О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
07.07.2020 г.
Административен
съд Кърджали, в
закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при секретаря
като разгледа
докладваното от съдия БОЖКОВА ч.к.а.н.д.№ 76 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.229, ал.1, т.1 от АПК, във вр. с чл. 63,
ал.2 от ЗАНН.
Образувано е по
частна жалба на И.В.М. от ***, срещу прекратително
определение, постановено по а.н.д. № 65/ 2020 г. по описа на РС – Момчилград. Посочва
се, че И.М. е оспорил фиш, серия *** № *** и фиш, серия *** № ***. В мотивите
на определението РС приел, че жалбата е именно срещу двата фиша, но
производството следва да бъде прекратено и преписката върната на РУ –
Момчилград. Пояснява се, че на 08.06.2020 г. частният жалбоподател получил
съобщение на електронната си поща от НАП, че дължи плащане по фиш ***/ *** г. В жалбата се излагат твърдения, касаещи дължимостта
на установените с фиш ***/ *** г. и предприети действия от РУ – Момчилград, неотносими към преценката на правилността на оспореното
определение. Иска се да се отмени този съдебен акт и да се признае по отношение
на частния жалбоподател, че а.н.д. № 65/ 2020 г. на РС – Момчилград е
образувано по отношение и на двата фиша, евентуално, ако се приеме, че делото е
образувано по единия от фишовете, то делото да се върне на РС – Момчилград с
указания за образуване на дело и по другия фиш.
Ответникът – РУ –
Момчилград, не взема становище по жалбата.
АС – Кърджали, за да
се произнесе по частната жалба взе предвид следното:
Жалбата е допустима,
като подадена срещу прекратително определение,
преграждащо развитието на делото и от лице, за което този акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Предмет на съдебен
контрол е протоколно определение от проведено на 18.05.2020 г. съдебно
заседание по а.н.д. № 65/ 2020 г. на РС – Момчилград, с което производството по
делото е прекратено и преписката е изпратена на РУ – Момчилград.
РС – Момчилград е
изложил мотиви, че с подаването на жалба срещу фиш, серия *** № *** и фиш, серия
*** № *** жалбоподателят е оспорил извършеното нарушение, като в този случай на
основание чл.186, ал.2 от ЗДвП следва да се състави акт. Приел е, че
приложените фишове не подлежат на съдебен контрол.
Определението е
правилно.
Предмет на съдебен
контрол по а.н.д. № 65/ 2020 г. на РС – Момчилград са били: 1. Фиш, серия *** №
***/ *** г., с който на И.В.М. с ЕГН ********** и адрес: *** за неправилно
паркиране на товарен автомобил „Рено“ с рег.№ ***, нарушение на чл.98, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева и 2. Фиш, серия **, № ***/ *** г.,
с който на И.В.М. с ЕГН ********** и адрес: *** за неправилно паркиране на
автомобил с рег.№ *** (нечетливо изписано във фиша), нарушение на чл.98, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Според разпоредбата
на чл.186, ал. 1 от ЗДвП административни нарушения, които са установени в
момента на извършването им, и за които не е предвидено наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния
размер, или в размера, посочен в административно-наказателната разпоредба за
съответното нарушение. В ал. 2 е предвидено, че при несъгласие на нарушителя да
заплати наложената с фиш глоба, респективно оспорва извършеното от него
нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се
съставя акт. В този смисъл е и чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, който предвижда, че ако
нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се
съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел. Следователно, във визираните
с нормата случаи на нарушения, които са установени в момента на извършването
им, на мястото на нарушението може да бъде наложена глоба с фиш, като се сочат
и конкретните реквизити на фиша. Фишът може да бъде оспорен от неговия адресат.
Възможността за това е изрично установено в
чл. 186, ал. 2 от ЗДвП. Своевременно предприетото оспорване изключва
възможността фишът сам по себе си, да породи каквито и да е правни последици по
отношение на неговия адресат. Обратно, за издателя на фиша, оспорването създава
задължение или да състави акт за установяване на административно нарушение или
пък да откаже да състави такъв акт. Съответно, ако бъде съставен АУАН, то
същият заедно с цялата преписка, следва при условията на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН
да бъде изпратен на съответния компетентен наказващ орган. При евентуално
издадено наказателно постановление, същото може да бъде обжалвано от неговия
адресат пред съда, по реда на Раздел V от ЗАНН, т. е. пред РС.
Анализът на
цитираните норми налага извод, че депозираната пред РС – Момчилград жалба правилно е приета за процесуално
недопустима, тъй като е срещу неподлежащ на съдебен контрол акт. Съгласно чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН на обжалване пред съд подлежат наказателните постановления и
електронните фишове. В настоящия случай не се касае за електронен фиш, което
обуславя процесуалната недопустимост на депозираната жалба, поради което същата
правилно е оставена без разглеждане от съда и изпратена по компетентност на РУ
– Момчилград за продължаване на административнонаказателното
производство, където, предвид наличното оспорване от страна на санкционираното
лице, следва от издателя на фиша да се извърши преценка дали да се състави акт
за установяване на административно нарушение или да се откаже издаването на
такъв акт.
Следва да се
отбележи, че в настоящият случай е налице оспорване на извършеното нарушение с
твърдение, че жалбоподателят не може да е адресат на фиша тъй като не е нито
собственик на МПС, нито водач. Ето защо за органа, издал фиша, са налице
предпоставките да извърши преценка дали да състави АУАН за връчения по реда на
чл. 186, ал. 3 от ЗДвП фиш или да откаже съставянето на акта. Фишът придобива
качеството на влязло в сила наказателно постановление, т. е. може да е
изпълнително основание само ако адресатът му не оспорва нарушението или размера
на наказанието и ако няма възражение в срока по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП. С оглед
обстоятелството, че по преписката липсва произнасяне на издателят на фиша,
правилно РС Момчилград е разпоредил след влизане в сила на определението на
съда, преписката да бъде изпратена на РУ – Момчилград по компетентност.
С оглед изложеното
Районен съд – Момчилград правилно е прекратил производството по съдебно
обжалване на издадения фиш, макар и да не вписал в диспозитива,
че оставя без разглеждане жалбата.
Ето защо и на
основание чл.234 и чл. 235, ал.2 от АПК, във вр.
с чл.63 от ЗАНН, Административен съд - Кърджали
О П РЕ Д Е Л И:
Оставя в сила протоколно
определение от проведено на 18.05.2020 г. съдебно заседание по а.н.д. № 65/
2020 г. на РС – Момчилград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.