№ 4739
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110209075 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. И. И. срещу наказателно постановление № 21-4332-
010493 от 27.05.2021 г., издадено от Г.В.Б, в качеството на началник на група
„Административнонаказателна дейност“ към ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл.
147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя И. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и недоказаност на
оспореното НП. Наказаното лице твърди, че за съществуването му е научил случайно,
като след предприети от негова страна активни действия му е отказано да му бъде
връчен препис от постановлението. Правото на защита на жалбоподателя било
погазено със служебното издаване на НП, като същото следвало да бъде връчено чрез
залепването на писмено уведомление на сградата, в която И. живеел. Възразява се още
и срещу отказа на АНО да разгледа хипотезите на малозначителност и явна
незначителност на извършеното деяние. С тези съображения се моли за отмяна на
обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
1
представени по делото писмени бележки процесуалният представител – юрк. М.
изразява становище за законосъобразност и правилност на атакуваното НП, като моли
същото да бъде потвърдено, претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява
за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.
В хода на съдебното следствие е проведен разпит в качеството на свидетел на
актосъставителя В. Г. Д. – мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР, както и на неговия
колега С. Д. С. – също служител на МВР, присъствал при установяването на
нарушението.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление съдът взе предвид, че от събраните доказателства в хода на съдебното
следствие се установява следната фактическа обстановка:
На 18.05.2021 г., около 14:15 часа, жалбоподателят С. И. И. управлявал л. а.
****************, в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от
Северната скоростна тангента към автомагистрала „Хемус“, като при направената му
проверка по спазване на правилата за движение по пътищата от служители на ОПП-
СДВР срещу Център за гуми „Диана“, и след извършена справка посредством работна
станция за отдалечен достъп от типа „таблет“ се установило, че управляваното МПС
не е преминало годишен технически преглед /ГТП/. Освен това било установено, че
МПС е регистрирано като собственост на И.В И.а.
За горепосоченото деяние на водача бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 411120/18.05.2021 г., в който нарушението е
квалифицирано по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който
заявил, че има възражения срещу него, но в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
обосновал такива в писмен вид.
Въз основа на така съставения АУАН, на 27.05.2021 г. началник на група
„Административнонаказателна дейност“ при ОПП-СДВР издал обжалваното
наказателно постановление № 21-4332-010493 от 27.05.2021 г., с което за нарушение на
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП на С. И. И. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева. Препис от постановлението
не е бил редовно връчен на жалбоподателя, като след инцидентното му известяване за
издадения спрямо него процесуален документ, на 11.06.2024 г. чрез електронна поща е
била подадена жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните свидетели В. Г. Д. и С. Д. С. и приетите по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл.
283 от НПК.
2
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите, които логично,
последователно и безпротиворечиво възпроизвеждат цялата фактическа обстановка по
извършване и установяване на административното нарушение. Служителите на ОПП-
СДВР проявяват впечатляваща степен на съхраненост на спомените си относно
процесните събития, в това число с прецизната си индивидуализация на спрения за
рутинна проверка автомобил, както и мястото на установяване на неговото
придвижване по пътната мрежа. Свидетелите са възприели лично, че жалбоподателят
управлява лекия автомобил, като след предприета справка чрез работната си станция
за отдалечен достъп са установили, че към датата и часа на справката превозното
средство не е било преминало годишен технически преглед.
Обстоятелствата относно правоспособността на жалбоподателя да управлява
МПС са изводими от представената по делото справка-картон на водача, изготвена от
ОПП-СДВР.
Съдът кредитира АУАН като писмено доказателство, което удостоверява
извършена проверка на 18.05.2021 г. от компетентен орган за контрол на спазването
правилата за движение по пътищата съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и
е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване.
Изпратена е на 11.06.2024 г. до електронната поща на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, като съдебният състав на настоящата инстанция намира
същата за срочно депозирана и като такава – за процесуално допустима. Установени
бяха редица нередовности в проведената процедура по връчване на наказателното
постановление на санкционирания с него субект, което в практически аспект е
препятствало поставянето началото на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което се дължи заключението, че същият този
преклузивен срок не е изтекъл и жалбата е своевременно подадена.
С нормата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН е поставено императивното изискване препис
от наказателното постановление да бъде връчен срещу подпис на нарушителя и на
поискалото обезщетение лице, освен ако нарушителят е поискал да му бъде връчено
чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната
система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до
електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното
управление. Във втората алинея на този член е предвидено, когато нарушителят или
3
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган да отбележи това върху наказателното постановление, с
което то се счита за връчено от деня на отбелязването. Непротиворечива е съдебната
практика, обективирана в Решение № 6232 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. №
8897/2014. г., VII о. на ВАС, и последователно пресъздадена в множество съдебни
актове на АССГ, сред които Определение № 14179 от 08.08.2024 г. на АдмС - София
по адм. д. № 6838/2024 г. и Определение № 17174 от 18.09.2024 г. на АдмС - София по
адм. д. № 8880/2024 г., според която разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН съдържа
една правна фикция, като приравнява правните последици на личното връчване с тези
на невръчване на наказателното постановление. Тъй като фикционната норма е
изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗНА, нейното тълкуване е само ограничително.
Следователно, за да е осъществен фактическият състав на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, е
необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки - нарушителят да
не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен.
В настоящия случай връчителната процедура е възложена на младши полицейски
инспектор от 05 РУ-СДВР, който е обективирал неуспешните резултати от своите
усилия в докладна записка – налична по преписката на ОПП-СДВР. След физическо
посещение на постоянния адрес на нарушителя, същият не е намерен, като чрез
телефонна връзка е координирана бъдещата му активност по получаване на издадения
спрямо него санкционен документ, която така и не е реализирана. Тези факти са навели
наказващия орган до материализирания в съпроводителното му писмо до съда извод,
че наказателното постановление е било връчено с докладна записка на 18.08.2022 г.
Съдебният състав намира обаче, че за да е налице редовно връчване, е нужно не
само нарушителят да не е бил намерен на посочения му адрес, но и същият да е
променен и новият му адрес да е неизвестен. Нито в докладната записка,
наказателното постановление или който и да е друг документ от
административнонаказателната преписка, се съдържат данни, че е изпълнена втората
кумулативна предпоставка на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а именно - новият адрес на
нарушителя да е неизвестен. В случая не са налице данни наказващият орган да е
предприемал действия по проверка за наличието на регистриран друг адрес на
жалбоподателя, различен от посочения, което му бездействие е опорочило процедурата
по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Това е могло да се осъществи чрез вписване в докладната
записка на извършена справка за друг адрес в информационна система или прилагане
на справка за постоянен/настоящ адрес или по друг начин, който обаче безусловно да
удостовери, че липсва друг известен адрес, на който лицето да бъде намерено за
връчване на НП. В съдебната практика този пропуск се тълкува в светлината на
несъобразяването на особения ред за фингирано връчване – така Определение № 10947
от 05.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 6334/2024 г., Определение № 3695 от
4
15.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 3309 от 2024 г. От тук следва и първото
основание за нередовност на осъщественото връчване, при което се приема, че към
датата на подаване на жалбата пред СРС срокът за обжалване на наказателното
постановление все още не е бил започнал да тече, следователно и не е изтекъл.
В същото време в процесуалния закон са заложени завишени изисквания относно
това кой следва да извърши отбелязването върху наказателното постановление на
обстоятелството, че същото се счита за връчено. Действията по връчването се
извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да
докаже надлежно извършването им (така Решение № 9464 от 25.06.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 4442/2013 г., VII о. на ВАС). В поставения върху процесното НП печат
липсва отразяване на конкретното лице – автор на отбелязването, както и на
длъжностното му качество във ведомствената структура, към която принадлежи.
Последното обуславя нелегитимността на направеното отбелязване, тъй като същото
не позволява да се установи кое лице е извършило преценката за наличие на
законовите предпоставки за предприетото връчване. Единствено при спазване на тези
нормативни изисквания би бил налице годен юридически факт, който да породи
правните последици на влязлото в сила наказателно постановление.
По горните си съображения съдът изгради виждането си за процесуалната
допустимост на процесната жалба като подадена в срок, доколкото липсва редовно
връчване на наказателното постановление.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в
тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по изпълнение
на правомощията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е редовна
процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за накърняване правото му на
защита посредством нерегламентираното провеждане на процедурата по връчване на
издаденото му наказателно постановление. Това е така, доколкото допуснатите
процедурни несъответствия не са довели до препятстване възможностите на
жалбоподателя да организира и проведе своята защита. Връчването на наказателното
постановление гарантира на посоченото в него като нарушител лице възможността да
упражни своите права по събиране и посочване на нужните доказателства, релевиране
на съответните възражения и ангажиране на квалифицирана юридическа помощ в опит
за оборване на повдигнатото административнонаказателно обвинение. В конкретния
случай жалбоподателят е имал възможност да предприеме всяко от тези действия и
съответно да организира адекватно своята защита в хода на инициираното
5
административнонаказателно производство, съответно не може да се говори за
допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените.
В допълнение към това, не се възприемат аргументите за незаконосъобразност на
наказателното постановление, мотивирани с твърдения за служебното му връчване,
тъй като въпросът за законосъобразността на НП се преценява към момента на
издаването му, към който е налице завършен акт със санкционни правни последици –
така Решение № 5243 от 22.07.2015 г. по адм. д. № 1311/2015 г. на АдмС – София.
Действията, следващи по време издаването на наказателното постановление, не могат
да му се отразят ретроактивно, поради което нито могат да изключат
законосъобразността му, нито да я обусловят. Ето защо невръчването на препис от НП
означава единствено, че срокът за съдебното му обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
не е започнал да тече и съответно към датата на подаването на жалбата не е изтекъл.
Самото връчване по чл. 58 от ЗАНН не е част от наказателното постановление, а
удостоверяването му не е реквизит от неговото съдържание. Ето защо неизвършването
му или нередовното му извършване не опорочават от формална или процесуална
страна наказателното постановление.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че „регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които
се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства
на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна
скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с
наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи“. В конкретния случай, управляваното
от жалбоподателя МПС, след като е било регистрирано по надлежния ред и е имало
регистрационен номер, е подлежало на задължителен периодичен преглед за проверка
на техническата му изправност.
От така описаната и установена фактическа обстановка безспорно се установява,
че след извършена проверка в базата данни на МВР посредством работна станция за
отдалечен достъп е било установено, че управляваното от жалбоподателя МПС не е
представено на годишен технически преглед, въз основа на подаваните данни от
техническите пунктовете за преминаване на такъв. При това положение, управлявайки
МПС, което не е представено на периодичен технически преглед, жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, при форма на вина непредпазливост,
след като не се е поинтересувал, поемайки управлението над автомобила, дали същият
е представен на преглед за техническата му изправност.
6
В акта е посочено, че управляваното от жалбоподателя МПС не е негова
собственост, а на друго физическо лице – И.В И.а. Тук следва да се държи сметка, че
доколкото процесният автомобил е чужда собственост, а не на жалбоподателя,
последният не е длъжен да представя превозното средство за технически преглед, а
такова задължение има неговият собственик или съответното длъжностно лице. В
случая обаче, жалбоподателят И. е санкциониран по чл. 185 от ЗДвП, а не по
специалния текст на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, който предвижда наказване на определена
категория лица - собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед. В случая е
установено категорично извършването на нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, а
именно - управление от водач на автомобил, непредставен за технически преглед.
Доколкото в нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че за съответното
нарушение може да отговаря не само собственикът на моторното превозно средство,
но и лицето, на което то е предоставено, то не следва от обсега на тази законова
разпоредба да бъдат изключени нарушенията на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП. Ето защо и като е съобразил обстоятелството, че в случая не е приложима
специалната санкционна разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, понеже жалбоподателят
не е собственик или длъжностно лице по смисъла на тази разпоредба, наказващият
орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя в качеството му на водач
по общия текст на чл. 185 от ЗДвП и му е наложил предвидената в този текст глоба.
Приложената разпоредба предвижда за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновното лица
да бъде наказвано с глоба в размер на 20 лв. Предвид съответствието на наложената
санкция със законово регламентираното като абсолютна величина наказание, съдът
намира обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като
такова същото следва да се потвърди.
Според настоящия съдебен състав, извършеното от жалбоподателя нарушение по
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не може да се определи като маловажно, доколкото с него са
засегнати в достатъчно висока степен обществените отношения, на които се дава
защита с нарушената разпоредба, която да обуслови необходимостта от пораждането
на подобен тип санкционни последици. Преценката дали конкретно извършеното
нарушение разкрива признаците на маловажен случай следва да се направи с оглед
легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. § 1, ал. 1, т. 4 ДР на ЗАНН във
връзка с чл. 28 от ЗАНН, съгласно която, като маловажен случай може да се
квалифицира този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Обсъжданото нарушението обаче не разкрива по-ниска степен на обществена
7
опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид, с оглед на което не може
да се квалифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. В случая не може да се
говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото
нарушение е формално, на просто извършване, и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не са налице
смекчаващи обстоятелства, които да редуцират степента на обществена вредност на
деянието в съпоставка с други нарушения от същия вид. Неизпълнението на
задължението за своевременно представяне на превозно средство за технически
преглед и управлението на такова МПС сериозно накърнява обществените отношения,
свързани с правилата за движението по пътищата, и създава обозрими предпоставки за
засягане безопасността на водачите на МПС и пътниците, придвижващи се по
отворените за обществено ползване пътища. Последното представлява една строго
регламентирана дейност, предпоставяща висока степен на риск за всички участници в
движението. Поради това е от изключително значение експлоатираните пътни
превозни средства да бъдат в изискуемата от закона техническа изправност, която се
гарантира именно чрез своевременното им провеждане на годишни технически
прегледи.
Горните разсъждения изключват възможността за квалифициране на
констатираното нарушение като маловажно, но освен тях съдът утвърди заключението
си за неприложимост на разглеждания институт спрямо конкретното нарушение още и
въз основа на законовия регламент на чл. 189з от ЗДвП, който предвижда, че за
нарушенията по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в полза на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80.00 лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, който
според съда представлява справедлив размер, съответстващ на фактическата и правна
сложност на делото, но и на това, че процесуалното представителство по делото е
осъществено единствено чрез представянето на писмени бележки с изложени
съображения по същество на спора.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя следва да се възложат и
изплатените на св. Д. пътни разноски в размер на 19.99 лева, на осн. чл.189, ал.3 НПК.
вр. чл.84 ЗАНН.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения, и на осн. чл. 63,
ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-010493 от 27.05.2021 г.
на началника на група „Административнонаказателна дейност“ при ОПП-СДВР, с
което за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на
жалбоподателя С. И. И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
лева.
ОСЪЖДА С. И. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столичната
дирекция на вътрешните работи сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН.
ОСЪЖДА С. И. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Софийски
районен съд сумата от 19.99 /деветнадесет лева и 99 ст./ лева, представляваща
изплатени пътни разноски на свидетел, на основание чл.189, ал.3 НПК. вр. чл.84
ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9