Решение по дело №267/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК.

Образувано е по касационна жалба на Частна земеделска кооперация „Шипа“ от с. Лозен, обл. В. Търново, чрез адв. Т. П., срещу Решение № 710/18.10.2024 г. на Районен съд Горна Оряховица по гр.дело № 1002/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № ПО-09-23/10.03.2023 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Велико Търново. Касаторът счита, че решението на районния съд е неправилно, като от изложените доводи може да се направи извод, че се твърди противоречие с материалния закон. Излага пространни доводи за незаконосъобразността на процесната заповед, които се свеждат до следното: заповедта е издадена и обявена след изтичането на законоустановените срокове по чл. 37в, ал. 4 и 5 от ЗСПЗЗ, а също така е и немотивирана. С тези аргументи, поддържани и доразвити в съдебно заседание от процес. Представител и от председателя на коопирацията, от настоящата инстанция се иска да отмени решението на ГОРС и да се постанови друго, с което да се отмени административния акт. Претендира направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Велико Търново, в представен по делото писмен отговор, писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна „Агро-СД“ ЕООД от с. Лозен, обл. В. Търново в представен по делото писмен отговор поддържа касационната жалба като основателна и моли да бъде уважена.

Заинтересованата страна „Агростенд“ ЕООД от гр. Г. Оряховица чрез представляващия заема становище за основателност на касационната жалба.

Заинтересованите страни „Агрико“ ЕООД от гр. Стражица, Г. С. Т. от ***, Г. Т. Г. от ***, Д. Б. П. от ***, ЕТ „БИБ Електроникс – Б.Б.“ от гр. Г. Оряховица, ЕТ „Хаджията – Ф.А.“ от с. Върбица, обл. В. Търново, ЕТ „Стефани – С.С.“ от гр. Стражица, ЗКПУ „Златен клас“ от с. Сушица, обл. В. Търново, „Зоомилк“ ЕООД от с. Къпиново обл. В. Търново, К. А. Й. от ***, М. П. И. от ***, М. Г. П. от ***, „Димес-2001“ ООД от ***, И. К. П. от ***, И. К. И., И. Л. М., И. С. С., Н. С. И., П. К. П., П. Х. А., С. Х. Х., С. Г. С., С. И. С., Х. С. Х., „Тива“ ООД, „Тива-I“ ООД, всички те от ***, не вземат становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящото дело е второ поред след като с Решение № 1541/30.04.2024 г. по адм. дело № 64/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е обезсилено Решение № 570/16.08.2024 г. по гр. дело № 686/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С обжалваното Решение № 710/18.10.2024 г. на Районен съд Горна Оряховица по гр.дело № 1002/2024 г. е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № ПО-09-23/10.03.2023 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Велико Търново, с която на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, въз основа на представен доклад на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, определена със Заповед № ПО-09-12/03.08.2022 г. и проект за служебно разпределение, е одобрен проект на служебно разпределение на масивите за ползване за стопанската 2022/2023 година и на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ в границите на определените масиви в землището на с. Сушица, общ. Стражица.

За да отхвърли жалбата, ГОРС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган в писмена форма и съдържа съответните мотиви. Посочил е, че при издаване на оспорената заповед е спазена процедурата по чл. 37в ЗСПЗЗ и гл. VII ППЗСПЗЗ, без да са допуснати нарушения при съставянето на проекта за служебно разпределение на масивите за ползване, като в същата са участвали всички собственици и/или ползватели на земеделски имоти в землището, заявили изрично желание за участие по чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ. Според съда не са допуснати и нарушения на административнопроизводствени правила, както и не е налице противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като при извършеното от административния орган разпределение на масивите за ползване е отчетено, че площите са разпределени пропорционално на база ползването на правно основание на всеки ползвател, поради което следва да се приеме, че е спазено правилото по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ (ред. ДВ бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 01.01.2023 г.). На възражението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения съдът е дал отговор, че допуснатото от директора на ОД "Земеделие" в производството по издаване на процесната заповед процесуално нарушение, състоящо се в приключване на производството извън рамките на срока по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ не е съществено, тъй като установеният в закона срок е инструктивен по своя характер и като такъв не преклудира възможността за административния орган да се произнесе по-късно.

Решението е правилно като краен резултат с корекция в част от мотивите. Принципно правилно и в съответствие с преобладаващата съдебна практика е становището на касатора, че издаването и обявяването на процесната заповед пет месеца след изтичането на сроковете по чл. 37в, ал. 4 и 5 от ЗСПЗЗ /съответно 01 октомври и 10 октомври на съответната година/ е съществено процесуално нарушение, независимо че сроковете за произнасяне на адм. орган са изначално инструктивни. В случая обаче следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 37в, ал. 12 и 13 от ЗСПЗЗ, съгласно които когато в срока по ал. 1 и 4 директорът на областната дирекция "Земеделие" не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. Министърът на земеделието или оправомощено от него лице издава заповедите по ал. 1 или ал. 4 в едномесечен срок от поискването им по реда на ал. 12. В случая предвид липсата на доброволно споразумение между ползвателите е постъпило такова искане за издаване на заповед по този ред от „Тива-I“ ООД от 20.01.2023 г. /л. 296 от гр. дело № 636/2023 г. на ГОРС/. Разпоредбата на чл. 37в, ал.13 дава възможност МЗХ да оправомощи лице да издаде такава заповед и такава заповед по отношение на ответника по касация е налице – заповед № РД 46-218/02.09.2022 г. на министъра на земеделието, като искането е препратено по компетентност на ответника на 02.02.2023 г. Следователно заповедта е издадена от надлежно упълномощено лице в срок /тъй като просрочването с осем дни не представлява съществено процесуално нарушение според настоящия състав/, независимо че в нея не е посочено като правно основание за издаването ѝ посочената разпоредба.

Неоснователно е възражението, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради липсата на мотиви. Безспорно в случая е, че докладът на комисията по чл. 37в ЗСПЗЗ като помощен орган и проектът за разпределение, ведно със съответните приложения, са неразделна част от заповедта и същите представляват мотиви на обжалвания административен акт. В този смисъл е ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, а това изрично е отразено и в самата заповед. В доклада комисията изрично е посочила декларациите и заявленията по чл. 69 ППЗСПЗЗ и чл. 70 ППЗСПЗЗ и ползвателите, между които се извършва разпределението. Разпределението е извършено на тази база, като в приложението са посочени съответните масиви. В този смисъл, в изготвения доклад от помощния орган се съдържат мотиви - фактически и правни основания за издаването му.

Касаторът не излага конкретни възражения за неспазване на изискванията на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ по отношение на разпределените му имоти, а при извършената служебна проверка не се установява да е допуснато нарушение на материалния закон.

В обобщение настоящият състав на касационната инстанция намира, че при издаването на заповедта не са допуснати твърдените нарушения на материалния и процесуалния закон. Спазена е процедурата по чл. 37в, ал. 3 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, като не е налице и нарушение на други относими в случая правни норми. Като е достигнал до този извод, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

 

При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 710/18.10.2024 г. на Районен съд Горна Оряховица по гр.дело № 1002/2024 г.

ОСЪЖДА Частна земеделска кооперация „Шипа“ от с. Лозен, обл. В. Търново, ЕИК *********, да заплати на Областна дирекция "Земеделие" гр. Велико Търново сумата от 200 лв. (двеста) лева, представляваща направени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.