Решение по дело №631/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 192
Дата: 17 май 2022 г. (в сила от 17 май 2022 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20217100700631
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

192 /17.05.2022 г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                              

Административен съд - Добрич, в публично заседание на деветнадесети април, две хиляди двадесет и втора година, трети състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя административно дело № 631 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодек (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Р.П.Ч. с ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв.В.С.-*** срещу Заповед № 4066з-1970/01.12.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) –р., с която на жалбоподателя, в качеството му на командир на отделение в Граничен контролно - пропускателен пункт – К. от Гранично полицейско управление (ГПУ) –Г.Т. към РДГП – р. на Министерството на вътрешните работи, за нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, на основание чл.198, ал.1 от с.з. е наложено дисциплинарното наказание по чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР - „мъмрене“ за срок от два месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Жалбоподателят счита, че издадената заповед е незаконосъобразна и  изразява несъгласието си с нея. Счита, че при издаването на заповедта са  допуснати процесуални нарушения, тъй като не било спазено изискването за пълно, обективно и всестранно разследване на твърдяното дисциплинарно нарушение, което нарушавало правото му на защита. Счита, че е налице грубо несъответствие с т.2.5 и 2.6 от Заповед № 8121з-1252/2016 г. на министъра на вътрешните работи. Оспорва изцяло фактическата обстановка. Счита наложено наказание за напълно неоснователно. В съдебно заседание, лично и с адвокат, С.Л. ***, заявява, че поддържа жалбата и моли заповедта като незаконосъобразна да бъде отменена. Претендира присъждане на разноските за адвокатска възнаграждение.

Ответникът, директорът на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Р., комисар Д. Ч., представляван от главен юрисконсулт Й.С., оспорва жалбата. Счита, че нарушението е безспорно установено, а издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание – правилна, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и издадена в съответствие с материалния закон. Подробно излага съображенията си за това в писмени бележки. Моли заповедта да бъде отхвърлена, а на ответника да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 Административен съд -Добрич,  след като се запозна с жалбата, приетите по делото доказателства и становищата на страните намира, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, е основателна.

От фактическа и правна страна съдът приема за установено следното:

Оспорената Заповед № 4066з-1970/01.12.2021 г. на директора на РДГП – Р. е връчена на жалбоподателя, Р.Ч., на 03.12.2021 г., лично, срещу подпис. Жалбата против заповедта е подадена до Административен съд-Добрич на 10.12.2021 г. по пощата, т.е. в законоустановения срок за оспорване.

Жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

          Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган, разполагащ с материалната компетентност, предоставена от нормата на чл.204, т.4 от ЗМВР, която определя, че наказанията се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности - за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3.

Повод за образуване на дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е писмо с рег. № 4217760/28.08.2021г. по описа на СКЦПМС-Гюргево, Румъния и гранична телеграма № 19 от 28.08.2021г. от началника на СГР Н. В. с твърдения, че дежурният служител Р.Ч. е отказал предложението на румънските власти за облекчаване на трафика през процесния гранично-пропускателния пункт чрез съвместно прилагане на  Регламент 399/2016г.

Въз основа на това писмо директорът на РД „Гранична полиция“ р. е издал Заповед № 4066з-1301 от 31.08.2021г., с която е наредил извършването на проверка по постъпилите данни, определил е поименно състава на комисията, която следва да я извърши и е определил в срок до 27.09.2021г. да бъде изготвена справка за резултатите от проверката.

На 15.09.2021г. жалбоподателят е бил запознат с издадената заповед, като му е била връчената покана рег. № 4417р-12108/09.09.2021г., с която е дадена възможност за писмени обяснения, но жалбоподателят не е депозирал такива.

По предложение за удължаване срока на проверката, направено от Р. Т.-председател на назначената комисия и началник на ГПУ – Г., със Заповед № 4066з-1482 от 27.09.2021г. срокът на проверката е удължен до 06.10.2021г.

За резултатите от проверката, в определения срок на 05.10.2021г. назначената комисия е изготвила Справка рег. № 4417р-13404/05.10.2021г., с която е направила предложение на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарното наказание по чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР- мъмрене.

Жалбоподателят е удостоверил, че на 29.10.2021 г. е запознат с резултатите от проверката предварителната проверка, а на 02.10.2018 г., че е запознат със справката. На 09.11.2021г. на жалбоподателя е връчена втора покана от дисциплинарно-наказващият орган за даване на писмени обяснения. Няма данни жалбоподателят да е представил писмени обяснения.

На 01.12.2021г. директорът на РД“ГП“-р. е издал оспорената заповед.

Сроковете за налагане на дисциплинарното наказание по чл.195, ал.1 от ЗМВР са спазени като заповедта е издадена в двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Жалбоподателят е бил запознат с изготвената справка като няма данни той да е давал допълнителни сведения и обяснения по случая.

При така провелото се дисциплинарно производство съдът приема, че са спазени правилата на чл.205, ал.1-3 от ЗМВР, при наличието на които се открива и провежда производство за налагане на дисциплинарно наказание.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, но съдържанието й не съответства на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР относно изискването за посочване на изпълнителното деяние и правната му квалификация. Деянието е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, според която дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, а в заповедта от фактическа страна са описани две нарушения на служебната дисциплина.

Като конкретно нарушени са посочени нормите на чл. 53, ал. 1 от Инструкция № 8121з-813 от 9 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове (Инструкцията) и чл. 21, ал. 3 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени със Заповед № 8121з-303/17.03.2021г. на министъра на вътрешните работи.

Сочената за нарушена норма на чл.53, ал.1 от Инструкцията определя, че когато вследствие на извънредни и непредвидени обстоятелства движението през ГКПП достигне такъв интензитет, че времето за чакане за гранична проверка стане прекалено дълго, началникът на смяна/командирът на отделение може да предложи на началника на ГКПП въвеждането на облекчени гранични проверки по реда на чл. 8 от Кодекса на шенгенските граници. От фактическа страна в мотивите на заповедта е прието, че жалбоподателят, в качеството си на ръководител на дежурната смяна, на 28.08.2021г., около 23,00 часа, на съвместен ГКПП К. – Н.. В., поради превишаване на времето за изчакване при преминаване на пункта, след като е получил предложение по надлежния ред от румънските гранични власти за прилагане на допълнителни мерки за облекчаване на трафика, не е предприел действия за прилагане на разпоредбите на Регламент 399/2016 г,, като е възпрепятствал своевременното въвеждане на несистематични проверки на влизане и излизане от страната на граждани на Румъния на ГКПП - К.. От фактическа страна в заповедта е прието и че Ч. е осуетил изпълнението на разпоредбите на писмо рег. № 4066р-11576/06.08.2021г. на директора на РДГП-р. и че не е изпълнил своевременно и законосъобразно разпореждане от компетентен орган.

Тези две различни деяния неправилно са квалифицирани по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Всъщност нарушаването на чл.53, ал.1 от Инструкцията представлява неизпълнение на служебни задължения и дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2, а не по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР.

Отделно от това, наказващият орган е приел, че нарушението е маловажно по см. на чл.198, ал.1 от ЗМВР, като отново не е посочил кое от двете деяния приема за маловажно. Съгласно чл.198, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарно наказание "мъмрене" се налага за маловажни дисциплинарни нарушения, а маловажно е нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително.

Приемайки, че „нарушението е маловажно“ наказващият орган е визирал от правна страна отново едно дисциплинарно нарушение, а всъщност от фактическа страна, в заповедта описва две изпълнителни деяния, които квалифицира като нарушения на чл.53, ал.1 от Инструкцията и чл. 21, ал. 3 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени със Заповед № 8121з-303/17.03.2021г. на министъра на вътрешните работи, т.е. сочи две отделни нарушения на две различни разпоредби от отделни нормативни правила.

Погрешната и непълната правна квалификация на изпълнителните деяния е винаги съществено нарушение на изискването за форма на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по ЗМВР, понеже поставя полицейския служител в невъзможност да разбере за кое от двете деяния е ангажирана дисциплинарната му отговорност и съответно да упражни пълноценно правото си на защита.

Неспазването на изискванията за форма на административните актове по отношение на съответствието на фактическите обстоятелства с съответните правни квалификации е самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразно по чл.146, т.2 от АПК.

Заповедта не е съобразена с материалния закон.

По делото е представено писмо рег.№ 4066р-11576/06.08.2021г. на директор РДГП – Р., което се разрешава на подчинените служители, вкл. и на началниците на смени в ГКПП да извършват несистемни проверки спрямо лицата преминаващи през ГКПП при възникване на сериозни затруднения с пропускателната дейност, с оглед избягване на натрупване на изчакващи лица и МПС, което да води до увеличаване времето за обработка на пътуващите граждани /над 30 минути/, след съгласуване с румънските гранични органи и получаване на разпореждане от Директор РДГП Р.(чрез група ОДЦ на сектор РКЦ при РДГП Р.).

В тази връзка в мотивите на заповедта е прието, че служителят Ч., в качеството му на ръководител на дежурната смяна, не е предприел действия за прилагане на разпоредбите на Регламент 399/2016 г., като своевременно не е въвел в изпълнение осъществяването на несистематични проверки на влизане и излизане от страната на граждани на Румъния през пункта.

В мотивите на оспорената заповед е прието за установено, че на 28.08.2021 г. около 23:00 часа, са били възникнали сериозни затруднения с пропускателна дейност на ГКПП - К. и в тази връзка в 23:46 ч,, инспектор Я. В. полицейски инспектор /оперативен дежурен/ в група ОДЦ при РКЦ на РДГП - р., е получил разпореждане от директор РДГП - р., да се въведат несистемни проверки на влизане и излизане от страната за граждани на Румъния. Панайотов се свързал по мобилния телефон с командира на отделение на ГКПП К. Р.Ч. и му е разпоредил да изпълни разпореждането на директора. След това, в 00:09 часа е изпратил по електронна поща съобщение peг. № 4066р-12728/28.08.2021 г. до ГКПП К. за въвеждане на несистемни проверки на влизане и излизане от страната за граждани на Румъния до отпадане на необходимостта.

Прието е също, че в изготвената от мл. експерт Ч. докладна записка с peг. № 4417р-11524/ 29.08.2021 г. касаеща изминало дежурство от 20:00ч. на 28.08.2021г. до 08:00ч. на 29.08.2021 г., е отбелязано, че са получени материали по ел.поща, както следва: 4066р-12728 (съобщението за въвеждане на несистемни проверки на влизане и излизане от страната за граждани на Румъния до отпадане на необходимостта) и съответно е изпратено съобщение УРИ: 4417р- 11502/29.08.2021г. до ОДЦ - РДГП р..

 При проверка в журналите на електронната поща на ГКПП К. е установено, че съобщението е било изготвено и изпратено от мл.експерт Р.Ч. до ОДЦ на РДГП - р. в 00:48ч. на 29.08.2021г.

От данните по делото и от приетата за установена със заповедта фактическа обстановка се установява, че съобщението за въвеждане на несистемни проверки е изпратено в 00,09 часа на 29.08.2021г. с указание до отпадане на необходимостта и в 00:48 ч. на 29.08.2021 г. РДГП-р. е уведомено от ГКПП-К., че основанието за въведените несистемни проверки е отпаднало, поради липса на колони от чакащи леки автомобили.

В дисциплинарното производство е прието за установено също, че за часовия интервал от 23:30 часа до 00:10 часа, във връзка с получената информация за увеличения интензитет на пътникопотока на съвместен ГКПП К. — Н. В., са проведени телефонни разговори, както следва:

На 28.08.2021 г., в 23:48 ч., директорът на РДГП – р., комисар Д. Ч., при проведен разговор по мобилния телефон с комисар Р. Т. - началник ГПУ Г. Т., го е уведомил, че поради превишаване времето за изчакване на ГКПП - К., с цел облекчаване на трафика, е разпоредил въвеждане на несистемни проверки, като му е указал да проконтролира изпълнението на разпореждането. Комисар Т. в 23:50 ч. е провел разговор по мобилния телефон с ОД в ОДЧ на ГПУ Г.Т. - младши експерт А. Д., като му е разпоредил да се свърже с КО на ГКПП К. мл.експерт Р.Ч. и провери дали се изпълнява разпореждането.

Младши експерт Антон Д.— младши оперативен дежурен в ОДЧ на ГПУ Г.Т. посочва, че на 28.08.2021 г. в 23:49ч. му се е обадил оперативния дежурен служител в РДГП р. инспектор Я.В. П. и го помолил да му продиктува мобилният телефонен номер на командира на отделение на ГКПП К. Р.Ч.. В 23:50ч. е получил обаждане от началника на ГПУ Г.Т., като му било указано да се обади на Ч., и да му разпореди да започне да пропуска на изход лица и МПС, като им извършва несистемни проверки, за което допълнително ще получи и писмено разпореждане. В 23:51 ч., мл. експерт А. Д.е позвънил първо на стационарния телефон на ГКПП К., но след като никой не отговорил, позвънил на мобилния телефон на Ч., но той също не му отговорил. След това в 23:53 ч., отново го потърсил на мобилния телефон и му предал разпореждането на началник ГПУ, при което Ч. отговорил, че „докато не получи писмено разпореждане, няма да премине към несистемни проверки ".

Младши инспектор Р. К. Т. - старши полицай в ГКПП К. от ГПУ Г.Т. потвърждава, че за времето от 20:00ч. на 28.08.2021г. до 08:00ч. на 29.08.2021г., докато е работил като дежурен граничен полицай на ГКПП К., е получил обаждане от ОД на ГПУ Г.Т. - мл. експерт Антон Д.да бъдат сменени работните места на смяната и да бъдат въведени „облекчени" гранични проверки. В обясненията си Тодоров заявява, че след не повече от 30 мин., трасето е било изчистено от леки автомобили.

От показанията на разпитания по делото свидетел, Д. Г. Д., служител на ГКПП-К., участвал в нощната смяна на 28-29 август 2021г., които съдът приема като обективни и дадени добросъвестно се установява следното:

В началото на смяната нямало опашка от леки автомобили. Впоследствие, около 9.30 часа, започнали да идват леки автомобили, пътуващи за Румъния и се образувала опашка, която според свидетеля била незначителна, спрямо други дни, когато е имало движение. Около 21.00 - 21,30 часа имало не повече от 3-4 коли. Към 23,15 часа свидетелят бил помолен от своя румънки колега да пропусне чрез пререждане на опашката, т.е. с предимство румънски автомобил с обяснението, че шофьорът му бил познат с техен началник от Констанца. Свидетелят отказал да изпълни молбата и предполага, че това е причината за оплакването на румънските власти.

Свидетеля заявява, че допускането на несистемни проверки, т.е. на облекчени проверки, се преценява от началника на смяната, в случая Р.Ч.. Когато натовареността е прекалено голяма, се въвеждат несистемни проверки чрез искане от началника на смяната до дежурния от РДГП - р. да се въведат несистемни проверки. Според свидетеля на въпросната дата не е имало нужда от въвеждане на несистемни проверки, тъй като сравнява интензивността на преминаващите в други дни. Д.пояснява, че несистемна проверка се изразява в пропускане на пътниците без въвеждане на личните им документи в системата за граничен контрол, съответно системната проверка се извършва чрез въвеждане на личните данни на пътниците в съответната електронна система. Според свидетеля несистемни проверки са необходими, когато се натрупа опашка от километър, два или три, а в случая опашката била не повече от 500 м. Свидетелят сравнява други случаи, в които опашката е била 2 км. и българските гранични власти са искали въвеждане на несистемни проверки, но румънските власти не са разрешавали. Д.разбрал, че е имало искане от румънските служители на контролно-пропускателния пункт за извършване на несистемни проверки на 28.08.2021г. около 23,50 ч. или 23.53 часа, в момента, когато оперативният дежурен от Ген.Тошево се обадил да каже,  че има въведени несистемни проверки. Тогава несистемните проверки били въведени, но румънските гранични власти не изпълнявали несистемни проверки.

При така установената фактическа обстановка, съдът не споделя извода на дисциплинарно-наказващият орган, че Ч. е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на чл.53, ал.1 от Инструкция № 8121з-813 от 9 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ. бр.55 от 21 юли 2015г. Сочената за нарушена норма на чл.53, ал.1 от Инструкцията, както бе посочено по-горе, определя, че когато вследствие на извънредни и непредвидени обстоятелства движението през ГКПП достигне такъв интензитет, че времето за чакане за гранична проверка стане прекалено дълго, началникът на смяна/командирът на отделение може да предложи на началника на ГКПП въвеждането на облекчени гранични проверки по реда на чл. 8 от Кодекса на шенгенските граници.

Видно е, че разпоредбата възлага изцяло извършването на преценка на началника на смяната да определи какъв е интензитет на движението и дали  времето за чакане за гранична проверка е станало „прекалено дълго“. В самото разпореждане на директора РДГП – р., дадено с писмо с рег.№ 4066р-11576/06.08.2021г., (сочено като нарушено от Ч.) е поставено условието, че се дава разрешение за извършване на несистемни проверки, но също под условие - „при възникване на сериозни затруднения с пропускателната дейност“.

В показанията си свидетелят Д., оператор на ГКПП-К., е категоричен, че действително е имало по-интензивен трафик от леки автомобили, напускащи Република България в процесния период от време, но в сравнение с други случаи този трафик и време на изчакване не е бил с такъв интензитет, че да налага вземането на решение от началника на смяната да предложи извършването на облекчените проверки.

 В случая в дисциплинарното производство няма категорични доказателства, че Ч., упражнявайки правото си на преценка по чл.53, ал.1 от Инструкцията във връзка с разпореждането на директора РДГП – р., дадено с писмо с рег.№ 4066р-11576/06.08.2021г., е действал недобросъвестно, виновно и следва да бъде санкциониран с дисциплинарно наказание.

В самата разпоредба на чл.53, ал.1 от Инструкцията и в разпореждането, дадено с писмо с рег.№ 4066р-11576/06.08.2021г., се изисква предложението за извършване на облекчените проверки да се прави  само при изпълнението на множество условия, за наличието на които правото на преценка е предоставено в правомощията на началниците на смяна ГКПП, пряко обслужващи граничния трафик. Поради липса на конкретни и точни критерии преценката е винаги субективна. Тъй като се предполага, че държавните служители действат добросъвестно при изпълнение на правомощията си, дори и субективната преценка на съответния служител в дадения момент да е неправилна, погрешна, съдът счита, че дисциплинарна отговорност за неизпълнението на чл.53, ал.1 от Инструкцията и писмото на директора на ГКПП, може да се носи само при категорични и безспорни доказателства за пряк умисъл за осуетяване на безпроблемния трафик през ГКПП, за злоупотреба и недобросъвестно изпълнение на правомощия с цел създаване на затруднения при преминаването на граждани, каквито доказателства по делото няма представени.

 Не се доказва извършването и на второто визирано в заповедта нарушение, че Ч. не е изпълнил своевременно и законосъобразно разпореждане от компетентен орган, квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 3 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени със Заповед № 8121з-303/17.03.2021г. на министъра на вътрешните работи.

От всички описани в заповедта факти и обстоятелства всъщност е видно, че непосредствено след получаване на разпореждането по телефона от оперативния дежурен за въвеждане на несистемни проверки, Ч. е въвел несистемните проверки. Това обстоятелство е прието за установено в дисциплинарното производство. В мотивите на самата заповед се сочи следното: „ Въпреки, първоначалния категоричен отказ на Ч. за изпълнение на разпореждането, докато не се получи в писмен вид, същият, в качеството си на ръководител на пункта, в последствие е въвел несистемни проверки на влизане и излизане от страната на граждани на Румъния, с което е облекчил пропускателната дейност на ГКПП К..“ Тази констатация противоречи на твърдението, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 3 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени със Заповед № 8121з-303/17.03.2021г. на министъра на вътрешните работи.

Според съда единственото доказано в дисциплинарното производство деяние на Ч. е репликата му към оперативния дежурен, че докато не получи писмено разпореждане, няма да въведе несистемни проверки, заради която е обвинен в нарушение на чл. 21, ал. 3 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени със Заповед № 8121з-303/17.03.2021г. на министъра на вътрешните работи. Процесните правила, като вътрешнослужебен акт, подлежат да доказване от ответника, който не ги е представил в преписката и е възпрепятствал съда да извърши проверка за законосъобразност на отправеното обвинение.

Съдът взе предвид разпоредбите на чл.53, ал.2 -  4 от Инструкцията и че същите са част от подзаконов нормативен акт, ползващ се с предимство пред Вътрешните правила. Цитираната разпоредба изисква началникът на ГКПП съгласувано с началника на ГПУ и директора на РДГП да въвежда облекчени гранични проверки с писмена заповед, като в мотивите се посочват извънредните и непредвидени обстоятелства, които го налагат. Според ал.3, когато облекчените проверки са въведени извън редовното работно време, писмената заповед се изготвя в първия работен ден, следващ деня на фактическото прилагане. А според ал.4 за въвеждането на облекченията незабавно и със съобщение се уведомява ГДГП.  В случая жалбоподателят е поискал да му се изпрати писмено съобщение, според действащите правила на чл.53, ал.4 от Инструкцията, тъй като явно не е бил убеден в необходимостта от въвеждането на несистемни проверки, но по делото има доказателства, че се е съобразил веднага с полученото по телефона разпореждане от оперативния дежурен, поради което незаконосъобразно е обвинен в неизпълнение на разпореждане единствено порази отправената реплика към оперативния дежурен.

По изложените съображения съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да се отмени като незаконосъобразна на основанията по чл.146, т.2 и т.4 от АПК.

С оглед резултата от оспорването и чл.143, ал.1 от АПК, претенцията за присъждане на направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лева, която не е прекомерна, следва да се уважи. Жалбоподателят представя доказателства за заплащане на възнаграждението на адв.Л., видно от разписка към договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.211 от ЗМВР, Административен съд -Добрич

 

                                             Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р.П.Ч. Заповед № 4066з-1970/01.12.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) –р., с която на жалбоподателя, в качеството му на командир на отделение в Граничен контролно-пропускателен пункт - К. от Гранично полицейско управление – Г.Т. към РДГП – р. на Министерството на вътрешните работи, за нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, на основание чл.198, ал.1 от с.з. е наложено дисциплинарното наказание по чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР „мъмрене“ за срок от два месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) –р. към Министерството на вътрешните работи да заплати на Р.П.Ч. с ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: