Определение по дело №45159/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5367
Дата: 8 февруари 2023 г. (в сила от 8 февруари 2023 г.)
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20211110145159
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5367
гр. София, 08.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110145159 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу А. М. Й., А. Л. Ф., М. Л. Й., Д. Н. С., Е. Ф. Р. и И. Ф. Й., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1596.93 лева
за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 65, находящ се в
гр.София, ж.к. „Дружба 1“, бл.29, вх.2, за периода 01.05.2018 г – 30.04.2020 г., както и
на сумата 23.38 лева - главница за осъщественото дялово разпределение за периода
01.06.2018г.- 29.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 30.07.2021г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
сумата 235.83 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г. – 03.06.2021г., както и на сумата 4.69 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018г. - 30.06.2021г.
Сумите се претендират разделно, при следните квоти: от по 1/12 от ответниците А. М.
Й., А. Л. Ф. и М. Л. Й., в качеството им на наследници на Любомир Ф. Й.; от 3/12 от
ответника Д. Н. С., в качеството й на наследник на Н. Ф. Й.; от 3/12 от ответника Е. Ф. Р. и
от 3/12 от ответника И. Ф. Й..
Ищецът твърди, че ответниците са потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, като негови собственици, поради което са задължени да заплатят
стойността й, което не са сторили. Представят се писмени доказателства. Правят се
доказателствени искания. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответника А. М. Й., чрез назначения особен представител – адв. Н., с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да се намира в облигационно
правоотношение с ищеца и да има качеството на потребител на топлинна енергия за
1
процесния период. Навежда довод, че представеният от ищеца договор, сключен с ФДР
„Електрон Комерс“- гр. Велико Търново и представител на Етажната собственост на
сградата, в която се намира процесния имот, не е действал за процесния период, тъй като е
преустановил действието си на 03.09.2007 г. Оспорва по съдържание приложените от ищеца
към исковата молба извлечение от сметка, общи фактури и съобщения към фактури, като
прави искане за открИ.е на производство по реда на чл. 193 ГПК по отношение на същите и
възразява по приемането им като доказателства по делото, доколкото нямат
характеристиките на писмен документ, тъй като следвало да съдържат подписи на
съставителите ги лица.
Ответникът А. Л. Ф., чрез назначения особен представител – адв. Й., е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
ищецът да е доставял до процесния имот в количество топлинна енергия в претендираната
стойност и с необходимото качество за предоставяните от дружеството услуги. Навежда
довод, че претендираните от ищеца суми са недължими, с оглед неизпълнение на
изискванията сметките да се изготвят при реално енергийно потребление, като в тази връзка
счита за приложима разпоредбата на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО относно ефективността
при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. При
евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
Ответникът М. Л. Й., чрез назначения особен представител – адв. И., е подал отговор
на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответника Д. Н. С., чрез назначения особен представител – адв. Т., с
който оспорва иска. Оспорва да е потребила топлинна енергия, поради което и да дължи
претендираната от ищеца стойност на тази услуга. Релевира възражение за погасяване на
задълженията по давност с изтичането на 3-годишен срок, с оглед тяхната периодичност.
Ответникът - Е. Ф. Р., не е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът - И. Ф. Й., чрез назначения особен представител – адв. Т., е депозирал
отговор на исковата молба, в който релевира възражение за местна неподсъдност на делото,
с оглед постоянния адрес на ответниците. Оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва между страните да е налице облигационно правоотношение, по което да е
клиент на топлинна енергия за предоставяните от ищеца услуги. Оспорва ищецът да е
доставил топлинна енергия в количество, която да е на стойност в размер на исковата
претенция, както и оспорва да е ползвал топлинна енергия в претендирания обем. Поддържа,
че начислените от ищеца вземания се претендират, без да са извършвани реални отчети в
топлоснабдения имот, а изготвените документи съставляват частни такива, които не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, като в тази връзка оспорва
същите по съдържание. Оспорва общият водомер в абонатната станция на сградата да е
преминал изискуемата метрологична проверка и да съставлява годно средство за измерване.
Поддържа и да е налице нищожност на чл. 32 от ОУ за доставка на топлинна енергия,
2
поради противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 18 от ЗЗП, доколкото се ограничават
правата на потребителя чрез изискването да се заплаща оспорено количество топлинна
енергия, чието правилно отчитане зависи изцяло от доставчика на услугата. Оспорва да е
дължима и претендираната цена за услугата дялово разпределение, тъй като такава услуга
не е предоставяна от ищеца. С оглед неоснователността на главните искове, оспорва да са
дължими и акцесорните претенции за лихва за забава. Релевира евентуално възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже възникнало облигационно отношение между страните,
като докаже, че ответниците са собственици на имота, и изпълнение на задълженията му по
това правоотношение в обем, съответен на претендираната цена, както и изискуемост на
вземането.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, в случай че
твърди осъществяването на такива.
В тежест на ответниците е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да
докаже изпълнение или погасяването на задължението чрез друг способ.
По възражението за местна подсъдност:
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответника И. Ф. Й., чрез назначения особен представител – адв. Т., с
който е направено възражение за местна неподсъдност на делото на СРС, с оглед
постоянния адрес на ответниците извън гр. София, и искане същото да бъде изпратено на
местнокомпетентния районен съд, съобразно разпоредбата на чл. 105 ГПК, която счита за
приложима. Съдът намира същото за неоснователно.
Съобразно чл. 105 ГПК, в общия случай гражданските дела са местно подсъдни на съда
по постоянния адрес на ответника – физическо лице. Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като съдът
следи служебно за местната подсъдност на делото до приключване на първото открито
заседание по делото, по арг. чл. 119, ал. 3 ГПК. В случая са предявени отделни искове, с
които се претендира заплащане на суми по договор за доставка на топлинна енергия и
услуга дялово разпределение, спрямо лица, с постоянни адреси в различни съдебни райони.
С оглед предмета на спора, ответниците имат качеството на потребители на услуги по
смисъла на чл. 113 ГПК на енергийна услуга по смисъла на ЗЕ, доколкото се твърди
използване на закупената услуга за собствени нужди. Видно от изготвените по делото
справки по реда на НБД „Население“, настоящият адрес на всеки един от ответниците е
извън Република България, като четирима ответници са постоянен адрес в гр. Кърджали,
един ответник е с постоянен адрес в гр. Разград и един ответник е с постоянен адрес в с.
И.ци, Община Кърджали. На всеки един ответник е назначен особен представител, всеки от
3
които е със съдебен адрес в гр. София, след събиране на данни, че ответниците не
пребивават в страната, така и не е установено редовно връчване на съдебните книжа на
никой от тях. Общата местна подсъдност на иск, предявен против лице с неизвестен адрес
или против лице, което не живее в пределите на Република България на постоянния си
адрес, е уредена в нормите на чл.107, ал.1 и ал.2 от ГПК, съобразно които местно
компетентният съд е съдът по постоянния адрес на пълномощника на ответника, а ако -
няма такъв - съдът по постоянния адрес на ищеца. В процесния случай неприложимо е
общото правило на чл.105 ГПК за определяне на местнокомпетентния съд, доколко
относима е нормата на чл.107, ал.2 ГПК, с оглед установените по делото обстоятелства, че
ответниците живеят извън пределите на Република България, като съдът намира, че
подсъдността следва да се определи според адреса на ищеца, доколкото никой от
ответниците няма упълномощен по делото пълномощник, поради което местно
компетентния съд е районният съд по седалището на ищеца, а именно: Софийски районен
съд.
С оглед на изложеното, съдът приема отвода за местна компетентност на ответника И.
Ф. Й., чрез назначения особен представител – адв. Т., за неоснователен, поради което
същият следва да се остави без уважение.
По доказателствените искания на страните:
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат
приети, по отношение на доказателствената им стойност по оспорванията на страните,
следва да се отбележи, че същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи са допустими и относими за изясняването на спора, поради което
следва да бъдат уважени.
Следва да бъдат уважение исканията по чл. 192 ГПК на ищеца.
По оспорването на истинността на извлечение от сметка, общи фактури и съобщения
към фактури не следва да се открива производство по чл. 193 ГПК, тъй като в оспорената
част документите не се ползват с материална доказателствена сила и оспорването им по този
ред е недопустимо.
Направено е и искане по чл. 190 ГПК съдът да задължи ищеца да представи документи
относно монтиране на уреди за отчитане в процесния имот, относно метрологични проверки
на измервателните устройства в абонатната станция, което искане съдът намира за
ненеобходимо, с оглед допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отвода за местна компетентност на ответника И. Ф. Й.,
4
чрез назначения особен представител – адв. Т..
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за поставяне на ответниците в забава, ако
твърди, че това е станало след публикуване на фактурите на интернет страницата на
дружеството.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
задачите, поставени в исковата молба, както и отговори на въпроса дали общият топломер и
водомер в абонатната станция в сградата са минали задължителната по закон метрологична
проверка.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Таня Йонкова Калпачка, телефон: 02/9297859.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, вносими
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба и отговора задачи, като вещото лице посочи и за каква част от
вземанията по пера изискуемостта е настъпила преди и след 30.07.2018г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Мимоза Вутова Влъчкова, телефон: **********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, вносими
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК Столична община - Район „Искър“, в
едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение да представи документ –
договор за продажба на недвижим имот с адрес: гр.София, ж.к. „Дружба 1“, бл.29, вх.2,
ап.65, закупен от лицето Асен Радев И.ов, ЕГН **********
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК Столична община - Район „Искър“, в
едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение да представи документ –
удостоверение за наследници на лицето Асен Радев И.ов, ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите, направени в отговора на А. М. Й., чрез
назначения особен представител – адв. Н., доказателствени искания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите, направени в отговора на И. Ф. Й., чрез
назначения особен представител – адв. Т., доказателствени искания.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
5
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес)
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.05.2023 г. от
13:30 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която съдът е отхвърлил възражението по
подсъдността, на основание чл. 121, ал. 1 ГПК, подлежи на обжалване от страна на И. Ф. Й.,
чрез назначения особен представител – адв. Т., пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в седмодневен срок от съобщението. В останалата
част определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис
от писмените отговори, подадени от ответниците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6