Решение по дело №21/2023 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 25                               11.04.2023 г.                      град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище

на четиринадесети март                      две хиляди двадесет и трета година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:  Албена Стефанова

                      Иванка Иванова       

Секретар – Ст. Иванова

Прокурор - Мартин Александров

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 21 по описа за 2023 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.Т.Р., ЕГН ********** *** подадена чрез адвокат П.В. от САК с посочен по делото съдебен адрес:*** против Решение № 2/05.01.2023 г. на Районен съд - Омуртаг, постановено по НАХД № 234 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш /ЕФ/ серия К № 6404348, издаден от ОДМВР-Търговище. С посочения ЕФ на Д.Т.Р., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

В касационната жалба от така изложените доводи се извежда като основание неправилно приложение на закона. Излагат се подробни доводи обосноваващи, че оспорения ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила поради липса на посочване на конкретно нарушената разпоредба. Навежда се, че не е достатъчно нарушението да се свежда до приетата в ЕФ квалификация по чл.182, ал.4 от ЗДвП, без конкретно да е посочена нормата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, както и че не е ясно върху коя разпоредба се е позовал наказващия орган, за да наложи санкция в размера по ЕФ. Моли се оспореното въззивно решение изцяло  да бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови ново, с което  ЕФ също да се отмени като такъв.

В съдебно заседание касатора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е писмена молба от адвокат П.В. от САК, в която се излага становище за поддържане на жалбата на изложените в нея доводи. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. 

Ответната страна – ОД на МВР - Търговище, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Търговище счита жалбата за неоснователна. Навежда, че изложените в жалбата възражения на касатора вече са били предмет на съдебен контрол от  Районния съд, като последният  ги е обсъдил и е изложил мотиви -защо не ги приема за основателни. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка:

         На  16.09.2022 г., в 13:38 часа, в населено място - с. ***********************************************“ до **, при ограничение на скоростта от 50 км./ч., обозначено с пътен знак Д-11 е установено управление на МПС – лек автомобил марка „Мини Купър“ с рег № ******** със скорост от 76 км/ч. Последното е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система АRН САМ S1 № 11743с4, насочено към гр.Варна. Изготвен бил и снимков материал - 1 брой снимка № 11743С4/0007848 от 16.09.2022 г., заснета в 13.38.40 часа. В последната е отразено, че е направена на разстояние от 122 метра, както и че измерената скорост на движение на автомобила е 76 км/ч, при ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч. Отразена е локация - с. ******** и GPS координати: 43.161900 26.122300. След отчетен толеранс на измерване от 3% било установено превишаване на скоростта от 23 км/ч. След извършена проверка от Централна база - КАТ, било установено, че към датата на нарушението заснетият автомобил е собственост на Д.Т.Р., ЕГН ********** ***. За така установеното бил издаден обжалвания ЕФ серия К № 6404348 против Д.Т.Р., с който на последния за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

 Към преписката е приложено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017г., от което следва, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1 е одобрена със срок на валидност 07.09.2027г. Районният съд е приел за установено по делото, че е налице извършена първоначална проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1 № 11743с4 и, че същата съответства на одобрения тип, като се е позовал на писмо изх. № АУ-000029-64140/11.12.2017г. на Дирекция „Изпитване на средства за измерване,устройства и съоръжения“ при Български институт по метрология.

Към административнонаказателната преписка е приложен и ЕФНГ Серия К, № 4310550, издаден от ОДМВР - Шумен, от който е видно, че със същия на Д.Т.Р. е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. От приложената справка от автоматизирана информационна система на КАТ по делото се установява, че ЕФНГ Серия К, №4310550, издаден от ОДМВР Шумен е влязъл в сила на 23.07.2022г.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че ЕФ съдържа всички реквизити, посочени в чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП. Съдът е приел, че в процесния ЕФ нарушението е описано в достатъчно ясна степен, като не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на специалните законови изисквания за съдържание на ЕФ. Районният съд е извел извод, че във фактическото описание на нарушението е налице посочване, че същото е извършено в условията на повторност, като  на жалбоподателя Р. е наложено административно наказание „глоба“, на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел, че не е налице погрешно посочване на бланкетната санкционна норма на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, вместо на конкретната хипотеза на административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, относима за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с от 21 до 30 км/ч. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че не е налице разминаване между правната квалификация на нарушението и описаната в санкционната част фактическа обстановка.

Съдът е приел, че при така събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин по делото се доказва описаното в ЕФ административно нарушение. Районният съд е извел извод, че изложеното от Р. становище, че електронният фиш следва да бъде издаден в рамките на 24 часа от заснемане и установяване на нарушението не намира опора в законовата уредба на реда за издаване на електронни фишове, съгласно чл. 189 ЗДвП, като е налице спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.14 от ЗДвП.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалвания ЕФ, като законосъобразен.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Доводите, изложени в касационната жалба са били вече навеждани пред Районния съд. Същите са изцяло обсъдени от съда, като последният е изложил мотивите си защо ги счита за неоснователни. Повторното им навеждане пред касационната инстанция касае обосноваността на въззивното решение, която не е касационно основание по чл.348 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Едновременно с гореизложеното, видно от съдържанието на ЕФ, в същия при описание на нарушението от фактическа страна изрично е посочено, че „…нарушението е извършено при условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4310550…“. В процесния ЕФ нарушението е описано в достатъчна степен, така че е налице яснота относно всички негови елементи, с което правото на защита на касатора по никакъв начин не се явява нарушено. След като от описанието на нарушението в ЕФ от фактическа страна, по несъмнен начин се внася яснота, че касатора Р. се наказва за нарушение, изразяващо се в управление на МПС при превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място с от 21 до 30 км/ч., като деянието е извършено в условията на повторност, то непосочването на привръзката между чл.182, ал.4 и чл.184, ал.1,т.3 от ЗДвП не съставлява такова нарушение, което да се явява съществено и доводите в жалбата в тази насока са неоснователни.

От събраните по делото писмени доказателство по несъмнен начин по делото се доказва, че превишаването на скоростта е в хипотеза на чл.182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Доказно е  по несъмнен начин също така, че нарушението е извършено в едногодишния срок от влизането в сила на предходния ЕФ серия К, № 4310550, издаден от ОДМВР - Шумен -изрично посочен в процесния ЕФ. Налице са всички елементи на състав, на нарушение по чл.184 ,ал.4, пр.първо от ЗДвП, за което посочената административно-наказателна разпоредба регламентира единствено налагането на наказанието „глоба“ в двоен размер. Деянието е правилно правно квалифицирано и подведено по хипотеза на административнонаказателна разпоредба на чл.184 ,ал.4, пр.първо от ЗДвП. При така събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се явяват доказани всички елементи от описаното в процесния ЕФ административно нарушение. Размерът на наложеното наказание „глоба“ от 200 лева е определен при спазване на чл.184 ,ал.4, пр.първо от ЗДвП, във връзка с чл.182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

На основание всичко гореизложено, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

Оспореното  решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3,т.1,т.2 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК, водещи до отмяна на въззивното решение.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

По делото не се претендират разноски от страна на ответника по касационната жалба, предвид на което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,  касационният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/05.01.2023 г. на Районен съд - Омуртаг, постановено по НАХД № 234 по описа на съда за 2022 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:      1. 

 

 

 

                       2.