РЕШЕНИЕ
№
гр.София, ……………….
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на първи
октомври през две хиляди и двадесет година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Любомир Игнатов
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 6
451 по описа за 2019 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 512637 от 22.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 41 250/2015 г. по описа
на СРС, І ГО, 44 състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150, ал.1 ЗЕ и на основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че Г.И.А., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********* сумата 2 426,80 лева, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2012 г. до
м.04.2014 г. за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се в
гр.София, ул.„******Б“, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.03.2015 г. до окончателното й заплащане,
както и сумата 383,50 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2012
г. до 18.03.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 17 928/2015 г. по описа на СРС, 44 състав, като за
разликата до пълния предявен размер от 2 445,13 лева относно главния иск и
акцесорния иск – за разликата до претендирания пълен размер от 386,49 лева и за
периода: 30.06.2012 г., са отхвърлени като неоснователни.
Със същия съдебен акт Г.И.А. е осъдена да заплати на „Топло-фикация София“ ЕАД на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата
382,85 лева – разноски за заповедното производство и сумата 189,75 лева –
разноски за исковото производство, а „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на
ответника Г.И.А. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 3,00 лева – разноски по
делото.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Така постановеното съдебно решение в частта, в която са
уважени предявените искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е обжалвано от ответника
Г.И.А.,***. В жалбата се
поддържа, че в тази му част атакуваното решение е неправилно, тъй като е
поста-новено при съществени нарушения на процесуалните правила, при наличие на
необоснованост на изводите на решаващия орган, както и поради допуснати
нарушения на материалния закон. Инвокират се доводи, че СРС неправилно е приел
за установен факта, че в процесния период страните са били във валидна
облигационна връзка, по силата на която ответникът е доставял на ищеца топлинна
енергия; че от приложените по делото доказателства е видно, че ответникът не е
абонат на „Т.С.“ ЕАД и няма подписан договор с фирма „Т.С.“ ЕООД, че съгласно
приложената от ищеца таблица на етажните собственици същият абонаментен номер
се води на името на Б.И.А., предвид което липсва пасивно легитимирана надлежна
страна. Твърди се и че съдът повърхностно и незадълбочено е погледнал и
подминал изложените в писмения отговор факти и възражения, като дори не е
коментирал доказателствените искания на ответника, както и че клаузата от
Общите условия за рекламация е неравноправна; че приложеното извлечение от
сметки не отговаря на изискванията на чл.6 от Закона за счетоводството и няма
качеството на документ по смисъла на ГПК, като върху него са дописани имената
на ответника, като очевидно се касае за механично привнесени лични данни върху
бланкетна форма. Сочи се и че съставът на СРС неправилно и необосновано е
кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, че за процесния
период на ответника са начислени суми за техническа експертиза съгласно
фактури, които суми са прогнозни в противоречие с чл.13 от Директива 2006/32/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета, както и че липсват редица документи като
акт за кубатурата и скица, протоколи за монтаж/демонтаж и проверка на топломери
и пр., както и че фирмите за дялово разпределение в нарушение на Закона за
измерванията си регистрират дъщерни фирми за заобикаляне на изискванията за
безпристрастност и независимост на сертификационната процедура.
Моли въззивният съд да отмени решението на СРС в частта,
в която са уважени предявените срещу жалбоподателя искове и да постанови ново
такова, с което да отхвърли в цялост претенциите на ищеца. Не претендира
присъждането на разноски за въззивното производство.
Ответникът по жалбата –
„Т.С.“ ЕАД,
*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба. С бланкетна
молба с вх.№ 266129/2020 г. е оспорил жалбата като неоснователна. Заявено е искане
за присъждане на разноски. Наведено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД
не е взело становище по жалбата.
Първоинстанционното решение в частта, в която са
отхвърлени, предявените от „Т.С.“ ЕАД претенции по реда на чл.422, ал.1 ГПК, не
е обжалвано и е влязло в сила.
Софийски градски съд като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради
което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в
жалбата доводи и изисква-нията на приложимите в случая императивни
материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК
на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положител-ни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД.
По заявление с вх.№ 3020008/31.03.2015 г. на 06.04.2015 г. на „Т.С.“ ЕАД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
17 928/2015 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав срещу Г.И.А., ЕГН ********** за сумата 2
445,13 лева – цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2012 г.
до м.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ул.“******Б“,
ап.13, аб.№ 040924, ведно със законната лихва върху същата, считано от 31.03.2015 г. до изплащане
на вземането, както и сумата 386,49 лева – мораторна лихва за периода от
30.06.2012 г. до 18.03.2015 г., като на заявителя са присъдени и направените в
заповедното производство разноски на стойност 385,74 лева, от които: 56,63 лева
– държавна такса и 329,11 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
На 28.05.2015 г. е депозирано възражение от длъжника Г.И.А., ЕГН ********** по чл.414 ГПК, в което същият е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта. В срока
по чл.415, ал.1 ГПК – на 14.07.2015 г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС
искове за установяване съществуването на вземанията му срещу длъж-ника по издадената заповед.
Съдът
е сезиран с установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на
оспо-рените от длъжника Г.И.А.
главно и акцесорно вземания,
за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото
възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на
ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение №
246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение №
89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на
ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/2011 г. на ІV ГО
на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да
установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от
които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и
размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно
право.
Отношенията между доставчиците
и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в
Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия пра-вила, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлоп-реносно
предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството
на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. – част от
исковия период, „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на
легалното определение, дадено в §1, т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ, „потребител на
енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснаб-дяване,
или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и
с вли-зане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
действаща в останалата част от исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплител-ните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано-вено,
че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който
е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. От ангажираното от ищеца писмено доказателство: договор за продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 121, том ІІ, рег.№ 7115, дело № 310 от
31.10.2007 г. на нотариус Е.Е., рег.№ 367 на Нот.камара /неоспорен в процеса/, е
видно, че на посочената дата правото на собственост върху недвижим имот,
находящ се на адрес: гр.София, ул.„**************, е придобито от Г.И.А., ЕГН **********.
Пред първоинс-танционния съд ответникът нито е поддържал, нито е ангажирал
доказателства, че след закупуването на имота същият се е разпоредил с него или
че валидно е учредил ограничено вещно право на ползване в полза на трето лице. Като собственик
на процесния имот в исковия период от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. Г.И.А. има качеството на потребител/ клиент на топлинна
енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на
топлинна енергия от топло-преносно предприятие на потребители/клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топ-лопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед
тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение
№ ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от
14.01.2008 г. и Общите
условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ и вестник „19 минути“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г. Разпоредбата
на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите/ клиентите, които не
са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответникът не твърди и
не установява да е упражнил това негово право срещу Общите условия на „Т.С.“
ЕАД от 2008 г. и 2014 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същият
ги е приел.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата на закона – чл. 150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и задължителната съдебна
практика, обекти-вирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда на чл.290 ГПК.
Изложените
обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за иско-вия
период от време между главните страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови
нужди относно процес-ния имот. Именно в качеството му на клиент
на топлинна енергия, който се намира в облигационни отношения с ищцовото
дружество, ответникът е подписал приложения по делото главен отчет от
09.05.2014 г. за топлоснабдения имот – предмет на спора, неоспорен в производството.
Неоснователни
са наведените в жалбата доводи във връзка с третото за спора лице Б.И.А.. Посоченият
от въззивника списък на етажни собственици е приложение № 1 към протокол от
Общото събрание на етажните собственици на сградата, находяща се на адрес:
гр.София, ул.“Тинтява“, проведено на 20.08.2002 г. Предвид факта, че към този
момент правото на собственост върху процесния имот не е принадлежало както на Г.И.А., така и на неговите праводатели – съгласно данните от нотариалния акт № 121 от 31.10.2007 г. те са закупили апартамента на
24.08.2004 г., е логично в този списък да фигури-рат имената на носителя на
това право към 2002 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
– етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на
чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп, отм.ДВ бр.25/20.03.2020 г../.
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост по силата на
чл.142, ал.2 ЗE се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, а нормата на чл.145, ал.1 от същия закон предвижда, че
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собст-веност
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прог-нозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.155, ал.3 ЗЕ
прави-лата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент
се определят с наредба-та по чл.125, ал.3 ЗЕ. За процесния период в
съответствие с тази законова уредба и устано-веното в Общите условия сумите за
топлинна енергия относно имота на ответника са начис-лявани помесечно от „Т.С.“
ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури /приложени по делото в
заверени копия/, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни
сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, на база документи за
индивидуалния отчет от снетите показания по уредите в жилището на ответника /неоспорен
в процеса/, отчета на общия топломер и изискванията на Наредбата № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./ при
неосигурен достъп, предвид
което настоящата инстанция приема, че по делото е установено количеството и стойността
на действително потребената топлинна енергия за процесния имот в исковия
период, възлизаща в размер на 2
426,80 лева.
Жалбоподателят-ответник не твърди и не установява да се е възползвал от
предви-деното рекламационно производство и да е оспорила изготвените от третото
лице-помагач изравнителни сметки в установените срокове съгласно чл.33, ал.3 от
Общите условия от 2008 г. и чл.33, ал.3 от Общите условия от 2014 г., имащи
силата на закон за страните – в 45-дневен срок след периода, за който се
отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл.73, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването, поради което съдебният състав
намира, че разпределението е извършено в съответствие с нормативната уредба.
Решаващият състав на СГС намира за
неоснователно възражението на жалботодателя за нищожност на клаузата за рекламация от
Общите условия на основание ЗПП. Визираната клауза нито ограничава възможността
на потребителя да възрази срещу получените сметки, нито изключва и/или
ограничава правото на същия за съдебна защита по отношение на претендираните от
топлопреносното предприятие вземания.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че в проведеното открито съдебно заседание на
12.12.2017 г. пред СРС ответникът по исковете Г.А. чрез пълномощника му адв.И.
е признал количеството и размера на претендираното вземане за потребената
топлинна енергия в собствения на същия недвижим имот за периода: м.05.2012 г. –
м.04.2014 г. вкл.
Предвид този
факт и приетите доказателства за извършеното дялово разпределение, представени
от третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД, неоспорени в процеса, релевираните в
жалбата доводи във връзка с извлечението от сметки, което не е обосновало
основателността и дължимостта на заявеното главно вземане, се явяват неотносими
към изхода на спора.
Не е налице и нарушение на Директива 2006/32/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при
крайното потребление на енергия и осъществяването на енергийни услуги.
Директивата няма пряко действие, след като е транспонирана в българското право
в указания в нея срок. Крайните сметки в дадената хипотеза съответстват на
реално потребеното количество топлинна енергия – предвид изготвянето на
изравнителни сметки по отчетите на уредите за измерване и възможността за
доплащане, респ. възстановяване на евентуално надвзети суми.
Относно инвокираните в жалбата доводи, касаещи посочените в нея доказателства
като акт за кубатура и скица, протоколи за монтаж/демонтаж и проверка на
топломери и пр., действително е налице допуснато процесуално
нарушение от страна на първоинстанционния съд, но правната последица от това
нарушение е свързана с правото на страната да заяви искане за събиране на съответните
доказателства във въззивното производство по реда на чл.266, ал.3 ГПК, каквото
искане с въззивната жалба не е заявено.
Наведените за първи път във въззивната жалба възражения като
несвоевременно релевирани не следва да бъдат обсъждани.
Състоятелни
са обаче обективираните от въззивника твърдения за необоснованост на изводите
на районния съд във връзка доказателствата на ответника. Съгласно приетите
заверено копие от партидата за аб.№ 040924 от електронната система на „Т.С.“
ЕАД от 13.02.2018 г. и от писмо на „Т.С.“ ЕАД с рег.№ Г-3685 от 22.02.2018 г.,
адресирано до ответника /неоспорени от ищеца/, е видно, че след извършени
плащания в периода: 22.08.2015 г. – 15.02.2018 г. към 20.02.2018 г.
неизплатените задължения за топлинна енергия и дялово разпределение за ап.13 на
адрес: ул.“******Б“, с аб.№ 040924, са както следва: дялово разпределение по
фактура № ********** за м.06.2014 г. за сумата 18,36 лева – главница; дялово
разпределение по фактура № ********** за м.05.2015 г. за сумата 24,01 лева –
главница; дялово разпределение по фактура № ********** за м.12.2017 г. за сумата
2,09 лева – главница; дялово разпределение по фактура № ********** за м.01.2018
г. за сумата 2,09 лева – главница; топлинна енергия по фактура № ********** за
м.11.2017 г. за сумата 17,94 лева, топлинна енергия по фактура № ********** за
м.12.2017 г. за сумата 64,30 лева и топлинна енергия по фактура № ********** за
м.01.2018 г. за сумата 72,55 лева. Разглежданите доказателства съдържат
извънсъдебно признание на ищцовото дружество за погасяване на процесните
задължения относно главницата за топлинна енергия в хода на процеса – факт,
който следва да бъде взет предвид в съответствие с изискването на чл.235, ал.3 ГПК.
С оглед това обстоятелство искът
по чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150, ал.1 ЗЕ за сумата 2
426,80 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди в периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. подлежи на отхвърляне като погасен чрез плащане. Като неправилно
решението на СРС в тази му част следва да бъде отменено и да се постанови ново,
с което визираната претенция да бъде отхвърлена на посоченото основание.
Тъй като клиентът
на топлинна енергия не е изпълнил точно във времево отношение паричната си престация
спрямо ищцовото дружество, същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
несвоевременно изпълнение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху
всяка месечна вноска от неиздължената главница, чийто падеж в съответствие с
чл.33, ал.1 от Общите условия от 2008 г., настъпва 30 дни след изтичане на
периода, за който се отнася. С оглед горното за процесния период: 30.06.2012 г. – 18.03.015 г. ответникът е в
забава за плащане на падежиралите в този период ежемесечно дължими суми,
представляващи стойността на топлинната енергия за времето от м.05.2012 г. до м.01.2014
г. вкл. За периода на забавата от датата на
падежа на всяко отделно вземане, начиная от 01.07.2012 г. – датата, следваща
датата на падежа за първата дължима вноска, до 18.03.2015 г., размерът на разглеж-даните вземания по отношение на дължимите
се от ответника главници за топлинна енергия, определен по реда на чл.162 ГПК с
лихвен калкулатор на НАП, възлиза на сумата 371,66 лева.
Според мнозинството на състава
на СГС по отношение на главните вземания, представляващи стойността на
дължимата се топлинна енергия за периода: м.02.2014 г. – м.04.2014 г. вкл.,
ответникът не е изпаднал в забава относно плащането им, поради нищожност на
клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от време Общи
условия от 2014 г. – в сила от 12.03.2014 г.,
на основание чл.146, ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ като неравноправни клаузи – противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на
потребителя /купувач/ – ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите
условия от 2014 г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а с клаузата на чл.33, ал.2 – падежът за изпълнение на задължението
за плащане на дължими суми за доплащане след изготвянето на изравнителните
сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ – отново в 30-дневен срок след публикуването им
на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Мнозинството на състава приема,
че така обвързаното настъп-ване на падежа на задължението за плащане, с
притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя
/компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава възможност за достъп до
интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и
самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително
неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Потребителят не може да
бъде задължаван да направи значителни по размер икономически инвестиции за
снабдяване с такива технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма
връзка с тези вложения. С оглед горното мнозинството на съдебния състав приема,
че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014 г. противоречат на
императивната норма на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП –
са нищожни. Предвид това обстоятелство съдът намира, че за вземанията на ищеца
за дължимата се стойност на топлинната енергия за времето: м.02.2014 г. –
м.04.2014 г. вкл., които попадат в приложното поле на Общите условия от 2014 г.
/в сила от 12.03.2014 г./, ответникът не е изпаднал в забава, тъй като липсва
договорен срок за изпълнение между страните, а по делото не е представена и
покана за изпълнение на тези задължения в съответствие с изискването на нормата
на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съобразно изложените мотиви искът
по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД относно главното задължение за
топлинна енергия се явява доказан по основание и размер за сумата от 371,66 лева за времето от 01.07.2012 г. до 18.03.2015 г. относно главните вземания за периода
от м.05.2012 г. до м.01.2014 г. вкл., поради което подлежи на уважаване. В останалата част за разликата до признатия за дължим размер от 383,50
лева относно главните вземания за топлинна енергия за времето от м.02.2014 г.
до м.04.2014 г. вкл. за периода от 01.04.2014 г. до 18.03.2015 г. тази претенция
се явява неоснователна, поради което като неправилно решението на СРС в тази му
част следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което претенцията да бъде
отхвърлена.
Съобразно обстоятелството, че процесните
вземания за главница са приети за недъл-жими поради погасяване чрез плащане в хода на производството,
на основание чл.78, ал.2 ГПК ответникът Г.А. дължи на ищеца направените разноски
за този иск.
С оглед уважената част от жалбата
относно акцесорната претенция първоинстан-ционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която Г.А. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание
чл.78, ал.1 ГПК разликата над сумата от 381,24 лева – разноски за заповедното
производство и разликата над сумата от 188,95 лева – разноски за исковото
производство.
При приетия изход на спора в
патримониума на жалбоподателя за въззивното производство се е породило право на
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, но с оглед изричното заявление на същия,
направено в проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, че
не претендира присъждането на такива, съдът не дължи произнасяне на това
основание. На основание чл.78, ал.3 ГПК за първоинстанционното производство се
дължи допълнително сумата от 1,68 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК във
връзка с чл.83, ал.2 ГПК „Т.С.“ ЕАД следва да заплати по бюджетната сметка на
Софийски градски съд съобразно уважената част от жалбата сумата 0,25 лева –
държавна такса.
На основание чл.78, ал.3 във
връзка с ал.8 от ГПК на въззиваемата
страна „Топло-фикация София” ЕАД не се дължат разноски за въззивната инстанция.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 512637 от 22.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 41
250/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 44 състав – в ЧАСТТА, в която е признато за установено на основание
чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150, ал.1 ЗЕ и на основание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че Г.И.А., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 2 426,80 лева, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2012 г.
до м.04.2014 г. за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се в
гр.София, ул.„******Б“, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.03.2015 г. до окончателното й заплащане,
както и разликата над сумата от 371,66 лева до сумата 383,50 лева – мораторна
лихва върху главните вземания за топлинна
енергия за времето от м.02.2014 г. до м.04.2014 г. вкл., начислена за периода
от 01.04.2014 г. до 18.03.2015 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 17 928/2015 г. по описа на СРС, 44
състав, както и в ЧАСТТА, в която Г.И.А. е осъдена да заплати
на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК разликата над сумата от
381,24 лева до сумата
382,85 лева – разноски за заповедното производство и разликата над сумата от
188,95 лева до сумата 189,75 лева – разноски за исковото произ-водство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седа-лище и адрес на управление:***, срещу Г.И.А., ЕГН **********,
с адрес: *** иск за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, че Г.И.А., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 2 426,80 лева, представляваща стойност на
потребената топлинна енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. за топлоснабден
имот – апартамент № 13, находящ се в гр.София, ул.„******Б“, ап.13, ведно със
законната лихва, считано от 31.03.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 17 928/2015 г. по описа на СРС,
І ГО, 44 състав, като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седа-лище и адрес на управление:***, срещу Г.И.А., ЕГН **********,
с адрес: *** иск за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че Г.И.А., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********* разликата над сумата от 371,66 лева до сумата 383,50 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия, доставена за времето от м.02.2014 г. до м.04.2014
г. вкл., начислена за периода от
01.04.2014 г. до 18.03.2015 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
17 928/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 44 състав, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 512637 от 22.10.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 41 250/ 2015 г. по описа на СРС, І ГО, 44 състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:*** да ЗАПЛАТИ
на Г.И.А., ЕГН
**********, с адрес: *** на
основание чл.78, ал.3 ГПК допълнително сумата 1,68 лева /един лев шестдесет и осем стотинки/ – разноски за първоинс-танционното
производство.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** да
ЗАПЛАТИ по бюджетната сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 0,25 лева /нула лева двадесет и пет стотинки/ – държавна такса
по делото.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ище-ца: „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. о.м.2.