Решение по дело №582/2024 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: 127
Дата: 14 октомври 2024 г.
Съдия: Деница Ангелова Цветкова
Дело: 20241610100582
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Берковица, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
в присъствието на прокурора В. Г. Р.
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100582 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. с чл. 19 ЗГР.
Постъпила е молба от двамата съпрузи А. М. П. и С. М. М., с която
молят да бъде допусната промяна в имената им – молителят да бъде допусната
промяна в собственото и във фамилното му име, а молителката иска да бъде
допусната промяна във фамилното й име с оглед поисканата промяна от
съпруга й във фамилното му име.
Сочат, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Молителят А. е известен в обществото с името С. Относно фамилното име
сочат, че поради имуществен спор след смъртта на бащата на молителя са
прекратили отношенията си с фамилията на молителя, поради което
последният желае да носи фамилията М. /образувана от личното име на баща
му/, а оттук и молителката да приеме новото фамилно име на съпруга си.
Община Берковица не изпраща представител и не изразява становище.
Представителят на ТО-Берковица при РП-Монтана счита, че не са налице
основания за промяна на имената на молителя.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
1
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на молителя, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред съда молителите потвърдиха желанието си да бъде допусната
промяна в имената им, така както са поискали с молбата.
От представеното по делото удостоверение за раждане на молителя А. /л.
6 гръб от делото/, издадено въз основа на акт за раждане, съставен от Община
Берковица е видно, че молителят е роден на ...... г. от майка Ц. Б.Р. /Ц.Б. П.а
съгласно удостоверението за родствени връзки на л. 8 и служебно направена
справка на л. 21/ и баща М.Д.П..
Молителите са сключили граждански брак на .....г., като молителката не е
приела фамилното име на съпруга си и е продължила да носи предбрачното си
фамилно име М. / удостоверение за сключен граждански брак на л. 5/.
Тези факти се потвърждават и от представеното удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки на молителя /л. 8/ и служебно направени справки
за родствени връзки на молителите /л. 20-21/. От удостоверението и справките
се установява, че молителите имат един общ син – М.А. П., както и че
молителят има един брат – М.М. П. и една сестра – Г. М.а П.а.
Приложено е свидетелство за съдимост за всеки от молителите /л. 39 и л.
41 делото/, от които е видно, че не са осъждани, но молителя има наложено
административно наказание. Изискани са справки, от които е видно, че срещу
молителите няма образувани и неприключени досъдебни производства /л. 32,
л. 36/.
По делото е разпитан свидетеля М. М., който живее в кв. Р. и
свидетелства, че молителят е известен с името С. в махалата и че знае цялата
му фамилия с името П.и. Установи, че молителя живее в Германия, не е в
добри отношения с дядо си и заради това иска да си смени фамилията.
Свидетелката М. Г., която също живее в кв. Р., даде противоречиви
показания по въпроса с какво име се обръщат към молителя, като в съдебно
заседание съдът констатира, че не можа да отговори веднага, замисли се какъв
отговор да даде и след като беше подсетена, търсейки отговор към
молителите отговори, че нарича молителя с името С.. По изложените
2
съображения съдът не кредитира показанията на свидетелката в посочената
част. Заяви, че извън махалата към молителя се обръщат с името А.. Потвърди,
че молителят е в лоши отношения със семейството си, което е причината,
поради която иска да си смени фамилията.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
молбата на молителите за неоснователна.
На основание чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В случая молителите са се позовали на наличието на важни
обстоятелства, които според тях налагат промяна в имената им – собственото
и фамилното име на молителя, съответно фамилното име на молителката.
По делото не се събраха достатъчно доказателства, които да подкрепят
твърденията на молителите за необходимостта от промяната на имената им и
наличието на важни обстоятелства, които да налагат това. Съгласно трайната
практика на ВКС важни обстоятелства са такива обективни предпоставки,
които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца
името, чиято промяна се иска.
По делото не се доказа с категоричност молителят да е известен в
обществеността с името „С.“. От показанията на свидетеля М. М. се установи,
че така го наричат само в кв. Р. - ромската махала в гр. Б., но свидетелката М.
Г., която също живее в ромската махала не можа да потвърди това и заяви, че
извън махалата към молителя се обръщат с името „А.“. Не се потвърди
молителят да е известен с името „С.“ извън ромската махала в гр. Б., където не
живее от няколко години, респективно липсват доказателства молителят да е
известен с това име в Германия, където заявява, че живее и работи със
съпругата си от няколко години. Обективна предпоставка е легитимацията на
едно лице в обществото с дадено име, което от своя страна изисква една
широка популярност и известност, които са свързани с изяви в
професионалната сфера на правния субект,в социалния му живот и контакти с
държавни институции. По делото не се установи сред широката общественост
молителят да се идентифицира с посоченото от него име. Фактът, че
евентуално един ограничен кръг от хора го нарича на галено с производното
3
на собственото му име - „С.“– а именно ромската махала в гр. Б., където
същият не живее от няколко години, не може да обоснове промяна на имената
на молителя. Не се събраха доказателства, че сегашните имена на молителя му
създават каквито и да е затруднения и неудобства при общуването в
обществото, включително и с държавните институции.
Настоящият състав намира за нужно да обърне внимание, че промяната
на имената на едно лице, не следва да е самоцел и не трябва да зависи
единствено от неговото субективно желание.
Субективното желание на дадено лице да носи определено име е от
значение само при преценката относно промяната на собственото име. Само
желанието на лицето да носи определено собствено име обаче не е
достатъчно, за да обоснове неговата промяна, а се преценява наред с
наличието на обективни предпоставки, като промяна в собственото име
следва да бъде допусната от съда, само ако се установи по делото и наличието
на важни обстоятелства, които да налагат това.
По отношение на фамилното име следва да се посочи, че субективното
желание на дадено лице да носи определено фамилно име не може да
обоснове неговата промяна. Важните обстоятелства за промяна на фамилното
име винаги следва да са обективно обусловени и не могат да бъдат въпрос на
лична преценка и желание от страна на молителя.
Това е така, тъй като фамилното име се определя съгласно императивната
разпоредба на чл. 14, ал. 1 ЗГР, която не може да бъде дерогирана от
субективното желание на лицето.
Съгласно императивното правило на чл. 14, ал. 1 ЗГР фамилното име на
всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -
ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите
или религиозните традиции на родителите налагат друго.
Изключения от тези правила се допускат с разпоредбата на чл. 15 ЗГР
само за деца с неизвестен баща, какъвто не е настоящия случай.
Фамилното име на молителя А. е образувано съобразно императивното
правило на чл. 14, ал. 1 ЗГР, като същото е фамилното име на бащата – П. и
при уважаване на искането на молителя би се стигнало до противоречие с
императивно въведеното правило за образуване на фамилното име, което се
4
явява недопустимо отклонение от правилата.
Преценката за наличие на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР
винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 14 ЗГР
относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото
лице. В този смисъл е Решение 680 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр.дело
№1164/2009 г., постановено по аналогичен казус, в което се приема, че
субективното желание на ответника по исковата молба да носи като
фамилното име името на дядо си, поради това, че последният се е грижел за
него, както и поради обстоятелството, че носи неговото име не представляват
важни обстоятелства по смисъла на визираната правна норма. Колкото и
хуманни да са тези съображения и същите да се основават на морална
преценка на ответника по исковата молба, промяната на имена се допуска по
изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от
наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно.
В същия смисъл е Решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011
г., IV г.о. на ВКС - важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР по
първия въпрос се явяват онези, които създават преди всичко затруднения при
общуването в обществото, включително и с държавните институции. Тези
важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията
на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения
закон. В посочения смисъл е и в решение № 200/14.04.2010 г. по гр. д. №
25/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК.
Фамилното име носи информация за произхода на лицето и е един от
основните идентификационни белези на всяко едно физическо лице.
В случая цялото семейство на молителя А. носи фамилията „П./А“ /
видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки л. 8/ - родителите на
молителя, сина му, брата и сестра му, бабата и дядото по бащина линия, което
е индикация за принадлежността на молителя именно към това семейство. В
Решение №205/17.07.2012г. на ВКС по гр.д.№654/2011г. е прието, че
фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството.
Членовете на едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо
родствената им връзка в обществото и че разликата във фамилните имена на
членовете на семейството им създава неизбежни затруднения както в
социален план, така и при индивидуализацията им и обозначаване на родовата
5
им принадлежност.
По отношение на молителката, следва да се посочи, че тя не е сменила
фамилното си име при сключването на брака и е продължила да носи
предбрачното си име М. /удостоверение за сключен граждански брак на л. 5/.
Молбата на молителката за смяна на фамилното име е обусловена от
уважаването на молбата за промяната на фамилното име на съпруга й и с
оглед липсата на други факти обосноваващи исканата промяна, молбата
следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното молбата е изцяло неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. М. П. с ЕГН ********** от гр. Б. с правно
основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна във собственото му име от А. на
СЕНИ и във фамилното му име от П. на М..
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. М. М. с ЕГН ********** от гр. Б. с правно
основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна във фамилното й име от М. на М.А.
ПРЕПИС от решението да се връчи на молителите.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
едноседмичен срок от връчването му на молителите.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6