№ 9819
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110116916
по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната
сфера на Б. А. Г. съществуват следните вземания от С. Д. Б.: за сумата от 20 000.00 лева,
представляваща задължение за връщане на предоставена в заем сума по силата на сключен
между страните договор за предоставяне на заем от 04.07.2019г. с нотариална заверка на
подписите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2019г., както и
сумата от 744.44 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.07.2019г. до
11.12.2019г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 72442/2019г. по описа на СРС, 54
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК.
Ищецът твърди, че съгласно сключен с ответника писмен договор за предоставяне на
заем от 04.07.2019г. с нотариална заверка на подписите предоставил на последния сумата от
20 000.00 лева, която С. Б. се задължил да му върне до 30.07.2019г., което последният не
сторил, поради което ищецът претендира в настоящия процес връщане на заетата сума,
обезщетение за забава, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът признава подписването на съглашението от 04.07.2019г. пред
нотариус, но оспорва да му е предадена процесната сума, като твърди в тази връзка, че
същата е следвало да му бъде предадена вечерта, което било отложено за следващия ден, но
в крайна сметка до предаване на уговорената сума не се стигнало. С оглед на това и
доколкото договорът за заем е реален, поддържа, че фактическият му състав не е завършен,
поради което претендира предявеният иск да бъде отхвърлен, както и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни
актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът следва при условията на пълно и
1
главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи предаването на
сумата от 20 000.00 лева на ответника, както и съществувала помежду им уговорка заетата
сума да бъде върната на заемодателя в сочения в исковата молба срок.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е да
установи съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от позлване на съответния паричен
ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Не е спорно между страните, а и се установява от представения с исковата молба
договор за предоставяне на паричен заем от 04.07.2019г. с нотариална заверка на подписите
с рег. № 14207/04.07.2019г. по описа на нотариус Валентина Благоева, че на тази дата
страните по делото са подписали въпросния договор за предоставяне на паричен заем, по
силата на който ищецът като заемодател се е задължил да предостави на ответника като
заемател паричен заем в размер на 20 000.00 лева, както и че последният се е задължил да
върне заетата сума в срок до 30.07.2019г.
Установява се от представената от ищеца с молбата му от 21.11.2023г, депозирана
преди първото по делото открито съдебно заседание, разписка от 04.07.2019г., издадена от
ответника С. Д. Б., че на същата дата последният е получил от Б. А. Г. сумата от 20 000.00
лева съгласно условията на договор за заем № 14207/04.07.2019г., заверен от нотариус В.
Благоева.
В хода на производството ответникът, комуто е противопоставен този документ, не е
оспорил авторството му, а единствено е продължил да поддържа, че процесната сума от
20 000.00 лева не му била предадена, което по същността си е оспорване на верността на
съдържанието на разписката, съдържаща извънсъдебно признание на неизгоден за страната
факт с правно значение. Доколкото тази разписка съставлява частен свидетелстващ
документ, материалната й доказателствена сила не е обвързваща съда, а същата подлежи на
преценка с оглед на всички данни по делото. В случая такива, оборващи верността на
изложеното в разписката, или дори индициращи неистинност на съдържанието й, не са
налични по делото. Напротив, съдържащото се в разписката изявление, че процесната сума е
получена е съответно на съдържанието на договора за предоставяне на паричен заем,
съгласно който „заемодателят предоставя на заемополучателя заем в размер на 20 000.00
лева“, който израз според настоящия съдебен състав има смисъла както на уговорка, така и
на потвърждение, че сумата, предмет на уговорката, се предава фактически в момента на
постигането й, за което в случая заемателят е подписал и отделна разписка.
По изложените доводи и при липсата на данни, а и твърдения за цялостно или
частично погасяване на предоставения заем, предявеният иск с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
Доколкото съгласно писмения договор за предоставяне на паричен заем падежът на
задължението за връщане на заетата сума е 30.07.2019г., следва да се приеме, че съобразно
нормата на чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД ответникът е допуснал неточно в темпорално
отношение изпълнение на паричното си задължение, считано от 31.07.2019г., което и
началният момент на претенцията за обезщетение за забава. Определен от съда по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, размерът на обезщетението за забава
върху главното вземане от 20 000.00 лева за времето от първия ден на забавата до края на
исковия период- 11.12.2019г., възлиза именно на претендираната от ищеца сума, поради
което и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноските в заповедното и
исковото производство.
2
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 1256.06 лева- разноски за заповедното производство, в т. ч. държавна такса в
размер на 414.86 лева и адвокатски хонорар от 841.17 лева, както и сумата от 1567.23 лева,
представляваща разноски за исковото производство, включващи държавна такса в размер на
414.89 лева, както и адвокатско възнаграждение от 1152.34 лева, които адвокатски хонорари
бяха определени при съобразяване на заявеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност в минимален размер съобразно действалите към датата на сключване
на договорите за правна защита и съдействие редакции на чл. 7, ал. 7 и ал. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, материалния
интерес по делото и липсата на каквито и да фактическа и/или правна сложност на
производството.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в правната сфера на Б. А. Г., ЕГН
**********, съществуват следните вземания от С. Д. Б., ЕГН **********: за сумата от
20 000.00 лева, представляваща задължение за връщане на предоставена в заем сума по
силата на сключен между страните договор за предоставяне на заем от 04.07.2019г. с
нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.12.2019г., както и сумата от 744.44 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 31.07.2019г. до 11.12.2019г., за които парични притезания по ч. гр. дело №
72442/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА С. Д. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Б.
А. Г., ЕГН **********, сумата от 1256.06 лева- разноски за заповедното производство,
както и сумата от 1567.23 лева- разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3