№ 115
гр. Разград, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20243300500092 по описа за 2024 година
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД“Алианц България“АД, подадена чрез
пълномощник, против решение № 776/23.12.2023г., постановено по гр.д. № 1099/2023г. по
описа на РС Разград, с което е осъден да заплати на Н. Н. Р. сумата 20 000лв.,
представляваща частична претенция от твърдяно цяло вземане в пълен размер на 120 000лв.,
при приет от съда справедлив размер от 100 000лв., представляващ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на дата 30.06.2020 г.,
причинено от водач на л.а. “Ленд Ровер”, застрахован при ответника, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2020 г. до
окончателното плащане. Жалбоподателят излага възражения за необоснованост и
неправилност на съдебния акт на първостепенния съд. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение, като отхвърли предявения иск поради неговата неоснователност.
Постъпил е писмен отговор от Н. Н. Р., подаден чрез пълномощник, в който се
поддържа твърдение за правилност на обжалваното решение. Въззиваемият моли съда да
потвърди съдебния акт на РС Разград.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: с решение № 14/1.02.2023г. по гр.д. №
186/2021г., вл. в сила на 1.03.2023г., ОС Разград е осъдил ЗАД „Алианц България“, да
заплати на Н. Р. сумата 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
предявен като частичен иск за сумата от 120 000 лева и сумата 800, 00 лева, представляваща
1
обезщетение за имуществени вреди на осн. чл. 493, ал. 1, т. 4 от КЗ вследствие на ПТП на
30. 06. 2020 г., причинено от С. А., управлявал автомобил „Ленд Ровер“ с рег. № ***,
застрахован при ответника ЗАД „Алианц България“, ведно със законната лихва, считано от
16. 11. 2020 г. до окончателно изплащане на сумата. Искането за заплащане на обезщетение
за забава относно обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на деликта до
16. 11. 2020 г. и за заплащане на обезщетение за забава върху сумата 800 лева, считано от 22.
11. 2019 г. до 16.11.2020г., е отхвърлено като неоснователно.
Приетите по гр.д. № 186/2021г. на ОС Разград правнозначими факти са, че Н. Р. е
пострадал на 30.06.2020г. от ПТП, причинено от С. А., управлявал автомобил „Ленд Ровер“
с рег. № ***, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Със
споразумение, одобрено от РС Бяла на 23. 08. 2022 г. по НОХД № 209/2022г., С. А. е
признат за виновен, че е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.3, б. „а” вр. с
ал.1, б.“б“ вр. с чл.342, ал.1, като нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП, а именно в: Чл.20, ал.1 от ЗДвП , чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.21, ал.1 от
ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП , като по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Н. Р., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник
и десен долен крайник за срок повече от 30 дни, поради счупване на лява ключица, счупване
на дясно колянно капаче, счупване на дясна голямопищялна кост в близкия край,
увреждания на вътреставни меки структури (медиален мениск и ставен хрущял) на дясна
колянна става, наложило оперативно лечение, хронична нестабилност на дясна колянна
става, тромбоза в бедрена и илиячна вени в дясно. Въз основа на наказателния акт съдът е
приел за установено виновното и противоправно поведение на водача С. А., настъпилите
неимуществени вреди за ищеца и причинната връзка между тях и виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. при настъпилото ПТП. Всички телесни
увреждания са установени и от СМЕ, назначена по делото, която е възприета от съда. Въз
основа на заключението и събраните гласни доказателства съдът по първия частичен иск е
направил извод за вида и характера на телесните увреждания, последиците от тях,
продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и
неудобства, възможностите за пълно възстановяване. Прието е за установено, че ищецът е
претърпял изключително тежка съчетана травма, която изцяло е променила качеството му
на живот. Претърпял е пет операции и тези оперативни интервенции, свързани с много
болки и страдания. Възстановителният оздравителен период при ищеца след три години от
произшествието все още не е приключил и не се очаква пълно възстановяване. Налице са
посттравматични усложнения в здравословното съС.ие – контрактура на дясна колянна става
и флеботромбоза на десни бедрена и хълбочна вени вследствие на ограничения двигателен
режим. Контрактурата на дясна колянна става, с оглед изминалото време, ще остане трайна
и необратима, а флеботромбозата подлежи на поС.но системно лечение и лабораторен
контрол, поради вероятност от рецидиви. Дългосрочната прогноза обосновава
невъзможността пострадалият да се възстанови и да бъде пълноценен в дейностите в
ежедневния живот. Установено е още, че след произшествието за около три месеца ищецът
бил изцяло неподвижен и се нуждаел от чужда помощ, изпитвал много силни болки. Не
2
можел да се храни пълноценно, нито да се обслужва сам. Впоследствие няколко месеца след
всяка оперативно интервенция изцяло се нуждаел от чужда помощ. Преди ПТП работел като
шофьор, отглеждал пчели, а след инцидента не можел вече да работи /постановено е
решение на ТЕЛК, приложено към двете искови молби/ и генерирал дългове. До момента
на постановяване на съдебното решение не се е възстановило нито физическото, нито
психическото му здраве. Не може да работи и да води пълноценен живот. Така съдът е
преценил, че претърпените болки и страдания се характеризират с изключително висок и
продължителен интензитет и не са приключили. Въз основа на установените факти съдът по
предявения първи частичен иск е приел, че справедливото по размер обезщетение за
търпените неимуществени вреди възлиза на 80 000 лева, като съответстващо на
общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В резултат на този извод искът
по гр.д. № 186/2021г. на РОС, предявен като частичен за 80 000лв. от общ размер 120 000лв.,
е уважен изцяло.
В настоящия съдебен процес не се сочат факти и обстоятелства, които да са относими
към предмета на иска и да не са били разгледани в първото по ред съдебно производство.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
въззивната жалба е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по
застраховка Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените вреди вследствие на
телесни увреждания.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя
по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение
на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
Предявеният от Н. Р. частичен иск за 20 000лв. от сумата 120 000лв. е втори по ред,
след предявен първи частичен иск за 80 000лв. от същата сума 120 000лв., по който е влязло
в сила съдебно решение.
За правилното решаване на разглеждания правен спор е необходимо да се вземе
предвид задължителното тълкуване, направено в т.2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. №
3/2016 г. на ОСГТК на ВКС в следния смисъл: при уважаване на предявен частичен иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради
това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на последващ иск за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет
3
на последващия иск за съдебна защита е остатъкът от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди
това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен
обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация.
Отнесено към повдигнатия в настоящия съдебен процес правен спор, задължителното
тълкуване на ОСГТК на ВКС следва да се приложи в смисъл, че въпросите, свързани с
наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, съществуването на валиден договор за
застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по
чл.380 КЗ, са установени с влязлото в сила решение по гр.д. № 186/2021г. на РОС:
причинено непозволено увреждане, включващо установяване на деянието, неговата
противоправност, виновно поведение на водача на л.а. „Ленд Ровер“, причинените
неимуществени вреди на пострадалия ищец – телесни увреждания и психическата травма и
причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите вреди; качеството на
застраховател на ответника по застраховка Гражданска отговорност на лекия автомобил,
валидна към датата на ПТП; депозиране на претенция пред застрахователя по реда на чл.380
КЗ и отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.
Възраженията на ответника във въззивната жалба са относно липсата на основания и
изложени съображения в решението на РРС за увеличаване на размера на определеното
обезщетение за неимуществени вреди в първия съдебен процес. Съдебната практика в
цитираното от районния съд решение № 65 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2021 г.,
I г. о., дава отговор на въпроса доколко обективните предели на силата на пресъдено нещо
на положителното съдебно решение по първия частичен иск обхващат общия размер на
справедливото обезщетение, и дали съдът по втория частичен иск може да определи и друг
общ размер, преценявайки данните по делото. Касационната инстанция е приела, че при
разглеждането на втория частичен иск съдът не е обвързан от общия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, приет за справедлив при разглеждането на първия
частичен иск, и този извод следва от приетото в ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г.
на ОСГТК на ВКС, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със
сила на пресъдено нещо само относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата
до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право; че при уважаване на
частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които
правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието
му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Като е цитирал съдебната практика в тази й част, районният съд е счел, че може да
определи нов общ размер на обезщетението, както и че с решението по гр.д. № 186/2021г. на
РОС не е определен такъв общ размер.
4
Въззивният съд не може да сподели горните съображения. На първо място, в
решението по първия частичен иск съдът изрично е определил общ размер на обезщетението
за неимуществени вреди в размер 80 000лв. Тъй като този размер е съвпаднал с предявената
като частична искова претенция, я е уважил в цялост. На второ място, по-нататъшният
прочит на решение № 65 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2021 г., I г. о., гласи, че
въпреки, че СПН на решението по първия частичен иск не се разпростира върху
определения общ размер на паричното обезщетение за неимуществени вреди, съдът, който
разглежда втория частичен иск, следва да обоснове извода си защо приема различен от
първия съдебен състав общ размер на обезщетението. И по двата частични иска се
преценяват конкретни обстоятелства, посочени в ППВС № 4/1968 г. При едни и същи
обстоятелства съдът по втория частичен иск следва да определи същия общ размер на
обезщетението, който е бил определен и при първия частичен иск, в противен случай
критерият за справедливост ще бъде нарушен. Различният общ размер на обезщетението
може да бъде мотивиран от съда по втория частичен иск с обстоятелства, които не са били
обсъждани при разглеждането на първия частичен иск, но само ако те са в предмета на
делото /например когато се касае за пропуск на съда по първия частичен иск, който не е
обсъдил определени обстоятелства, въпреки че е бил длъжен да ги обсъди/.
Горното тълкуване води до извод, че в настоящия съдебен процес съдът следва да се
съобрази с вече определения в предходния съдебен процес общ размер от 80 000лв. на
обезщетението за неимуществени вреди. Налице са едни и същи факти и обстоятелства в
двете съдебни производства, не са посочени нови с исковата молба в настоящото съдебно
производство, които да са относими към предмета на иска, но да не са разгледани в
производството по гр.д. № 186/2021г. на РОС. Ако при тези данни във втория съдебен
процес се определи по-високо обезщетение за неимуществени вреди, ще се нарушат
критериите за справедливост и за предвидимост на съдебните актове.
Възражението в писмения отговор на въззивната жалба, че при настъпване на същото
ПТП съпругата на ищеца е получила сходни телесни увреждания и нейното обезщетение е в
размер 100 000лв., не подлежи на обсъждане, първо, защото се въвежда за първи път с
въззивната жалба и второ, защото видът и характерът на телесните увреждания на трето
неучастващо в процеса лице не попадат в предмета на делото и поради това няма как да се
сравняват с тези на ищеца.
Решението на районния съд следва да се отмени, като вместо това бъде постановено
друго, с което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Страните претендират присъждане на направените от всяка от тях деловодни
разноски. С оглед изхода от правния спор такива се следват в полза на жалбоподателя.
Същият е внесъл ДТ за въззивно обжалване в размер 400лв. и е заплатил
адв.възнаграждение в размер 2640лв., или общия размер на разноските е 3040лв.
Въззиваемият следва да бъде осъден да му ги заплати.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
Отменява решение № 776/23.12.2023г., постановено по гр.д. № 1099/2023г. по описа
на РС Разград, като вместо това постановява:
Отхвърля предявения от Н. Н. Р. иск за осъждане на ЗАД“Алианц България“АД да му
заплати сумата 20 000лв., представляваща частична претенция от общия размер 120 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП на дата 30.06.2020 г., причинено от водач на л.а. “Ленд Ровер”, застрахован при
ответника, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума,
считано от 16.11.2020 г. до окончателното плащане, като неоснователен.
Осъжда Н. Н. Р. да заплати на ЗАД“Алианц България“АД сумата 3040лв. за
направени деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6