на 1 000 лв. по Договор за наем на съсобствена вещ- обект с идентификатор № 40909.106.53.1.8, построен в недвижим имот с идентификатор № 40909.106.53 по КК на Г. за периода 10.08.2007 г. – 10.08.2008 г.

Претендираното си право върху процесния съсобствен имот ищцата обосновава /уточняваща молба–л.18/ : - с притежаваното от нея влязло в сила решение № 529/ 20.07.2001 г.,постановено по в.гр.д. № 889/1996 г. на Хасковския окръжен съд, по силата на което й е признато право на 20/218 ид.части от имот с пл.сн. № 2375 в кв.56 по регулационния план на Г. от 1980 г., находящ се в Г., У.К.” № *, при граници за целия имот: ул. „Р.”, У.К.” и И. С. К.; - с обстоятелството, че през 1980 г. притежаваните от праводателя й 20 кв.м. от празното дворно място, върху които били построени бараки и клозет, били застроени от ОП „З. х.”, бивше ОФ„Х. и п.”, което съборило постройките и застроило кухненски бокс и складови помещения от 60.82 кв.м, които в последствие били приобщени към самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 40909.106.53.1.8, собственост на ответниците, и в който обект по силата на издадения въз основа на решението на ХОС, изпълнителен лист, била въведена от ЧСИ във владение.

Ответниците О. И. Х. и С. Д. Г. от своя страна оспорват претендираното от ищцата право на собственост върху 20/218 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор №40909.106.53.1.8, като противопоставят изключителното си право на собственост върху процесния имот на основание приобщения по делото Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 132, т.ІІІ, рег.№ 5015/ 22.04.2008 г. по описа на Нотариус с рег.№ 020 на НК, по силата на който получили в общ дял самостоятелен търговски обект с идентификатор № 40909.106.53.1.8, находящ се в Г., У.Р.”, разположен на партерния етаж със самостоятелен вход в сграда с идентификатор № 40909.106.53.1 в поземлен имот с идентификатор № 40909.106.53 по КК на Г., със застроена площ от 120 кв.м. и избено помещение в подзема, с полезна площ 25.00 кв.м.,при граници на търговския обект:северозапад- У.Р.”, североизток- У.Клокотница, на партерния етаж: самостоятелни обекти с идентификатори №№ 40909.106.53.1.7; 40909.106.49.4.3; 40909.106.53.1.5; външен вход със стълбищна клетка от У.К.”, над обекта : жилище с идентификатор № 40909.106.53.1.1.

В аспекта на изложените доводи, настоящата инстанция съобрази следното :

Безспорно в производството е обстоятелството, че с Решение N 529/20.07.2001г., постановено по в.гр. д. N 889/1996г. по описа на Хасковски окръжен съд е било признато за установено по отношение на четирима ответници, между които и по отношение на наследодателката на ответника в настоящото производство О. И. Х. /обстоятелство, което не е спорно по делото/ и по отношение на ответника С. Д. Г., че ищцата и в настоящото производство Е. С. М. е собственик на 20/218 идеални части от имот с пл. N 2375 в кв.56 по регулационния план Г. от 1980г., находящ се в Г., У.К.” N*, при граници на целия имот: ул.Р., ул.К. и И. С. К., като ответниците са били осъдени да предадат на ищцата владението на 20/218 идеални части от имота.

От прочита на приетия като доказателство по делото протокол от 03.10.2007 г. на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ, се установява, че на посочената дата ЧСИ е извършил фактически въвод във владение върху 20/218 ид.ч. от имот с пл.сн.№ 2375 в кв.56 по регулационния план на Г. от 1980 г., находящ се в Г., У.К.” № *, при граници за целия имот: У.Р.”, У.К.” и И. С. К.

Съгласно приетите без възражения заключения на вещото лице инж.Д.Д., изготвени по първоначалната/л.96/ и допълнителна /л.127/ съдебно–технически експертизи се установява, че по плана на Г., приет със Заповед № 260/ 14.05.1980 г. на К. на о. К., имотът отразен с пл.сн. № 2375 и УПИ ІІ,кв.56 е с обща площ на имота 218 кв.м., от които застроена площ -152 кв.м. и незастроена част от поземления имот възлизаща на 66 кв.м. По следващия план на града, одобрен със Заповед №75901.06.1989 г. на К. на о. К., поземлен имот с пл.сн.№2375 и УПИ-І е с площ 218 кв.м.,от която þастроена 152 кв.м. , и свободната незастроена площ 66.00 кв.м. През 2003 г. със Заповед №300-5-54/16.07.2003 г. на Изп.директор на АК е приета и одобрена КК на Г.,в която карта и в кадастралния регистър процесният имот с пл.сн.№ 2375 е записан с идентификатор № 40909.106.53 с обща площ 201 кв.м. –изцяло застроен. В регистъра към КК като собственици на поземления имот с идентификатор № 40909.106.53 са вписани ищцата Е.М., ответникът О.Х., Я. И. Ц. и наследници на С. К. С. Вещото лице изтъква, че в техническата информация, проверена в О. К. и в СГКК-К., не е открил конкретни данни, че застрояването е извършено от ОП „З. х.”. Вещото лице установява, че в поземлен имот с идентификатор № 40909.106.53 се намират самостоятелни обекти с идентификатори №№ 40909.106.53.1.5-с предназначение за търговска дейност-магазин,собственост на Г. К. Г.; имот с идентификатор № 40909.106.53.1.6 –с предназначение за търговска дейност-магазин, с неидентифициран собственик; имот с идентификатор № 40909.106.53.1.7 –с предназначение за търговска дейност –магазин от 20 кв.м. /скица –л.31/, собственост на ищцата Е. С. М. и имот с идентификатор № 40909.106.53.1.8 –с предназначение за търговска дейност –търговска зала и склад с обща площ от 120 кв.м./скица л.20/, собственост на ответниците О. И. Х. и С. Д. Г., както и че в имотът с идентификатор № 40909.106.53.1.8 няма извършено обособяване на друг самостоятелен обект в сграда.

От прочита на приобщеното към доказателствата по делото писмо/ уведомление № 94-А-297/1/24.9.2012 г. на директор на „АСУТ” и главен архитект на О. К. се установява, че поземленият имот с идентификатор № 40909.106.53 е изцяло застроен, и че изхождайки от скиците към кадастралната карта можело да се установи, че дворното място, съществувало преди застрояването било приобщено към имот с идентификатор № 40909.106.53.1.8, но че за извършено строителство в имота през 1980 г. в О. К. не се съхранявали документи. Посочено е в писмото, а и от приложеното заверено копие от разписен лист, който според подписалият писмото е към плана от 1980 г., се установява, че имот с пл.сн. № 2375 е записан като - двор на С. К. С. –зап. 235/22.05.1992 г. и н.а. 294, д.873/75 г.и Н. О. Х. –н.а. 87/01.01.93 г.; -сграда-наследници П. К. В. - н.а.157, д.275/50 г. ; 20/218 ид.ч. Е. С. М. -решение №529/20.07.2001 г. на ХОС; и Д. Ст. К. –н.а. 127, д.224/79 г. По делото е приобщено и заверено копие от договор за наем на имот от 10.08.2007 г., от прочита на който се установява, че същият е сключен от ответниците в производството О. И. Х. и С. Д. Г., в качеството им на наемодатели и „Н. –В. З. Д.”,в качеството му наемател. С договора е предоставен за временно /за срок от 1 година/ и възмездно /срещу месечна наемна цена от 1 000 лв./ ползването на имот, състоящ се от търговска зала и склад, находящ се на У.Клокотница” № 2 в Г..

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище.

Намира предявената въззивна жалба за неоснователна досежно направеното с нея искане за обезсилване като недопустимо на атакуваното първоинстанционно решение в частта му, с която съдът е признал за недоказано оспорването истинността на уведомление с изх. № 94-А-297/1/24-9 от 2012г. на О. К. и разписен лист, подписан от директор "АСУТ" и главен архи‗ект П. Н., в частта относно съдържанието, и ги е приобщил към доказателствата по делото. В този смисъл съдът съобрази, че в открито съдебно заседание, проведено на 16.01.2013 г. по повод искане, направено от ответниците, съдът е открил производство с правно основание чл.193 от ГПК за оспорване истинността на представеното писмено доказателство. Съгласно наложилата се ръководна съдебна практика, обективирана в постановеното по реда на чл.290 от ГПК, решение № 135/ 03.06.2010 г. по гр.д. № 820/2009 г., ІV ГО,ГК на ВКС, безспорно дължимото от съда произнасяне се предопределя от рамката на петитума на предявения иск. Целта на направеното искане с посоченото правно основание чл.193 от ГПК, е във висящия исков процес да се определи доказателствената стойност на представено писмено доказателство и това следва ли същото да бъде взето предвид при изграждането на фактическите и правни изводи на решаващия съд. ВКС приема, че ако съдът не се е произнесъл по предприетото оспорване с определение преди да е даден ход за изслушване на устните състезания, този въпрос той следва да коментира в мотивите на своето решение. Евентуално постановеният обаче самостоятелен диспозитив в решението, определено не представлява допуснато процесуално нарушение - произнасяне "свръх петитум" и не е основание да се приеме, че в тази му част решението е недопустимо. В аспекта на изложеното настоящата инстанция намира за правилен, макар и формулиран от първоинстанционният съд в самостоятелен диспозитив извод, че истинността на писменото доказателство е останала неоспорена и същото подлежи на обсъждане в производството наред с останалите допустими, относими и необходими доказателства.

Съдът намира депозираната въззивна жалба за неоснователна и в останалата й частта, с която се иска да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение в отхвърлителните му диспозитиви. И това е така защото постановеното в тези му части първоинстанционно решение с оглед на крайния му резултат, се явява правилно. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, а съгласно разпоредбата на чл.93 от ЗС, добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й. Безспорно, водена от цитираните разпоредби и разбира се от задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г.,постановено по т.д. № 7/2012 г. на ОСГК, настоящата инстанция също намира, че правната квалификация на предявената искова претенция са разпоредбите на чл.30, ал.3 от ЗС, във вр. с чл.93 от ЗС. И това е така защото, ищцата в претендираното си качество на съсобственик търси обезщетение за ползите, които следва да й принадлежат в размер, съответстващ на претендираните й идеалните части, и защото претендира, че останалите съсобственици са допуснали трето лице да ползва общата вещ и от това ползване те събират гражданските й плодове.

В аспекта на очертаната правна рамка, настоящата инстанция след обсъждане на приетите от нея като допустими, относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено в производството обстоятелството, че ищцата Е. М. е собственик на 20/218 идеални части от имот с пл. N 2375 в кв.56 по регулационния план Г. от 1980г., находящ се в Г., У.К.” N*, при граници на целия имот: ул.Републиканска, ул.Клокотница и Илия Стоев Кичков/ решение N 529/20.07.2001г., пост. по в.гр.д.N889/96г. на ХОС/; че 03.10.2007 г. ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ, фактически е въвел във владение ищцата върху 20/218 ид.ч. от имот с пл.сн.№ 2375 в кв.56 по регулационния план на Г. от 1980 г., находящ се в Г., У.К.” № *, при граници за целия имот: У.Р.”, У.К.” и И. С. К.. Установено беше от приетите по делото заключения, че и по плана, одобрен със Заповед № 260/14.05.1980 г. и по плана, одобрен със заповед №759/01.06.1989 г.на К. на община К., имотът отразен с пл.сн. № 2375 / УПИ ІІ,кв.56 в първия план и УПИ-І във втория план/ е с обща площ на имота от 218 кв.м., от която застроена -152 кв.м. и незастроена част - 66 кв.м. Установено беше, че в община Кърджали не се съхраняват документи за извършено строителство в имота през 1980 г., както и че в техническата документация, проверена в Община Кърджали и в СГКК-Кърджали, не са открити конкретни данни, че застрояване е извършено от ОП „З. х.”. Беше установено, че едва в Кадастралната карта на Г., приета и одобрена със Заповед №300-5-54/16.07.2003 г. на Изп.директор на АК и в кадастралния регистър и към нея, процесния имот с пл.сн.№ 2375 е записан с идентификатор № 40909.106.53 и е изцяло застроен на площ от 201 кв.м., без данни от имота да са обособявани или разделяни други имоти. Беше установено в производството, че процесният имот № 40909.106.53.1.8 е с предназначение за търговска дейност –търговска зала и склад, и че е с обща площ едва от 120 кв.м. Беше установено също, че самостоятелен обект с идентификатор № 40909.106.53.1.7, разположен на партерния етаж на сграда с идентификатор № 40909.106.53.1 в поземлен имот с идентификатор № 40909.106.53 по КК на Г., е с предназначение за търговска дейност –магазин, че е с площ 20 кв.м. и е собственост на ищцата в настоящото производство Е. М..

Т.е. направените в предходния абзац констатации водят до извода, че в периода от 1980 г. до 1989 г.в действащите планове на Г. не е отразено извършено застрояване на празно място в имот с пл.сн. № 2375 в кв.56, нито пък че такова застрояване е направено от ОП „Здрава храна”. Действително, както и А. Б. изтъква в писмените си бележки, пред първоинстанционния съд са снети свидетелски показания на св.Д.Б., според която през 80-те години предприятието „З. х.” съборило съществуващи в дворното място постройки и построило нещо като кухненски блок. Настоящата инстанция обаче не намира за основателен довода на А.Б., че единствено и само събраните в този аспект свидетелски показания са достатъчни безспорно да докажат в производството факта на осъществено строителство през 1980 г. и факта, че това е направено от Общинско предприятие „З. х.”. Тези свидетелски показания определено не са достатъчни да оборят в производството обстоятелството, установено и от гл.архитект на О. К. и от вещото лице, че в нито в О. К., нито в СГКК-Кърджали, съществуват данни и документи за извършено строителство в имота през 1980 г.

Или казано в заключение в производството не бяха установени твърдените от ищцата обстоятелства, а именно: че през 1980 г. притежаваните от праводателя й 20 кв.м. от празното дворно място, върху които били построени бараки и клозет, били застроени от ОП „Здрава храна”, бивше ОФ„Х. и п.”; че общинското предприятие съборило постройките и застроило кухненски бокс и складови помещения от 60.82 кв.м; и че това застрояване, съставлява част от имота, собственост на ответниците. Т.е. казано с други думи в производството не беше доказан по безспорен начин фактът на твърдяното приращение, обуславящ основателността на съсобственическите претенции на ищцата. Този извод пък е достатъчен да обуслови неоснователност на предявената искова претенция, изцяло.

С оглед на крайния му резултат, първоинстанционният съдебен акт, предмет на настоящия въззивен контрол, се явява правилен. Предвид това следва да бъде потвърден по изложените в настоящото решение мотиви.

И при този изход на делото във въззивното производство, се следва присъждане на разноски само за ответника по жалбата О. Х., доколкото само по отношение на последния се доказва тяхното извършване в размер на 300 лв.

Предвид изложеното,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВРЪЖДАВА решение № 57/29.04.2013 г.,постановено по гр.д. № 172/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Е. С. М. от Г., ул. "П. Н. №*, .*, ап.*, с ЕГН *, със съдебен адрес: Г., ул. "А. К." №*, .*, офис *, да заплати на О. И. Х. с настоящ адрес в Г. , ж.к. "Т.", бл.*, вх."*", .*, an.*,с ЕГН *, сумата в размер на 300 лв.,съставляваща направени във възивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.