РЕШЕНИЕ
№ 1104
гр. Бургас, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Димитър П. С.ов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. С.ов Гражданско дело №
20242120100959 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК вр. чл.78, вр. чл.79 от 3ЧСИ.
Производството е образувано по постъпила искова молба от И. Н. М.,
ЕГН **********, в качеството й на частен съдебен изпълнител, рег. **по
описа на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас, чрез адв. С. К.,
против Б. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ***, и ,,Явист
Караманови 2005“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. „Изгрев", бл.16, вх.5, ет.7, ап. 19.
В исковата молба се твърди, че по молба на взискателя „Уникредит
Булбанк“ АД с ЕИК *********, било образувано изпълнително дело
№459/2013 г. по описа на ЧСИ И. М., ** на КЧСИ за задължение на
солидарните длъжници Б. Г. М. и „Явист Караманови 2005“ ЕООД.
Претендираните от солидарните длъжници суми, въз основа на издадения
изпълнителен лист били следните: 52188, 14 евро, ведно със законната лихва
от 18.05.2013 г., 9114, 97 евро, дължима лихва за периода 15.07.2012 г. до
16.05.2013 г., 3222, 46 лв. за сторени съдебно – деловодни разноски. Извън
посочените суми в изпълнителния лист, взискателят е поискал да бъдат
възложени в тежест на длъжниците и сторените в изпълнителното
производство разноски, извършени били справка за имущественото съС.ие на
длъжниците, поискани били и са извършени конкретни изпълнителни
действия.
С молба с вх.№7939/20.07.2020 г. взискателят уведомил ЧСИ И. М., че
1
задължението към взискателя било изплатено и след събиране на дължимите
такси по ТТРЗЧСИ делото да бъде прекратено. Със съобщение с изх.
№20884/02.11.2021 г. до „Явист Караманови 2005“ ЕООД и с такова с изх.
№20891/02.11.2021 г. до Б. М., длъжниците били уведомени, че дължат такси
и разноски по изпълнителното производство.
Твърди се, че въпреки уведомлението за дължимите съгласно чл.79 от
ГПК разноски, солидарните длъжници по изпълнителното дело не са
направили каквото и да е заплащане, като към настоящия момент не са
заплатили никаква част от дължимата пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Сочи, че в тази връзка ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК на процесното задължение, като претендирал
сумата от 7915, 83 лв., която представлявала дължимата по изпълнителното
дело такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Образувано било ч.гр.д.6945/2023 г. по описа
на Районен съд – Бургас, като била издадена заповед за изпълнение
№3584/30.11.2023 г. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжниците подали
възражение, което и обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на
установителния иск срещу тях.
Позовава се на практика на ВКС, съгласно която таксата по т.26 се
дължала от длъжниците, наред с останалите разноски по изпълнителното
производство, които били за тяхна сметка. Въз основа на изложеното в
исковата молба се налагало извод, че вземането на ЧСИ произтичало от
разпоредбата на чл.79 ГПК, във вр. т.26 от ТТРЗЧСИ и била настъпила
неговата изискуемост по чл.84, ал.1 от ЗЗД в деня, в който била събрана част
от съответната сума по изпълнителното дело.
Сочи, че задължението било при условията на солидарност, тъй като
видно от изпълнителния лист, въз основа на който било образувано
изпълнителното дело, те били осъдени да заплатят солидарно сумите на
взискателя, тоест била налице хипотеза на солидарна отговорност по чл.121 и
сл. от ЗЗД.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сумата в размер на 7915, 33 лева /седем хиляди
деветстотин и петнадесет лева и тридесет и три стотинки/ главница,
представляваща неплатена пропорционална такса по изп.д. № 459/2013 г. по
описа на ЧСИ И. М., начислена на осн. т.26 от ТТРЗЧСИ, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението - 17.11.2023г. до
изплащане на вземането, както и сторените в заповедното и исковото
производство разноски, за които вземания е издадена Заповед № 3584 от
30.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №6945/2023 г. Претендират се и разноските,
направени в исковото и заповедното производство.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Б. Г. М., чрез адв. Д. Р..
Оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Сочи, че видно от
2
представената от ищеца молба с вх.№7939/20.07.2020 г., изхождаща от
взискателя „УниКредит Булбанк“ АД, самият взискател поискал на основание
чл.433, ал.1, т.2 от ГПК прекратяване на изпълнителното дело, поради пълно
плащане на дълга от страна на длъжника. С това действие взискателят
десезирал съдебния изпълнител, като ЧСИ М. не е могла да извършва повече
каквито и да било изпълнителни действия в рамките на посоченото
изпълнително производство. Позовава се и на практика на ВКС. В тази връзка
посочва, че в изпълнителното производство, по което е десезиран, съдебният
изпълнител може да събере възложените в тежест на длъжника такси, само
ако има събрани суми и преди десезирането му е издадено постановление за
разноски или има изготвено разпределение. Условието за събиране на
дължими такси и разноски нямало вътрешнопроцесуален характер. Такова
събиране се явявало незаконосъобразно, предвид погасеното материално
право, даващо мандат за действие на съдебния изпълнител. Твърди, че
молбата, с която е десезиран ЧСИ е от дата 20.07.2020 г., а съобщението, с
което се искало заплащане от него на сумата била от 02.11.2021 г., далеч след
като ЧСИ е десезиран от взискателя.
Към съобщението, изпрането й за заплащане на сумата от 7963, 83 лв.
не било приложено никакво постановление, нито имало описание какво точно
съставлява тази суми.
Твърди се, че лицето, което е получило горепосоченото съобщение, от
дата 10.11.2021 г. от С.М.А с отразяване на ръка най - вероятно на качеството
му – „син“, страда от заболяване „множествена склероза“, което го лишавало
от възможността за получава и да се задължава за предаването на каквито и
да било съдебни книжа. За връчителя било пределно ясно на какво лице се
извършва връчването, като в тази прилага два броя ТЕЛК решения за
съС.ието му.
Съдебният изпълнител не изпълнил вмененото му от чл.79, ал.1 и 2
ЗЧСИ задължение. Тя получила от взискателя уверение, че е заплатила
всички такси и разноски по делото и не дължи повече. В исковата молба не се
твърдяло, а и не се представяла сметка, която да й е връчена и да е подписана
от нея за дължимостта на търсената такса. Не било връчено съобщение или
сметка за начина, по който е формирана дължимата такса, не била
предоставена информация или достъп до изпълнителното дело в тази насока.
На следващо място посочва, че претендираната с исковата молба такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ не е изчислена правилно съобразно материалния
интерес, видно от представения изпълнителен лист, като са изложени доводи,
че сумата, която се търси следва да бъде по – малка в размер на 7101, 34 лв.
Следвало да се отбележи, че след 22.03.2018 г. продължавали
удръжките от трудовите й възнаграждения, както и винаги е внасяла в брой в
кантората на ЧСИ по 50 лв. месечно, от които вероятно били разпределяни
суми по т.26 от ТТРЗЧСИ, но не била дадена възможност да бъде извършена
проверка на това по делото. Видно от представена служебна бележки,
работодателят е превеждал по сметката на ЧСИ суми, описани помесечно,
3
като те не били споменати в издаденото на ответницата удостоверение от
ищцата, независимо, че същото било издадено на 22.03.2018 г.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Представят се писмени доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответника „ЯВИСТ КАРАМАНОВИ 2005“ ЕООД, чрез адв. Д. Р..
Оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Сочи, че видно от
представената от ищеца молба с вх.№7939/20.07.2020 г., изхождаща от
взискателя „УниКредит Булбанк“ АД, самият взискател поискал на основание
чл.433, ал.1, т.2 от ГПК прекратяване на изпълнителното дело, поради пълно
плащане на дълга от страна на длъжника. С това действие взискателят
десезирал съдебния изпълнител, като ЧСИ М. не е могла да извършва повече
каквито и да било изпълнителни действия в рамките на посоченото
изпълнително производство. Позовава се и на практика на ВКС. В тази връзка
посочва, че в изпълнителното производство, по което е десезиран, съдебният
изпълнител може да събере възложените в тежест на длъжника такси, само
ако има събрани суми и преди десезирането му е издадено постановление за
разноски или има изготвено разпределение. Условието за събиране на
дължими такси и разноски нямало вътрешнопроцесуален характер. Такова
събиране се явявало незаконосъобразно, предвид погасеното материално
право, даващо мандат за действие на съдебния изпълнител. Твърди, че
молбата, с която е десезиран ЧСИ е от дата 20.07.2020 г., а съобщението, с
което се искало заплащане от него на сумата била от 02.11.2021 г., далеч след
като ЧСИ е десезиран от взискателя.
