Р Е Ш Е Н И Е №433/12.6.2019г.
гр.Ямбол........12.06........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.................................двадесети...май.……….........................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 3705
за 2018 година............................................................................................
Пред ЯРС е предявен искова молба от „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД /“АКПЗ“ ООД/, с която се желае да бъде прието за установено по отношение на ответника Н.П.Д. ***, че дружеството има вземания към него по договор за кредит № *** г. във връзка с договор за гаранция от 1.04.2016 г., както следва: 500 лв. главница; 16,90 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 1.05.2016 г. до 1.05.2016 г.; 80 лв. административна такса за събиране на вземането; 148,10 лв. такса гаранция; 21,38 лв. мораторна лихва върху непогасена главница за периода от датата на настъпване на забавата – 2.05.2016 г. до 17.05.2018 г. – датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане. За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, но ответникът-длъжник е бил уведомен по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което довело до завеждане на настоящия иск. Иска се заплащане на разноските в заповедното и в настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 01.04.2016 г. между „Фератум България" ЕООД и ответника Д. е сключен Договор за кредит № *** по реда на ЗПФУР, по силата на който му е отпусната сума в размер на 500 лв., със срок на връщане ведно с лихва, представляваща печалба на кредитодателя в размер 16.90 лв., от 30 дни. Договарянето е осъществено чрез средства за комуникация от разстояние (електронна поща, уебсайт), като договорът за заем е сключен във формата на електронен документ. Кредиторът е предоставил сумата, с което е изпълнил задължението си по договора. На 01 април 2016 г. между Н.П.Д. и „Фератум Банк'" ЕООД е сключен Договор за гаранция с № ***, по силата на който дружеството се задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, с когото се задължава солидарно. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия при неизпълнение на задълженията кредиторът има право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал плащане от кредитополучателя. Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № ***, сключен между Н.П.Д. и „Фератум Банк" ЕООД, първият се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер на 148.10 лв. Плащането й се дължи в срок според погасителния план. Длъжникът не е върнал кредита в уговорения срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество. На 02 юни 2016 г. то е погасило дължимата сума, с което е встъпило в правата на кредитора. Падежът на задълженията по кредита е бил на 01 май 2016 г., след която вземането е изискуемо в пълен размер. В изпълнение разпоредбата на чл. 10 от Общите условия в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса в зависимост от просрочието, която в случая е в размер на 80 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.
На 1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между ищеца “АКПЗ“ ООД (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с регистрационен № ***, по силата на които вземането е прехвърлено.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът чрез назначеният му особен представител оспорва исковете като неоснователни, като счита, че не са представени доказателства, че е сключен договор за кредит, че длъжникът е получил средства по него, че вземанията са цедирани на ищеца и ответникът е уведомен за предсрочна изискуемост на вземанията преди подаване на заявлението в съда.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител, но поддържа иска с писмено становище.
Ответникът редовно призован поддържа своите възражения чрез особения си представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следвана фактическа обстановка:
Ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление, депозирано на 29.05.2018 г. от “АКПЗ“ ООД гр.София, с което се желае да бъде разпоредено длъжникът Н.П.Д. *** да му заплати сумите 500 лв. главница; 16,90 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 1.05.2016 г. до 1.05.2016 г.; 80 лв. административна такса за събиране на вземането; 148,10 лв. такса гаранция; 21,38 лв. мораторна лихва върху непогасена главница за периода от датата на настъпване на забавата – 2.05.2016 г. до 17.05.2018 г. – датата на подаване на заявлението в съда и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на заявителя въз основа на договор за кредит № *** г. във връзка с договор за гаранция от 1.04.2016 г. и договор за цесия от 1.12.2017 г.
В настоящото производство ищецът е представил информация за заявка за кредит и неговия статус, както и договор за кредит № *** г., сключен между „Фератум България" ЕООД и Никола Петров Д. по реда на ЗПФУР във формата на електронен документ. По този договор на Д. отпуснат заем в размер на 500 лв., със срок на връщане от 30 дни, т.е. падежът на задължението е 1.05.2016 г., ведно с лихва, представляваща печалба на кредитодателя в размер 16.90 лв. при лихвен процент 40,58 % и ГПР 49,85 %. Сумата е предоставена на Д. чрез EasyPay с потвърждение за получаване на заема № *** на 1.04.2016 г. На същата дата 1.04.2016 г. Д. и „Фератум Банк'" ЕООД са сключили представения като доказателство Договор за гаранция с № ***, по който дружеството се е задължило в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, с когото се задължава солидарно. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия при неизпълнение на задълженията кредиторът има право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал плащане от кредитополучателя. Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № ***, сключен между Н.П.Д. и „Фератум Банк" ЕООД, първият се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер на 148.10 лв. Видно от представеното потвърждение, „Фератум България" ЕООД е получило дължимите по договора за кредит суми от „Фератум Банк" ЕООД и последното е встъпило в првата на кредитора на основание чл.146 от ЗЗД. Съгласно чл. 10 от Общите условия в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса в зависимост от просрочието, която в случая е в размер на 80 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.
По делото е представен сключен на 1.12.2017 г. договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между ищеца “АКПЗ“ ООД (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с регистрационен № ***, по силата на които вземането е прехвърлено. За установяване на обстоятелството, че процесното вземане е част от цедираните, ищецът е представил извлечение от приложението към договора за цесия, в което е индивидуализирано задължението на Н.Д. по договор № *** г. Страните по договора за цесия са се разбрали цедента, а не цесионера да уведоми длъжниците за прехвърляне на везамнията, но това не е сторено преди съдебното производство, а към настоящата искова молба е представено за връчване на ответника уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД.
По делото бе назначена, изслушана и неоспорена
съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение,
че не са извършени плащания по Договор заем № *** г. и Договор за гаранция
/поръчителство/ от 01.04.2016 г., сумите по
претендираните вземания не са платени. Размерът на задълженията, произтичащи от Договор за заем №*** г. и Договор за гаранция от 01.04.2016 г. са общо 848,63 лв.,
от които: главница - 500,00 лв.; договорна лихва за периода
01.05.2016 г.-01.05.2016 г. - 16,90лв.; административна такса за събиране на вземането -80,00 лв.;
такса за гаранция - 148,10 лв. и мораторна лихва върху непогасената главниц за периода 02.05.2016 г. - 17.05.2018 г. -103,63 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.22 от ЗЗД и чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 240, чл.86 и чл.99 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иска за допустим, тъй като е предявен като установителен за вземане по реда на чл. 422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира иска и за основателен по следните съображения:
С оглед представените по делото писмени доказателства безспорно е установено, че ответникът Д. е сключил договор за кредит № *** по реда на ЗПФУР с „Фератум България" ЕООД и договор за гаранция № *** с „Фератум Банк" ЕООД, които договори съдът въпреки възражения му приема за изцяло действителни и перфектни. Неоснователни са възраженията на Д., направени чрез особеният му представител относно действителността на договора за заем, че не са налице доказателства за сключване на догова за заем, както и за предоставяне на сумата по него. От представените от ищеца информация за заявка за кредит и неговия статус, както и самия договор се установява, както че същия е сключен между страните, така и че сумата по заема е предоставена и получена от Д. чрез EasyPay. Обстоятелството, че договорът не е обслужван се установява от заключението по изслушаната по делото експертиза, по която вещото лице е категорично, че не са извършвани плащания и по двата договора. Възражението, че кредитора не е спазил правилата за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита е несъстоятелно, тъй като в случая задължението на Д. не е възникнало поради предсрочна изискуемост, а поради настъпил краен падеж. Заетата сума е договорено да бъде върната в срок 30 дни и този срок е изтекъл две години преди подаване на заявлението за събиране на сумите.
По отношение възраженията за недоказана цесия и уведомяване за нея, съдът приема същите като такива по основание, а не по допустимостта на иска и ги намира също за неоснователни. Предвид изложеното по-горе съдът приема, че е налице едно изискуемо вземане, което „Фератум Банк" ЕООД в качеството си на цедент е продало по договор за цесия на ищеца в настоящото производство „АКПЗ“ ООД в качеството му на цесионер. Налице са доказателства за това, че сред вземанията по рамковия договор за цесия е и вземането, което банка има към заемополучателя Д., т.е. последния след договора за цесия вече е длъжник на цесионера на вземането. Действително няма данни въпреки пълномощното между страните по цесията за това цесионерът, а не цедента да е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне, но съдът приема, че същото е надлежно направено с връчването на уведомлението за това, приложено към преписите от доказателствата на настоящата искова молба. Налице е съдебна практика, която се възприема изцяло от настоящия състав за това, че получаването на уведомленията за цесията в съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.
В обобщение на всичко изложено до тук за съда е безспорно установено, че е налице неизплатено и до момента задължение на ответника спрямо ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което предявеният установителен иск следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото основателни са исканията на ищеца за присъждане на разноски, които в заповедното производство са в размер на 75 лв., а в настоящото исково производство същите са в размер 875 лв. – 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и 575 лв. разноски за ДТ за иска, за вещо лице и за особен представител. От претендираните от ищеца в списъка му за разноски по чл.80 от ГПК такива в размер 50 лв. за първична правна помощ, съгласно чл.13 ал.1 т.2 от ЗНПП, съдът намира искането за неоснователно за тяхното присъждане, тъй като в настоящото съдебно производство е налице процесуално представителство по дело съгласно чл. 23 и сл. от ЗНПП. По тези съображения искането за разноски в частта на 50 лв. не следва да бъде уважавано.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК вр. чл.22 от ЗЗД и чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 240, чл.86 и чл.99 от ЗЗД, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, гр.София, бул.“Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К. има вземане, дължимо от Н.П.Д., ЕГН ********** ***, к-с „***, както следва: 500 лв. главница; 16,90 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 1.05.2016 г. до 1.05.2016 г.; 80 лв. административна такса за събиране на вземането; 148,10 лв. такса гаранция; 21,38 лв. мораторна лихва върху непогасена главница за периода от датата на настъпване на забавата – 2.05.2016 г. до 17.05.2018 г. – датата на подаване на заявлението в съда и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Н.П.Д. с посочени данни да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, гр.София направените в заповедното производство разноски в размер 75 лв.
ОСЪЖДА Н.П.Д. с посочени данни да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, гр.София направените в настоящото производство разноски в размер 875 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: