РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Шумен, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.ова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20253600500186 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №199 от 18.12.2024г. по гр.д.№430/2024г. Районен съд - гр.Велики
Преслав е уважил частично предявения от Й. Н. П. срещу Д. Н. Д., иск с правно основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 3000 лева -
обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се стрес, страх и
притеснение, вследствие на извършено от ответника през месец януари 2024 год. в град
Велики Преслав, при условията на продължавано престъпление, престъпление от общ
характер, представляващо „измама“, наказуемо по чл. 209, ал. 1 от НК, за което се е признал
за виновен и с Протоколно определение № 33 от 17.04.2024г., постановено по НОХД №
93/2024 г. по описа на РС — Велики Преслав, е одобрено постигнатото между ответника,
защитника му и Прокуратурата споразумение по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от деня на увреждането - 15.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата. Иска за горницата над присъдените 3000 лева до
пълния предявен размер от 5000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Ответника
е осъден да заплати на ищцата деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска в
размер на 384 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника, като обжалва
решението на районния съд в частта, с която е осъден да заплати неимуществени вреди на
ищцата, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения
1
иск.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с искова претенция от Й. Н. П. срещу
Д. Н. Д. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000
лева, в резултат на извършено от ответника престъпление „измама“ по чл.209, ал.1 от НК, за
което е признат за виновен, съгласно Протокол № 33 от 17.04.2024г. за одобряване на
споразумение по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК по НОХД № 93/2024 г. по описа на РС —
Велики Преслав, влязло в законна сила на 17.04.2024 г.. ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 15.01.2024 г. - датата на деликта, до окончателното й изплащане.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна: Съпругът на ищцата Н. Й. П. е работил
на кораб, като на 23.12.2023 г. по време на негов плавателен курс бил задържан в Република
Ирландия за държане на забранени вещества. Скоро след това с нея се свързал негов
приятел, който й предложил услугите на лице, което може да й съдейства, за това в затвора,
където е преведен Н., спрямо него да не бъдат извършвани действия против сигурността му,
както и да се обезпечи нейната безопасност, докато тече разследването. Същия ден, в
социалната платформа - месинджър, ищцата получила съобщения от лице, което се
представило за близък на приятел на съпруга й - ответника Д.. Последния споделил, че има
контакти в Ирландия и доверени хора, които щели да осигурят безпроблемния престой на
съпруга й Н. в затвора, където имало вероятност да бъде подлаган от наети от лицата, на
които е задържаната стока, на психически и физически тормоз. С течение на времето
ответникът започнал да й внушава, че въпросните хора, чиято е стоката, можели да търсят и
от нея възмездие за причинените им имуществени вреди, тъй като били много опасни лица,
свързани с криминалния свят, с които тя не можела да се справи сама, и трябвало да се
подсигури, защото има и малки деца. Установено е, че ответникът споделил на ищцата, че
има опасност за живота и, и този на децата и, и трябвало да се пази. В последствие започнал
да иска от нея да му изпрати пари под претекст, че в противен случай ще се случат лоши
неща на нея и на децата й. На 15.01.2024 г. чрез системата за платежната система „Изи пей“
ищцата превела на ответника първо сумата от 4500 лв., а после още 500 лв.. След
продължително настояване за още пари, на същия ден ищцата превела от банковата си
сметка още 500 лв. по сметка на ответника, чрез онлайн банкиране. След няколко дни
ответникът отново започнал да иска финансови средства от ищцата като й заявил, че следва
2
да му предостави сумата от 20000 евро във възможно най-кратък срок. Тъй като нямала тези
средства, чрез свой близък приятел, потърсила съдействие от органите на реда и вследствие
бързата им намеса ответникът бил задържан и комуникацията с него приключила на 5
февруари 2024 г. е ищцата силно се страхувала както за съпруга си, така и за нея и децата,
поради което дори не ги извеждала навън. По време на комуникацията с ответника ищцата
се затворила в себе си, била депресирана, отказвала да се обърне към полицията, тъй като се
страхувала, че това ще доведе до негативни последствия за семейството й. Баща й останал в
дома й да ги пази. Тя била силно притеснена за семейството си включително след
задържането на съпруга й, тъй като не знаела със сигурност дали твърденията на ответника,
че „са поръчани“ не е истина. След започнато разследване по случая ищцата трудно се
съгласила да окаже съдействие на разследващите органи, с мотив, че била следена и
наблюдавана.
От приложеното по делото НОХД №93/2024г. по описа на ВПРС, е видно, че с влязло
в сила определение от 17.04.2024 год., постановено горното дело е одобрено споразумение
по реда на чл. 381 и сл. от НПК, с което ответникът е признат за виновен за това, че през
месец януари 2024 год. в град Велики Преслав, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у ищцата
заблуждението, че трябва да предостави на трети лица сумата от 5000 лева, за да не бъдат
извършвани противозаконни действия спрямо нея, както и че трябва да предостави сумата от
500 лева на лице, намиращо се в затвор в Ирландия – като благодарност за това, че
последното осигурява безопасността на съпруга й Н. Й. П. и с това причинил на същата на
15.01.2024 год. имотна вреда в размер на 5500 лева, с което е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На ответника му е
наложено наказание “лишаване от свобода”, за срок от 10 месеца, чието изпълнение било
отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, считано от 17.04.2024 год.
Съобразно нормата на чл.300 от ГПК горното определение, имащо значение на присъда, е
задължително за настоящия състав относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Съдът следва да приеме за установено, че през
месец януари 2024г. ответника е поддържал у ищцата, убеждението, че има опасност за
извършване на противозаконни действия спрямо нея и съпруга и, виновно при умишлена
форма на вината. От събраните по делото доказателства се установява, че в следствие на
така поддържаната от ответника заблуда ищцата е изпитвала силен страх за живота и
здравето на семейството и децата си в продължение на повече от месец.
Елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна
връзка на вредата с противоправно поведение на причинителя и; Вина на прекия
причинител на вредата. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установи, че на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, страх, и
притеснение за живота и здравето на семейството и, които са в непосредствена причинно -
следствена с противоправното поведение на ответника. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД указва
на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.
3
От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието за
обезщетението е подчинено на справедливостта. Понятието “справедливост” по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценка на редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размер на
обезщетението, а именно – характера и тежестта на увреждането /което в настоящия случай
е свързано най - вече със силния стрес и страх за живота и здравето, както на ищцата така и
на децата и съпруга и/, последиците от това увреждане - периода на невъзможност за
пълноценен живот от няколко месеца до осъждането на ответника, степента и времетраенето
на претърпените болки и страдания, изпитаното напрежение, липса на спокойствие, начинът
на извършване на деянието /следва да се отчете умишлената форма на вина на деянието на
ответника/, и обстоятелствата, при които е извършено /причината, за противоправното
посегателство, свързана с дръзко и безцеремонно въвеждане в заблуждение с цел да си
набави незаконни средства/. Ето защо и съобразявайки всички изложени по – горе
обстоятелства съдът счита, че предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата от 3000 лева, до който размер е бил уважен и от първоинстанционния съд,
поради което и решението на първоинстанционният съд следва да се потвърди в
обжалваната част.
На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 400 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №199 от 18.12.2024г. по гр.д.№430/2024г. по описа на
Районен съд - гр.Велики Преслав, В ЧАСТТА, с която Д. Н. Д. с ЕГН ********** е осъден
да заплати сумата от 3000 лева на Й. Н. П. с ЕГН **********, представляваща обезщетение
за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се стрес, страх и притеснение,
вследствие на извършено от ответника през месец януари 2024 год. в град Велики Преслав,
при условията на продължавано престъпление, престъпление от общ характер,
представляващо „измама“, наказуемо по чл. 209, ал. 1 от НК, за което се е признал за
виновен и с Протоколно определение № 33 от 17.04.2024г., постановено по НОХД № 93/2024
г. по описа на РС — Велики Преслав, е одобрено постигнатото между ответника, защитника
му и Прокуратурата споразумение по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК, ведно със законната
лихва върху присъдената сума от деня на увреждането - 15.01.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д. Н. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Й. Н. П. с ЕГН **********
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лева.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5