ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 74009.11.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 09.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500635 по описа за 2020 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД против Разпореждане
от 28.08.2020год. по ч.гр.дело № 211 по описа за 2020 г. на Районен съд-Брезник в частта
му, с която е отхвърлено заявление № 1326/27.08.2020год. , подадено от частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Д. Н. Д. от *** за
сумата от 181.96 лева –възнаграждение по договор за предоставено поръчителство по
договор за кредит ***год. и за сумата от 62.50лева –административни разходи за
извънсъдебно събиране на вземането.
Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно и необосновано в обжалваната
му част. Твърди, че посредством размяна на електронни волеизявления съгласно
изискванията на ЗЕДЕУУ между жалбоподателя, като поръчител, и длъжника Д. Д. Б. е
сключен договор за предоставяне на поръчителство, подписан на ***год., че при
кандидатстването си за заем длъжникът е имал възможност да избере необезпечен кредит
или да предостави банкова гаранция или друг вид обезпечение, но сам избрал да обезпечи
изпълнението на задълженията си по сключения договор за кредит чрез поръчителство от
трето, одобрено от “Кредисимо” ЕАД юридическо лице съгласно раздел II, § 17 от Общите
условия. Поддържа се, че договорът за предоставяне на поръчителство няма задължителен
характер, сключва се единствено по желание на кредитополучателя и стои извън кредитното
правоотношение, сключен е след договора за кредит и по своята същност представлява
възмезден договор за поръчка. Оспорват се изводите, че се касае за прикрити разходи по
кредита, като се твърди се, че „Ай Тръст“ ЕООД е отделно юридическо лице, различно от
“Кредисимо” ЕАД. В тази връзка се навеждат доводи, че възнаграждението по договор за
поръчителство не е за допълнителни услуги, свързани с кредита, поради което
1
жалбоподателят счита, че същото не следва да се включва в ГПР. Изложени са и
съображения ,че възнаграждението по гаранционната сделка се дължи по силата на отделен
,самостоятелен договор и не произтича от договора за кредит. Същото е дължимо ,тъй като е
уговорено.
Досежно сумата за административни разноски по договора за кредит се посочва, че не
целят заобикаляне на забраната по чл.33 от ЗПК,както е приел районния съд. Посочва се ,че
претенцията е формирана от извършените разходи от Кредисимо ЕАД за извънсъдебно
събиране на дълга и за тях е съставен Протокол за извършени услуги по извънсъдебно
събиране .Поддържа се ,че клаузата за дължимост на тези разноски не противоречи и на
чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като претендираната сума не е такса за действия,свързани с
усвояване и управление на кредита.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. дело № 211 по описа за 2020 г. на БРС е образувано по
заявление по чл. 410 ГПК с № 1326/27.08.2020год. , подадено от „Ай Тръст“ ЕООД срещу Д.
Н. Д. от *** за заплащане на следните суми:
1. сумата от 752.50лева , представляваща главница по договор за кредит №
***год.
2. сумата от 62.50лева, представляваща административни разноски за
извънсъдебно събиране на вземанията по договор за кредит № ***год.
3. сумата от 181.96 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от ***год. ;
4. сумата от 83.04 лева, представляваща договорна лихва по договора за
кредит за периода от 21.10.2018год. до 20.05.2019год. ;
5. сумата от 198.66 лева , представляваща наказателна лихва по договора за
кредит за периода от 31.12.2018год. до 03.08.2020год. .;
6. ведно със законната лихва върху претендираните суми от подаване на
заявлението до окончателното им изплащане.
С Разпореждане от 28.08.2020 г. по горепосоченото дело районният съд е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 752.50лева,
представляваща главница по договор за кредит № ***год., 83.04 лева, представляваща
договорна лихва по договора за кредит за периода от 21.10.2018 г. до 20.05.2019год. и 198.66
лева лихва за забава за периода от 31.12.2018год. до 03.08.2020год.,ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и за сумите от 20,71
лева- държавна такса за заповедното производство, и 40.50 лева- юрисконсултско
възнаграждение, но е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 181.96 лева -
2
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от ***год. и за сумата от
62.50лева - административни разноски за извънсъдебно събиране на вземанията по договора
за кредит.
За да отхвърли заявлението в тази част, ПРС е приел, че с претендираното
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство се заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал.4 от ЗПК ,тъй като начисляването и събирането на възнаграждение по пакета за
допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално прикрити разходи по
кредита, както и че е налице нарушение на чл.11, ал.1 ,т.18 от ЗПК. Приел е също така ,че
клаузата начисляване на разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането
противоречи на чл.33, ал.1 от ЗПК,се с нея се цели въвеждане на допълнителни
плащания,поради което е нищожна.
От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че възнаграждението в размер на
18196 лева се претендира от заявителя „Ай Тръст „ ЕООД въз основа на сключен между
страните на 23.04.2018год. договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на
задълженията на длъжника Д. Д. като кредитополучател по договор за кредит № ***год. ,
по силата на който е получила потребителски кредит в размер на 1300 лева от кредитора
“Кредисимо” ЕАД. В т. 12 от заявлението е посочено още, че на ***год. е настъпил падежът
на последната погасителна вноска по договора за кредит и вземането на “Кредисимо” ЕАД е
станало изискуемо, като на *** г. заемодателят е изпратил искане за плащане до „Ай Тръст”
ЕООД в качеството му на поръчител, отговарящ солидарно с длъжника пред заемодателя, а
поръчителят от своя страна на основание чл. 3, ал. 2 от договора за поръчителство е
изпратил уведомление до длъжника за всички дължими суми. Твърди се също, че в указания
срок на *** г. поръчителят заплатил на заемодателя всички дължими от длъжника суми,
като на същата дата уведомил длъжника за извършеното плащане, както и за встъпване от
поръчителя в правата на кредитора, включително и за дължимото възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, които суми са описани в т. 9 от заявлението.
Поради това заявителят, в качеството му на поръчител, встъпил в правата на първоначалния
кредитор, е поискал издаване на заповед за изпълнение и за административни разноски в
размер на 62.50лева за извънсъдебно събиране на вземанията по договора, които суми
претендира, че е заплатил в полза на “Кредисимо” ЕАД.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 80,14 лева- такса за
административни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит,
настоящият съдебен състав намира, че предвид описанието в т. 12 от заявлението,
уговорката за такава такса противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, което обосновава извод за нейната нищожност. Следва да се посочи, че
извънсъдебното събиране на вземанията е във връзка с усвояването и управлението на
кредита, поради което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал.
1 ЗПК. Поради това претендирането му от потребителя противоречи и на забраната на чл.
3
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия за управление на кредита.
Досежно претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство според
индивидуализацията на това вземане в размер на 177,85 лева, съдържаща се в т. 12 от
заявлението и изложението в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на
възнаграждение в полза на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по силата на договор за
поръчителство от ***год. той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за
задълженията на последния по сключения на същата дата с “Кредисимо” ЕАД договор за
кредит. Видно от представеното към заявлението по чл. 410 ГПК Приложение № 1 към
договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен кредит от 1300 лева за срок от
13 месеца възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 93.66 лева месечно
за срока на договора за кредит или общо 1 217.58лева . От формулировката на клаузата на
чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението Договор за потребителски кредит следва, че
потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да- съгласно
клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен
прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен договор следва, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя
"Кредисимо" ЕАД юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора
за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване
обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Следователно е налице неравноправно
третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението
в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-
поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не
може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона
и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От
гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от процесния Договор за
потребителски кредит, се налага извода, че разходът "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен
4
на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява "общ разход по
кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в "ГПР"
по процесния договор за кредит.
На следващо място, от анализа на изложените факти се стига до извода, че при
сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя
е “Кредисимо” ЕАД- кредиторът на длъжника по договора за кредит, видно от приложеното
към заявлението извлечение от сайта на Търговския регистър. Следователно, юридическото
лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него
лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не
отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор
и възможност за индивидуално договаряне. При условие, че финансовата институция е
длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл.
16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните
норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това,
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта
от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2
ЗПК. Нещо повече, размерът на възнаграждението по договора за поръчителство се
доближава твърде много до размера на предоставения кредит.
В този смисъл, доводите в жалбата, че заемополучателят изрично е изразил искане
за сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае за заобикаляне
на закона –чл. 33 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че таксата в размер на
62.50 лева за административни разходи за извънсъдебно погасяване на кредита и
възнаграждението в размер на 181.96лева по договор за предоставяне на поръчителство по
договор за кредит № ***год. , които се претендират със заявлението, противоречат на закона
и добрите нрави на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което правилно и
законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за тези суми.
Предвид на това разпореждането на заповедния съд е правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди.
С оглед изхода по настоящото дело, на частния жалбоподател не следва да се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 28.08.2020год. по ч. гр. дело № 211 по описа за
2020 г. на Районен съд-Брезник в частта му, с която е отхвърлено заявление №
1326/27.08.2020год. , подадено от „Ай Тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против Д. Н. Д. *** за сумата от 181.96 лева – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство по договор за кредит № ***год. и за сумата от 62.50лева –
такса за административни разходи за извънсъдебно погасяване на кредита .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6