Определение по дело №2014/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4466
Дата: 18 декември 2019 г.
Съдия: Светлана Тодорова Кирякова
Дело: 20193101002014
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 5 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………/………12.2019г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на ……………………….декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:                СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

    ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

въззивно ч.т.дело № 2014 по описа на 2019г.,

 

Производството е по реда на чл.122 ГПК, за определяне на местно компетентен съд по повдигат спор за подсъдност между Районен съд – Варна и Районен съд – София, за разглеждане на подадена искова молба от ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София срещу Я.С.С. с  ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** за осъждане на ответника да заплати на застрахователя по „Гражданска отговорност” сумата от 1206.36 лева, представляващи изплатеното от ЗД Бул Инс АД застрахователно обезщетение по застраховка ГО и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до пълното изплащане на задължението, както и сумата от 160.85 лева, на осн.чл.500, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съдът, като прецени характера на повдигнатия спор, предявения иск и аргументите на двата съдебни състава, намира за установено следното:

Производството е било инициирано пред Районен съд – София по искова молба на ЗД Бул Инс АД, за осъждане на ответника Я.С.С. от гр.Варна, да заплати сума, представляваща платеното от застрахователя по ГО, по застрахователната претенция на пострадалия при ПТП автомобил при условията на регреса по чл.500 от КЗ. Ищецът е застраховател на ГО на автомобила, с който е причинено ПТП, изплатил обезщетение на пострадалия при събитието. Твърди се, че към датата на произшествието деликвента е бил неправоспособен водач, което обосновава регресното му право срещу деликвента.

Районният съд –София с определение № 188175 от 08.08.2019г., преди предприемане размяна на книжа, е прекратил производството пред себе си като постановил изпращане на делото на РС-Варна. Съдът се позовал на служебното си правомощие да следи за местната подсъдност съгласно чл.119, ал.3 от ГПК в случаите, в които намира приложение разпоредбата на чл.113 от ГПК, предвиждаща специална местна подсъдност по искове на и срещу потребители. Съдът обсъдил характера на предявените искове както и правоотношението между застрахователя по ГО и деликвента като заключил, че ответникът се явява застраховано лице по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ  като водач на застрахованото МПС /собственост на трето лице/ Поради това, съдът заключил, че ответникът се явява потребител на застрахователна услуга по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КЗ. При извършване на преценката съдът е направил и справка в НБД Население, откъдето е видно, че постоянният и настоящ адрес на ответника са в гр.Варна.

От своя страна, с определение № 15840/03.12.2019г. РС - Варна достигнал до различни изводи като поради това повдигнал препирня за подсъдност между двата съда пред ОС –Варна. Съдът цитирал разпоредбите на пар.13, т.1 от ЗЗП относно качеството „потребител” както и пар.1 от КЗ относно качеството „потребител на застрахователна услуга”. От тълкуването на тези законови разпоредби съдът заключил, че законодателят придава качество потребител на застрахователна услуга на лица било защото са страна по правоотношението, било защото застрахователния договор поражда права спрямо същите, било защото са трето лице с интерес да ползва този договор, т.е. лице, което се ползва от договора или лице, което е страна по него. Оттук съдът заключил, че деликвентът, спрямо когото е насочен регресния иск не е нито страна по договора, нито има права и ползи от договора. Поради липса на тези предпоставки съдът приел, че разпоредбата на чл.113 ГПК е неприложима в случая, а решаващият орган пред когото е образувано делото няма възможност служебно, без възражение по подсъдността, да прекрати делото и да го изпрати на съда по настоящия адрес на ответника. Поради това, районният съдия повдигнал препирня за подсъдност пред ВОС съгласно чл.122 ГПК.

За да се произнесе по повдигнатия спор съдът следва да извърши преценка за приложимостта на специалната подсъдност по чл.113 от ГПК както и за правомощието на съда служебно да следи за спазването и, в изключение на общата подсъдност по чл.108 ГПК. Значение за определяне качеството потребител /на ищеца или ответника/ има характера на предявения иск.

Предявен е иск по чл.500 от КЗ от застрахователя на ГО на деликвента срещу самия деликвент, за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение на застрахователя по ЗЗ ГО на увреденото трето лице, поради наличие на предпоставките в чл.500, ал.2 КЗ. В случая, деликвента – ответник не е страна по застрахователното правоотношение, макар да е ползувател на застрахователна услуга съгласно чл.2 от КЗ и застрахован по смисъла на пар.1 от ДР на КЗ вр.чл.477, ал.2 от КЗ. Същият е ответник по предявения срещу него регресен иск.

Съгласно чл.477, ал.2 КЗ, застраховани лица са собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползува МПС на законно основание. За разлика от общата норма на чл.410 КЗ, уреждаща право на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл.500 КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона, от специален фактически състав, при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане - застраховката срещу гражданска отговорност. В конкретния случай регресното право е средство за наказание на виновния причинител като последния понася реално своята гражданска отговорност, когато е шофирал без да притежава правоспособност за това. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а не застрахователният договор. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав.. То не е право, което е част от застрахователното отношение, а възниква по силата на закона и при наличие на изрично предвидените предпоставки. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 70/23.06.2011 г. по т. дело № 624/2010 г. на ТК-I т. о.; решение № 130/03.05.2012 г. по т. дело № 244/2010 г. на ТК-I т. о. и др.

Действително, потребителската защита по чл.113 ГПК, предвиждаща специална за потребителя местна подсъдност и възможност за избор на такава, обхваща и случаи извън преките искове на увредените лица срещу застрахователя както и за осъществяване на права по Закона за защита на потребителите. Няма спор, че ответникът е физическо лице. Няма спор, че макар същия да не е страна по застрахователния договор /формално/, същия на основание цит. по-горе разпоредба е „застрахован” или приравнен на застрахования по ГО. Разпоредбата брани по този начин правата на увредените трети лица. Няма спор, че „потребител на застрахователни услуги"/”ползувател на застрахователни услуги” е застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, а съгласно чл.477 от КЗ отм., застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Въпреки това, в случая съдът намира, че няма основание да се признае на ответника качество „потребител” по смисъл на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.113 ГПК, съответно не е налице предявен иск срещу потребител /в редакцията на разпоредбата от ДВ, бр.65/2018г./. Отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактически състав на закона – чл.500 от КЗ. В този смисъл, макар законът да му признава качеството на „застрахован” във връзка с реализиране на деликтната му отговорност спрямо увредения, респ. функционално обусловената от нея отговорност на застрахователя на ГО, ответникът няма качеството потребител както и ползувател на застрахователна услуга тъй като не черпи права и не отговаря спрямо застрахователя по договора. Отговорността му се обуславя от други предпоставки и на закона. Поради това и същия не попада в обхвата на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и пар.1 от ДР на КЗ – отм. Предявеният срещу него иск не попада в обхвата на чл.113 ГПК и не изисква специална местна подсъдност. От горното следва, че съдът не може служебно /по свой почин/ да упражни преценка за наличие или не на местна подсъдност по арг. от чл.119, ал.3 вр.чл.113 ГПК.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен да разгледа спора по предявен от ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК ********* иск срещу Я.С.С. с  ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** с правно основание чл.500 от КЗ, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, по повдигнатия спор за подсъдност на основание чл.122 ГПК.

ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски районен съд.

Препис от определението да се изпрати на ВРС за сведение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно т.9 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                        2.