РЕШЕНИЕ
№ 1341
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330202975 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, №4319594 издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на ПЛ. Н. Л. ЕГН ********** на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/
лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата и в писмен вид чрез пълномощника си
адв.П. излага и поддържа съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли
за неговата отмяна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и
законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
Обжалваният Електронен фиш е издаден за това, че на 27.12.2020г. в
09.52 часа, на Републикански път II-64, км. 49 +500 , в посока на движение
гр.Пловдив към с.Труд , при въведено ограничение 60 км/ч. с пътен знак В-
26, заснето с АТСС TFR1-M № 529 и отчетен толеранс от минус 3 км/ ч в
полза на водача, МПС с рег. № *** се движело с установена наказуема
скорост 89 км/ч и наказуемо превишаване на скоростта от 29 км/ час.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
опровергава от събраните по делото доказателства.
Видно от изисканите и приложени като доказателство писма от ОПУ –
Пловдив към АПИ , л. 12 км. 49 + 500 на републикански път II - 64 в
посоката гр.Пловдив към с.Труд попада в отсечка с две пътни платна на
движение ,като нарастването на километража е в посока от с.Труд към гр.
Пловдив ,като тази посока определя платната като ляво и дясно.На самия път
49+500 ,ляво пътно платно няма поставени никакви пътни знаци ,в т.ч и знак
В26,това място е в зоната на пътен възел Пловдив Север и но попада в зона на
ограничение на пътен знак В26 ,поставен на друго
км.положение.Приблизително на този километър има пътен знак В26 ,който
не регулира движението на път ІІ-64 ,а е поставен в дясно ,на пътна връзка с
Бургас и въвежда ограничение на скоростта за самата пътна връзка.
В аспект на горното, следва да се има предвид регламента на чл. 61, ал.
1 от Наредба 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци според чийто
текст „Пътен знак за въвеждане на забрана се поставя непосредствено преди
участъка от пътя, за който се отнася забраната“.
При положение, че на въпросния пътен участък-Републикански път II-
64, км. 49 +500 , в посока на движение гр.Пловдив към с.Труд , липсва
въведено ограничение на скоростта 60 км/ч. с надлежно поставен пътен знак
В 26, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато
превишаване на режима на скоростта.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-
2
Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да
предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската
пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е
зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация
на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас,
то компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще
изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по
процесния път.
Действително в ЕФ и протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12
май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства е отбелязано, че пътен знак В 26 на процесния пътен участник е
наличен. Тоест съществува противоречие между отразеното в протокола по
чл. 10 и официалната информация постъпила от ОПУ-Пловдив към АПИ.
Това разминаване теоретично е възможно да се дължи на различни причини:
- да е налице допусната грешка при обозначаване мястото на
извършване на нарушението в ЕФ.
- да е налице грешка в Протокола по чл. 10 при описание на мястото на
разположение на пътния знак В 26, като посоченото място не отговаря на
действителното. Във всеки случай причината за това разминаване е
3
ирелевантна. При наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че
законосъобразно поставен пътен знак в процесния участък към процесната
дата няма, настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това
становище.
Правният извод,който се налага е,че електронния фиш следва да бъде
отменен.
По разноските:
Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на
искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за
правна защита е сключен /л.6 от делото/ на основание чл.38ал.1 т.2 .3 от
Закона за адвокатурата/ клиентът е близък на адвоката /.Впоследствие от
приложения списък с разноските от адв. С. Н. е видно ,че същия иска да му
бъде присъден минималния размер от 300 лева на основание чл.38ал.2 от
Закона за адвокатурата от Наредба №1\2004 г.за минималните размери на
адвокатските възнаграждения .В този смисъл искането е основателно ,поради
което и следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, 17 н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №4319594 издаден от ОД на МВР
- Пловдив, с който на ПЛ. Н. Л. ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА –ОД на МВР-Пловдив да заплати адв. С.Ж. П. АК-
Пловдив служебен адрес-гр.П. пл.... №... сумата от 300/триста/
лева,представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38ал.2 от
ЗА,за процесуално представителство на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
4
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5