Р Е Ш Е Н И Е
300/23.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На първи юли през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №662 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №6 от 17.03.2020 год. на Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР –
Шумен, с което на Г.П.Г., с ЕГН**********,***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/
лева на основание чл.212 от ЗОБВВПИ. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат
жалбата и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Г.П.Г. притежавал 1 брой дългоцевно
огнестрелно оръжие – двуцевка „ИЖ-27 ЕМ“, кал.12, с фабричен №*********,
придобито за ловни цели. В тази връзка имал издадено Разрешение за съхранение, носене
и употреба на огнестрелно оръжие, и боеприпаси №20140058857, издадено на
30.07.2014 год. със срок на валидност 29.07.2019 год. След установяване, че
срокът за съхранение на същото е изтекъл Г. доброволно е предал за съхранение от
домакина на РУ – Шумен притежаваното от него оръжие, за което бил съставен
Протокол от №1729р-2756/23.01.2020 год.
С оглед констатиране на обстоятелството, че лицето
е съхранявало посоченото оръжие след изтичане срока на валидност на
разрешителното, материалите били изпратени от Началникът на РУ – Шумен на Районна
прокуратура – Шумен с мнение да не се образува наказателно производство на
основание чл.9, ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 07.02.2020 год. на ШРП е било отказано образуване на
наказателно производство за престъпление от общ характер по преписка
вх.№554/2020 год. по описа на ШРП, като е прието, че деянието представлява
маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. След получаване на
постановлението било издадено наказателно
постановление №6 от 17.03.2020 год. от Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР –
Шумен, с което на Г.П.Г., с ЕГН**********,***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/
лева на основание чл.212 от ЗОБВВПИ.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на свидетелите П.Н.Д., Б.И.И. и С.П.С., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
По отношение на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.Н.Д., Б.И.И. и С.П.С.
съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите са
категорични, непротиворечиви и кореспондират както помежду си, така също и с
останалия събран по делото доказателствен материал.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.56,
ал.1 от ЗОБВВПИ, изрично вписана като нарушена в наказателното
постановление, лицето по чл.50, ал.1-3, получило разрешение за придобиване,
може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите
изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи
и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на
разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от
оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице. Посочената законова възможност представлява правило за
поведение, доколкото дейностите по съхранение, носене и/или употреба на оръжие
са поставени под разрешителен режим. Ако лицето желае да извършва дейностите с
оръжието, то трябва да се снабди с разрешение за тях. От тук следва извода, че
нормата по чл.56,
ал.1 от ЗОБВВПИ освен нормативна възможност е и правило за поведение, което
се явява задължение за съответния субект. Цитираната правна норма, по аргумент
за противното, навежда на категоричния извод, че без наличието на валидно
издадено разрешение за съхранение, лицето, придобило оръжие въз основа на
разрешително за придобиване на такова, не разполага с правото да съхранява, носи
и/или употребява огнестрелно оръжие. Наличието на разрешително с изтекъл срок
на валидност има същите правни последици, каквито влече след себе си и
съхранението, носенето и/или употребата на огнестрелно оръжие без изобщо издадено
разрешение по предписания в специалния закон ред. Видно
от материалите по делото разрешителното за съхранение на оръжие на
жалбоподателя е било със срок на валидност до 29.07.2019 год., като това обстоятелство не се оспорва от страните по
делото. В същото време оръжието е било
предадено за съхранение от домакина на РУ – Шумен на 23.01.2020 год., видно от
представения като писмено доказателство по делото Протокол от №1729р-2756/23.01.2020
год.
С оглед на
изложеното се налага извода, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение, доколкото
в посочения период действително е
съхранявал в дома си притежаваното от него огнестрелно оръжие, след като
разрешението му за съхранение е било изтекло.
Административно-наказващият
орган правилно е издирил и приложил съответната за това нарушение санкционна
норма, а именно разпоредбата на чл.212
от ЗОБВВПИ, доколкото липсва специална норма за съответния вид нарушение.
Съдът не
споделя твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.57 от ЗАНН. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че в
обжалваното наказателно постановление от страна на административно-наказващият
орган по недвусмислен начин е било описано самото нарушение, като текстовото
описание на същото отговаря на цифрово посочената правна норма. В същото време
са били посочени и писмените доказателства, въз основа на които е установено
нарушението. С оглед на изложеното съдът намира, че при съставяне на
наказателното постановление не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са накърнили правото на защита на жалбоподателя и да са довели
до невъзможност същият да разбере какво точно нарушение се твърди, че е
извършил, а от тук и да организира защитата си по един адекватен начин.
В същото време обаче съдът
намира, че в настоящия случай са налице условията деянието да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28
от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на
понятието “маловажен случай” следва да бъдат приложени критериите, визирани в
чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който
извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали
случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е
осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е
ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени
всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че въпреки изтеклия срок от време, считано от
датата на изтичане на разрешителното за съхранение до датата на предаване на
оръжието, последното е било доброволно предадено от жалбоподателя за съхранение
от домакина на РУ Шумен. В същото време следва да бъде отчетен факта, че жалбоподателят е притежавал валидно
разрешение за съхранение на процесното огнестрелно оръжие и боеприпаси към него.
От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите П.Н.Д., Б.И.И. и С.П.С.
се установява по безспорен начин, че от момента на придобиване на посоченото
оръжие през 2009 год. до настоящия момент жалбоподателят не е нарушавал по
никакъв начин реда за съхранение на същото, като и след изтичане на
разрешителното за съхранение е продължил да съхранява огнестрелното оръжие при
съблюдаване на предвидения в ЗОБВВПИ ред. С оглед изложените обстоятелства,
рискът от настъпване на неблагоприятни последици в резултат на деянието е
нисък, а и по делото не е установено такива изобщо да са настъпили. В същото
време съдът съобрази и обстоятелството, че доколкото жалбоподателят е служител
на МВР, то същият по същият начин съхранява и друго служебно оръжие, редът за
съхранение на което се различава от посочения по-горе разрешителния режим, но
също се подчинява на конкретни изисквания, визирани както в ЗОБВВПИ, така също и в ЗМВР. В своята съвкупност посочените
обстоятелства сочат на извода, че както обществената опасност на дееца, така
също и и обществената опасност на конкретно извършеното деяние, се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от съответния
вид по смисъла на чл.93,
т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, респективно съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН и с приложението на този институт биха били постигнати целите на
генералната и индивидуалната превенция. При преценка на маловажността на случая
съдът съобрази и обстоятелството, че подобен извод е бил постигнат и от
представителя на Районна прокуратура – Шумен, който в постановлението за отказ
да се образува наказателно производство по недвусмислен начин сочи, че деянието
представлява маловажен случай. В същата насока е било и първоначалното
становище на органа, издал наказателното постановление, доколкото в Справката
от 08.02.2020 год., с която материалите по случая са били препратени на Районна
прокуратура – Шумен изрично сочи, че мнението му е да не се образува
наказателно производство на основание разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. А
посочената разпоредба визира именно случаи, които макар и формално да
осъществяват признаците на предвидено в закона нарушение или престъпление,
поради своята малозначителност същите не са общественоопасни или тяхната
обществена опасност е явно незначителна.
В този смисъл е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение № 241 от 25.10.2018 г. на АдмС - Шумен
по к. а. н. д. № 200/2018 г., което е било постановено по сходен казус.
В същото време съдът съобрази и факта, че от
страна на административно-наказващият орган са изложени само лаконични мотиви
относно приложението на чл.28 от ЗАНН, които на практика се приравняват на
липса на такива. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички
основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да
подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът
съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР №
1/12.12.2007 год. по тълк. н. д. № 1/2005 год. на ОСНК на ВКС, съгласно което
когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Правната норма
на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни случаи” на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Доколкото към момента на издаване на
наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е
и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични
казуси и по-конкретно Решение №152 от 08.04.2014 год., постановено по КАНД
№106/2014 год., Решение №159 от 14.04.2014 год., постановено по КАНД №109/2014
год. и др.
Поради
всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да
бъде отменено изцяло.
Доколкото от страна на жалбоподателя не е
направено искане за заплащане на разноски такива не се дължат, независимо от
изхода на спора.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №6 от 17.03.2020 год. на Началника
на РУ – Шумен към ОД на МВР – Шумен, с което на Г.П.Г., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.212 от ЗОБВВПИ, като
незаконосъобразно и неправилно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: