№ 10309
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110141515 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр.чл.52 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх.
№88004/15.11.2021 г., депозирана от Е. А. С. ЕГН **********, с предявени обективно
кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45
ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД срещу О. А. С. ЕГН ********** и Г. И. С. ЕГН ********** с искане
да бъде осъден ответникът О. А. С. да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на
незаконни действия на ответника, изразяващи се в нанесена на 15.07.2016 г. обида, като
е казал „…те са гейове и са се осмукали. На двама педали ли ще вярвате?“ в
присъствието на длъжностни лица от 06 -РУ СДВР, като по отношение на това деяние
била налице влязла в сила присъда от 03.05.2018 г., постановена по НЧХД №
22540/2016 г. по описа на СРС, с която ответникът бил признат за виновен в
престъпление по чл.148 ал.1 вр. чл.146 ал.1 НК, както и сумата в размер на 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца в
резултат на неистински позорни обстоятелства, изложени в депозирана от първия
ответник съвместно с втората ответница писмена жалба от 05.08.2016 г. в 06-РУ СДВР,
като клеветата била нанесена публично. Иска се от съда да бъде осъдена ответницата
Г. И. С. да заплати на ищеца сумата в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в резултат на неистински позорни
обстоятелства, изложени в депозирана от втората ответница съвместно с първия
ответник писмена жалба от 05.08.2016 г. в 06-РУ СДВР, като клеветата била нанесена
публично.
Ищецът твърди, че ответниците са съпрузи, като първият ответник е брат на
ищеца. Живеели съвместно в триетажна къща, като майката на ищеца и ответника
живеела на първия етаж, ищецът живеел на втория етаж, а двамата ответници- на
третия етаж. Между ищеца и първия ответник се породило напрежение, като през 2016
1
г. нещата ескалирали и ищецът си извадил заповед за незабавна защита по ЗЗДН от
04.07.2016 г. На 15.06.2016 г., прибирайки се от работа, ищецът заварил брат си пред
къщата, като ответникът се нахвърлил върху него с обиди и заплахи. Впоследствие
ищецът разбрал, че същият ден на ответника бил връчен екземпляр от заповедта за
незабавна защита. Ищецът не обърнал внимание на ответника и се прибрал в жилището
си, като уведомил органите на МВР. Пристигнал автопатрул, който проверил
изпълнението на заповедта и поискал обяснения от ответника. Твърди, че в отговор
ответникът започнал да сипе обиди и заплахи срещу ищеца, като се заканил да пуска
фалшиви сигнали срещу него. В резултат на това двамата ответници подали жалба до
началника на 06- РУ СДВР, имаща за цел да разгласи позорни за ищеца обстоятелства:
че „Е. С. имал предпочитания към лица от същия пол. Живеем на един и същ адрес и
многократно идват разни момчета и мъже на гости…/двойки/ от мъжки пол…дори с
преспиване…и се вихрят купони, разхождат се по бельо, слагат си перуки на главите и
се обличат с дрехи, подходящи за жени“. Всички подадени жалби се докладвали на
оперативка от дежурния, като ставали достояние на поне десет длъжностни лица-
ръководители на сектори и групи. Ищецът изчерпил търпението си и депозирал тъжба,
по която било образувано производство от частен характер НЧХД 22540/2016 г., по
която с присъда от 03.05.2018 г., изменена от СГС досежно наказанието, ответникът
бил признат за виновен за престъпление по чл.148 ал.1 вр. чл.146 ал.1 НК. Излага се, че
вследствие изложените факти, ответниците са дали публичност на позорни
обстоятелства за ищеца спрямо неограничен кръг от лица, в т.ч. до прекия ръководител
на ищеца в 06-РУ СДВР. Посочва, че горните твърдения са обидни и унизителни за
честта и достойнството му, като засягат самооценката на човека и неговата обществена
оценка. Голяма част от приятелите на ищеца започнали да го гледат с други очи, в
службата част от колегите му избягвали да работят с него или подлагали на съмнение
решенията и преценките му. Всеки ден се притеснявал да не бъде прекратено
трудовото му правоотношение с МВР. В хода на заведеното от ищеца производство за
обида и клевета случилото се придобило още по-голяма гласност, с оглед призованите
и разпитани свидетели, както и с оглед служебно назначената от съда експертиза на
сексуалната идентификация на ищеца. Претендира разноски.
Ответникът О. А. С. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че са налице
обстоятелства, които водели до обосновано предположение, че ищецът бил известен в
социалното си обкръжение със хомосексуални предпочитания преди 15.07.2016 г.
Поддържа, че хомосексуалността не е позорно състояние. Оспорва размера на
претенцията като завишен. Релевира възражение за съпричиняване от ищеца, като
поддържа, че на 02.07.2016 г. ищецът бил нарекъл брат си „боклук“, което било
прераснало във физически конфликт между двамата, за което било образувано НОХД
№7795/2017 г. Поддържа, че ищецът разпространявал лъжи за ответника и семейството
му, видно от сведение във връзка с подадена жалба до началника на 06-РУ СДВР вх.
№230000-970116. Твърди, че перманентните конфликти между двамата представлявали
реални фактически действия от страна на ищеца и ответника, които представлявали
пряка и непосредствена причина за настъпилите вредни последици.
Оспорва с депозираната жалба в 06-РУ СДВР ответникът да е възнамерявал да
накърни репутацията на ищеца, като е искал да упражни правото си да подава жалби и
да сигнализира за нередности. Отделно от горното, поддържа, че посочените в жалбата
обстоятелства не били позорни. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответницата Г. И. С. е депозирала такъв, с
2
който оспорва исковете. Оспорва размера на претенцията като завишен. Оспорва с
депозираната жалба в 06-РУ СДВР да е възнамерявала да накърни репутацията на
ищеца, като е искала да упражни правото си да подава жалби и да сигнализира за
нередности. Отделно от горното, поддържа, че посочените в жалбата обстоятелства не
били позорни. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.45-54 ЗЗД, определящи границите на деликтната отговорност, всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За да бъде основателен един иск с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД вр. чл.52
ЗЗД, следва по несъмнен начин по делото да се установи кумулативното наличие на
следните няколко предпоставки- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и
вина, като липсата на един от елементите на фактическия състав на деликта води до
отхвърляне на претенцията. В тежест на ищеца е да установи посочените елементи,
като по отношение на вината е налице презумпция в чл.45 ал.2 ЗЗД - вината се
предполага до доказване на противното.
Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се
установява, че присъда от 03.05.2018 г. по НЧХД 22540/2016 г. по описа на СРС, НО,
133 състав, изменена с окончателно решение № 353/10.06.2020 г. по ВНЧХД
№2226/2019 г. по описа на СГС, НО, 3 въззивен състав, О. А. С. ЕГН ********** е бил
признат за виновен в това, че на 15.07.2016 г., в гр............2 е казал нещо унизително за
честта и достойнството на Е. А. С. в негово присъствие, а именно: “...те са гейове и са
се осмукали. На двама педали ли ще вярвате?“, като обидата е нанесена публично- в
присъствието на служители на 06 РУ – СДВР: ..............престъпление по чл.148 ал.1 т.1
вр. чл.146 ал.1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК е бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба“ в полза на
държавата в размер на 2000 лв. Не се спори между страните, че на 05.08.2016 г.
ответниците депозирали две жалби в 6 РУ – СДВР, регистрирани в управлението с вх.
№**********/2016 г., в които било отразено, че „Е. С. имал предпочитания към лица
от същия пол. Живеем на един и същ адрес и многократно идват разни момчета и мъже
на гости…/двойки/ от мъжки пол…дори с преспиване…и се вихрят купони, разхождат
се по бельо, слагат си перуки на главите и се обличат с дрехи, подходящи за жени“, а в
заключение се отправя искане полицията да се намеси и да изгони от къщата Г. Д.........,
като се твърди, че той живеел там без разрешението на един от съсобствениците-
ответникът С., тъй като ответниците се притеснявали за физическото и емоционалното
развитие на своите деца.
Не се спори и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът
е брат на ответника О. С., а втората ответница е съпруга на последния, както и че
страните обитават наследствена къща, находяща се в гр..............., която била построена
от родителите на двамата братя. Между страните липсва спор и че в къщата пребивава
майката на ищеца и първия ответник-Станка С., както и третото неучастващо по
делото лице Г. Д........., дългогодишен близък приятел на ищеца. Не се спори по делото,
че Станка С. обитавала първия етаж, а ищецът заедно с Г. Д......... и двамата ответници
с децата си обитавали съответно втория и третия етаж от жилището.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства.
От показанията на свидетеля В........ Г.ев Г.ев се установява, че същият е колега на
3
ищеца, като работел в 06 РУ СДВР на длъжност „младши полицейски инспектор“.
Ищецът работел на длъжност „началник група“ и със свидетеля били семейни
приятели. Според свидетеля жалбата от името на двамата ответници срещу ищеца е
била подадена през лятото на 2016 г. Свидетелят научил за депозираната жалба от
други колеги, и когато попитал ищеца, последният му споделил, че брат му и снаха му
са подали жалба срещу него, в която били писали, че е „гей“ и „педераст“, че си слага
перука и женски дрехи. Според свидетеля вследствие на депозираната жалба зад гърба
на ищеца се шушукало, а някои от колегите му се подигравали, казвали, че той е „гей“
и „педераст“. Според свидетеля жалбата била подадена с цел да се урони авторитетът
на ищеца. Ищецът запазил работата си, но в следващите два – три месеца след подаване
на жалбата имал кардиологични проблеми и свидетелят му препоръчал своя
кардиолог. Според свидетеля, преди подаването на жалбата ищецът бил много
контактен и общителен, но след това се затворил в себе си, не искал да излиза, не му се
говорело, като така се държал и до момента. Според свидетеля, когато се подава жалба,
тя отива при дежурния офицер, който я докладва на оперативка при началниците. След
това жалбата се разпределя, отива в деловодството и цялото районно управление
разбира. Свидетелят твърди, че когато посещавал семинари, се шушукало за
депозираната жалба срещу ищеца. Свидетелят информира, че не бил наясно какъв е
изходът от образуваната по депозираната жалба проверка.
Свидетелката М..............иито показания съдът преценява при съобразяване
правилото на чл.172 ГПК, информира, че е сестра на ответницата Г. С.. Сестра й и
първият ответник се оженили през 2005 г. Свидетелката споделя, че не е присъствала
на конфликти между страните по делото, но те водели многобройни дела помежду си,
тъй като били във влошени отношения. Ищецът бил завел наказателно дело срещу
първия ответник затова, че го е бил, провокиран от това, че ищецът нарекъл ответника
„боклук“. Свидетелката поддържа, че когато сестра й се запознала с О. С., почивали
заедно на море, където й направили впечатление отношенията на ищеца с Г. Д........., а
от свой приятел, който бил пътен полицай, разбрала, че в районното управление,
където работи ищеца, се говорело, че има хомосексуални предпочитания. Свидетелката
твърди, че лице със същия имейл като ищеца имало регистрация в сайт за запознанства
между личности от един и същи пол. Според свидетелката двамата ответници били
чудесни родители, имали две деца, за които се грижели много добре, като свидетелката
имала непосредствени впечатления от това, тъй като двамата ответници с децата си
често посещавали нейното семейство. Свидетелката поддържа, че присъствала на
детски рожден ден, когато ищецът и Г. Д......... си сложили полички с пайети и перуки,
като танцували кючеци и други танци пред децата и присъстващите на празненството
възрастни.
По исковете с правно основание чл.45 ал.1 вр. чл.52 ЗЗД срещу О. А. С.:
В настоящия случай от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
се установява, че на 15.07.2016 г. ответникът е осъществил деянието обида, като е
казал „…те са гейове и са се осмукали. На двама педали ли ще вярвате?“ в
присъствието на длъжностни лица от 06 -РУ СДВР. Така описаното посегателство над
честта и достойнството на ищеца се установява и от обективираното в издадената
срещу ответника присъда от 03.05.2018 г. по НЧХД 22540/2016 г. по описа на СРС, НО,
133 състав, изменена с окончателно решение № 353/10.06.2020 г. по ВНЧХД
№2226/2019 г. по описа на СГС, НО, 3 въззивен състав, в която е възприет състава на
извършеното срещу ищеца престъпление вследствие деянието на ответника. Решението
по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава обвиняемия от наказателна
4
отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на
влязлата в сила присъда (т. 15 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Възприетото в
акта на наказателния съд е задължително при установяване на фактическия състав по
делото, доколкото се ползва със сила на пресъдено нещо. В този смисъл, не следва да
бъдат излагани допълнителни мотиви относно фактите по извършеното деяние,
противоправността на същото и вината на ответницата.
Може да бъде направен обоснован извод, че е налице пряка причинна връзка
между тези деяния и настъпилия вредоносен резултат – претърпения от ищеца
психически и емоционален дискомфорт. Съдът намира, че понесените вреди са
доказани по основание посредством събраните гласни доказателства – разпит на
св.В........ Г.ев.
Следва да се отбележи още, че налице е трайна практика, че не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване /физическа болка, душевно
страдание, неудобство и др./. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия,
искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по
своя преценка, като не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни
изживявания /решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.,
решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, което се формира единствено от степента и характера на преживените
болки и страдания от ищеца. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива в случая обстоятелства могат да бъдат: характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено,
причинените морални страдания и др.
Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: влошените отношения
между страните, изречените думи пред трети лица по повод ищеца, съответно
нанесената обида, описания интензитет на претърпените болки и страдания,
изразяващи се в емоционален дискомфорт, чувство на неудобство пред служителите на
МВР, които са възприели обидните думи по негов адрес, и чувство на унижение, съдът
приема, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
следва да бъде определено в размер на 3000 лв. за деянието от 15.07.2016 г., до който
размер искът е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над 3000 лв. до
претендираната сума от 10 000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от 15.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
Недоказано е съдържащото се в отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че, за да
е налице вина на увредения и негов принос към вредите, е необходимо поведението му
да нарушава предписани правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Не се доказа
ищецът със свои действия или думи, които да е осъществил непосредствено или в
кратък период преди деянието на ответника, да е допринесъл за настъпване на този
вредоносен резултат.
Следва да отхвърли изцяло исковата претенция за сумата в размер на 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
5
изложени в депозирана от О. С. съвместно с Г. С. писмена жалба от 05.08.2016 г. в 06-
РУ СДВР неистински позорни обстоятелства.
В съдебната практика еднозначно се приема, че подаването на жалба /сигнал/ до
съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена
възможност – гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да
излагат обстоятелства, които са им известни /чл.45 и чл.56 от Конституцията на
Република България/. Сигнализиращият е добросъвестен и когато посочените от него
обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право /т. е. противоправно
поведение/ е налице, само когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да
бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае,
че те са неверни, и подава жалбата с единствената цел да навреди другиму или за да
накърни друг обществен интерес /така решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. №
1913/2017 г. по описа на III г. о. на ВКС/. Приема се също така, че носителят на едно
субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не
го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е
правомерно. Вярно е, че когато и ако се установи злоупотреба с права, т.е. когато
правото се упражнява с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други и в
противоречие с интересите на обществото, то тогава може да бъде ангажирана
деликтната отговорност на това лице. При всички случаи обаче доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия /така решение № 758 от 11.02.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о./. В практиката на ЕСПЧ /така напр. решение
по делото „.........” /жалби № 33502/2007 г., 30599/2010 г., 8241/2011 г. и 61863/2011 г./,
влязло в сила на 12.10.2016 г./, се приема също така, че твърдения, направени в жалби
или показания пред властите, не могат да се разглеждат като „разгласяване” на
клеветнически твърдения, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят
репутацията на лицата, за които се отнасят, а целят да упражнят правото си да подават
жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от страна на властите. Следва да
се има предвид и това, че в тежест на ищеца е да установи в съдебния процес
противоправността на деянието като елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
което в конкретния случай означава, че ищецът следва да установи по категоричен
начин /доколкото отправеното в жалбата искане е за намеса на компетентните органи/
при условията на пълно и главно доказване твърдяната от него недобросъвестност на
ответника, а именно, че той се е възползвал от предоставената правна възможност да
подаде сигнал пред полицейските органи с единствената цел да го дискредитира, да
урони неговия престиж и добро име. Горният извод не следва и от показанията на
св.В........ Г.ев, в които същият споделя мнението си, че жалбата е била подадена от
ответниците с цел да се урони авторитетът на ищеца, като в тази връзка съдът
съобразява, че дори и между страните да са налице влошени отношения, това
обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за злоупотреба с
права на ответника.
По горните мотиви съдът намира за изцяло неоснователен и предявеният иск с
правно основание чл.45 ал.1 вр. чл.52 ЗЗД да бъде осъдена ответницата Г. С. да заплати
на ищеца сумата в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на неистински позорни обстоятелства, изложени в
депозирана от втората ответница съвместно с първия ответник писмена жалба от
05.08.2016 г. в 06-РУ СДВР.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът О. С. следва
6
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, в размер от 230 лв.,
като при определяне на техния размер съдът съобразява, че в представения от ищеца
договор за правна защита и съдействие на л.36 от делото заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. е уговорено общо за предявените
искове срещу двамата ответници.
На ответника О. С. на основание чл.78 ал.3 ГПК се следват разноски в размер на
664 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита
и съдействие /л.66 от делото/.
На ответницата Г. С. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
в размер на 830 лева.
В приложение на чл.78 ал.6 ГПК ответникът О. С. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд дължимите такси и разноски, за които
ищецът е бил освободен, а именно – 120 лв. – държавна такса.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. А. С. ЕГН ********** съдебен адрес гр....... ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.45 ЗЗД, във вр. чл.52 ЗЗД, на Е. А. С. ЕГН ********** съдебен адрес
гр............... подблоково пространство, сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени
вследствие на незаконни действия на ответника, изразяващи се в нанесена на
15.07.2016 г. обида, като е казал „…те са гейове и са се осмукали. На двама педали ли
ще вярвате?“ в присъствието на длъжностни лица от 06 -РУ СДВР, като по отношение
на това деяние била налице влязла в сила присъда от 03.05.2018 г., постановена по
НЧХД № 22540/2016 г. по описа на СРС, изменена с окончателно решение №
353/10.06.2020 г. по ВНЧХД №2226/2019 г. по описа на СГС, НО, 3 въззивен състав, с
която ответникът бил признат за виновен в престъпление по чл.148 ал.1 вр. чл.146 ал.1
НК и на основание чл.78а ал.1 НК е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, ведно със законната лихва за забава, считано
от 15.07.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
3000 лева до пълния му предявен размер от 10 000 лева, КАКТО И иска по чл.45 ЗЗД,
във вр. чл.52 ЗЗД да бъде осъден О. А. С. ЕГН ********** да му заплати сумата от
5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на неистински позорни обстоятелства, изложени в депозирана от О. А. С. ЕГН
********** съвместно с Г. И. С. ЕГН ********** писмена жалба от 05.08.2016 г. в 06-
РУ СДВР.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. А. С. ЕГН ********** иск по чл.45 ЗЗД, във вр.
чл.52 ЗЗД срещу Г. И. С. ЕГН ********** за сумата от 5000 лева, представляваща
7
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на неистински позорни
обстоятелства, изложени в депозирана от Г. И. С. ЕГН ********** съвместно с О. А. С.
ЕГН ********** писмена жалба от 05.08.2016 г. в 06-РУ СДВР.
ОСЪЖДА О. А. С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78 ал.1 ГПК
на Е. А. С. ЕГН ********** сумата от 230 лева – съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА Е. А. С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на О. А. С. ЕГН **********
на основание чл.78 ал.3 ГПК, сумата от 664 лева - съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА Е. А. С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. С. ЕГН ********** на
основание чл.78 ал.3 ГПК, сумата от 830 лева - съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА О. А. С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78 ал.6 ГПК
по сметка на Софийски районен съд сумата от 120 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8