МОТИВИ ПО АНД № 2189/2018г. НА РРС, IV нак.състав
Районна прокуратура - Русе е обвинила С.З.Ю. в това, че на 13.12.2016 год. в гр.Русе предал по телефон чрез обаждане към Единния европейски номер за спешни повиквания - „Районен център 112 -Русе" към органите на Полицията - оперативно - дежурна част при ОД на МВР - гр.Русе, невярно повикване за помощ - относно поискан от полицейския служител подкуп - пари за почерпка - престъпление по чл.326 ал.1 от НК .
Производството е по гл.28 от НПК - делото е внесено в съда с постановление с което се предлага обв.Ю. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
глоба.
Районна прокуратура - Русе поддържа обвинението.
Обвиняемият Ю. се явява в съдебно заседание, като изрично заявява, че се признава за виновен и не се оспорва по никакъв начин фактическата обстановка.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обв. С.З. Юсуфов е роден на *** ***, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, ЕГН:**********.
На 13.12.2016 год. преди обяд обв.Ю. пътувайки за РУнгария с управлявания от него тежкотоварен автомобил пристигнал в района на ГКПП „Дунав мост" - Русе и се наредил на колоната от чакащи на опашка тежкотоварни автомобили за преминаване през граничния пункт. По същото време свидетелите Ц.Б.Т.и Д.В.Ш.- полицейски служители при Второ РУ на Областна Дирекция на МВР - Русе изпълнявали служебните си задължения свързани с регулиране на движението в района на ГКПП „Дунав мост" - Русе. Около обяд те получили информация за неправилно паркирани под ж.п. моста откъм гр.Мартен обл.Русенска тежкотоварни автомобили, които създавали пречка за нормалното преминаване на останалите участници в пътното движение. Свидетелите Т. и Ш. веднага се отправили към посоченото място със полицейския им автомобил. При пристигането си те установили, че под моста бил паркиран товарен автомобил марка „Рено" модел „Премиум" с рег. № ...., управляван от обв.Ю., който пречел на движението. Те се представили на обвиняемия и го попитали за причините, по които бил спрял точно под моста. Обв.Ю. обяснил на полицейските служители, че бил изпреварен от румънски шофьор, който не бил на опашката и по тази причина спрял на това място. Св.Т.веднага разпоредил на обвиняемия да му представи необходимите документи и да премести управлявания от него товарен автомобил на 30 м. напред с цел да освободи пътното платно за нормално движение на останалите участници в пътното движение. Обв.Ю. отказал да изпълни даденото му полицейско разпореждане и не преместил управлявания от него автомобил, веднага след което бил предупреден от св.Тодоров, че при отказ от негова страна да изпълни даденото му полицейско разпореждане ще му бъде съставен АУАН по ЗМВР и
св. Т.отново поискал обвиняемият да представи документите си. Последвал нов отказ от страна на обв.Ю.. След десетина минути обв.Ю. преместил управлявания от него товарен автомобил и след ново поискване на документите от страна на св.Т.той му ги предал. В района на ГКПП „Дунав мост" - Русе се намирали служители на ДАЙ - Русе, които извършили проверка на документите на тежкотоварния автомобил, а св.Т.след като установил самоличността на обв.Ю. му съставил АУАН за неизпълнение на дадените му полицейски разпореждания. Обвиняемият отказал да подпише съставения му АУАН и потеглил с управлявания от него горепосочен товарен автомобил. Непосредствено след това обвиняемият решил да предаде невярно повикване за помощ на телефона на Единния европейски номер за спешни повиквания „Районен център 112 - Русе". В 12,41 часа на 13.12.2016 от своя мобилен телефон с номер 0893 309 403 обв.Ю. позвънил на телефона за спешни повиквания 112 - „Районен център 112 - Русе". Обаждането на обвиняемия било записано. В разговора с дежурния служител обвиняемият съобщил, че му бил поискан подкуп от полицейски служител - пари за почерпка, и след отказ от негова страна му бил съставен акт. Обв.Ю. съзнавал, че твърденията му не отговарят на истината, че не му бил поискан подкуп от полицейски служител, но въпреки това обвиняемият продължил разговора. Полученият сигнал за корупционно поведение веднага бил предаден на св.П. П. -оперативен дежурен при Областна Дирекция на МВР - Русе. След получаване на сигнала св.П. установил връзка по телефон с обв.Ю., който и пред него потвърдил сигнала си за поискания му от полицейски служител подкуп въпреки, че не било вярно и не отговаряло на истината. Относно получения сигнал и в изпълнение на служебните си задължения, св.П. изготвил съответна докладна записка, която представил на Директора на Областна Дирекция на МВР - Русе, където била инициирана и извършена съответна проверка по случая от св.И.И.- служител на сектор „ПИП" при ОД на МВР - Русе. В хода на същата обв.Ю. бил установен като лицето, подало на 13.12.2016 год. невярното повикване за помощ. Той дал писмени обяснения, в които признал авторството на деянието.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно -техническа експертиза, която възпроизвежда на хартиен носител съдържанието на предоставения за изследване от „Районен център 112 -Русе" оптичен носител СD „Ridata" на записа на обаждането на обв.Ю. на телефон 112, предмет на настоящото разследване.
Така изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на свидетелите Ц.Б. Т., Д. В. Ш., П.Т.П., П. С. Н., Я. С. Д. и И.И.И., техническа експертиза, свидетелство за съдимост, автобиография, декларация по ЗСГ на обвиняемия.
Обв. Ю. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.326, ал.1 от НК, а е извършил административно нарушение по чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, т.е. налице е хипотезата по чл.304 пр. последно от НПК. Това е така, защото липсва престъпление от обективна
з
страна, а следователно няма как да е налице и от субективна страна. Всъщност обв.Ю. не е осъществил не само изпълнителното деяние -невярно повикване за помощ, но и някоя от другите му форми, като заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога. Тук е нужно да се подчертае, че съдът признава подсъдимия за виновен, но само доколкото извършеното от него изобщо не представлява престъпление и съответно не е възможно преквалифициране
на деянието при ограниченията на чл.287 ал.1 от НПК.
Обв.Ю. е съобщил на ЕЕН 112, лъжейки, за извършено спрямо него довършено престъпление подкуп с правна квалификация чл.302 т.1 пр.предпоследно вр.чл.301 ал.1 пр.1 от НК с форма на изпълнителното деяние поискан дар от страна на св.Цветелин Тодоров. В този смисъл въпросът, който се поставя е подобно съобщение за несъществуващо и изобщо неизвършено престъпление каква форма на изпълнително деяние по чл.326 ал.1 от НК би представлявало - невярно повикване за помощ, заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога. Отговорът на този въпрос се съдържа в граматическото тълкуване на тези думи и в сравнителното тълкуване с разпоредбата на чл.38 ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
Диспозицията на чл.326 ал.1 от НК е от т. напр. опростени диспозиции, тъй като за описанието на някои от елементите и от обективна страна се съдържат думи и изрази с безусловно ясно и недвусмислено значение в българския език и по тази причина думите не са легално дефинирани в чл.93 от НК. В този смисъл думите „помощ", „злополука" и „тревога" имат следното значение :
Под „помощ" следва да се разбира (искане, очакване за) съдействие, поддръжка, подкрепа, защита с оглед предотвратяване или ограничаване последиците от настъпване на неблагоприятно събитие
Под „тревога" следва да се разбира страх от предстояща опасност, грижа, безпокойство, очакване за настъпването на неблагоприятно изменение
в обективната действителност, което може да е от най-различно естество, вкл. природни сили или човешка дейност; напр. под израза бия тревога се разбира предупреждавам за някаква опасност.
Под „злополука" следва да се разбира настъпил нещастен случай, причинен от човек или природни сили, при който има човешки жертви, наранявания и/или причинени имуществени вреди; напр. производствена злополука.
Доколкото обаче обв.Ю. се е оплакал от едно (обективно неизвършено) формално престъпление, което е довършено още с факта на самото поискване на неследващия се дар, всъщност той е съобщил за едно отминало отрицателно изменение на обективната действителност, каквото причинява всяко извършено престъпление. От тази гл.т. лъжливото съобщение не може да се приравни на помощ, тревога или злополука предвид значението на тези понятия, изложени по-горе. В случай, че законът инкриминираше и подобни лъжливи съобщения за неизвършени престъпления,това изрично щеше да бъде посочено в него и включено в диспозицията на нормата на чл.326 ал.1 от НК. Да се приравни лъжливото съобщение за извършено престъпление на помощ, тревога или злополука на
4
практика би се достигнало до разширително тълкуване на тази разпоредба, което би противоречало на принципа залегнал в чл.46 ал.З от Закона за нормативните актове. Престъплението по чл.326 ал.1 от НК, като такова против реда и общественото спокойствие очевидно охранява обществените отношения свързани с ненужно ангажиране на значителен материален, човешки и обществен ресурс за предотвратяване и преодоляване на неблагоприятни изменения, като посочените по-горе, на което не може да бъде приравнена извършената полицейска проверка по сигнала на обвиняемия, т.е. в случая дори не е образувано досъдебно производство.
Дори и да се приеме, че има извършено престъпление по чл.326 ал.1 от НК в случая, то само формално осъществява този състав и покрива признаците по чл.9 ал.2 от НК. Във всички случаи доколкото има значително съвпадение между признаците от обективна и субективна страна на престъплението по чл.326 ал.1 от НК и чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, очевидно разграничителният критерий следва да се търси в степента на обществена опасност, както при други подобни случаи - съотношението между чл.270 ал.1 от НК и различни състави на административни нарушения по ЗДвП, между чл.175 ал.З и чл.345 ал.2 от НК.
Касае се за деяние, което не е ангажирало значителен обществен ресурс; единствено е извършена полицейска (вътрешна) проверка от ОД на МВР - Русе, която е приключила за по-малко от два месеца и най-вече още на 28.12.2016г. в хода на същата обв.Ю. писмено е признал (л.45 от дос.пр-во), че е излъгал, че му е искан подкуп от Ц. Т.. Всичко това води до извода, че неговата обществена опасност е явно незначителна. Деецът не е осъждан, трудово ангажиран е и с много добри характеристични данни.
При това положение съдът намира, че обв.Ю. не е извършил престъпление по чл.326 ал.1 от НК, а административно нарушение по чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 и следва да му бъде наложено административно наказание,"глоба", предвидено в тази разпоредба. При индивидуализацията на това наказание съдът отчита само смекчаващи отговорността обстоятелства -признанието на дееца още в хода на полицейската проверка, т.е. в един много ранен етап, изразеното съжаление за стореното и добрите характеристични данни. Въз основа на тези обстоятелства и предвид имотното състояние, декларираните доходи и семейните задължения, съдът определи за обвиняемия Ю. наказание при наличие само на смекчаващи бината
обстоятелства, предвидено в чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, а именно глоба в размер на 2 000 лв.
Мотивиран така, съдът постанови решението си.
Районен съдия: