Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 13.07.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и пети юни през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА при секретаря Нина
Светославова, с
участието на прокурора от СГП Ралица Мравкова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска в. гр. дело № 478 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258-273 от
Образувано е по въззивна
жалба на Ц.Г.Л. срещу решение № 6738/18.05.2016
г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав по гр. д.
№ 24452 по описа за 2015 година, с което Ц.Г.Л. е лишен от
родителски права по отношение на детето М.Ц.Л.. В жалбата
се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага съображения. Моли обжалваното
решение да бъде отменено
и съдът да постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна И.Ж.Т. в срока за отговор на въззивната
жалба не е подала отговор.
В съдебно заседание въззивника поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание по делото въззиваемата страна моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Представителят на С.Г.П.изразява становище
за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е
допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени
от И.Ж.Т. срещу Ц.Г.Л. иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК и при
условията на евентуалност- иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК. Твърди се, че ответникът не полага грижи за детето М.Ц.Л. и не
плаща издръжка за нея, не проявява никакъв интерес към детето. Налице е
поведение на пълна дезинтересираност на ответника като родител на М.. Описаното
поведение на ответника продължава повече от три години до предявяване на иска,
като същото не се дължи на основателна причина, която да го обясни и оправдае.
С решение № 6738/18.05.2016 г., СРС, ІІІ ГО, 117 състав по гр. д.
№ 24452 по описа за 2015 година е лишил от
родителски права Ц.Г.Л. по
отношение на детето М.Ц.Л., осъдил е Ц.Г.Л. да заплаща месечна издръжка за детето в размер
на 200 лв., считано от 07.05.2014 г., определил е следния режим на лични
отношения на бащата с детето: бащата ще вижда детето си всяка първа и четвърта
събота от месеца от 9 часа до 12 часа в дома на майката и в нейно присъствие, с
изключение на един месец в годината, когато последната е в платен отпуск, както и е осъдил Ц.Г.Л. да заплати държавна такса по сметка на СРС и
разноски на И.Ж.Т..
В жалбата са наведени доводи, че недоказано е
останало обстоятелството дали между детето и баща му съществува емоционална и
фактическа връзка, че съществува вероятност бащата периодично да е изпращал за
детето парични суми, че ответникът не полага постоянни грижи за детето по
обективни причини- живее в чужбина. Тези доводи са неоснователни.
За да бъде уважен искът с правно основание
чл.132, ал.1, т.2 от СК, следва да са налице две кумулативни
предпоставки, визирани в тази правна норма, а именно: родителят
без основателна причина трайно да не полага грижи за
детето и да не му дава
издръжка.
Настоящата инстанция счита, че наличието на посочените предпоставки се
установява от събраните в първоинстанционното производство доказателства.
По делото ответникът не доказа факта, че е поддържал
контакти с детето си. Не се установи да го е търсил, да се е интересувал от
отглеждането и възпитанието му, да е осъществявал някакъв контакт с него
от началото на 2015 г. до настоящия
момент. Следователно, се касае за поредица отрицателни факти, за които се
събраха достатъчно доказателства и данни (разпит на свидетеля Калин Цанов,
показанията на който първоинстанционния съд правилно е кредитирал, тъй като
свидетелят установява обстоятелства, за които има преки впечатления, показанията
са дадени под страх от наказателна отговорност и не се опровергават от
останалите доказателства по делото) и чрез извършените социални проучвания от
компетентната АСП- Д ”СП”, и които въззивният съд поради изложеното приема за
установени по несъмнен начин. Въззивника- ответник не е ангажирал доказателства
за противното, предвид доказателствената му тежест за главно и пълно доказване
по настоящото дело. Същият не е проявил процесуална активност, въпреки
предоставената му възможност да посочи и ангажира доказателства в подкрепа на направените
оспорвания на твърденията в исковата молба, не е предприел съответните
процесуални действия след указване на доказателствената тежест от СРС. Поведението
на бащата представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения във
формата на тежко укоримо виновно бездействие на родителя. Въззивният съд
приема, че притежаването на родителските права и от двамата родители не е в
интерес на детето, тъй като детето и без друго от години е лишено от
родителските грижи и общуване с баща му, и последния не се интересува от
емоционалните потребности на детето си. От друга страна, това дезинтересирано
поведение на въззивника като родител създава редица пречки за другия родител
пълноценно да осъществява родителските си правомощия (в случаите на изискуемо съгласие и на двамата родители за дадено родителско
правомощие).
Неоснователни са доводите на бащата,
че не полага постоянни грижи по
обективни причини- живее и работи в чужбина. При настоящата глобализация на
света, особено между страните от Европейския съюз, при наличие на желание,
бащата е в състояние да поддържа с дъщеря си контакти, макар и по-ограничени от
нормалните такива- поради обстоятелството, че живее в Германия, като последното
не ограничава и препятства по никакъв начин общуването му чрез технически
средства за комуникация- телефон, социални мрежи и т. н., за което по делото
липсват данни да се е осъществило. Оспорването на твърденията за липса на
каквито и да е контакти между бащата и детето му поради основателни причини,
следва да бъдат възприети единствено като защитна позиция на въввзивника, но за
тези обстоятелства не са ангажирани никакви доказателства от същия. По делото
липсват доказателства за наличие на основателни причини, които да оправдаят
трайната- датираща от 2015 г., дезинтересираност на бащата от детето му. Доводът,
че недоказано е останало обстоятелството, че не се е установило дали между
бащата и детето съществува емоционална и фактическа връзка, е неотносим към
спора по настоящото дело. Предмет на настоящото производство е дали родителят
без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава
издръжка. Тези две предпоставки могат да съществуват и при
наличието, и при липсата на емоционална връзка, като липсата на такава връзка в
подобни случаи е именно следствие от трайното дезинтересиране на родителя от
детето му.
По делото е доказана и втората предпоставка,
за да бъде лишен родителят от родителски права, а именно- незаплащането на
издръжка за детето. Въпреки, че родителите на детето живеят разделени и
безспорно се установи, че детето живее с неговата майка, която полага преките и
непосредствени грижи за негово отглеждане и възпитание, бащата, в чиято
доказателствена тежест е установяването на това обстоятелство, не ангажира
никакви доказателства да е плащал някаква издръжка за детето си.
Като е счел предявеният иск с правно
основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за доказан, излагайки съображенията си за
този извод- мотиви към решението, първоинстанционния съд е процедирал правилно
и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.134, т. 2 от СК, във всички случаи на лишаване
от родителски права, съдът следва да определи и мерките относно личните
отношения между родителя и детето, както и дължимата от него издръжка.
Настоящия съдебен състав счита, че
определения режим на лични отношения на детето с бащата е адекватен на
установените по делото обстоятелства, както и размера и началния момент на
издръжката от бащата са определени при спазване на материалните и процесуалните
правни норми, и най- вече- в интерес на детето.
При така установеното
от фактическа страна, Софийски градски съд обосновава следните
правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно.
Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд е мотивирал
основателността на предявения иск поради доказаност на същия, т. е.-
неоснователен е доводът, че решението е необосновано. Районният съд е изложил мотиви в тази насока,
които се споделят от въззивния съд.
И
във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да разрушат убеждението
на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка държавни такси на СГС държавна такса за въззивната жалба в
размер на 40 лв., тъй като назначения му особен представител не е дължал такса при подаване на въззивната жалба- чл. 78, ал. 6 от ГПК. На основание посочената
разпоредба въззивникът следва да бъде осъден да заплати и по депозитната сметка
на СГС сумата от 400 лв.- възнаграждение за особения му представител
(въззиваемата страна е освободена от заплащане на депозит за същия).
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 6738/18.05.2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав по гр. д.
№ 24452 по описа за 2015 година.
ОСЪЖДА Ц.Г.Л., с ЕГН********** да заплати по сметка държавни такси на СГС сума в
размер на 40 лв.
ОСЪЖДА Ц.Г.Л., с ЕГН********** да заплати по депозитната сметка на СГС сума в
размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република
България, при условията на чл.280, ал.1 от
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.