№ 505
гр. Пазарджик, 17.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500512 по описа за 2022 година
Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №1530 от
26.07.2022г. постановено по гр.д.№20225220101698 по описа на съда за
2022г., В ЧАСТТА С КОЯТО е оставено без уважение искането на З. К. С.,
ЕГН-********** от гр.София,ж.к.“Младост-2“, бл.201, вх.1, ет.6, ап.32, за
конституиране на Върховния касационен съд като ответник по делото при
условията на солидарност наред с Пловдивски апелативен съд и за изпращане
на делото по подсъдност на Софийски районен съд.
В частната си жалба с вх.№16228 от 09.08.2022г. подадена в срока по
чл.275 ал.1 от ГПК от ищеца в производството З. С., се твърди, че
определението е неправилно.Твърди, че всяко непозволено увреждане може
да се осъществи не само от един увреждащ, но и в съучастие с други такива,
като в случая това е ВКС потвърдил определението на АС-Пловдив и носещ
за това солидарна отговорност, с оглед справедливата оценка на съда и каква
част е увреждането от всеки увредил, което не би могло да се осъществи ако
не всички увредители участват в процеса.Твърди, че искането е направено на
етап оформяне на исковата молба на която не е даден ход и че това можело да
стане до края на процесуалните действия в първата инстанция.Счита, че
съдът действа прибързано и преждевременно, без на ищеца да е назначен
служебен защитник който следва да оформи исковата молба и че този
защитник носи отговорността за правилното оформяне на исковата молба и
1
защитата с процесуални и материални средства.Моли да му бъде назначен
служебен защитник след предлагането му от АК, който да оформи и
преподпише настоящата частна жалба след консултация с частния
жалбоподател, да се отмени обжалваното определение и служебният
защитник да оформи исковата молба съгласно фактите и исканията посочени
от ищеца. Назначеният на жалбоподателя особен представите адв.В. С. с
молба вх.№17908 от 09.09.2022г. заявява, че поддържа становището на ищеца
в частност и подадената частна жалба като моли да се даде ход на същата.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Видно от мотивите на Районен съд-София изложени към определение
№20031841 от 03.02.2021г. по гр.д.№20204/2015г., първоначално пред този
районен съд е образувано гр.д.№20204 по описа за 2015г. по описа на 39-ти
състав, с ищец З. К. С. който е предявил обективно и субективно съединени
искове, както следва-1.Срещу Апелативен съд Пловдив ,с правно основание в
чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на
1550.56лв, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2015г. за причинените
му вреди, вследствие на постановен отказ от ответника за отвод на
назначения му служебен защитник по ч.гр.д.№1006/2013г.; 2.Срещу
Национално бюро за правна помощ иск с правно основание в чл.49 във връзка
с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 1500лв, ведно със
законната лихва, считано от 07.12.2015г. за причинени му вреди поради
неоснователно набедяване за извършено от ищеца престъпление по чл.313 от
НК, като вследствие на извършеното по сигнал от ответника разследване
срещу З. С., същият е претърпял неимуществени вреди. Същият съд е приел в
мотивите си, че в случая няма основание да приложи нормата на чл.215 от
ГПК тъй като не са налице предпоставките, обуславящи възможността за
предявяване на иск срещу различните ответници АС-Пловдив и НБПП-София
доколкото не е налице общ обект на права и задължения, еднаквост на
основанията, въз основа на които се претендират задълженията от сочените
ответници, защото претендираните от ищеца З. С. обезщетения произтичат
от различни правоотношения-съдебни и досъдебни производства, образувани
и водени в различни институции и всеки от ответниците е встъпил по отделно
в отношения с ищеца по делото. Въз основа на тези мотиви СРС е разделил
2
производството по предявения от З. С. срещу АС-Пловдив иск с правно
основание в чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за обезщетение на причинени
имуществени вреди в размер на 1550.56лв ведно със законната лихва, считано
от 23.04.2015г., прекратил е производството в този му част и го е изпратил по
подсъдност на РС-Пловдив. Липсват данни това определение на съда да е
било предмет на обжалване от ищеца С. и респективно да е отменено от по-
горната инстанция.
След отводи на всички районни съдии от Пловдивски съдебен район, с
определение на Апелативен съд гр.Пловдив №210 от 27.05.2022г.
постановено по ч.гр.д.№20225000500257 по описа на съда за 2022г., делото е
изпратено за разглеждане от РС-Пазарджик.
В РС-Пазарджик делото е образувано под номер №20225220101698 на
дата 01.06.2022г., като с молба №13711 от 04.07.2022г. ищецът З. С. е
поискал да бъде конституиран като солидарен ответник по иска му и
Върховния касационен съд на РБългария, като формулираният петитум е за
солидарно осъждане на двамата ответници ПАС и ВКС, да му заплатят
сумата от 5100лв, коригирана в сравнение с първоначалната искова молба,
както и да се изпрати делото по подсъдност на РС-София предвид новия
ответник по спора.
За да остави без уважение искането на ищеца З. С. за конституиране на
ВКС като ответник по делото при условията на солидарна отговорност
Пазарджишкият районен съд в обжалваното си определение е приел,че
искането за конституиране на нов ответник е недопустимо; че искът срещу
нов ответник който да бъде привлечен наред със стария представлява
предявяване на съвсем нов иск и че предявяване на нов иск в хода на висящ
процес се допуска само ако става дума за инцидентен иск, насрещен иск или
обратен иск.
Обжалваното определение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната си компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма.
Частната жалба е процесуално допустима, а по същество е
неоснователна.
Въззивният съд напълно споделя доводите на първоинстанционния съд
3
изложени към обжалваното си определение.
Принципно ищецът е този който определя пределите, вида и обема на
защитата която иска да получи от съда, както и срещу кои правни субекти,
като обоснове и правния си интерес от това. В исковата си молба ищецът
определя лицата срещу които иска да се разпростре силата на присъдено
нещо формирана с постановеното съдебно решение. В случая, при
първоначалното депозиране на исковата молба през 2015г. ответниците са
двама, но сред тях не е ВКС на РБ и нито се претендира ангажиране на
солидарната им отговорност. Поради липса на връзка между отговорностите
на двамата ответника производството е разделено, като искът който е
предявен срещу ПАС е изпратен за разглеждане по компетентност от РС-
Пловдив от съдебния район на Апелативен съд Пловдив, а другият иск срещу
НБПП-София е останал да се разглежда по първоначалното производство и
пред СРС /гр.д.№20204/2015г./.Искането за конституиране на втори ответник
солидарно отговорен с ответника ПАС, е направено не само след разделянето
на производството от 03.02.2021г., но и месец и половина след като делото е
препратено на РС-Пазарджик. В случая, с така направеното искане ищецът
променя изцяло основанието си на търсената защита, от еднолична
отговорност само спрямо ПАС към солидарна отговорност на ответниците
ПАС с ВКС, като се прибавя и нов ответник. На практика е предявен
съвършено нов иск срещу нов ответник, което е недопустимо в един и същи
процес, предвид на факта, че е налице висящ исков процес, образуван по
първоначално предявения осъдителен иск за парично обезщетение срещу АС-
Пловдив, и след като веднъж производството вече е било разделяно
/ответниците ПАС и НБПП-София/, поради липса на предпоставките по
чл.215 от ГПК.
Разпоредбата на чл.215 от ГПК е изключение от правилото за
предявяване на иска само срещу един ответник. Тя следва да намери
приложение още при първоначалното депозиране на исковата молба и при
предявяване на исковете от един ищец срещу няколко ответници, а не в
последствие, чрез изменение на първоначалния иск по чл.214 от ГПК,
доколкото в случая се касае за едновременно изменение на обстоятелствата и
на петитума, което е недопустимо да стане в същото производство. Правата
си срещу ВКС на РБ ищецът би могъл да реализира в друго производство с
последващо приложение на чл.213 във връзка с чл.215 от ГПК ако са налице
4
условията за това.
Този извод предопределя и неоснователността на искането на ищеца З.
С. за изпращане делото по подсъдност на СРС, на основанията посочени в
молбата му №13893 от 06.07.2022г. и предвид нормите на чл.105, чл.115 и
чл.116 от ГПК.
Предвид изложеното обжалваното определение ще следва да се
потвърди.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пазарджишки районен съд №1530 от
26.07.2022г. постановено по гр.д.№20225220101698 по описа на съда за
2022г., В ЧАСТТА С КОЯТО е оставено без уважение искането на З. К. С.,
ЕГН-********** от гр.София, ж.к.“Младост-2“,бл.201,вх.1, ет.6, ап.32, за
конституиране на Върховния касационен съд като ответник по делото при
условията на солидарност наред с Пловдивски апелативен съд и за изпращане
на делото по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението е окончателно на основание чл.274 ал.3 и ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5