Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………../08.03. |
Година 2018 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
На четиринадесети февруари |
Година 2018 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2399 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са искове по
чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 9 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Ю.И.“ ООД твърди по силата на сключен договор № РД-56-1074/24.10.2007 г. с ответника С.О.през месец юли 2014 г. да е осъществявал обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 74 от транспортната схема на Столична община. Сочи, че договорът предвижда клауза за индексиране на договорения размер на възнаграждението. Ответникът не съобразил тази клауза, довело до частично изплатено възнаграждение съобразно първоначално договорената цена. Претендира се разликата от 25349,74 лв. както и обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение за претендираната част от неизплатеното възнаграждение в размер на 7556,91 лв., която сума твърди да е формирана за периода 21.08.2014 г. - 27.07.2017 г. Претендират се и разноски.
В отговор по исковата молба от името на ответника се признава, че договорът е сключен въз основа на предложена цена в рамките на конкурсна процедура. Застъпена е теза, че при тези условия ищецът е могъл да прецени своите възможности с оглед реалното състояние на пазара. Навежда довод, че клаузата на чл. 5 ал. 3 от договора предвижда индексация на договорената цена с годишната инфлация само при кумулативно наличие на условията по т. 2 и т. 3 от същата клауза. Оспорва иска и с довод за меродавност на индекса на инфлация за съответната предходна година при договорената базова цена на километър — 2,92 лв. Твърди за 2013 г. да е отрицателна величина - 0,9 %, поради което счита, че цената не подлежи на индексация.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Й. от САК,
поддържа исковете. Представя списък за претендираните разноски.
Процесуалният
представител на ответника – юрк. М., оспорва исковете. Претендира в полза на С.О.да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Като обсъди доводите на страните и
въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл.
235 ГПК, от фактическа страна съдът намира следното:
По делото не се спори, а от
представения договор РД-56-1074/24.10.2007 г., сключен след проведена конкурсна
процедура, се установява изразено съгласие, че ответникът, наричан възложител по
договора, възлага на ищеца – наричан изпълнител, да изпълнява обществен превоз
на пътници по основна градска автобусна линия № 74 от общинската транспортна
схема на Столична община. Договорът е сключен за срок от 8 години. Съгласно чл.
5 ответникът заплаща на ищеца за извършения превоз цена в размер на 2,92 лв. на
километър без ДДС на база действително изминатите километри маршрутен пробег по
разписание. Договорено е 30 % от дължимото възнаграждение за определения пробег
да се заплащат авансово, а изравняването
да се извършва до 20-то число на месеца, следващ отчетния. Според чл. 5 ал. 3
от договора цитат: „цената на километър
маршрутен пробег, която е определена при
сключването на този договор, се променя: 1. с размера на годишната
инфлация, обявена от НСИ за предходната година; 2. в случай на увеличение на
цената на горивата за една календарна година с повече от 30 %; 3. в случай на
общо поскъпване на ГСМ (гориво-смазочните материали), гуми и резервни части,
надвишаващо с 50 % стойностите за предходната календарна година“. Съгласно
чл. 31 ал. 2 от договора на изпълнителя се заплаща 50 % от цената по чл. 5 ал.
1 от договора за километър маршрутен пробег в изброени с договора случаи.
По делото не се спори досежно
изминатите километри, отразени във фактура № **********/31.07.2014 г., от която
се установява, че през процесния период – месец юли 2014 г. за 37039.875 км.
при единична цена 2,92 лв. е определено възнаграждение от 108156,44 лв. без ДДС,
а за 41.580 км. при цена 1,46 лв. – 60,71 лв. без ДДС.
По делото не се спори, а и от
доказателство № 7 според описа в исковата молба се налага извод, че средногодишната
инфлация за 2013 г. е 0,9 %.
При така установеиите факти от
правна страна съдът намира следното:
По
иска с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 9 ЗЗД.
Ищецът
основава твърдяното в процеса свое право на постигнато съгласие с привлечения в
процеса ответник. С оглед и заетата от ответника позиция спорът между страните
е съсредоточен върху правния въпрос – как следва да се тълкува нормата на чл. 5
ал. 3 от договора.
Конкурсната
процедура както според естеството си, така и предвид придаденото й в случая
предназначение касае реда за избор на лицето, чрез което възложителя да
обезпечи реализацията на своя интерес. От тази гледна точка и дадените оферти в
рамките на процедурата са основа за сравняване на различните предложения. Възникналото
правоотношение в резултат на направения избор на общо основание поражда
облигационна връзка с присъщата й възможност страните да утвърдят правила, според
които то да се развие. Граница на принципно утвърдена свобода на договаряне се
явява противоречие на съгласуваната воля с конкретен обществено значим интерес.
При положение, че конкурсната процедура регламентира отношения, предхождащи
сключването на договора, относимите към нея обстоятелства не са в състояние да
повлияят върху характеристиката на последвалото я облигационно правоотношение.
Регулативната
функция на всяко правило предполага възможност от обективираната воля
еднозначно да бъде извлечено конкретно съдържание, а при невъзможност за това
да бъде вложен смисъл, съответстващ на желанието, произтичащо от останалите
уредени хипотези или целта на договора, съответно от обичаите в практиката и
добросъвестността – чл. 20 ЗЗД. От тази гледна точка определящо за договорно
утвърдената рамка на отношенията се явява не конкретно използваното изразно
средство, а логически произтичащото от изявлението съдържание при следване на
общоприетите правила за изразяване. Страните са обективирали съгласието си в
писмен акт, поради което приложение следва да намерят утвърдените правила на
стилистиката.
Клаузата
на чл. 5 ал. 1 от договора отразява предложената в конкурсната процедура
единична цена, за която не се спори, а и се установява, че съответства на
посочената в конкурсната процедура. Алинея 3 от чл. 5 дефинира предпоставки за
промяна на цената. Използването на съюза „или“ е възможна, но не е задължителна
изразна форма. Освен граматическото значение на използвания знак „точка и
запетая“– да обедини обособените с този знак текстове в рамките на едно
обобщаващо изречение, следва да се държи сметка и за неговия смисъл – да
разграничи предхождащия от следващия го текст. При положение, че общият текст в
чието пояснение са създадени не предписва изрично връзка между изрично разграничените
хипотези с цифри 1, 2 и 3, еднозначно се налага извод за тяхната
самостоятелност.
Именно защото меродавно за
регламентацията на отношенията се явява обективираната воля едностранната
интерпретация на съгласувания текст остава без правно значение. Останалото
съдържание на договора също не позволява извод, че кумулирането на трите
хипотези е осъзната от страните по договора обща цел. Нито се твърди, нито се
установява този отстояван в случая интерес да е обявен и в рамките на
конкурсната процедура.
Клаузата
предписва индексация на договореното възнаграждение, свързвайки я с
обстоятелства, стоящи извън контрола на страните – промяна в покупателната стойност
на парите, с които се съизмерява договореното възнаграждение. Заявената цена в
рамките на конкурсната процедура отразява възприетия от ищеца негов
икономически интерес към този момент. Описаното съдържание на транспортната
услуга определя еднозначно интереса за възложителя, заради който участва в
сделката, а договореното възнаграждение отчита интереса за изпълнителя,
мотивирал го да встъпи в правоотношението. Точното изпълнение на транспортната
услуга в рамките на договорения 8 годишен срок обезпечава безусловно очакваната
от ответника полза от договора. Естеството на насрещната престация обаче –
парична сума, ползата от която е пряко свързана с покупателната способност на
валутата, в която се измерва, поставя под въпрос възможността договореният
размер да обезпечи адекватно заявения при сключване на договора икономически
интерес от страна на ищеца за планирания период на действие на договора. От тази
гледна точка обвързването на цената на услугата с обявения от Националния
статистически институт индекс на инфлацията е в съзвучие с обичайната търговска
практика. Използваната от Националния статистически институт методология се
опира на сравняване покупателната способност на местната валута, сравнявайки
нивото на наблюдаваните цени в рамките на определен период с достигнатите през
предходния. Положителният резултат сочи на намалена покупателна способност на
паричната единица, поради което обезпечаването на декларирания при сключване на
договора интерес за изпълнителя логично предполага индексиране на
възнаграждението за следващата година. Понеже интересът на изпълнителя се
съизмерява с покупателната способност на паричната единица, отрицателният знак
на годишния индекс на инфлацията дови обосновава редуциране размера на
възнаграждението. При тези обстоятелства балансът в отношенията между страните
е гарантиран.
Освен,
че дългосрочната прогноза за посоката и величината на промяна в икономическите
условия е практически невъзможна, калкулирането на какъвто и да било резерв в
тази насока компрометира реалната цена, очевидно преследвана с конкурсната
процедура. Ето защо обективно е невъзможно офертната цена, посочена при
участието в конкурсната процедура, възпроизведена и в договора да отчита
влиянието на инфлацията върху заявения от изпълнителя интерес, за да се
ангажира с процесния договор.
Еднозначно
разграничените хипотези на т. 2 и т. 3 сочат на промяна в цените на
консумативи, безусловно необходими за изпълнение на договорената работа. Понеже
инфлационният индекс държи сметка за промяната в цените на широк кръг стоки и
услуги, визираните във всяка от тези точки промени еднозначно онагледяват
възприет от страните предел на оценения компонент от определената единична цена
при сключване на договора. От друга страна, указаният таван на приемливо
изменение логично обосновава извод, че в тежест на изпълнителя е да поеме
настъпилата промяна в тези граници. Освен това, очертаните в тези хипотези
консумативи и материали не изчерпват необходимия ресурс за надлежно изпълняване
на поетия ангажимент. Ето защо освен, че са граматически обособени, всяка от
тези две хипотези проявява логически изводимо самостойно значение.
По
изложените съображения необоснована се явява и тезата за противоречие на
договорната клауза на добросъвестността. Освен, че обезпечава зачетен от
правния ред интерес за изпълнителя, клаузата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от договора
позволява промяна на цената, когато възприетият критерий отбележи обратна
тенденция. Следователно, клаузата гарантира безусловно и интереса на
възложителя.
Нормата на чл. 307 ТЗ утвърждава
възможност да бъде прекратен договор, когато поради настъпили непредвидими
обстоятелства изпълнението на произтичащите от него задължения би противоречало
на справедливостта и добросъвестността. Освен, че страните са предвидили
конкретни обстоятелства, промяната на които налага изменение в договорената
рамка, изпълнението на задължението за плащане на възнаграждение за приета
работа, адекватно на декларирания при сключване на договора икономически
интерес за изпълнителя, не противоречи нито на справедливостта, нито на добросъвестността.
По изложените съображения настоящият
състав не споделя поддържания от процесуалния представител на ответника смисъл
на чл. 5 ал. 3 от договора, че индексацията предполага кумулативното наличие на
трите, очертани в клаузата критерия.
Спорен в процеса е и механизмът, при
който следва да се случи индексацията като според ищеца база следва да бъде
индексираната цена за предходната година без оглед периода на ефективно
изпълнение на задълженията по договора, а според ответника – въз основа на първоначално
договореният размер възнаграждение за съответната година.
Клаузата на чл. 5 ал. 1 от договора
придава меродавност на цената на километър, а алинея 3 регламентира подход за
нейната промяна. Еднозначно е направена връзка между следващата се цена за
приключила при изпълнение на договора година за следващата година (страните не
са отдали значение на колебанието в цените за отделните месеци). При положение,
че в основата на договора стои предложената в рамките на конкурсната процедура
цена, отразеното уточнение цитат: „която
е определена при сключването на този договор“ придобива смисъл единствено
при придадена меродавност на стойностното изражение на договорно утвърдената
цена като основа за определяне размера на цената на услугата за следващия годишен
период. Прилагайки договорно утвърдения механизъм за индексация корекционният
индекс се равнява на 0,9 %. Отнесен към договорената цена от 2,92 лв.
индексираната възлиза на 2,95 лв., а към 1,46 лв. – 1,47 лв. Ето защо и с оглед
безспорните в процеса изминати километри за месец юли 2014 г. разликата между
първоначално договорената и следващата се при индексацията възлиза на 973,41
лв. за пробег от 37039.875 км. и 0,55 лв. за пробег от 41.580 км. без ДДС. По
делото не се спори, че ищецът е регистриран по ЗДДС, поради което искът се
явява основателен до сумата от 1168,75
лв.
Съдът
приема за допустимо игнориране на изрично обективирана воля при установено
противоречие с целта на договора, каквото в случая липсва. Извън рамките на
правораздавателната компетентност остава съобразяването на възприетата клауза с
непосредствения интерес на страната в правоотношението. В случай, че ищецът е
очаквал съобразяване размера на възнаграждението при калкулиране на натрупаната
инфлация за предходната година, е следвало изрично да го посочи. Клаузата
изрично придава меродавност на цената при сключване на договора. Понеже в
случая корекцията почива на съгласувана воля, нейното съдържание следва да бъде
еднозначно извлечено от обективираното изявление. Както бе посочено вече
критерий за тълкуване е общата воля, а не индивидуалния интерес на страна в
правоотношението.
Правният
ред предвижда механизъм за съобразяване съдържанието на договора с
действителния интерес на страната, провокиран от промяна, настъпила след
сключването му, ако запазването му противоречи на добросъвестността и
справедливостта – чл. 307 ТЗ. Предпоставка да бъде извършена такава преценка
обаче е нарочно заявено искане, каквото в случая липсва. Тъй като съгласуваната
воля не подкрепя претенцията за разликата до пълния предявен размер, а съдът не
е в състояние да провокира промяна в договора, искът в тази му част е
неоснователен.
Съгласно чл. 114 ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Нормата на чл.
84 ЗЗД визира способите за определяне момента на изпълнение. Постигнатото
съгласие удовлетворява критериите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД. Според договора срокът
за плащане на възнаграждението е 20-то число на месеца, следващ отчетния. Ето
защо и вземането е станало изискуемо, считано от 21.08.2014 г. Исковата молба е
предявена на 28.07.2017 г. Законът лишава от правно значение времето в рамките
на съдебния процес за защита на предявеното вземане – аргумент от чл. 115 ал. 1
б. „ж“ ЗЗД, поради което противопоставеното възражение за погасено по давност
вземане е неоснователно.
По изложените съображения
предявеният иск следва да бъде уважен до сумата от 1168,75 лв., а за разликата
– да бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Законът третира неизпълненото в срок парично задължение като източник на вреда като утвърждава необоримо предположение, че такава е възникнала и определя механизъм за остойностяване на следващото се обезщетение.
Както бе посочено вече страните са договорили срок за изпълнение като нормата на чл. 84 ЗЗД свързва забавата с изтичането на последния ден от предоставения срок. Клаузата позволява извод, че страните са договорили срок в полза на длъжника, а определеното число от календарния месец еднозначно сочи на очаквано уреждане на паричните отношения към тази дата. Договореният механизъм за актуализация и очакваното от закона точно изпълнение на поетото задължение, прилагайки грижа на добрия стопанин, ангажира ответника да отчете промяната и да извърши плащане в размер, съответен на договорения. Бездействието му и с оглед критериите на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД го ангажира да възмезди ищеца за причинената вреда от забавата. Определен при условията на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва за периода 21.08.2014 г. – 27.07.2017 г., включително възлиза на 348,71 лв.
Претенцията за реализация и на това самостоятелно от правна гледна точка вземане е предявена преди да изтече предвидения в закона срок – чл. 111 б. „б“ ЗЗД, поради което и по изложените вече съображения неоснователно е противопоставеното възражение и за това вземане.
По изложените съображения искът следва да бъде уважен до сумата от 348,71 лв., а за разликата – да бъде отхвърлен.
По искането, упражнено при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният
закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено
от него вземане както по основание, така и по размер по отношение на
акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито предпоставките, при които
възниква то, нито механизма за формиране на размера му. Ето защо настоящият
състав приема, че в тази насока приложим е материалният закон.
С
оглед правилото на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД допуснатото закъснение при
изпълнение ангажира длъжника да покрие и вредите от забавата, натрупана към
момента на погасяване на лихвоносното вземане. Ето защо главницата следва да
бъде присъдена ведно със следващото се обезщетение за закъснението както в
рамките на съдебното производство, така за следващия го период до пълното
погасяване на вземането.
По разноските
При установения изход от спора ответникът
дължи да възстанови направените от ищеца и доказани по делото разноски
съобразно уважената част от претенциите.
Ответникът
е защитаван от юрисконсулт. При все, че нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК, не
предписва изрично, с оглед използваният съюз „и“ утвърждава вземането като
кумулиращо се при основание за ангажиране отговорността за разноски. Нормата на
чл. 78 ал. 8 ГПК към датата на приключване на устните състезания изрично
предписва механизъм за остойностяване на изключението от принципа за обезвреда
при доказан разход. Спорът не предпоставя сложност от фактическа и правна
страна, поради което настоящият състав приема при условията на чл. 162 ГПК за
основателно вземане в размер на 100 лв., на която основа и с оглед правилото на
чл. 78 ал. 3 ГПК следва да бъде определена подлежащата на плащане сума.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О.с адрес по делото:
гр. София, ул. „*********да заплати на „Ю.И.“ ООД, ЕИК*********с адрес по
делото: гр. София, ул. „*********, както следва:
1.
на
основание чл. 79 ал. 1 предл. първо
вр. чл. 9 ЗЗД сумата 1168,75
лв. – неизплатена част от възнаграждение по договор № РД-56-1074/24.10.2007
г. за предоставена транспортна услуга през месец юли 2014 г., ведно със
законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, предявена при условията на чл. 214 ал.
2 ГПК, считано от 28.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 24180,99 лв. – разлика
до пълния предявен размер;
2.
на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от
348,71 лв. – законна лихва за
периода 21.08.2014 г. до 27.07.2017 г., включително като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 7208,20 лв. – разлика до пълния предявен
размер;
3.
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата
97,12 лв. – разноски пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 8 ГПК „Ю.И.“
ООД, ЕИК*********с адрес по делото: гр. София, ул. „********* да
заплати на С.О.с адрес по делото: гр. София, ул. „*********сумата от 95,39 лв. – възнаграждение за осъществена
защита от юрисконсулт пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото, а в частта за разноските
– при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: