НЧХД №
532/2017 год.
МОТИВИ:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-гр.П.тъжба от Р.С.Г.,
ЕГН **********, с която са повдигнати обвинения против подсъдимите Т.Х.Я., ЕГН **********, Н. З. К., ЕГН **********, А. И. В., ЕГН **********, К.
Ю.А.,
ЕГН ********** и З.З.А.,
ЕГН ********** за извършено от тях престъпление по чл.130 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а именно за това, че на 08.01.2017
г. в Затвора - гр. П., в съучастие като
съизвършители, са му причинили лека телесна повреда.
В съдебно заседание тъжителят се явява
лично, като поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение, ангажира
доказателства и пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо
подсъдимите с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно
заседание и със защитници. Подс.Т.Я. се представлява
от упълномощен защитник, а останалите подсъдими – от служебен такъв. Не се
признават за виновни по обвинението, като подсъдимите Н.К., Заприн А., А.В. и К.А. дават епизодични кратки обяснения основно след
огледа на вещественото доказателство – 1 бр. компактдиск, съдържащ запис от камери.
Районният съд обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата – 08.01.2017
година, частният тъжител Р.Г. изтърпявал наказание лишаване от свобода в
Затвора-гр.П., като бил причислен в V-ти отряд, килия № ***. Тази килия била
преходна, т.к. имала вътрешна връзка към килия № ***.
По същото време там се намирали и подсъдимите Т.Я., Н.К., А. В., К. А. и З.А., които също изтърпявали наказание
лишаване от свобода.
На посочената вече дата, около 18.00 часа, в килиите с
№ *** и № *** бил извършен обиск на лишените от свобода и претърсване от
служители на затворническата администрация, който приключил около 18.15 часа.
Това подразнило по-голямата част от лишените от свобода, а някои от тях
смятали, че обискът е бил извършен по донос подаден от тъжителя Г..
Малко преди 18.30 часа на 08.01.2017г., тъжителят Г.
бил излязъл от килията си и се намирал в дъното на коридора на V-ти отряд,
където разговарял с други лишени от свобода. В един момент вратата на килия № ***
се отворила и от там излезли подс.Н.К. - облечен със
сива блуза и червена шапка с козирка, както и подс.А.В.
- облечен с изцяло червена блуза. Бягайки двамата се насочили към дъното на
коридора, където бил тъжителя заедно с други лишени от свобода. Подсъдимите К.
и В. започнали да нанасят удари с ръце, които попадали основно по лицето на Г..
В този момент тъжителят бил ударен с шамар по лицето и от подс.
К.А., който очевидно бил в близост до него още преди нападението на К. и В..
След няколко секунди ударите над Г. били преустановени, като В. и К. започнали да
го дърпат към входната врата на килията му, при което размъкнали
дрехите и панталоните, с които той бил облечен. Пред входната врата на килията
вече се били събрали и други лишени от свобода, сред които бил и подс. Заприн А. – облечен с тъмна дреха с бели ръкави.
Именно по негово настояване тъжителят влязъл в килията си, в която влезли и
други лишени от свобода, включително и подсъдимите К., В., К.А. и Заприн А.,
след което врата на килията била затворена.
Около десет минути преди тези събития, подс. Т.Я. влязъл от коридора в своята килия № ***,
затворил вратата и останал там.
Въпреки положените от страна на частното обвинение доказателствени усилия, а и след събиране на доказателства
от съда по силата на служебното начало, по делото не бе установено как са се
развили събитията в килията на тъжителя след нападението над него в коридора и
последвалото прибиране в килия № ***.
Категорично стана ясно обаче, че около 20.40 часа била
извършена вечерна проверка в V-ти отряд от страна на надзирателя – св. П.Г.. Този
надзирател не бил уведомен от Г. за нанесения му преди това побой в коридора,
т.к. последният се страхувал саморазправата с него да не продължи и след това.
Сутринта на 09.01.2017г., около 07.00 часа, преди
извеждането на лишените от свобода за закуска, тъжителят Г. споделил за побоя
нанесен му предишната вечер на надзирателя – св.А.Ч.. Казал му също, че не се
оплакал веднага, т.к. се страхувал саморазправата с него да не продължи. В този
момент св.Ч. забелязал кръвонасядане и зачервяване в
лявата страна на лицето на Г..
Веднага след това Г. бил отведен в медицинския център
на затвора, където бил прегледан от лекаря д-р Б.. Той изготвил протокол за
регистриране на травматични увреждания на лишен от свобода, в който описал, че
се констатира широко петнисто кръвонасядане обхващащо
лявата скула, буза, слепоочие и частично ляво ухо, а по останалите части от
тялото на Г. нямало видими травматични увреждания. В графата „анамнеза”
докторът записал, че по сведения на Г. през изтеклата нощ му бил нанесен побой
от двама лишени от свобода, без конкретизация на имена или други данни за
самоличност. Г. престоял в стационара на медицинския център до 16.01.2017г. с
диагноза: Контузия на лицето. Бил под наблюдение и получавал обезболяващи.
На 19.04.2017г. Г. ***, след което било образувано
настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на приетата по делото
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, което съдът цени като обективно,
обосновано и компетентно извършено, в резултата на нанесения побой Р.Г. е получил
кръвонасядане на лявата слепоочна област на главата,
клепачите на лявото око и лявата скула и буза, както и на част от ушната мида в
ляво. На 09.01.2017г. е бил прегледан в МЦ към затвора, където били установени
и документирани уврежданията и с негово съгласие те били фотографирани. За 7
дни е бил оставен в стационара и са давани болкоуспокояващи. Не е съобщавал за
загуба на съзнание и не е имало последващи
усложнения. Описаните травматични увреждания са резултат от действието на
твърд, тъп предмет като общ механизъм и добре отговарят да са получени при
нанесени удари по главата. Характерът и локализацията на уврежданията говорят,
че те са получени от юмручни удари в засегнатата област. При благоприятно
развитие на оздравителния процес уврежданията следва да преминат за период от
10-12 дни. На Г. е била причинена болка по смисъла на чл.130 от НК.
Вещото лице поддържа заключението си в съдебно
заседание, като поясни категорично, че като е посочил, че уврежданията са
причинени от юмручни удари е имал предвид с ръка, но е възможно и от удар с
шамар.
Горната фактическа обстановка съдът възприе частично
от кратките обяснения на подс.Н.К. и К.А., дадени в
с.з. на 28.09.2017г. след оглед на приетото веществено доказателство – 1 бр.
компактдиск, съдържащ запис от камера разположена в коридора на V-ти отряд в
Затвора-П.и от тези на подс.А.В. на 30.11.2017г.,
дадени отново след допълнителен оглед на вещественото доказателство.
Фактическата обстановка се възприе изцяло и въз основа на показанията на свидетелите П.Г., А.Ч. и Д.К.,
както и от представените и приети по
делото писмени доказателства, приетото веществено доказателство – 1 бр. компактдиск
съдържащ запис от камера разположена в коридора на V-ти отряд в Затвора-П.за
инкриминираната дата, а също и от заключението
на СМЕ по писмени данни.
Съдът дава вяра именно на горепосочените гласни
доказателства, т.к. същите са хронологично точни и достоверни, взаимно се
допълват помежду си и се подкрепят от останалите писмени доказателства,
основното от които протокол за травматични увреждания на лишения от свобода Г.
от 09.01.2017г., вещественото доказателство и заключението на СМЕ, като
категорично очертават гореописаната фактическа обстановка.
Тук е мястото да се посочи, че съдът даде пълна вяра
на показанията на свидетелите П.Г., А.Ч. и Д.К., т.к. същите са абсолютно
незаинтересовани от изхода на делото и нямат никакъв мотив да изкривяват
фактите от обективната действителност. От показанията на първите двама стана
категорично ясно, че рано сутринта на 09.01.2017г. те са видели тъжителя и
същият е имал зачервяване и кръвонасядане по лявата
част на лицето. Първоначално пред Ч., а след това и пред Г. тъжителят е
споделил за нанесения му побой предишната вечер, като и пред двамата пояснил,
че преди това на вечерната проверка не бил казал нищо, т.к. се страхувал
саморазправата с него да не продължи. Св.К. пък е категорична, че в качеството
си на фелдшер в МЦ в затвора е наблюдавала тъжителя, след приемането му там на
09.01.2017г., т.е. ден след нанесения му побой, като тогава той имал
наранявания в областта на лицето и ухото. Пояснява, че първоначално е бил
прегледан от доктора в затвора, който изготвил и съответен протокол за
травматични увреждания, като в същия този протокол Г. посочил и било записано,
че е бил бит от двама лишени от свобода.
Веднага следва да се каже, че съдът не намира за
необходимо да обсъжда задълбочено показанията на свидетелите С.Щ., Б.В., Д.А., Р.К.,
И.Д. и П.К., т.к. те не допринасят с нищо за изясняване на фактите включени в
предмета на доказване. Всеки един от тях сочи, че не бил видял и разбрал нищо
за нанесен побой над тъжителя.
Съдът даде вяра и на кратките обяснения на подсъдимите
Н.К., К.А. и А.В., които както вече се посочи бяха
дадени след основния и допълнителен оглед на приетото по делото веществено
доказателство – 1 бр. компактдиск. С тези свои обяснения горните потвърдиха
последователно следното:
- подс.Н.К. посочи, че
наистина присъства на видеозаписа и е лицето, което носи червена спортна шапка,
която носеше и показа на съда дори в съдебното заседание;
- подс.К.А. поясни, че не се
вижда на записа и не бил в коридора в момента на нанасянето на побой. В същото
време обаче не отрече, че е ударил с шамар тъжителя Г., т.е. направи
самопризнание в горния смисъл;
- подс.А.В. пък бе
категоричен при допълнителния оглед на вещественото доказателство, че лицето на
видеозаписа облечено изцяло в червена блуза е той самия, въпреки че не призна,
че е удрял тъжителя. Заяви само, че отишъл при него в коридора по време на
инкриминираните събития, за да му се скара, че мамел други лишени от свобода и
с ръка само му направил жест да се прибере в килията си.
Потвърденото от подсъдимите К. и В. обстоятелство, че
по време на инкриминираните събития са се намирали в коридора и то в близост до
тъжителя се установи категорично и от коментираното вече няколко пъти
веществено доказателство - 1 бр. компактдиск, съдържащ запис от камера
разположена в коридора на V-ти отряд в Затвора-П.за инкриминираната дата.
Тук следва да се отвори една скоба и да се каже, че в
най-новата си съдебна практика ВКС на Р България налага разбирането, че няма
никаква процесуална пречка снимките и записите от видеокамерите, респ. аудиозаписите, да се
третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109 ал.1
от НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от
престъплението, поради което без съмнение могат да се ползват, като съмненията
за достоверността им може да се проверяват чрез различни процесуални способи,
включително и експертиза. Неправилно е случайно създадените фотоснимки, диапозитиви,
кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или
съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК,
да се смесват със съответните веществени доказателствени
средства, визирани в чл. 125, ал.
1 НПК. В този смисъл е Решение № 390 от 02.10.2009 г. по н.д. №
393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС.
В Решение № 418 от 7.12.2015 г. на ВКС
по н. д. № 1367/2015 г., III н. о. пък е казано, че случайно създадените
фотоси, снимки и записи чрез видеокамери не са доказателствени
средства по смисъла на чл. 125
и чл. 127 от НПК, и спрямо тях не следва да се прилагат предписанията на
визираните разпоредби. Същите обаче удовлетворяват изцяло изискванията на
очертаните в чл.109 ал.1
от НПК характеристики на веществени доказателства, поради
съдържащите се в тях следи от престъпление и възможността да послужат за
изясняване на обстоятелствата по делото, като след проверка с предвидените в
закона процесуални способи на достоверността на съхранената информация, могат
да се ползват за нуждите на наказателното производство и да допринесат за
разкриване обективната истина в процеса.
В Решение № 112 от 25.06.2015 г. на ВКС
по н. д. № 71/2015 г., II н.о. е пасочено, че:
„Записите от охранителните камери по естеството си представляват предмети,
които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото и като
такива подлежат на събиране и проверка като веществени доказателства по смисъла
на чл.109 от НПК.
В случая е установено със сигурност кога, откъде, по какъв начин и от кого е
бил предаден изследваният диск, а тези обстоятелства, на свой ред, позволяват
от съдържанието му да се извеждат изводи за авторството и фактите на деянието.
Щом съгласно заключението на техническата експертиза изследваният предмет е
запазен в първоначалния му вид, без каквито и да е данни за евентуална
манипулация/намеса, той е необходим за
разкриването на истината и правилно е бил ценен от съдилищата като част от доказателствената съвкупност”.
Съдът кредитира изцяло това веществено доказателство и
не намери за необходимо да го подлага на експертна проверка за автентичност на
записа, т.к. никой от страните в процеса не поиска това, но и не изрази
съмнение за евентуална манипулация на записа.
От огледа на вещественото доказателство категорично се
установиха по-голямата част от релевантните за делото факти. Установи се
категорично, че 18:28:13 ч. вратата на килия № *** се отваря и подс. Н.К. /облечен със сива блуза и червена спортна шапка
на главата с козирка/ заедно с подс.А.В. /облечен с
изцяло червена блуза и тъмен панталон/, бягайки се насочват надясно към дъното на коридора,
където се намира тъжителят Г.. Вижда се, че горните двама подсъдими извършват
резки движения, наподобяващи нанасяне на удари към Г.. Тази сцена продължава до
18:28:26 часа. След това в 18:28:30 часа от записа ясно се разпознава лицето на
тъжителя Г., който откъм дъното на кородора излиза на
преден план. Вижда се, че е с размъкнати дрехи и
смъкнати надолу панталони, с оголен кръст, включително и към седалищните части.
Виждат се група от хора, около него. Там е и подс. З.
А., който е облечен с дреха, с много тъмен фон и бели или бяло-сиви ръкави. В
близост до тях се намира лице, което се откроява със специфична шарка на гърба
на пуловера, с който е облечен и чиято самоличност не бе установена по делото.
В 18:28:50 часа се вижда как Р.Г. е хванат за ръката, но не грубо от подс.Заприн А., който не го наранява по никакъв начин, а го
насочва към килията, където горният влиза, след което в коридора не се случва
нищо.
Казано с други думи, от огледа на вещественото
доказателство категорично се доказа, че подсъдимите К. и В. са нанесли побой на
тъжителя в коридора. Вярно е, че от това веществено доказателство не може да се
установи ударът с шамар нанесен над тъжителя от страна на подс.К.А.,
но това не означава, че този факт не беше доказан. Това е така, защото самият К.А.
направи пред съда самопризнание за нанесения шамар над тъжителя. Доказателство
за това, макар и косвено, е и обстоятелството, че за нанесения шамар подс.К.А. е бил наказан с дисциплинарна заповед на
началника на Затвора гр.П./виж приетата в заверено копие като писмено
доказателство Заповед № 19/13.01.2017г. на лист 98 от делото/, като горният не
е обжалвал въпросната заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание
изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия, което пък сочи, че той
действително е съзнавал, че е виновен за упражненото насилия над Г.. Вярно е
също така и това, че на 09.01.2017г. пред лекаря в затвора тъжителят Г. е
сподели, че е бил бит от две лица и това е записано в графата „анамнеза” при
изготвянето на протокола за травматични увреждания на лишения от свобода. Това
обаче отново не означава, че не е доказано нанасянето на удар с шамар от К.А.
над тъжителя. Напълно е допустимо да се приеме, че Г. е заявил, че е бил бит от
две лица защото основния побой в коридора му е бил нанесен от К. и В.. Възможно
е дори Г. да не е разбрал докато е бил удрян от горните двама, че и К.А. го е
ударил. Така или иначе обаче, самопризнанието на К.А. за нанесения удар не може
да бъде игнорирано от съда и то бе прието като доказателство з този факт.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимите Н.К., А.В. и К.А. са осъществили престъпния състав
на чл.130 ал.2 във вр.
с чл.20 ал.2 от НК, т.к. на 08.01.2017 г. в
Затвора - гр.П., в съучастие като съизвършители, са нанесли на Р.С.Г.,
ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без
разстройство на здравето.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства
за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимите са имали представа за всички обективни
елементи от състава на престъплението и са искали настъпването на общественоопасните
последици, т.е. действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимите са извършители, т.е. участници в самото
изпълнително деяние на престъплението осъществено от тях. При реализирането на
своята проява те са действали в съучастие, като съизвършители по смисъла на
чл.20 ал.2 от НК, т.к. са имали общност на умисъл – да увредят телесно
пострадалия. Всеки от тримата подсъдими е осъзнавал своята престъпна проява и
тази на останалите двама, с които са допринасяли за постигането на общия
престъпен резултат.
Тримата едновременно и при условията на внезапен
умисъл са започнали да удрят пострадалия по описания по-горе начин, като
ударите са попадали основно в лицето. Вярно е, че в конкретния казус не може да
се отграничи кой точно и къде по лицето е нанесъл
удар, респ. кое конкретно телесно увреждане е причинил. Константната съдебна
практика обаче недвусмислено сочи, че когато в извършването на престъпление от
този вид участват няколко лица и е невъзможно да се определи кое лице кое точно
увреждане е причинило, то всички следва да носят отговорност за общия резултат,
в случай причинената лека телесна повреда.
Тук следва да се каже, че съдът призна за невиновни и
оправда подсъдимите Т.Я. и З.А. по обвинението повдигнато с частната тъжба за
престъпление по чл.130 ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а именно за това, че на 08.01.2017 г. в
Затвора гр. П., в съучастие, като съизвършители помежду си и с лишените
от свобода Н. З. К., А.И.В. и К.Ю.А. са нанесли на Р.С.Г., ЕГН ********** лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на
здравето. Причината за това е обстоятелството, че нито едно събрано по делото
пряко или косвено доказателство не установи който и да е от горните двама да
причинил каквото и да е телесно увреждане над Г. на инкриминираната дата, още
по-малко къде, как и при какви обстоятелства. Според твърденията в тъжбата тези
двама подсъдими, заедно с останалите трима, са нанесли телесни увреждания над Г.
в самата килия № ***, но тези твърдения останаха голословни и доказателствено необезпечени въпреки направените доказателствени усилия от частното обвинение и служебно по
почин на съда.
При определяне вида и размера на наказанията, които
следва да бъдат наложени на подсъдимте Н.К., А.В. и К.А.
съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК – относно целите, както и от
разпоредбите на чл.54 и следващите от НК
- относно индивидуализацията на същите.
Самите подсъдими са личности с висока степен на обществена
опасност, доколкото са осъждани и негативно охарактеризирани от затворническата
администрация като лица извършващи дисциплинарни нарушения по време на изтърпяване
на наказанията си лишаване от свобода.
Конкретно извършеното деяние също е с висока степен на
обществена опасност, предвид начина и мястото на извършване – демонстративно, с
чувство за безнаказаност и в затвор, където по принцип лишените от свобода следа
да се поправят и превъзпитават.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
личността на подсъдимите, в незачитането на установения правов ред и правото на
неприкосновеност на личността, което е една рефлексия от недостатъчната им
способност за самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени направените самопризнания от страна на подс.К.А. за факта на нанесения удар с шамар над Г. и
направените частични самопризнания от подсъдимите К. и В. относно това кои от
лицата на видеозаписа, съдържащ се във вещественото доказателство са те самите.
Отегчаващи обстоятелства – обремененото съдебно минало
на тримата подсъдими, които са многократно осъждани за умишлени престъпления от
ОХ, негативните им характеристични данни, фактът, че на пострадалия е била
нанесена комплексна лека телесна повреда чрез нараняване на лявата слепоочна
област на главата, клепачите на лявото око и лявата скула и буза, както и на
част от ушната мида в ляво, а също и възрастта на пострадалия, който е бил
66-годишен към инкриминираната датата и с влошено здравословно общо състояние,
което се установява от приетите като писмени доказателства медицински документи
и изложеното в СМЕ, касаещо минали заболявания на Г..
В конкретния казус за извършеното престъпление разпоредбата
на чл.78А ал.1 от НК е неприложима, т.к.
всеки от тримата подсъдими е бил осъждан преди деянието за престъпление от ОХ.
Предвид това и съобразявайки наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест, съдът даде превес на вторите. При това положение съдът намери, че на тримата
подсъдими, за извършеното от тях престъпление по чл.130 ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, ще следва да бъде наложено наказанието по първата
алтернатива, а именно от по пет месеца лишаване от свобода, с което ще се
постигнат целите на наказанието и ще е съответно на тежестта на извършеното.
Съдът като съобрази данните за личността на всеки от
подсъдимите и преди всичко обремененото им съдебно минало, т.к. преди
настоящото деяние всеки от тях е осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер. При това положение съдът намери, че е неприложим институтът на
условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.
На тази база и на основание 57, ал.1, т.2, б. Б от
ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанията
лишаване от свобода, т.к. по настоящото дело подсъдимите бяха осъдени за
умишлено престъпление и в същото време за всеки от тримата не са изтекли повече
от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода,
което не е било отложено на основание чл.66 от НК.
Съдът постанови също така вещественото доказателство, находящо се в кориците на делото – 1 бр.компактдиск, да се
отнеме в полза на държавата и поради липсата на икономическа стойност да се
унищожи, след влизане на присъдата в сила.
При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите Н.К., А.В. и
К.А. да заплатят сторените от частния
тъжител съдебно-деловодни разноски за
заплащане на ДТ за образуване на НЧХД в размер на по 4,00 лева за всеки един от
тях, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – П.да
заплатят сторените съдебно-деловодни разноски за СМЕ в размер на по 40,00 лева
за всеки един от тях.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: