№ 1251
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20215300101644 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена от К.И.Ш.., с ЕГН
********** и адрес: ***, против Прокуратурата на Р България, с която се претендира
осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
При преценка редовността на исковата молба, съдът е констатирал нередовности, за
които с разпореждане от 28.06.2021г. е дал указания да бъдат изправени, чрез излагане от
ищеца на ясни и точни фактически обстоятелства, на които се основава искането за
осъждането на ответника да му заплати търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
По повод горното разпореждане, на 27.10.2021г. е депозирана молба от ищеца, чрез
назначения му особен представител- адвокат Г.А., в която е изложено, че се претендира
ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпени от ищеца Ш.
неимуществени вреди в резултат от незаконното му привличане като обвиняем в
извършване на престъпление по чл.339, ал.1 НК, за което същият е осъден след изготвяне и
приемане на невярна съдебно- балистична експертиза. Твърди се, че с влязла в сила присъда
по нохд №422/ 2012г. на РС- Стара Загора ищецът е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.339, ал.1 от НК и е осъден на наказание лишаване от свобода от две
години, чието изтърпяване е отложено, на основание чл.66, ал.1 НК, за срок от три години.
Посочва се, че при водене на досъдебното производство вещото лице И.С.И., назначен от
разследващ полицай и по искане на прокурора при РП- Стара Загора- Г.М., е изготвил
неверни съдебно-балистични експертизи, съобразно които е поддържано неоснователно
обвинение за извършено престъпление от ищеца, вследствие на което последният е признат
за виновен и осъден по предявеното обвинение. Твърди се също, че въпреки изготвена нова
балистична експертиза от вещо лице о.з. полк. КП., напълно оборваща и отричаща
1
заключенията на вещото лице И., Окръжният прокурор на ОП- Стара Загора Д.А. е
постановил отказ за изготвяне на предложение за възобновяване на производството по нохд
№422/2012г. Въведени са твърдения и че в хода на разследването се установяват пропуски -
компетентните органи не са се стремили добросъвестно и всестранно да установят
обстоятелствата по делото, допуснали са нарушения на процесуалните правила с
изготвянето и приемането на невярна експертиза, като са приключили разследването въз
основа на неоснователни и прибързани констатации, пренебрегнали са доказателства-
заключението на СБЕ от 17.08.2015г.
Преценявайки изложеното в исковата молба и уточнението към нея, съдът намира, че
предявеният иск се явява недопустим.
От съдържащите се фактически твърдения в исковата молба и допълнението към нея,
от които ищецът извлича претендираното право, и отправеното искане е видно, че
последният е сезирал съда с иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от дейност на правозащитен орган- Прокуратурата на Р България.
Според разпоредбата на чл.2 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващи органи, прокуратурата или съда в следните случаи: задържане под
стража или налагане на друга посочена мярка за принуда, когато са били отменени;
нарушаване на права, защитени по чл.5 § 2-4 от КЗПЧОС /нарушени права при задържане/;
обвинение в престъпление, ако лицето бъде оправдано или образуваното производство е
прекратено поради неизвършване на деяние; налагане на наказание, когато лицето бъде
оправдано; прилагане на административна мярка, когато решението бъде отменено като
незаконосъобразно; изпълнение на наказание над определения срок и незаконосъобразно
използване на СРС.
В настоящата искова молба претенцията на ищеца се основава на действия/
бездействия на органи на разследването, извършени под процесуалното ръководство на
органи на ответника, по приключило наказателно производство с влязла в сила осъдителна
присъда. Такава хипотеза обаче, даваща основание за защита по чл.2 от ЗОДОВ,
законодателят не е предвидил, видно от гореизброените възможности. Защитата, която
законът указва, че държавата дължи на граждани по реда на ЗОДОВ се отнася до лица, които
са били субекти на прилагане на принудителни, наказателни или
административнонаказателни мерки и наказания, за които е установено, че са били
незаконосъобразни, какъвто не е процесният случай. Ето защо, съдът намира, че
предявеният иск е недопустим, поради което, на основание чл.130 ГПК, производството по
делото следва да бъде прекратено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по гр. дело № 1644/2021г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, поради недопустимост на предявения от К.И.Ш.., с ЕГН ********** и адрес:
***, против Прокуратурата на Р България иск за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3