Решение по дело №965/2024 на Административен съд - Бургас

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция/АДФИ/ София, против решение № 283 от 15.04.2024 г., постановено по административнонаказателно дело № 280/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление/НП/ № 11-01-770/12.12.2023 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция/АДФИ/ София, с което на Д. Г. Г. от [населено място] поляна, община Приморско, [улица], за нарушение по чл. 185, т. 3, вр. чл. 36, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, на основание чл. 256а ЗОП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00/двеста/ лева.

Касационният жалбоподател, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за неправилност иска да се отмени оспореното решение и делото да се изпрати по компетентност на Районен съд Царево.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Районен съд Бургас с решение № 283 от 15.04.2024 г. по административнонаказателно дело № 280/2024 г. е отменил наказателно постановление/НП/ № 11-01-770/12.12.2023 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция/АДФИ/ София, с което на Д. Г. Г. за нарушение по чл. 185, т. 3, вр. чл. 36, ал. 1, т. 6 ЗОП, на основание чл. 256а ЗОП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00/двеста/ лева и е предупредил Д. Г. Г. на основание чл.63, ал.4, вр. ал.2, т.2 ЗАНН, че при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Санкцията е наложена на Д. Г. Г. в качеството му на кмет на община Приморско и възложител на обществена поръчка с предмет: „Извършване на автобусни превози за нуждите на община Приморско по седем обособени позиции“ и обект - предоставянето на услуги, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗОП, с основен CPV код 60100000 /пътни транспортни услуги/, за това, че не е изпратил в срок до 30 дни от приключването на договор № 178/16.09.2021 г. за извършване на специализиран превоз срещу възнаграждение на ученици през учебната 2021/2022 г. по утвърдени маршрутни разписания на територията на община Приморско, сключен с избрания за изпълнител на поръчката по обособена позиция № 1 - „Китентранс“ ЕООД, обявление за приключване на договора, изпълнен на 13.07.2022 г. с последното плащане по фактури за предоставените транспортни услуги с бюджетно платежно нареждане от 13.07.2022 г. на сумата от 7 234.68 лева. Н. 29.06.2023 г. му е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №11-01-770, въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че нарушението и самоличността на извършителя са установени по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства. Обосновал е извод, че същото представлява маловажен случай по смисъла на §1, ал.1, т.4 Д. З., поради което е приложима разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗАНН. Административнонаказващият орган /АНО/ не е следвало да издава НП, а да предупреди извършителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено наказание.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и анализирани доказателства, въз основа на които е формирал правилни правни изводи. Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд и препраща към тях по реда на чл.221, ал.2, изр.2 АПК.

Касационният жалбоподател счита, че компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е Районен съд Царево, тъй като нарушението е извършено в [населено място], посочено в НП. Съдията-докладчик е следвало служебно да следи за местната подсъдност. Като не е изпълнил това свое задължение е постановил решението при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага неговата отмяна и изпращане на делото по компетентност на Районен съд Царево.

Възражението е неоснователно.

Нормата на чл.59, ал.1 ЗАНН регламентира, че актовете по чл.58д ЗАНН подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд. Съдът, при констатация, че не е компетентен да разгледа жалбата е следвало служебно да прекрати производството по делото и да го изпрати за разглеждане на местно компетентния съд. След като не е сторил това и при липса на възражения на страните в тази насока, районният съд не се е произнесъл с недопустимо решение, доколкото постановявайки същото местната му компетентност е стабилизирана.

Нарушаването на правилата за местната подсъдност, обаче, не представлява безусловен повод за отмяна на решението. Съществено процесуално нарушение ще бъде налице само когато заинтересованата страна е възразила и направеното искане за прекратяване на производството пред първоинстанционния съд незаконосъобразно е било отхвърлено, а делото - решено от местно некомпетентния съд и по този начин съществено е било накърнено правото и да бъде разгледано от състав на определения в закона компетентен съд. Такива данни по делото липсват.

Безспорно в случая е наведено касационно оплакване, че атакуваното решение е постановено от териториално некомпетентен съд, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Т. нарушение обаче следва да се приеме, че е налице когато е довело до ограничаване правото на защита на страните.

При положение, че нарушителят е реализирал правото си на жалба, респ.наказващият орган е реализирал правото си на защита срещу нея пред районния съд, не е накърнено по никакъв начин правото на защита и участие на страните пред решаващия съд. Затова районният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, разглеждайки жалбата против наказателното постановление, доколкото правото на защита на нито една от страните не е било ограничено, като следва да се отчете обстоятелството, че жалбата срещу наказателното постановление е разгледана от равен по степен съд.

Единствено нормите, уреждащи родовата компетентност /делото подлежи на разглеждане от по-горен съд/ и специалната компетентност са правни норми с абсолютен характер, за които всеки съд е длъжен да следи и тяхното нарушаване води до отмяна на решението, независимо дали са направени оплаквания от страните и без значение от етапа, на който се намира производството.

По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, А. съд Бургас, двадесет и шести състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 283 от 15.04.2024 г., постановено по административнонаказателно дело № 280/2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно.