№ 14153
гр. С., 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110171164 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД от Ж. С. В.,ЕГН
**********,с адрес гр.С.,*****,против Л. Н. Г.,ЕГН **********,с адрес
гр.С.,******,с искане за осъждане на ответника да преустанови действия,с
които пречи на упражняване правото на собственост на ищцата като
ответникът бъде осъден да водоизолира пода и стената към пода в банята с
водонепроницаема функционална полипропиленова мембрана,да бъде
нанесена водоизолираща замазка за спиране на водни течове,да бъдат
подменени и поставени нови фаянсови плочки върху стените и върху пода в
банята,както и за осъждане на ответника да възстанови на ищцата сумата от
50 лева имуществени вреди,сторени в периода 12.08.2024 г. до 15.08.2024 г.
В исковата молба се твърди,че ищцата е собственик на
жилище,находящо се непосредствено под жилището,собственост на
ответника. Твърди се,че на 12.06.2024 г. в банята на апартамента на ищцата се
е появил теч,при което бил увреден гихсокартона,както и са се появили тъмни
петна. Твърди се,че течът е проявен на стената между душ кабината и мивката
в банята на ищцата В.. Ищцата поддържа,че за това събитие е уведомила
застрахователя,който е изплатил застрахователно обезщетение и е наела
майстор,който да отстрани щетите. В исковата молба са изложени
твърдения,че на 10.08.2024 г. отново се проявява теч,както и се появяват
тъмни петна. Ищцата В. поддържа,че отново се обръща към
застраховател,определено е обезщетение в размер от 200 лева,докато
стойността на ремонта възлиза на 250 лева,т.е. сумата от 50 лева представлява
вреда за ищцата. Ищцата сочи,че по реда на чл.207 от ГПК е допуснато
1
изслушване на съдебно-техническа експертиза,а според експертното
заключение в имота на ответника следва да бъдат извършени ремонтни
работи.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
Л. Г.,в който ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани -
твърди се,че не е доказано наличието на течове на посочените дати.
Ответникът излага твърдения,че на 16.06.2024 г. се е появило петънце между
тавана и стената,за което ответникът предприел действия по нанасяне
хидроизолационна течност от вътрешната страна на стената между банята и
стълбището,на ответника не е известно да е имало последващи течове. В
писмения отговор са изложени твърдения,че не е доказано течът да възниква
вследствие ВиК инсталацията на ответника,а да има произход от общи части
на сградата.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
взе предвид изразените от страните становища и обсъди представените по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
От представен нотариален акт № 121, том IV, рег. № 14796, дело № 675
от 2019 г. за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот, се
установява, че на 22.10.2019 г., П С Н. учредил на Л Н. И и на С И И заедно и
поотделно пожизнено и възмездно вещно право на ползване на апартамент №
9, находящ се в гр. С., ******, със застроена площ от 65,20 кв.м., състоящ се от
една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, като със същия нотариален
акт, посоченият имот е прехвърлен в полза на Ж. С. И.
Представена е покана за доброволно уреждане на междусъседски
отношения от Ж. С. В. до Л. Н. Г., от съдържанието на която се установява, че
ищцата е уведомила ответника за процесния теч, съответно направила опит за
извънсъдебно уреждане на спора. Приложена е разписка от Е относно
изпращането на поканата до ответника към 05.09.2024 г., приета на 16.09.2024
г., видно от приложен документ за получаване на пратката.
Приложено е уведомление до застраховател за настъпила щета №
24260010073 от застраховано лице /Ж. С. И/, в което е посочена дата на
настъпило събитие – 12.06.2024 г., като място е посочено – таван на банята, а
като причина – наводнение. Посочено е виновно лице – живущият в имота,
находящ се над този на застрахованото лице. Като увредено имущество е
посочено – отчупена част от тавана; увреден гипсокартон. Посочен е и
приблизителен размер на вредата – 350 лева, както и банкова сметка за
получаване на сумата.
Представено е от ищцата до застраховател и уведомление за настъпила
вреда в което е посочена дата на застрахователно събитие - 12.03.2024 г. и дата
на настъпило събитие – 10.08.2024 г., като място е посочено – таван на банята,
а като причина – наводнение. Посочено е виновно лице – живущият в имота,
находящ се над този на застрахованото лице. Като увредено имущество е
2
посочено – увреден гипсокартон; пожълтяли петна. Посочен е и
приблизителен размер на вредата – 200 лева, както и банкова сметка за
получаване на сумата.
В производство по чл. 207 ГПК по гр.д. № 60241/2024 г. е допуснато
изслушване на съдебно техническа експертиза, от чието заключение се
установява, че към извършване на огледа на банята в имота, находящ се в гр.
С., ******, всички нанесени щети са отстранени, гипсокартонът на тавана е
сменен; таванът и стените са сухи; констатирано е наличие на остатъчни
следи в най-горния ред плочки, намиращи се под банята на ответника от
мухъл/плесен; посочено е, че течовете по тавана на ищеца не биха могли да
бъдат получени посредством кондензация на влага. Вещото лице е заявило, че
поради обстоятелството, че таванът е сух навсякъде, не е налице възможност
да се използва апаратура за локализиране на течове. На следващо място,
вещото лице сочи, че след посещение на имотите на страните в настоящото
производство, констатирало, че всички водопроводни съединения са изправни
и сухи от външната страна, както и че тези съединения не са причина за
възникналите течове. Вещото лице е констатирало пукнатини по панелите на
стените в банята на ответника, които било възможно да бъдат източник на
течове при ползване на банята /когато подът се намокря/. Посочено е, че
стената е замазана от ответника с водоизолираща замазка за спиране на водни
течове /aquafix isomat/. При посещението на вещото лице в имота на
ответника, същото установило със силикагел, че стените и подът били
абсолютно сухи - под 5 % водно съдържание. Като причина за липсата на теч
се сочи положената водоизолираща замазка, както и наличието на вероятност
банята да не е ползвана дълго време. Посочено е, че е установен теч от
апартамента, находящ се над този на ответника, като в горния край между
стената и тавана на ответника е налична влага с размери 25/65 см, виждали се
и водни капчици. Уточнено е, че този теч не би могъл да стигне до пода и не
би могъл да бъде причина за образуване на теч към банята на ищеца. За
пълното отстраняване и недопускане на нови течове, било необходимо
извършването на следните основни дейности – водоизолиране на пода и
стената към пода в банята с водонепроницаема функционална
полипропиленова мембрана между пода и стената; нанасяне на водоизолираща
замазка за спиране на водни течове по пода и стените; смяна и поставяне на
нови фаянсови или друг вид плочки по стените в банята, както и поставяне на
нови плочки върху пода в банята. Паричната равностойност за отстраняване
на двете нанесени вреди е 590 лева, а за извършване на действия с цел
недопускане на нови течове – между 680 лева и 970 лева, в зависимост от
вложените материали и труд.
В хода на производството са събрани гласни доказателства като от
показанията на свидетеля Р Й В /съпруг на ищцата/ се установява, че първият
теч бил установен през месец юни 2024 г., който отначало бил малко петно
/около 60-80 см/ от страната на стълбището, не особено близо до входната
врата, но започнал да се разраства, като свидетелят и ищцата поканили
3
ответника на място да го види, а същият заявил, че ще предприеме
необходимите действия за отстраняването на теча, като след известно време
заявил на свидетеля и ищцата, че проблемът е отстранен. За щетата бил
уведомен застраховател, който изплатил достатъчна според показанията сума
като обезщетение. През месец август 2024 г. отново се появил теч, който бил
отстранен същия месец. Този втори теч бил по-проблемен, тъй като започнала
да тече вода по плочките. Веднага била осъществена връзка с ответника, който
реагирал бързо. Относно тази щета също била предявена претенция пред
застрахователя, който изплатил обезщетение в недостатъчен размер. След
втория теч, в имота на ищцата и свидетеля бил извършен ремонт, след който
не е имало други течове. Според свидетеля имотът на ответника не се ползва
постоянно, заявил е също, че ответникът не пречи на ищцата да ползва
имота.
Като свидетел по делото е разпитан и Т К /внук на ответника/, който
ползва имота на дядо си 15 дни в месеца. Потвърдил е, че веднага след като се
установило наличието на теч, извършили ремонт заедно с ответника, като
замазали навсякъде откъдето би могло да тече. Относно втория теч /през м.
август 2022 г./ свидетелят е посочил, че нищо не е извършвано, както и че
оттогава никой не твърдял да е налице проблем. Според свидетеля, пукнатини
в имота на ответника не се забелязват.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл. 109 от ЗС,
необходимо е да бъде доказано, че правото на собственост принадлежи на
ищцата, а ответникът чрез свои действия или бездействия пречи на
нормалното упражняване правото на собственост. С исковата претенция с
правно основание чл. 109 от ЗС се осигурява защита на собственика срещу
всяка намеса, препятстваща реализиране правото на собственост.
Материалноправните предпоставки за уважаване на иска са провеждането на
доказване, че ищцата е собственик на недвижим имот, доказване
извършването на действия или неизвършването на дължими действия от
ответника, с което се достига до възпрепятстване пълноценното упражняване
правото на собственост на ищцата върху имота . Съобразявайки правилото
за разпределение на доказателствена тежест, регламентирано съгласно чл. 154
от ГПК, съдът счита, че е възложено в тежест на ищцата да проведе доказване
за наличието на предпоставките за уважаване на иска – да докаже, че е
собственик, да докаже конкретните действия или бездействия на ответника, да
установи по какъв начин упражняването правото на собственост е накърнено.
Съдът счита, че предявената искова претенция е допустима, тъй като
допустимостта на иска се определя с оглед изложените в исковата молба
твърдения, а именно че ответникът Л. Г. пречи на упражняване правото на
собственост поради наличието на течове в банята.С оглед това, че ищцата В.
се позовава на непредприети от ответника действия, свързани с отстраняване
на течове, съдът намира, че предявеният иск е допустим, доколкото ищцата
4
излага твърдения за действия, извършени от посочения в исковата молба
ответник, поради което съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 109 от ЗС е допустим,а въпросът дали са налице бездействия от страна на
ответника по осигуряване изправност на ВиК инсталацията в неговата баня е
въпрос по съществото на спора.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът счита, че
исковата претенция по иска с правно основание чл. 109 от ЗС подлежи на
отхвърляне като неоснователна и недоказана. Страните не спорят, а и от
доказателствата по делото се установява, че ищцата В. е собственик на
недвижимия имот, при което е доказана първата изискуема предпоставка. За
да бъде уважен иск с правно основание чл. 109 от ЗС обаче, необходимо е
освен провеждането на доказване, че ищцата е собственик на имота, да бъде
установено, че ответникът пречи на ищеца да реализира правото си на
собственост. В хипотезата, когато доказването на определена предпоставка е
възложено на някоя от страните, тази страна е длъжна да проведе пълно
доказване, т. е. да установи по несъмнен начин, че е настъпила съответната
предпоставка. Ако доказването не бъде проведено или не е пълно, съдът
следва да възприеме, че съответната предпоставка не се е осъществила,
респективно следва да отхвърли предявената искова претенция. Софийският
районен съд счита, че искът подлежи на отхвърляне, защото ищцата В. не е
провела доказване, че чрез своите действия ответникът Г. пречи на
упражняването правото на собственост, тъй като единствено при
установяване наличието на пречка за реализиране правото на собственост
ответникът отговаря по исковата претенция по чл. 109 от ЗС. Съдът приема, че
течове в имота на ищцата е имало, отчитайки събраните доказателства
/свидетелски показания и заключение на вещо лице/, но намира, че това
обстоятелство не води до извод, че исковата претенция подлежи на уважаване
– от една страна, течовете към настоящия момент не са налице, в която насока
съдът отчете, че според заключението по съдебно-техническата експертиза
всички нанесени щети са отстранени, гипсокартонът на тавана е сменен;
таванът и стените са сухи, всички водопроводни съединения са изправни и
сухи от външната страна, както и тези съединения не са причина за
възникналите течове, стената е замазана от ответника с водоизолираща
замазка за спиране на водни течове /aquafix isomat/, със силикагел било
установено, че стените и подът са абсолютно сухи - под 5 % водно
съдържание. С оглед обстоятелството,че при приемане на експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза се констатира,че липсват
неизправности в банята на ответника Г.,както и не се наблюдават вредни
последици в банята на ищеца В.,съдът приема,че искът по чл.109 от ЗС е
недоказан по основание. Съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГК
на ВКС от 06.11.2017 г. по тълк.дело № 4/2015 г. уважаването на искова
претенция с правно основание чл.109 от ЗС е обусловено от провеждането на
доказване,че ответникът извършва неоснователни действия или не
предприема дължими действия,а същевременно поведението на ответника
5
създава пречки върху пълноценното упражняване правото на собственост на
ищовата страна. Съгласно решение № 62/01.07.2015 г., постановено по гражд.
дело № 339/2015 г. по описа на ВКС е възприето, че искът по чл. 109 от ЗС
подлежи на уважаване, когато неоснователните действия или бездействия на
ответната страна продължават по време на исковия процес. В настоящия
случай от събраните в хода на производството доказателства,както и от
заключението по съдебно-техническата експертиза,прието по реда на чл.207
от ГПК се установява,че липсват течове в имота на ищцата В.,в същата насока
са и събраните гласни доказателства от разпитаните в хода на производството
свидетели,които безпротиворечиво установяват,че след отстраняване на
предишни течове нови течове не са възникнали. Изводът на съда за
неоснователност на исковата претенция с правно основание чл.109 от ЗС не се
променя предвид заключението по съдебно-техническата експертиза в частта
относно евентуално недопускане на нови течове,защото исковата претенция
по чл.109 от ЗС е регламентирана,за да предостави защита на вече накърнено
упражняване правото на собственост,а не с оглед възможно или вероятно
бъдещо настъпване на евентуален вредоносен резултат.
Уважаването на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че са настъпили вреди,вредите са пряка и непосредствена
последица от действия или бездействия на ответника като между деянието на
ответника и вредите на ищцата съществува причинноследствена връзка. В
конкретния случай ищцата В. не доказва вредите,които са настъпили за
собственото й жилище,да надвишават размера на изплатеното
застрахователно обезщетение,както и не доказва каква парична сума е
заплатила,поради което искът по чл.45 от ЗЗД като недоказан по основание
подлежи на отхвърляне. Липсата на проведено доказване на първата
изискуема предпоставка – за настъпването на имуществени вреди и за размера
на вредите обосновава извод,че искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и като съобрази, че ответникът претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение съдът счита, че следва да бъде
присъдено такова в размер от 600 лева, за което в договора за правна помощ е
изрично посочено, че е изплатено изцяло.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД,
предявени от Ж. С. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,*****,против Л. Н.
Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,******, за осъждане на ответника да
преустанови действия,с които пречи на упражняване правото на собственост
на ищцата, както и да водоизолира пода и стената към пода в банята с
водонепроницаема функционална полипропиленова мембрана,да бъде
нанесена водоизолираща замазка за спиране на водни течове,да бъдат
6
подменени и поставени нови фаянсови плочки върху стените и върху пода в
банята,както и да заплати на ищцата сумата от 50 лева имуществени
вреди,сторени в периода 12.08.2024 г. до 15.08.2024 г.
ОСЪЖДА Ж. С. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,***** да заплати на
основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК на Л. Н. Г.,ЕГН **********,с
адрес гр.С.,******, сумата от 600 (шестстотин) лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7