Към съобщението, изпрането за заплащане на сумата от 7963, 83 лв. не
било приложено никакво постановление, нито имало описание какво точно
съставлява тази суми.
Съдебният изпълнител не изпълнил вмененото му от чл.79, ал.1 и 2
ЗЧСИ задължение. В исковата молба не се твърдяло, а и не се представяла
сметка, която да й е връчена и да е подписана от нея за дължимостта на
търсената такса. Не било връчено съобщение или сметка за начина, по който е
формирана дължимата такса, не била предоставена информация или достъп
до изпълнителното дело в тази насока.
На следващо място посочва, че претендираната с исковата молба такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ не е изчислена правилно съобразно материалния
интерес, видно от представения изпълнителен лист, като са изложени доводи,
че сумата, която се търси следва да бъде по – малка в размер на 7101, 34 лв.
Следвало да се отбележи, че след 22.03.2018 г. продължавали
удръжките от трудовите възнаграждения на другата ответница, както и
винаги тя внасяла в брой в кантората на ЧСИ по 50 лв. месечно, от които
вероятно били разпределяни суми по т.26 от ТТРЗЧСИ, но не била дадена
възможност да бъде извършена проверка на това по делото. Видно от
представена служебна бележки, работодателят й е превеждал по сметката на
ЧСИ суми, описани помесечно, като те не били споменати в издаденото на
4
ответницата удостоверение от ищцата, независимо, че същото било издадено
на 22.03.2018 г.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Представят се доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен молба с вх.№4467 от 10.06.2013 г., подадена от
„Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК *********, до ЧСИ И. М., вписана в КЧСИ
към ОС – Бургас, рег.№704. Със същата се прилага изпълнителен лист и
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 22.05.2013 г., издадени по гр.д.№3898/2013 г. от РС – Бургас
против Б. Г. М. и „Явист Караманови 2005“ ЕООД, по силата на който
длъжниците били осъдени да заплатят на банката солидарно сумата в размер
на 52188, 14 евро главница, лихва по договор за кредит в размер на 9114, 97
евро за периода от 15.07.2012 г. до 16.05.2013 г., законната лихва върху
главницата от 18.05.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, ведно с
направените по делото съдебно – деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 824, 49 лв. и държавна такса в размер на 2397, 97
лв. Моли се да бъдат извършени конкретно посочените и описани в същата
молба изпълнителни действия, включително налагане на възбрана върху
описан недвижим имот, собственост на дружеството длъжник. Иска се
извършване на справки с цел проучване на имущественото съС.ие на
длъжниците. Видно от отразеното по посочената молба, въз основа на нея е
образувано изпълнително дело №00459/2013 г. от 11.06.2013 г. по описа на
ЧСИ И. М..
Приложен е изпълнителен лист от 27.05.2013 г., издаден по ч.гр.д.
№3898/2013 г. по описа на РС – Бургас, с който Б. Г. М. и „Явист Караманови
2005“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк“ АД с
ЕИК ********* следните суми: 52 188.14 евро (петдесет и две хиляди сто
осемдесет и осем евро и четиринадесет евроцента), дължима по договор за
банков кредит № 108/20.03.2008 год., 9 114.97 евро (девет хиляди сто и
четиринадесет евро и деветдесет и седем евроцента) - дължима лихва по
договора за кредит за периода от 15.07.2012 год. до 16.05.2013 год.
включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 18.05.2013 год. до изплащане на вземането,
както и съдебно - деловодни разноски в размер на 3 222.46 лв. (три хиляди
двеста двадесет и два лева и четиридесет и шест стотинки), в т.ч. 2397.97 лв. -
държавна такса и 824.49 лв. - адвокатски хонорар.
Към исковата молба е приложена молба с вх.№7939/20.07.2020 г.,
подадена от „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК ********* по изпълнително
дело №459/13 г. по описа на ЧСИ И. М., с която взискателят уведомява, че
дългът е изцяло погасен от длъжниците. Моли делото да бъде прекратено по
отношение на него.
5
Представено е съобщение с изх.№20891/02.11.2021 г., изпратено от ЧСИ
И. М. до Б. М., с която последната се уведомява, че за приключване на
изпълнителното производство №459/2013 г., по което е длъжник, следва да
внесе сумата от 7963, 83 лв., представляваща такси и разноски по
изпълнителното производство.
Представено е съобщение с изх.№20884/02.11.2021 г., изпратено от ЧСИ
И. М. до „Явист Караманови 2005“ ЕООД, с която последната се уведомява,
че за приключване на изпълнителното производство №459/2013 г., по което е
длъжник, следва да внесе сумата от 7963, 83 лв., представляваща такси и
разноски по изпълнителното производство.
По делото е приложено удостоверение, издадено от ЧСИ И. М. с изх.
№4652/22.03.2018 г., от което се установява, че по наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Б. М. по сметка на ЧСИ И. М. е
постъпила сума в размер на 1103, 81 лв., като сумата е разпределена по
следния начин: 1035, 81 лв. за погасяване на дълга към взискателя и 68, 00 лв.
за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ към ЧСИ И. М.. Отразено е също така, че от
доброволни вноски от длъжника Б. М. е постъпила сумата в общ размер на
460 лв., постъпила за периода от 24.09.2015 г. до 07.03.2018 г., които суми
били преведени по сметка на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД. В тази
връзка по делото е приложена и служебна бележка от страна на работодателя,
при който е полагала труд М. и който е правил удръжките от трудовото й
възнаграждение, споменати в цитираното удостоверение.
По делото е прието копие от изпълнително дело №459/2013 г. по описа
на ЧСИ И. М..
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6945/2023 г. на БРС, на 30.11.2023 г. в
полза на И. Н. М., ЕГН **********, в качеството й на частен съдебен
изпълнител, рег. № 704 по описа на КЧСИ, адрес: гр. Бургас, **, е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Б. Г. М.,
ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ** и „ЯВИСТ - КАРАМАНОВИ 2005“
ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к.
Изгрев, бл. 16, вх. 5, ет. 7, ап. 19, представлявано от Румен Василев
Караманов, да заплатят солидарно следните суми: сумата от 7915,83 лева
(седем хиляди деветстотин и петнадесет лева и осемдесет и три стотинки)
главница, представляваща дължими такси по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители във връзка с изп.
дело № 459/2013 г. по описа на ЧСИ И. М., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението на 17.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски
в размер на 959 лева (деветстотин петдесет и девет лева), от които 159 лева за
заплатена държавна такса и 800 лева – адвокатско възнаграждение. Препис от
заповедта е бил връчен на длъжника, като последният е подал възражение
срещу нея в срока по чл.414 от ГПК, поради което на заявителя е била указана
възможността за предяви установителен иск за вземането си, в резултат на
което е предявен настоящият иск.
6
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на
основание за начисляване на претендираните суми - извършване на
изпълнителни действия по посоченото в исковата молба изпълнително дело,
погасяването на суми във връзка със задължението на ответниците спрямо
взискателя по това изпълнително дело, както и настъпване на изискуемостта
на задължението на ответниците и размера на претенцията си. При
доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответниците е да
докажат погасяване на вземането или другите факти и обстоятелства, на
които основават възраженията си.
Съдът намира, че ищецът е провел успешно пълно и главно доказване
по предявения иск както по основание, така и по размер. От друга страна
ответниците не доказват извършване на плащане или други
правопогасяващи/правопрекратяващи способи на вземането на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато
делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ЗЧСИ изрично постановява, че такси по изпълнението се
събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други
действия. В ал.2 е постановено, че размерът на таксите и видът на разноските
по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по
предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата.
В т.26 от ТТРЗЧСИ е уредена т.нар. пропорционална такса при
събиране на суми от страна на длъжниците. Тази такса се събира върху всяка
събрана по изпълнителното производство парична сума, като се удържа от
страна на съдебния изпълнител. Тя може да бъде удържана и приспадната
директно преди превеждане на сумите на взискателя, като при изготвяне на
разпределение същата също следва да бъде посочена и индивидуализирана.
Проблем възниква в хипотезата, когато е налице доброволно плащане от
страна на длъжника, което е осъществено директно към неговия кредитор
/взискател по изпълнителното производство/, в който случай съдебният
изпълнител няма възможност да събере посочената такса, дължима на
основание т.26 от ТТРЗЧСИ.
Въпреки това съдът приема и, че при доброволно плащане, настъпило
след започване на производството по принудително изпълнение по конкретно
изпълнително дело, фактическият състав, обуславящ пораждане на
задължението на длъжника към съдебния изпълнител, да заплати посочената
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, е настъпил. Такъв е и настоящият случай, поради
което съдът приема, че основанието на претендираното с исковата молба
вземане е настъпило.
В тази връзка, съдът не споделя възражението на длъжниците, че
7
съдебният изпълнител не е кредитор на длъжника и като такъв не е
материално легитимиран да предяви настоящия иск. Както се посочи по –
горе, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК постановява, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато
делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е
направено след започване на изпълнителното производство, когато
длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния
лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК,
изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния
изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от
този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс,
съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху
сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение.
Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители,
по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след
започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на
взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело /В този смисъл
Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК,
Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о., ГК/.
Следва да се посочи, че цитираните от ответниците решения на ВКС се
отнасят до ангажиране на дисциплинарна отговорност на съдебните
изпълнители и са такива по реда на чл.73, ал.1 и сл. от ЗЧСИ /Решение №
60273 от 10.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2413/2021 г., IV г. о., ГК и Решение
№ 427 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1264/2011 г., III г. о., ГК/.
Настоящият състав не отрича възможността за ангажиране на дисциплинарна
и/или гражданска отговорност на съдебните изпълнители при продължаване
на изпълнителното производство при наличие на предпоставките за неговото
прекратяване, напр. изброените в чл.433, ал.1 от ГПК. Въпреки това следва да
се отбележи, че процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния
процес към определен момент не се отразява на материалните
правоотношения, които са възникнали на валидни правни основания, както
между страните по изпълнителното дело, така и между страните и съдебния
изпълнител. Тоест сама по себе си процесуалната незаконосъобразност
поражда възможността от реализиране на дисциплинарна и гражданска
отговорност за съдебния изпълнител, както и винаги е предпоставка за отмяна
на действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 и сл. от ГПК, но не е
самостоятелно основание за погасяване на задълженията на длъжника както
към взискателя, така и към съдебния изпълнител. Аргумент за това се
съдържа и в цитираното от ответниците Решение № 60273 от 10.12.2021 г. на
8
ВКС по гр. д. № 2413/2021 г., IV г. о., ГК, като дори и в цитирания от тях
абзац – „ако съдебният изпълнител счита, че взискателят или длъжникът
имат някакви задължения към него, той може да заяви претенциите си към
тях по реда, предвиден за всички правни субекти, но не й сам да ги упражни в
производство, чието продължаване е лишено от основание поради
погасяване на изпълняемото право“. Видно от цитираното, ВКС описва
именно възможността при и въпреки процесуалната незаконосъобразно на
изпълнителното производство, съдебният изпълнител да предяви вземанията
си за такси и разноски към задължените за това лица, включително и
длъжника, който е и принципно отговорен за таксите и разноските в
изпълнителния процес.
Съдът не споделя и възражението, че по делото липсва издадена сметка
на основание чл.79, ал.1 от ЗЧСИ за претендираната сума. Действително,
както посочва и цитираната разпоредба, за събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на
задълженото лице. Въпреки това, съдът намира, че издаването на сметка от
страна на съдебния изпълнител не представлява основанието за възникване
на задължението за заплащане на таксите и разноските, които се дължат от
длъжника. Целта на издаването на сметка е да се внесе яснота в конкретното
основание за начисляване на таксите. Именно поради това ал.2 на чл.79 от
ЗЧСИ постановява, че в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на
които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса,
сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на
получената предплата и последиците при неплащане. Неиздаването на сметка
представлява безспорно нарушение на процесуалните правила на водене на
изпълнителното производство, поради което и би могло да бъде основание за
пораждане на дисциплинарна отговорност на конкретния съдебен изпълнител,
но не е правопораждащ вземането на съдебния изпълнител за такси и
разноски, вкл. тази по т.26 от ТТРЗЧСИ, факт /извод за това би могло да се
направи и от практиката на Окръжен съд – Бургас по дела, постановени във
връзка с обжалване на разпределения на съдебни изпълнители – напр.
Решение № 399 от 26.10.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1754/2021 г./.
Съдът не споделя и възраженията на длъжника досежно
неуведомяването му за таксите и разноските, както и за други действия,
извършени по изпълнителното производство, доколкото действията на
съдебния изпълнител подлежат на съдебен контрол по реда на чл.435 и сл. от
ГПК, като е предвидена и възможност за ангажиране на деликтна отговорност
на съдебния изпълнител, в случай на накърняване на правната сфера на
длъжника /чл.441 от ГПК/. Всичко това отново не са факти и обстоятелства,
които да водят до погасяване на вземанията на съдебния изпълнител. Още
повече, че вземането за пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
представлява своеобразно възнаграждение на съдебния изпълнител за
извършената от него дейност по събиране на вземанията. Именно поради това
9
то е облигационно по своя характер. Аргумент за това е и предвидената
възможност в разпоредбата на чл.79, ал.3 от ЗЧСИ за дължимите неплатени
такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
независимо от техния размер. Подобна разпоредба се съдържа и в други
закони за възнаграждения, които са облигационни по своя характер – напр.
чл.37 от Закона за адвокатурата за вземанията, произтичащи от неизплатени
възнаграждения и разноски на адвокат.
Съдът намира и, че е налице основание именно за пораждане на
солидарна отговорност, доколкото вземането, за което се е водило
изпълнителното производство е било дължимо от длъжниците по него в
условията на солидарност. Солидарността на главния дълг на ответниците
предопределя и има за свое пряко следствие солидарността на задължението
им за заплащане на окончателната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Въпрос на
вътрешните отношения между ответниците е кой каква част от тази такса ще
заплати. /Така Решение № 370 от 5.10.2012 г. на ОС - Велико Търново по в.
гр. д. № 772/2012 г., потвърдено с Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о., ГК/.
Съдът намира и искът за доказан по своя размер. Следва да се посочи,
че за пълния размер на дългът, който е 197329, 23 лв., което включва
главница в размер на 101983, 93 лв., лихва в размер на 17812, 10 лв., законна
лихва от 18.05.2013 г. до 20.07.2020 г. в размер на 74310, 74 лв. и разноски в
размер на 3222, 46 лв., дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е 7166, 38 лв.
без ДДС. По изпълнителното производство са налице доказателства, че ЧСИ
е регистриран по ДДС, което е видно от приложените по него сметки и
фактури /за други такси, заплатени авансово от взискателя/, тоест дължимата
с ДДС такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 8599, 90 лв. Действително са
налице доказателства, че ЧСИ е удържал за посочената такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ сумата от 68 лв. По изпълнителното дело липсват доказателства за
заплащане или удържане на други суми за тази такса. Следва да се посочи, че
доказателствената тежест за доказване на плащането на сумата се носи от
страна на ответниците, като същите не са представили каквито и да било
доказателства за извършено на плащане на вземането на ЧСИ, нито са
направени доказателствени искания в тази насока. Отделно от изложеното, в
настоящото исково производство се претендира сумата от 7915, 83 лв., което
води до извода за основателност на предявения иск.
По тези съображения, съдът приема, че искът за заплащане на сумите в
размер на 7915,83 лева, представляваща дължими такси по т. 26 от Тарифата
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители във
връзка с изп. дело № 459/2013 г. по описа на ЧСИ И. М., е основателен.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски. В исковото производство е заплатена сумата в
размер на 159 лв. за държавна такса, в заповедното сумата в размер на също
10
159 лв. В представения по делото списък с разноски е посочено, че се
претендира сумата в размер на 1000 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за исковото производство, както и 800 лв. за заповедното
производство.
В тази връзка по делото е направено възражение за прекомерност на
претендирания и реално заплатен адвокатски хонорар. Съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Действително съгласно актуалната практика на СЕС – решение по дело
C‑438/22 - член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение, както и по третия въпрос включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги. Според настоящия съд, въпреки задължителния
характер на решения на СЕС за националните съдилища, що се касае до
тълкуване и прилагане на актове в областта на европейското законодателства,
включително и относно техния вертикален директен ефект и непосредствена
приложимост /приложението им в отношенията между частноправните
субекти/, то приетата въз основа на чл. 36 от Закона за адвокатурата Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
макар и незадължителен за съда, би могла да служи за ориентир с оглед и
преценката на обичайните пазарни условия. Съдът се позовава на нея
единствено за тези цели и с оглед необходимостта от справедливо
възмездяване на вредите /таксите и разноските/, които страната е понесла
вследствие на нуждата от водене на съдебен процес поради поведението на
насрещната страна, която неоснователно е оспорила и не е изпълнила
вземането й.
Така видно от чл.7, ал.2, т.2 от цитираната Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 до 10 000
лв. минималните възнаграждения са в размер от 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв. Прилагайки това изчисление е видно, че минималното
възнаграждение е в размер на 1091, 58 лв. Отново съдът подчертава, че това е
ориентир за средната пазарна цена на адвокатския труд, която би следвало да
е и над този размер, предвид обстоятелството, че до постановяването на
11
решението на СЕС наредбата е била задължителна за прилагане, тоест на
практика до началото на тази година това е бил задължително минималния
размер на възнаграждения. Следва да се посочи, че и понастоящем
съществува възможност за ангажиране на дисциплинарна отговорност за
адвокатите /чл.132, т.5 от Закона за адвокатурата/, които не прилагат
наредбата, поради което и би могло обосновано да се направи извода, че
действително размерите на тези възнаграждения, така както са уредени в
наредбата, са под средните размери на адвокатските възнаграждения и са
ориентирани и понастоящем към техния минимум. В чл. 7, ал.7 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
посочено, че за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината
от стойностите на претендираните суми, тоест минималното възнаграждение
в този случай би следвало да е към 545, 79 лв., като претендираното е в
размер на 800 лв. Общата претендирана сума от ищеца за адвокатско
възнаграждение е 1800 лв., а минималните възнаграждения, уредени в
цитираните актове и изчислени съобразно посоченото по – горе е в размер
1636, 79 лв. При това положение, съдът приема, че възнаграждението,
претендирано от процесуалния представител на ищеца, не е прекомерно,
съобразявайки фактическата и правна сложност на настоящото производство.
При това положение, съдът приема, че ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на 2118 лв., представляващи
направените в исковото и заповедното производство съдебно – деловодни
разноски.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 от ГПК, че Б. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, ***, и ,,Явист Караманови 2005“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.
„Изгрев", бл.16, вх.5, ет.7, ап. 19, дължат солидарно на И. Н. М., ЕГН
**********, в качеството й на частен съдебен изпълнител, рег.**по описа на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас, сумата от 7915,83 лева
(седем хиляди деветстотин и петнадесет лева и осемдесет и три стотинки)
главница, представляваща дължими такси по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители във връзка с изп.
дело № 459/2013 г. по описа на ЧСИ И. М., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 17.11.2023
г. до окончателно изплащане на вземането, за които вземания е издадена
Заповед №3584 от 30.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №6945/2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Б. Г. М., ЕГН **********,
с адрес: гр. Бургас, ***, и ,,Явист Караманови 2005“ ЕООД с ЕИК
12
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Изгрев",
бл.16, вх.5, ет.7, ап. 19, ДА ЗАПЛАТЯТ на И. Н. М., ЕГН **********, в
качеството й на частен съдебен изпълнител, ** описа на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд – Бургас, сумата от общо 2118,00 лв. /две хиляди сто
и осемнадесет/ лв., представляваща направените в исковото и заповедното
производство съдебно – деловодни разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
13