РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Благоевград, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500772 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Е. и
И.А.и против решение № 8157/10.06.2021 г., постановено по гр.д. 1033 по
описа за 2020 г. на РС-Петрич.
Жалбоподателите считат решението за неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие със събраните
доказателства. Оспорват като немотивирано, приетото от РС, че сградата е
изградена през 1988 г., като сочат, че от доведените от тяхна страна
свидетели се установява, че тя е изградена в груб строеж до 1984 г. В
развилото се пред нотариуса производство по повод на което е издаден
нотариалния акт за процесната сграда № 182/1994 г. е разпитан самия
собственик на земята Д. К. и баща на праводателя на ответниците А. К., като
при разпита си той заявява, че сградата е построена през 1982 г- 1983 г., от
тогава се ползва от А. и не е имало спорове. Това било заявено и от
разпитаната също пред нотариуса Б. К.. Да се има предвид, че в нотариално
заверения протокол за разпределение правото на ползване на поземления
имот от 2018 г. не се правят признания на правата за собственост на
1
изградените в имота постройки. Молят решението да се отмени и се
постанови отхвърляне на иска.
Насрещната страна изразява становище за несъстоятелност на
доводите в жалбата. Сочи, че за приемане за изграждане на сградата годината
1988 г. РС се е съобразил с акта за узакояване № 8, изд. на 6.4.1995 г. на името
на собственика на земята, потвърждаващ се от доведените от ищеца
свидетели, и с подадената от собственика на земята за сградата данъчна
декларация през 1998 г. Ответниците не са успяли да докажат коя е сградата,
посочена в нотариалния акт от 1994 г., като дори от разпита на свидeтелите в
нотариалното производство, не се установявава да е процесната. Нелогично е
Д. К. да подаде заявление на 24.6.21994 г. за узаконяване на сградата и
няколко месеца по-късно м. септември, 1994 г. да свидетелства, че сградата е
изградена и продобита от сина му А.. Отделно тези показания, не са
доказателства по ГПК и не следва да се обсъждат, тъй като не са събрани по
правилата на ГПК. РС е отчел заинтересоваността по чл. 172 на водените от
другата страна свидетели. Признание правата на баща си А. К. – праводател
на ответниците - прави в протокола от 31.10.2018 г., където ясно е изразил
признание, че Д. К. е собственик на процесната сграда. Затова моли
решението да се потвърди.
БлОС счита, подадената жалба за допустима. Подадена е от лице с
правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в
закона срок. С атакувания акт РС е уважил предявения от Е. и Г.К.и против Е.
и И.А.и собственически иск като ги е признал за собственици съотв. Е.К. на
4/6 ид.ч., а Г.К. на 1/6 ид.ч. от правото на собственост на процесната сграда с
идентификатор ********************.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по доводите в жалбата БлОС съгл. чл. 269, изр. 2
ГПК, въз основа на тезите на страните, закона и събраните доказателства,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
От удостоверение за наследници е видно, че Д. А. К. е починал на
13.6.2019 г. и е оставил за наследници съпругата си - Е. Г. К., с която са в
законен брак от 6.3.1960 г., видно от представеното удостоверение и двамата
си сина - Г. и А. К.и.
Ищци по делото са съпругата му и сина му Г.К.и, които
2
претендират да се признаят за собственици по наследство на съответната
припадаща им се от наследството част от сграда с идентификатор
******************** и при съобразяване, че тя е съпружеска имуществена
общност, която сграда другият наследник - А. К. е продал на дъщеря си Е.А.
и зет си И.А. на 18.7.2019 г. с нотариален акт № 093/2019 г.
Страните не спорят, че по време на построяване на сградата
имота, върху който е построена е собственост на Д. К. и че по време на
изгражденото й е бил в законен брак с ищцата Е.К..
Тъй като за построяването на сградата не е имало разрешение за
строеж, същата е узаконена с издаден на 06.04.1995 г. от ОбНС, Петрич акт за
узаконяване № 8, по подадена преписка за узаконяване с вх. № 94-00-
1506/24.6.1994 г. Няма доказателства, от които да се счете, че узаконяването е
на името на друго лице, което да е различно от собственика на земята Д. К.,
въпреки че според писмо до ищеца Г. К. от Общината изх. № УТ-49-203-
001/19.5.2020 г. в архивите на ОА Петрич не е открита молбата за
узаконяване и приложените към нея документи.
Ответниците представят нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка №
182/1994 г., с който на 7.10.1994 г. праводателят им - А. К. е признат за
собственик на основание давностно владение на „Масивна сграда, построена
в северната част на парцел VII, имот с пл. № 814, в кв. 139 по плана на гр.
Петрич, целия имот с площ от 730 кв.м.“ и с който нотариален акт се е
легитимирал за собственик при продажбата на сградата на тях.
Ищците оспорват нотариалния акт да е за процесната сграда.
Видно от скицата на имота /намираща се на л. 147-148 от
първоинстанционното дело/ в него се намира освен сграда с идентификатор
56126.602.814.3 с отразено предназначение жилищна, еднофамилна, още
жилищна сграда на два етажа с идентификатор 56126.602.814.1, с
предназначение жилищна -многофамилна; сграда с идентификатор
56126.602.814.5 – с предназначение селскостопанска сграда; и две сгради с
идентификатор 56126.602.814.2 и 256126.602.814.4 с едно и също
предназначение на хангар, депо, гараж.
По делото не се спори, че в процесната сграда са живяли Д. и Е.
К.и до смъртта на Д. през 2019 г., като съпругата му и ищца по делото,
3
продължава да живее в нея и понастоящем.
От нотариален акт № 144/1993 г., се установява, че на 16.12.1993
г. Д. К. и съпругата му Е.К. са дарили на сина си А. К. втори етаж от
двуетажната жилищна сграда, построена в източната част на същия парцел 7.
Не се спори, че той и досега живее в него.
От нотариален акт № 117/2018 г. се установява, че дарения първи
етаж от същата сграда на Г.К., е продаден от надарения на Б. Ст. К..
Представя се и нотариален акт за суперфиция /1995 г., от който е
видно, че на 9.3.1995 г. Д. и Е. К.и са отстъпили на сина си А. К. правото
безвъзмездно и безсрочно да построй и да стане собственик на масивен гараж
с площ от 30 кв.м., който да бъде построен в западната част на парцела.
А. К. с нотариален акт № 92/2019 г. за констатиране право на
собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка, на 18.7.2019 г.
е признат за собственик на основание давностно владение на сградата с
идентификатор ********************.
Ответниците представят протокол от 22.9.1994 г., с който по
нотариално дело от 1994 г., по което е поискано извършване обстоятелствена
проверка за констатиране правото на собственост на А. К. и по който е
издаден нотариален акт № 182/1994 г., с който е признат за собственик на
масивна сграда, построена в северната част на имота, са разпитвани
свидетели, измежду които и баща му, собственик на процесното място – Д. К..
Видно е, че същият буквално е заявил /л. 183/, че постройката е построена в
негов имот; сградата на 5 м.; построена е към 1982-1983 година; оттогава
насам само ползува сградата, никои няма спорове относно тази сграда; от
тогава не е имало никакви спорове, сега съседа Ф. А., който е отдясно
претенции за тази сграда; не знам А. да е подписвал за съгласието за
построяването на тази сграда, а сега вече започна да реагира за шума от
машините; спорът е за машините, той за сградата изобщо не е споменавал,
той спори от машините. От 1982 -83 г. до днес той не е изразил никакви
претенции за построената сграда.
Според БлОС от така записаното съдържание на свидетелските
показания на Д. К. не може да се направи извод, че той е, в посочения от
ответниците смисъл, че сградата се е владяла от сина му А.. Фактическото
ползване на съществуваща в имота сграда от сина, в който имот са жилищата
4
на семейството на бащата и на сина, опровергава презумпцията на чл. 69
ЗСоб., фактическата власт от сина да е осъществявана с намерение за своене
на сградата, тъй като такова ползване е обичайно и нормално в хипотеза като
настоящата.
Освен това от показанията на Д. К. се опровергава, че става въпрос за
процесната сграда, тъй като не се установява в нея някога да е имало машини,
като от свидетeлите на ответника /разпитани по настоящото дело/ е видно, че
дори да се счете, че сградата е ползвана от А., то ползването се е изразявало
в складиране на нещата, които е работил като дърводелец, а не че там е била
работилницата му. От разпита на Б. К., също разпитвана пред нотариуса, на
които показания се позовават жалбоподателите в жалбата също опровергават,
че става въпрос за процесната сграда, тъй като в нейните показания изрично
се сочи, че „В двора има застроена къща, в която живее татко му.“, и
свидетелства за друга сграда, в която А. работи в нея и я ползва като
работилница. Поради изложеното БлОС счита за несъстоятелни доводите в
жалбата за неправилно обсъждане на протокола на проведения разпит от
нотаруиса на 22.9.1994 г.
Установява се, че след като Г.К. продава първи етаж от дарения му
етаж от двуетажната жилищна сграда и след прехвърляне от Д. К. на А. К.
идеална част от парцела, съсобствениците на парцела - Д. К. и А. К. - на
31.10.2018 г. подписват протокол за разпределение ползване на съсобствен
недвижим имот с нотариална заверка на подписите. В титулната част на
протокола са визирани сградите, намиращи се в имота, с отразяването на
собствениците им като за процесната сграда, с идентификатор
******************** е посочено, че е собственост на Д. А. К..
По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитан е св. Д. М.,
съученик, състудент и кум на ищеца Г., който е посещавал имота до 2010 г.,
откогато Г. не живее там. От показанията му се установява, че малката къща,
която в момента живеят родителите на Г. е започнала да се изгражда 1989 или
1990 г. и след като се е изградила, в нея са се преместили от двуетажната
къща, където са живеели на първия етаж да живеят родителите му. От
разговорите с Д. К., на който свидетелят му е казвал чичи М. знае, че той е
изградил тази къща, той е плащал на майсторите. Уточнява, че студенти с Г.
са били от 1988 г. до 1993 г., през който период също е посещавал имота,
5
като са си ходили и на гости с Г.. За наличие на други постройки в имота
свидетелят сочи за работилница и гараж, като гаражът е вдясно, ако застанеш
пред къщата, както и за „голяма работилница“, която е в дъното на имота.
Св. В.С., който сочи, че е бил нает от Д. К. и е бил майстор на
външната мазилка, сочи, че е работил на къщата след като се е уволнил през
1984, някъде между 1985 и 1989 г.; че не само наемането му, но и плащането
също е било от Д. К., че съпругата на Д. им е давала да ядат; както и че по
думите на самия Д., това си го прави за него, за да се отдели от децата, тъй
като синовете му си имат етажи. Когато е работил на къщата, вътре всичко е
било готово, само не е имало мебели, било е измазано, боядисано, като
заявява, че може и да е било обзаведено.
Св. Ат. К. – роднина на страните /съпруга на син на брата на Д./ и
съседка на имота, сочи, че през 1988 г. е правена плоча на процесната къща,
че съпругата на Д., Е. я е викнала да й помага. Сочи, че когато се е омъжила
през 1987 г. къщата е била почната, били са изградени темелите, през 1988 г. е
била плочата и някъде през 1990 г. са се нанесли да живеят в нея. Сочи, че
къщата се измазана през 1993-1994 г. И тази свидетелка, както св. М. сочи, че
като застанеш с лице към къщата вдясно има гараж, а зад него малка
работилница. Сочи, че малката работилница вече не съществува, а има голяма
работилница. Не може да отговори докога е съществувала малката
работилница, но новата е от 1995 г., на която съпругът й е правил
инсталацията. Старата работилница сочи свидетелката е била на имотната
граница със съседите Ф. Ст. и А. Ст., като Красимир Ст. е син на А..
Разпитан е като свидетел и А. К.. При преценка на показанията му
съдът съобразява очевидната му заинтересованост. Той се е снабдил с
нотариалния акт за обстоятелствена проверка за процесната сграда, която
продава на дъщеря си и зет си /ответници по делото/, поради което съдът
кредитира показанията му, доколко те се потвърждават от останалите
доказателства. Свидетелят сочи: през 1982 г. е започната къщата; покрита е
през 1983 г.; чисто сам я е работил, копал повече от три месеца;
първоначално с намерение да работи в нея; ползвал я е като склад; както и че
той се е оправял с всичките майстори, като и със св. В. Стоев лично е
договарял и е плащал за външната мазилка. От 1994 г. е настанил и
родителите му са живеели в нея; къщата е почната незаконно, почнали да
6
копаят с приятели, колеги, след това решил да си направи едно гаражно
помещение до къщата и тогава е накарал баща му да му даде суперфиция за
гаражното помещение. Но за целта е трябвало да изкарат удостоверение, акт
за узаконяване, защото не му давали да построй без документи. Затова през
1995 г. баща му узаконил къщата, за да може той да построй гаражното
помещение. Обобщава, че къщата е построена с негови средства, че когато е
почнал къщата други постройки в имота не е имало; започнал е да прави
работилница в ъгъла, като други работилници не е имало. Уточнява, че на
имотната граница със Ст.и има ламаринен гараж, който е там и в момента.
Работилница не е имал, работилница е съградил в сграда 3 /т.е. процесната/.
Водения от ответниците св. Кр. Ст., съсед живеещ там, откакто се е
родил сочи, че в дворното място има ламаринен гараж, работилница, малка
къщичка и голямата къща като за малката къща /има предвид процесната/;
сочи, че малката къща е започната да се строи 1982, 1983 г. и дълго време се е
строяла , сигурно 10 години, и сигурно 1990 г. се е завършила, като за
годините сочи, че много не е сигурен. Виждал е, че Д. е карал колеги да му
копаят, като и брата на свидетелят е бил веднъж. Сочи, че след завършване на
къщата Д. си е слагал материал, готовите изделия и по-късно след 1993 г.
сградата се е направила за живеене. Не знае кой е плащал на майсторите.
Продължава св. Ст. като сочи, че в гаража е имало струг и А. е правил
каруци, но не знае точно годините, но сигурно според свидетеля, когато се е
правила тази къща малката работилница мисли, че вече не е съществувала.
Св. Р. Н., който не е и няма лоши отношения с братята Г. и А. сочи,
че малката къща Д. /А./ я е строил, Д. е бъркал бетон с колеги от завода, не
може свидетелят да посочи, кои майстори са работели, не знае точно кои са я
строили, но категорично сочи, че в нея е имало материали, готова дограма и
че като склад я е ползвал А.; сочи, че е имало гараж, зад гаража малка
работилница, като в гаража А. е съхранявал инструменти.
Страните по делото не спорят, че процесната къща е декларирана и за
нея са плащани данъци от Д. К. от 1998 г., като при разпита си А. К. признава,
че не е плащал данъци за тази къща.
За да се приеме, че собственикът на земята - Д. К. е изгубил правото на
собственост върху сграда изградена в имота му поради придобиването й по
давност от друго лице – от сина му нормата на чл. 79, ал. 1 ЗСоб. визира
7
претендиращият собствеността да е упражнявал фактическа власт за период
от 10 години като е демонстрирал по отношение на собственика на вещта
поведение на пълноправен собственик т.е. да е упражнил собственически
правомощия единствено за себе си. Доказване на елементите от фактическия
състав на нормата следва да е пряко и пълно.
Такова доказване ответниците по делото не провеждат за процесния
обект, за който праводателят им се е снабдил с нотариален акт по давност.
Събраните доказателства не доказват поддържаната от тях теза, че
къщата е изградена 1983-1984 г. с труд на А. К., откогато до 1995 г. се е
ползвала от него за склад във вр. с дейността му, която е осъществявал на
дърводелец и за която сграда се е снабдил нотариален акт по обстоятелствена
проверка № 182/1994 г., както и че през 1995 г. той и съпругата му С. за
благодарност за прехвърления им втори етаж от двуетажната сграда
ремонтират склада в жилище за родителите на А..
Придобивната давност предполага доказване на осъществявано
владение в императивно посочения в чл. 79 ЗСоб. период от 10 години.
Фактическият състав на владението съгл. чл. 68, ал. 1 ЗСоб. включва
както обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективният елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на
владението –упражняване на фактическа власт, съвпада с този при държането,
като от значение една фактическа власт да се определи като владение е
субективният елемент на своене на вещта. Намерението според чл. 69 ЗСоб.
се предполага от упражняваната фактическа власт.
Твърдението на ответниците, че именно за процесната сграда е
издаден нотариалния акт по обстоятелствена проверка № 182/94 г. е
недоказано. Според нотариалния акт, А. К. е признат за собственик на
масивна сграда построена в северната част на имота. От така направената в
нотариалния акт индивидуализация на сградата, не може да се направи извод,
че става въпрос за процесната сграда, която видно от скицата от
кадастралната карта, очевидно е, че не се е намира в северната част на имота.
Изявлението на собственика и баща на А. К.– Д. К. пред нотариуса по повод
издадения нотариален акт, също не подкрепят тезата на ответниците.
Изявлението на Д. К., според което съседа Ф. А., който е отдясно е започнал
да реагира на шума от машините, а за сградата изобщо не е изразил никакви
8
претенции, според БлОС следва, че Д.К. има предвид сграда, в която има
машини, а нито един свидетел, разпитан по настоящото дело, не установява в
процесната сграда да е имало машини и да е ползвана за работилница.
Свидетелските показания на ответниците са, че А. я е ползвал за склад. Затова
БлОС счита, че нотариалния акт е за малката работилница, която не само
свидетелите на ищеца - св. М. и Ат. К., но и свидетеля на ответниците - св.
Кр. Ст. и св. Н. - сочат, че е съществувала, но в момента и ответниците, както
и ищците не отричат, че такава сграда в парцела няма. От свидетелските
показания се опровергава твърдението на ответниците, че такава сграда –
работилница при гаража - никога не е имало. В подкрепа на извода, че
процесната сграда не е придобита по давност от А. К. е и протокола от
31.10.2018 г., подписан от него и от баща му Д. К., в титулната част на който
е посочено, че Д. К. е собственик на сграда с идентификатор
********************, която е процесната. Следователно не се доказва от
ответниците, в чиято тежест е да е предоставено владението на вещта -
сграда, след възникването й като обект, от собственика Д. К. на сина си А. К.,
по отношение на която сина да е извършвал действия надхвърлящи
обикновеното й ползване, с които да разкрие намерението си за своене спрямо
истинския й собственик, какъвто по приращение съгл. чл. 92 ЗСоб. е баща му
Д. К. като собственик на земята.
Дори да се счете, че изграждането на сградата е станало със средства
и труд на А., като непосредствено след построяването е ползвана от него за
склад, което да е израз на намерението за своене на построеното по
отношение на собственика на земята, който не се е противопоставил, то това
не е продължило в предвидения в закона 10 годишен срок, защото
доказателствата категорично сочат, че изграждането й не е станало през
1983-84 г. От показанията на всички свидетели, с изключение на
заинтересования св. А. К. се установява, че сградата е завършена след 1987 г.,
като конкретната година предвид тезата на ответниците е без значение, тъй
като до годината сочена от тях, през която Д. и Е. К.и са се преместили да
живеят след твърдяния за извършен от тях ремонт на нея през 1995 г. не е
изминал визирания в закона 10 годишен период, за да се трансформира
владението в право на собственост.
Според разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД собственика на земята е
собственик и на построеното върху нея, освен ако е установено друго. Това
9
друго не може да е фактическото изграждане от несъсобственик на сграда в
чужд имот. Фактическото строителство не създава право на собственост, а
собствеността на сградата следва собствеността върху терена. ЗСоб.
уреждайки възможността собствеността върху постройката да е отделна от
собствеността върху земята /чл. 63 ЗСоб./ не е придал правно значение на
това кой фактически извършва строителството с оглед възникване на вещни
права. То има значение само за облигационните отношения между
фактическия строител и носителя на вещни права.
Ето защо решението на РС, с което са отречени правата на
ответниците за притежаваните от ищците като наследници на Д. К.и, а
ищцата Е.К. и на собствено основание, квоти от правото на собственост на
процесната сграда, БлОС потвърждава.
С оглед неоснователността на жалбата жалбоподателите на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК се осъждат да заплатят на въззиваемите, направените
разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 8157/10.06.2021 г., постановено по гр.д.
1033 по описа за 2020 г. на РС-Петрич.
Осъжда ЕЛ. АНД. АНД. и ИВ. ВЛ. АНД. да заплатят на ЕЛ. Г. К. и Г.
Д. К. направените разноски за въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение, възлизащи на 1500 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10