Решение по дело №955/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 242
Дата: 30 януари 2020 г.
Съдия: Георги Христов Пасков
Дело: 20187180700955
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 242

 

 

гр. Пловдив, 30.01.2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на осми октомври  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА  и прокурор ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно дело № 955 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

           Образувано е по искова молба, предявена от ГБСМДЛ „З-К“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Царево“ № 1, представлявано от управителя П. Б. Б**, чрез пълномощника му адв. Д.М. ***. за заплащане на обезщетение за претърпени  имуществени и неимуществени и вреди, както и за пропуснати ползи в размер общо на 52915,96лв.

            В исковата молба ищецът твърди, че вредите произтичат от действия в следствие на принудителното изпълнение на незаконосъбразен акт – Заповед № А-1516/25.08.2010г. на Заместник кмета на Община Асеновград.

Ответникът Община Асеновград, чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск, като се претендира неговото отхвърляне. Излага се твърдението, че претендираните от ищеца суми са погасени по давност. Прави се искане за присъждане сторените по делото разноски.

          За Окръжна прокуратура – Пловдив се явява прокурор Владимир Вълев, който счита иска за неоснователен и недоказан.

         Относно възражението на ответната страна, че претендираните от ищеца суми са погасени по давност съдът намира за установено следното:

         Със Заповед № А-1516/25.08.2010г. Заместник кметът на Община Асеновград е наредил да се изземе недвижим имот – частна общинска собственост „ Помещения с обща площ 56,30 кв.м. находящ се в сградата на „Медицински център I Асеновград“ ЕООД, държащ се без основание от ищеца.

Заповедта е била обжалвана пред Административен съд Пловдив, като съдът с Решение № 102 от 13.01.2012г., постановено по адм. Дело № 1849/2010г.  е отменил същата.

Против решението на административния съд е била подадена касационна жалба от Община Асеновград, като ВАС с решение № 15573 от 07.12.2012г., постановено по адм. дело № 3613/2012г.  е оставил в сила решението.

С Решение № 2536 от 21.02.2013г. ВАС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка.

Според ищеца давностният срок е бил прекъсван с изпращането до ответната страна на писма-покани за доброволно възстановяване на предишното, преди издаване на неправомерната заповед от Общината положение и за репатриране на материалните и нематериалните вреди. В тази връзка страната се позовава на мотивите на Решение № 7614/23.06.2015г. постановено по адм. дело № 4612/2015г. по описа на ВАС.

Настоящият съдебен състав не кредитира този довод поради следното:

Погасителната давност е уредена в чл. 110-120 от ЗЗД, представлява институт на материалното гражданско право, което се упражнява чрез възражение и намира приложение и при ангажиране на отговорността на държавата и общините. С изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като предвид чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, а за вземания от непозволено увреждане давността тече от деня на откриване на дееца - чл. 114, ал. 3 от ЗЗД. Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана - чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Затова от момента на откриване на дееца и вземането става изискуемо.

Увреждането чрез незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност ангажира съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 7 от и чл. 205 от АПК отговорността на юридическото лице, с което съответното длъжностно лице - пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения - т. 6 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. дело № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС.

В цитираното от ищеца Решение № 7614/23.06.2015г. постановено по адм. дело № 4612/2015г.  ВАС е приел, че преди изтичането на давностния срок административният орган е предприел действия по изпълнение на влязла в сила заповед, което обстоятелство по силата на чл. 116, б. „в” от ЗЗД се явява  основание за прекъсване на давността.

В мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд е посочено, че практиката на Върховния административен съд по исковете с правно основание чл. 292 АПК се отнася единствено за основанията за прекъсване на давността, уредена в чл. 285 АПК, изтекла в рамките на започнало изпълнителното производство по АПК. В производството по дял пети на АПК предмет на изпълнение са само основанията по чл. 268 АПК, а именно влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални или общи административни актове, решенията, определенията и разпорежданията на административните съдилища, споразуменията, сключени пред административните органи или пред съда и административните договори. Изпълнението на влезлите в сила административни актове за премахване на незаконните строежи, в каквато хипотеза е цялата цитирана практика на ВАС, е извън изключенията, при които изпълнителното производството и свързаните с него въпроси за прекъсването на давността се развива по реда на ГПК.

Настоящето производство  е по чл. 1 от ЗОДОВ, като основанията са прекъсване на давността са изчерпателно изброени в чл. 116 от ЗЗД.

Предприемане на действия по принудително изпълнение по смисъла на  б. „в“  на този член, представлява предприемане на действия по реда на чл. 426 и сл. от ГПК, каквито действия се предприемат единствено от съдебния изпълнител.

С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК е прието, че изпращането на нотариална покана до длъжника преди исковия процес, с която последния се кани да изпълни свое облигационно задължение, не е юридически факт, пораждащ прекъсване на давността.

В конкретния случай давностният срок е започнал да тече от датата на постановяване на Решение № 15573  -  07.12.2012г.,  като този срок е изтекъл на 08.12.2017г. Исковата молба по настоящето дело е била  входирана  в деловодството на Окръжен съд Пловдив на 21.02.2018г. т.е. след изтичане на  5 годишния давностен срок.

С Решението № 2536 от 21.02.2013г. ВАС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 15573  от  07.12.2012г. единствено в частта му за разноските, поради което поправката не изменя началната дата на давностния срок. 

Предвид горното съдът намира, че предявения иск следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

         Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от ГБСМДЛ „З-К“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Царево“ № 1, представлявано от управителя П. Б. *** за заплащане на обезщетение за претърпени  имуществени и неимуществени и вреди, както и за пропуснати ползи в размер общо на 52915,96лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/