№ 55
Гр. Силистра, 16 юни 2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 56 по описа на съда за 2023 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Производството
по делото е образувано по жалба на Б.У. М.- О.с ЕГН – ********** *** срещу
Решение № Ц 1040-18-7/ 24.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра,
потвърждаващо Разпореждане №
РВ-3-18-01279458/ 09.01.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Силистра, с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно
получено парично обезщетение за бременност и
раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от
17.08.2018 г. – 01.04.2021 г. в размер на 10341.01 лева, от които 8140. 55 лева
главница и 2200.46 лв. дължима лихва от датата на получаване обезщетението до
датата на разпореждането.
Жалбоподателката
счита, че оспореното решение е незаконосъобразно и моли за отмяната му. Счита,
че представените пред органа фактури за реализирана земеделска продукция
удостоверяват факта, че е полагала труд, съобразен със здравословното ѝ
състояние и за нея, като земеделски производител, няма задължение да отглежда
конкретна земеделска продукция, освен ако не се касае за подпомагане по специфични
програми и проекти.
Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Силистра, действащ чрез процесуалния си представител гл. юриск. Р. С.-М.,
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендира отхвърляне на
жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с подадено заявление за отпускане на лична пенсия от страна на
жалбоподателката пенсионният орган при ТП на НОИ е отправил искане до отдел КПК
при ТП на НОИ – Силистра за потвърждаване на данните за осигурителния стаж и
доход на лицето, върху който са били внесени дължимите осигурителни вноски (л.
20). Във връзка с искането със своя Заповед № ЗР – 5-18-01253510 / 16.12.2022
г. ръководителят на ТП на НОИ – Силистра е възложил извършването на проверка по
разходите на ДОО за жалбоподателката.
В хода на проверката са били изискани сведения от ОД на МВР-Силистра, ТД на
НАП-гр. Варна, офис Силистра и ОД „Земеделие“ гр. Силистра. При проверката са
били съобразени данните и информацията в системата на НОИ, както и изисканите
от лицето писмени обяснения. Било е установено, че макар лицето да е било регистрирано от 17.08.2018 г.
като земеделски стопанин, реално не е осъществявало трудова дейност, поради
което не е придобило качеството „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО за периода 17.08.2018 г.– 01.04.2021 г. Предвид констатациите
контролният орган е издал Задължителни
предписания № ЗД-1-18-01279655/ 09.01.2023 г. по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на
жалбоподателката за заличаване на подадените за нея данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода 17.08.2018 г. – 31.03.2021
г. Предписанията не са оспорени и са влезли в сила.
С оглед
липсата на реален осигурителен стаж, контролният орган е издал Разпореждане №
РВ-3-18-01279458 / 09.01.2023 г. за възстановяване от жалбоподателката на
недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане, парично
обезщетение за отглеждане на дете за посочения период. Разпореждането е
мотивирано с обстоятелството, че към датата на регистрация като земеделски
стопанин 17.08.2018 г. жалбоподателката вече е била бременна, като от
представените болнични листи е видно, че е ползвала отпуск поради временна
нетрудоспособност в периодите 29.08.2018 г. – 01.10. 2018 г., 02.01.2019 г. –
15.02.2019 г., 16.02.2019 г. – 07.04.2019 г., 08.04.2019 г. – 16.05.2019 г.,
като нито здравословното, нито физиологичното ѝ състояние са предполагали
полагането на физически усилия и извършването на физически труд. Посочено е, че
преди регистрацията на лицето като земеделски стопанин и след прекратяването на
същата от 01.04.2021 г. липсват данни за упражнявана трудова дейност. Според
органа липсват данни за добита и реализирана продукция от 500 кв. м оранжерия,
колкото е декларираната обработвана площ от жалбоподателката в анкетните карти
при регистрирането ѝ като земеделски стопанин. Въз основа на това органът
е достигнал до извода, че Б. М.не е придобила качеството „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО
за периода от 17.08.2018 г. – 01.04.2021 г., тъй като не е осъществявала реално
трудова дейност, а наличието на валидна регистрация като земеделски стопанин не
е достатъчно основание за възникване на осигурително правоотношение и
произтичащите от него права.
Разпореждането
е оспорено по административен ред и потвърдено с Решение № Ц
1040-18-7/ 24.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра. За да потвърди
разпореждането, ответният орган е приел, че задължителните предписания по чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО са влезли в законна сила, а наведените доводи за
незаконосъобразност на разпореждането са неоснователни и липсват доказателства
за реално осъществявана дейност като земеделски стопанин от жалбоподателката.
Законосъобразността
на Решение № Ц 1040-18-7/ 24.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра е
предмет на разглеждане в настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ –
гр. Силистра е валиден административен
акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност и в
предписаната от закона форма. В обжалвания акт са посочени изчерпателно
фактическите и правните основания за издаването му, а в производството по
постановяването му не се констатират нарушения на процесуални правила.
Спорът в настоящото производство е съсредоточен около това налице ли са
били материалноправните предпоставки по чл. 114 КСО за възстановяване на
полученото парично обезщетение за бременност и
раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете.
Разпоредбата на чл. 114 от КСО
регламентира възстановяването на неоснователно получени суми за осигурителни
плащания, като ал. 1 на текста предвижда безусловно връщане на недобросъвестно
получените суми заедно с лихвата по чл. 113, а ал. 2 изброява изчерпателно
случаите, при които добросъвестно получени суми подлежат на възстановяване,
като предвижда възстановяването на сумите да е без лихва до изтичането на срока
за доброволно изпълнение. В настоящият случай органът се е позовал на
хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО,
предвиждаща
възстановяване на недобросъвестно получени суми. Следователно необходима законова
предпоставка за постановяване на потвърденото с обжалваното решение
разпореждане е констатирано от административния орган недължимо получено
осигурително плащане, като получателят следва да е бил недобросъвестен.
Видно от фактическите съображения,
изложени в обжалвания акт, административният орган е приел, че по отношение на
жалбоподателката е налице хипотезата на чл. 114, ал. 3, вр. ал. 1 от КСО, тъй като за периода от
17.08.2018 г. до 01.04.2021 г. тя не е осъществявала дейност като земеделски
стопанин, за която е била регистрирана и не е произвеждала продукция
предназначена за продажба, съответно не е имала качеството на осигурено лице по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, въпреки това е внасяла
осигурителни вноски и е подавала данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, които са
послужили за недължимо изплащане на обезщетение.
Разрешаването на поставения въпрос налага
на първо място да се изясни дали жалбоподателката е имала качеството на
осигурено лице. Според легалната дефиниция, дадена с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени
или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Лицата,
задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица по КСО, са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 - тези, задължително
осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, в това
число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата
на чл. 4, ал. 4 от КСО дава възможност за
регистрираните земеделски стопани по свой избор да се осигуряват и за общо
заболяване и майчинство.
По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО "регистрирани
земеделски производители и тютюнопроизводители" са физическите лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и
са регистрирани по установения ред. Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО "самоосигуряващ
се" е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя
сметка, като по арг. от чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от КСО, регистрацията на
самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва
служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната
агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от ДОПК, както и са изброени
данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП.
В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица е предвидено, че задължението за
осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (в това число и
регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители), възниква от деня на
започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното
прекъсване или прекратяване. Според ал. 2 при започване, прекъсване,
възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се
лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до
компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се
лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, като самоосигуряващите
се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на
осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на
НАП.
В настоящия случай, с оглед на събраните
по делото доказателства правилно ответния орган е изяснил важния за спора факт,
че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност. Същата е била
регистрирана като земеделски стопанин от 17.08.2018 г. и няма данни след тази
дата да е произвела и реализирала земеделска продукция. Представената фактура
от 27.10.2018 г. за продаден чесън, реколта 2018 г. (л. 12 и 13 от делото) е
неотносима към дейността на жалбоподателката, тъй като дори нейният процесуален
представител изтъкна, че към „15-20 август чесънът е прибран и съхне на сянка,
и бобът е прибран“, т. е. дори фактурата да отразява реална стопанска операция,
тя е относно продукция, която не е произведена от жалбоподателката като
земеделски стопанин. Разпитаните по делото свидетели също не изясниха
обстоятелствата в желаната от жалбоподателката светлина. Свидетелят Ю., баща на
жалбоподателката, заяви, че през м. август, когато дъщеря му се е регистрирала
като земеделски стопанин, се е прибрал на село и е видял, че всичко в
оранжерията е било унищожено, а найлонът ѝ е бил скъсан, т. е. реално не
е имало условия за отглеждане на продукция в оранжерията към датата на
регистрация на Б. О.като земеделски стопанин. Същият свидетел призна, че
кайсиевите насаждения, за които жалбоподателката твърди, че са обработвани от
нея, през същото време са давани на друг да ги обработва. Макар свидетелят да
твърди, че дъщеря му се е занимавала със земеделие до възникването на проблеми
с бременността ѝ (от края на м. август 2018 г.), реално от показанията му
не се доказа произвеждането на някаква земеделска продукция. Що се касае до
показанията на свидетеля М., същите не подкрепят тезата на жалбоподателката,
въртят се около производството на чесън през 2018 г. и отделно от това не могат да се счетат за надеждни с оглед очевидните
несъответствия с безспорно установени факти като раждането на детето на
жалбоподателката.
От друга страна, както бе посочено
по-горе, сама по себе си регистрацията като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от
29.01.1999 г. не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с
произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност
между качеството земеделски производител и осигурено лице. Лице, за което не е
доказано, че е извършвало трудова дейност и което не е произвеждало земеделска
продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице
като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и
са внасяни осигурителни вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които
реално са възникнали (в този смисъл Решение № 3271 от 11.03.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 375/2021 г., VI о., Решение № 716 от 24.01.2023 г. на ВАС по адм. д.
№ 6092/2022 г., VI о., Решение № 6215 от 23.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1929/2022 г., VI о.).
Както бе посочено по-горе, наличието на
регистрация като земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без
регистрираното физическо лице да произвежда растителна и/или животинска
продукция, предназначена за продажба (каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от КСО), не обуславя
възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно
изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и
парични обезщетения по глава ІV, раздел ІІ от КСО. Към момента на
изплащане на паричните обезщетения по издадените болнични листове не са били
налице предпоставките за изплащането им, тъй като към деня на настъпване на
тези осигурителни рискове жалбоподателката не е имала качеството
"осигурено лице". С оглед на това материално законосъобразен е
изводът на административния орган, че към този момент жалбоподателката не е имала право на обезщетения по чл. 50 и по чл. 53 от КСО.
Що се касае до втората предпоставка по чл.
114, ал. 1 от КСО - плащанията да са получени недобросъвестно, настоящата
инстанция счита, че също е налице. Макар да липсва легално определение за
понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни
плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на
получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна
на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това
обезщетение, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства.
В случая жалбоподателката се е регистрирала като земеделски стопанин на 17.08.2018
г. и прекратява регистрацията си от 01.04.2021 год., но реално не е
осъществявала заявената дейност като земеделски производител и за нея не е
възниквало основание за осигуряване съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО и §1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО. Този факт е известен на оспорващата и въпреки това същата е
внасяла осигурителни вноски, подавала е данни в Регистъра на осигурените лица и
е предявила документи за изплащане на обезщетение. Очевидно е, че регистрацията
като земеделски стопанин е направена единствено с намерение за ползване на
обезщетенията от ДОО, без да е налице основание за това, което прави
жалбоподателката недобросъвестна по смисъла на закона. Знанието от страна на
оспорващата на факти и обстоятелства, които представляват пречка за
съществуването на правото на обезщетение и получаването му, а именно, че не е
започнала и не е осъществявала дейност като земеделски производител, за която
да подлежи на осигуряване, обуславя недобросъвестностност при получаване на
обезщетението. В тази връзка съдът приема, че сумите за осигурителни плащания
са получени от лицето недобросъвестно, поради което са налице всички
предпоставки, предвидени в чл. 114, ал. 1 от КСО те да бъдат възстановени от
същото, ведно с лихвата по чл. 113 от КСО.
Оспореното
решение несъмнено съответства и на целта на закона. Разпоредбата на чл. 114 КСО
цели защита на бюджета на държавното обществено осигуряване чрез създаване на
механизъм за възстановяване на недължими плащания. Посредством решението тази
цел ще бъде постигната, поради което не е налице отменително основание по
смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.
В заключение
на изложеното съдът намира, че жалбата се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи като се присъди
такова в размер на 100 лева в полза на Националния осигурителен институт – гр.
София, в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ответният
административен орган – по аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 33,
ал. 2 КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на
Националния осигурителен институт.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б.У. М.- О.с ЕГН – ********** ***
срещу Решение № Ц 1040-18-7/ 24.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ –
Силистра, потвърждаващо Разпореждане №
РВ-3-18-01279458/ 09.01.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Силистра, с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно
получено парично обезщетение за бременност и
раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от
17.08.2018 г. – 01.04.2021 г. в размер на 10341.01 лева, от които 8140. 55 лева
главница и 2200.46 лв. дължима лихва от датата на получаване обезщетението до
датата на разпореждането.
ОСЪЖДА Б.У. М.- О.с ЕГН – **********
*** да заплати на Националния осигурителен институт – гр. София разноски по делото
в размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: