Р Е Ш Е Н И Е
260148/29.10.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на пети октомври, две
хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова като разгледа
докладваното от съдията-докладчик ГД № 495/2019 г., по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от “А1
България“ ЕАД против В.Ю.Х. ***, с която по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно
съединение, положителни, установителни искове, с правно основание, както
следва: чл. 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД и
цена 29,75 /двадесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева –
възнаграждение за пакетна мобилна услуга с телефонен номер **********, за
периода от 01.04.2016 г. до 01.06.2016 г., по Договор № *********/26.06.2015 г. /Договор № М 4617498/26.06.2015
г./, с рамков характер, съгласно Приложение № 1/26.06.2015 г.; чл. 226 ЗЕС вр.
чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 29,80 /двадесет и
девет лева и осемдесет стотинки/ лева – възнаграждение за пакетна мобилна услуга
с телефонен номер **********, за периода 01.04.2016 г. до 01.06.2016 г., по Договор № *********/26.06.2015 г. /Договор № М 4617498/26.06.2015
г./, с рамков характер, съгласно Приложение № 1/26.06.2015 г.; чл. 226 ЗЕС вр.
чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 101,47 /сто и един
лева и четиридесет и седем стотинки/ лева – възнаграждение за пакетна услуга с
телефонен номер **********, за периода 01.04.2016 г. до 01.06.2016 г. по Договор № *********/07.03.2016 г. /Договор № М 4890476/09.03.2016
г./, с рамков характер, съгласно Приложение № 1/09.03.2016 г.; чл. 86, ал. 1 ЗЗД и цена 14,96 /четиринадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ лева –
обезщетение поради прекратяване на Договор № *********/26.06.2015 г. /Договор № М
4617498/26.06.2015 г./, с рамков характер, в размер на законна лихва върху
сумата от 59.55 лв., за периода от 17.04.2016 г. до 26.10.2018 г.; чл. 86, ал.
1 ЗЗД и цена 68,32 /шестдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ лева –
обезщетение поради прекратяване на Договор № *********/07.03.2016 г. /Договор № М 4890476/09.03.2016
г./, с рамков характер в размер на законна лихва върху сумата от 101.47 лв., за
периода от 17.04.2016 г. до 26.10.2018 г.; чл. 205 вр. чл. чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 71 ЗЗД и цена 199,50 /сто деветдесет и девет лева и петдесет стотинки/ лева
- предсрочно изискуеми вноски по Договор за продажба на изплащане на
Апарат „Sam Galaxy J5 Gold Mat 35“; чл. 92 ЗЗД и цена
112.50 /сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/ лева - неустойка за
предсрочно прекратяване Договор № *********/26.06.2015
г. /Договор
№ М 4617498/26.06.2015 г./, за пакетна
мобилна услуга с телефонен номер **********; чл. 92 ЗЗД и цена 111,78 /сто и единадесет лева и седемдесет и осем
стотинки/ лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № *********/26.06.2015 г. /Договор № М 4617498/26.06.2015 г./, за пакетна мобилна услуга с
номер **********; чл. 92 ЗЗД и цена 481,44
/четиристотин осемдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/ лева -
неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор № *********/07.03.2016
г. /Договор
№ М 4890476/09.03.2016 г./, за пакетна
мобилна услуга с телефонен номер **********.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че за
предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти с ответника били сключени Договор с рамков характер № М 4617498/26.06.2015 г. и Договор с
рамков характер № М 4890476/09.03.2016
г., като отделни услуги и продукти били предоставяни въз основа на допълнителни
договори и приложения към същите, въз основа на които на ответника били
предоставени индивидуални абонатен номер (ID) ********* и клиентски номера,
съответстващи на номерата на договорите – М 4617498/26.06.2015 г. и М 4890476/09.03.2016
г.. Към Договор № М4617498/26.06.2015 г. били подписани:
Приложение № 1/26.06.2015 г. „Условията за ползване на тарифни планове Мтел трансфер
с loop пакет“, за телефонен номер **********, с избран тарифен план „Мтел Loop
Трансфер S 2 г.“ при месечната такса в размер на 15,00 лева, с ДДС, към която
била предвидена отстъпка в размер на 20 % възлизаща на 3,00 лева, с ДДС;
Приложение № 1/26.06.2015 г. „Активиране и условия за ползване на услугата
пакет за пренос на данни „Мтел Мобилен интернер“, към телефонен номер
**********, с тарифен план „Мтел моб. интернет Сърф М 2 г.“ при месечна такса в
размер на 14,90 лева, с ДДС. Твърди се, че по този договор последната издадена
фактура била № *********/01.06.2016 г., с която била начислена месечна такса за
предоставената мобилна услуга. Поради неплащане от страна на ответника услугите
били спрени като било преустановено и начисляването на месечни такси. Към този
договор ищецът начислил и други такси, съгласно действащия Ценоразпис, като:
Такса уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49 лева и Такса SMS
допълнителна услуга, специална тарифа (SMS паркиране, игри и др.) в размер на
1,50 лева. Към Договор № ********* (М4890476/07.03.2016 г.) били подписани:
Приложение № 1/07.03.2016 г. „Условията за ползване на тарифни планове Мтел
безкрай 2XL и Мтел безкрай 3XL“, за телефонен номер **********, активирана на
09.03.2016 г., с избран тарифен план „Мтел безкрай 2XL 2016 2 г.“ при месечната
такса в размер на 33,99 лева, с ДДС, към която била предвидена 35 % отстъпка от
месечната абонаментна такса възлизаща на 11,89 лева, с ДДС. По този договор
била издадена фактура № **********/01.04.2016 г., като била начислена услуга
Месечна такса (2 6р.), която представлява сбор от една предплатена месечна
такса в размер на 28.32 лева, без ДДС и частична такса за периода от влизане в
сила на договора (09.03.2016 г.) до края на периода на фактуриране за първия
месец (27.03.2016 г.) в размер на 18,55 лв., без ДДС. Последно начислената
месечна такса за предоставената мобилна услуга била фактура № *********/04.05.2016
г., след което поради неплащане от страна на абоната услугата била спряна, при
което е преустановено и начисляването на месечни такси. Към Договора за телефонен
номер ********** бил сключен и Договор от 09.03.2016 г. за продажба на
изплащане на Апарат „SAM Galaxy J5 Gold MAT 35“, като са договорени една
първоначална вноска /платима при подписването на договора/ и 23 месечни вноски всяка
в размер на 10,50 лв. съгласно Погасителния план в Приложение № 2. По отношение
на горепосочения рамков договор били начислени и други такси, съгласно
действащия Ценоразпис на Оператора, както и Приложение № 3, отразени в представените
фактури, като: „Активационна такса за свързване към мрежата на Мобилтел ЕАД“, в
размер на 9,90 лева (8,25 лева, без ДДС); „Такса уведомяване за просрочено
задължение“, в размер на 1,49 лева (1,24 лева, без ДДС); „SMS към други
национални мрежи“, в размер на 0,20 лева (0,17 лева, без ДДС). Твърди се, че
поради неизпълнение в определения срок на задължението за плащане на
предоставяните услуги, в общ размер 360.52 лв., посочените договори за мобилни
услуги били прекратени едностранно от страна на А1 България, като били налице
неплатени задължения, както следва: По Договор № М 4617498/26.06.2015 г., за
периода от 01.04.2016 г. до 01.06.2016 г. – общо 59.55 лв., за което имало
издадени: Фактура № *********/01.04.2016 г., за сумата 26.90 лв.; Фактура № *********/04.05.2016
г., за сумата 30.85 лв.; Фактура № *********/01.06.2016 г., за сумата 1.80 лв..
По Договор № М 4890476/07.03.2016 г., за периода от 01.04.2016 г. до 04.10.2016
г. – общо 300.97 лв., за което имало издадени: Фактура № *********/01.04.2016
г., за сумата 44.29 лв.; Фактура № *********/01.04.2016 г., за сумата 10.50
лв.; Фактура № *********/04.05.2016 г., за сумата 56.77 лв.; Фактура №
*********/19.052016 г., за сумата 10.50 лв.; Фактура № *********/01.06.2016 г.,
за сумата 0.41 лв.; Фактура № 33386458701.06.2016 г., за сумата 10.50 лв.;
Фактура № *********/04.07.2016 г., за сумата 10.50 лв.; Фактура №
*********/03.08.2016 г., за сумата 10.50 лв.; Фактура № *********/02.09.2016
г., за сумата 10.50 лв.; Фактура № *********/04.10.2016 г., за сумата 136.50
лв. От ищеца била начислена неустойка в общ размер на 705.72 лв., както следва:
112,50 лева (9 месечни вноски х 12,50 лв.) - за мобилни услуги за телефонен
номер ********** по Приложение № 1/26.06.2015 г. по сметка № **********/09.09.2016
г.; 111,78 лв. (9 месечни вноски х 12,42 лева) - за интернет услуги към
телефонен номер ********** по Приложение № 1/26.06.2015 г. по сметка №
**********/09.09.2016 г.; 481,44 лв. (17 месечни вноски х 28,32 лв.) - за
мобилни услуги за телефонен номер ********** по Приложение № 1/07.03.2016 г. по
сметка № **********/09.09.2016 г.. Поради неплащане в срок на 2 последователни
месечни вноски от купувача Договорът за продажба на изплащане бил прекратен,
при което всички суми дължими до края на срока станали изискуеми от датата на
издаване на Фактура № *********/04.10.2016 г.. Ищецът претендира и обезщетение
в размер на законната лихва, считано от датата следващата датата на настъпване
на падежа на всяка от фактурите до датата на предявяване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 26.10.2018 г., в общ размер на 83,18 лева.
Въз основа на Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД №
3073/2018 г., по описа на РС Шумен и срещу ответника била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Моли да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено по издадената Заповед за изпълнение наличието на
парично вземане в общ размер 1 149.42 лева, което включва: 59.55 лв. – неплатени
възнаграждения за предоставени електронни съобщителни услуги, за периода от
01.04.2016 г. до 01.06.2016 г., по Договор № М 4617498/26.06.2015 г., с рамков
характер, съгласно Приложение № 1/26.06.2015 г., от които: 29,75 лева – за
пакетна мобилна услуга с телефонен номер ********** и 29,80 - за пакетна мобилна
услуга с телефонен номер **********; 14.96 лв. - обезщетение поради
прекратяване на Договор № М 4617498/26.06.2015 г. с рамков характер, в размер
на законна лихва върху сумата от 59.55 лв., за периода от 17.04.2016 г. до
26.10.2018 г.; 224.28 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на Договор № М 4617498/26.06.2015 г., с рамков характер,
от които: 112,50
лева за пакетна мобилна услуга с
телефонен номер ********** и 111,78 лева за пакетна
мобилна услуга с номер **********; 101.47 лв. – възнаграждение за предоставени електронни
съобщителни услуги, за периода 01.04.2016 г. до 01.06.2016 г., по Договор № М
4890476/09.03.2016 г., с рамков характер, с телефонен номер **********, съгласно
Приложение № 1/09.03.2016 г.; 68.22 лв. - обезщетение поради прекратяване на
Договор № М 4890476/09.03.2016 г., с рамков характер, в размер на законна лихва
върху сумата от 101.47 лв., за периода от 17.04.2016 г. до 26.10.2018 г.; 481.44
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор
№ М 4890476/09.03.2016 г. за пакетна мобилна услуга с телефонен номер
**********; 199.50 лв. – предсрочно изискуеми вноски по Договор №
*********/07.03.2016 г. за продажба на изплащане на Апарат „SAM Galaxy J5 Gold
MAT 35“, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху сумата от 1066.24
лв., за периода от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК – 07.01.2019
г. до окончателно плащане. Претендира разноски в
заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК назначения на ответника особен
представител подава писмен отговор, като намира исковете за допустими, но
неоснователни, както по размер, така по основание. Счита, че между страните не
са възникнали облигационни отношения. Оспорва истинността на подписите положени
срещу името на абоната в: Договор М 4617498/26.06.2015 г.; Договор М 4890476/09.03.2016
г. и Договора за продажба на изплащане, както и в Приложенията към същите, като
твърди, че не са на ответника. Намира, че представените по делото фактури сами
по себе си не доказват вземането.
В проведените по делото съдебни заседания ищецът поддържа
исковата молба, назначеният на ответника особен представител поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
От Договор
№ *********/26.06.2015 г. /л. 27/ сключен при Общи
условия за взаимоотношенията между оператора „А1 Българи“ (Мобилтел) ЕАД и
абонатите на обществени мобилни наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и LTE /л. 6-26/,
се установява, че страните се договорили ищецът да предостави на ответника
пакет електронни съобщителни услуги и продукти. С Допълнение към Приложение № 1/26.06.2015 г. към Договор № *********/26.06.2015 г. /л. 34/, както и с Допълнение
към Приложение № 1/26.06.2015 г. към Договор № *********/26.06.2015 г. /л. 39/ абонатът декларира, че
е запознат, съгласен е и са му предоставени приложимите през процесния период Общи условия на оператора. С Приложение № 1/26.06.2015 г. към
Договор № *********/26.06.2015 г. /л. 29/
„Мобилтел“ ЕАД, се задължил да предостави на ответника, за срок от 24 месеца, чрез
мобилен номер **********, пакетна услуга /пакет/ по тарифен плана „Мтел Loop
Трансфер S 2 г.“, при месечна абонаментна такса. С Приложение № 3/26.06.2015 г.
към Договор
№ *********/26.06.2015 г. /л. 32/,
Мобилтел“ ЕАД, предоставя на ответника, допълнителни електронни съобщителни услуги
– цифрова телевизия и фиксиран интернет при месечна абонаментна такса. С
Приложение № 1/26.06.2015 г. към Договор № *********/26.06.2015
г. /л. 35/ „Мобилтел“ ЕАД, се задължил да предостави на ответника, за срок от 12
месеца, чрез мобилен номер **********, пакетна услуга /пакет/ по тарифен плана
„Мтел моб. Интернет Сърф М 2 г.“ при месечна абонаментна такса.С Приложение №
3/26.06.2015 г. към Договор № *********/26.06.2015
г. /л. 37, Мобилтел“ ЕАД, предоставя на ответника, допълнителни електронни
съобщителни услуги – цифрова телевизия и фиксиран интернет при месечна
абонаментна такса. От Договор № *********/07.03.2016
г. /л.
40/, с рамков характер, сключен при Общите
условия на оператора, се установява, че страните се уговорили ищецът да
предостави на ответника пакет електронни съобщителни услуги и продукти. С Допълнение към Приложение № 1/07.03.2016 г. към Договор № *********/26.06.2015 г. /л. 47/ абонатът декларира, че
е запознат, съгласен е и са му предоставени приложимите през процесния период Общи условия на оператора. С Приложение № 1/07.03.2016
г. към Договор
№ *********/07.03.2016 г. /л. 42/,
Мобилтел“ ЕАД, се задължил да предостави на ответника, за срок от 24 месеца,
чрез мобилен номер **********, пакетна услуга /пакет/ по тарифен плана „Мтел
безкрай 2 ХL 2016 2 г.“ при месечна абонаментна такса. С Приложение № 3/07.03.2016
г. към Договор
№ *********/07.03.2016 г. /л. 45/,
Мобилтел“ ЕАД, предоставя на ответника, предоставя на ответника, допълнителни
електронни съобщителни услуги – цифрова телевизия и фиксиран интернет при
месечна абонаментна такса. С Договор № *********/09.03.2016 г. /л. 48/
Мобилтел“ ЕАД, продава на изплащане на ответника Апарат „SAM Galaxy J5 Gold MAT
35 23m“, на цена 252 лева, за срок от 23 месеца, на вноски по 10.50 лева,
съгласно приложен Погасителен план /л. 50/. Вещта е предадена с Приемо -
предавателен протокол от 09.03.2016 г. /л. 49а/. От
Фактура № **********/01.04.2016 г. /л. 51/ се установява, че за отчетен период
28.02.2016 г. - 27.03.2016 г., като задължение на ответника е начислена сумата
26.90 лв.; От Фактура № **********/04.05.2016 г. /л. 52/ се
установява, че за отчетен период 28.03.2016 г. - 27.04.2016 г., като задължение
на ответника е начислена сумата 30.85 лв., с ДДС; От
Фактура № **********/01.06.2016 г. /л. 53а/ се установя, че за отчетен период
28.04.2016 г. - 27.05.2016 г. като задължение на ответника е начислена сумата
1.80 лв.; От Фактура № **********/01.04.2016 г. /л. 55/ се установя, че за
отчетен период 28.02.2016 г. - 27.03.2016 г. като задължение на ответника е
начислена сумата 54.79 лв.; От Фактура № **********/04.05.2016 г. /л. 56а/ се
установя, че за отчетен период 28.03.2016 г. - 27.04.2016 г. като задължение на
ответника е начислена сумата 56.77 лв.; От
Фактура № **********/01.06.2016 г. /л. 57а/ /се установя, че за отчетен период
28.04.2016 г. - 27.05.2016 г. като задължение на ответника е начислена сумата
0.41 лв.; От Фактура № **********/04.07.2016 г. /л. 59/ се установя, че за
отчетен период 28.05.2016 г. - 27.06.2016 г. като задължение на ответника за стоки
на изплащане е начислена сумата 10.50 лв.; От Фактура № **********/03.08.2016
г. /л. 59/ се установя, че за отчетен период 28.05.2016 г. - 27.06.2016 г. като
задължение на ответника за стоки на изплащане е начислена сумата 10.50 лв.; От Фактура
№ **********/02.09.2016 г. /л. 61/ се установя, че за отчетен период 28.07.2016
г. - 27.08.2016 г. като задължение на ответника за стоки на изплащане е начислена
сумата 10.50 лв.; От Фактура № **********/04.10.2016 г. /л. 62/ се установя, че
за отчетен период 28.08.2016 г. - 27.09.2016 г. като задължение на ответника е
начислена сумата 136.50 лв. - стоки на изплащане. От Сметка № **********/09.09.2016
г. /л. 63/ се установя, че към 09.09.2016 г. на ответника е начислена неустойка
в размер на 481,44 лева. От Сметка № **********/09.09.2016
г. /л. 63а/ се установя, че към 09.09.2016 г. на ответника е начислена
неустойка в размер на 111,78 лева. От Сметка №
**********/09.09.2016 г. /л. 64/ се установя, че към 09.09.2016 г. на ответника
е начислена неустойка в размер на 112,50 лева. Въз
основа на Заявление от ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 3073/2018
г., по описа на РС Шумен и срещу ответника била издадена Заповед № 1508/30.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение в претендирания общ размер в общ размер от
1 149.42 лева.
В проведено по реда на чл. 193 ГПК производство по
оспорване истинността на представени с исковата молба писмени доказателства е
прието Заключение на Съдебно-графична експертиза, от което се установява, че
подписите от името на потребителя положени в: Договор на стр. 27-28; Приложение
1 на стр. 29-31; Приложение 3 на стр. 32-34; Приложение 1 на стр. 35-36;
Приложение 3 на стр. 37-39; Договор № ********* на стр. 40-41; Приложение 1 на
стр. 42-44; Приложение 3 на стр. 45-48; Допълнение към приложение 1 на стр. 47;
Договор за продажба на изплащане на стр. 48-49; Приложение 2 към договор за
продажба на изплащане на стр. 50, са на ответника.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
намира за установено от правна страна следното:
От писмените доказателства еднозначно се установява,
че по инициатива на ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно
производство - ЧГД № 3073/2018 г., по описа на РС Шумен; че в негова полза е
издадена Заповед № 1508/30.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение в
претендирания общ размер от 1 149.42 лева. Съдът констатира, че по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал възражение,
по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен на своя постоянен и
настоящ адрес. От справка на НАП е установено, че към 04.01.2019 г. няма
регистриран валиден трудов договор и заповедният съд не е успял да му връчи
книжата по месторабота, поради което е дал възможност на заявителя да подаде
иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите
претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за
допустими.
Основателността на претенциите, по исковете за реално
изпълнение, с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.
79, вр. чл. 71 ЗЗД, за непогасени суми по Договори за предоставени мобилни електронни
съобщителни услуги и продукти чрез телефонни
номера, по общо правило, е предпоставено от установяване, при условията на
пълно и главно доказване, от ищеца: че с ответника са се намирали във валидни
облигационни правоотношения; че действително е извършил за сметка на доверителя
възложени действия, както и изискуемост на претендираните вземания за
възнаграждения – пълно и главно. В тежест на ответника е да установи, че
задължението му е погасено - пълно и главно.
От приетите по делото Договор № *********/26.06.2015 г. и Договор № *********/09.03.2016 г., както и в Приложенията към
същите, доколкото
подписите на потребителя са оспорени по
предвидения в закона ред, при което е установено, че са изпълнени от В.Ю.Х.,
съдът намира, за еднозначно установено, че са налице договорни правоотношения между ищеца - доставчик и ответника -
абонат, при Общи условия на оператора „А1 Българи“ (Мобилтел) ЕАД, по силата на
които ищецът е поел задължение да предоставя на ответника пакет мобилни услуги
за определени срокове, както следва: за мобилен номер ********** - 26.06.2017
г.; за мобилен номер ********** - 26.06.2016 г. и за мобилен номер ********** -
07.03.2018 г.
Ищецът е предприятие предоставящо електронни
съобщителни мрежи и/или услуги, по смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава
качеството „абонат на електронни съобщителни услуги” по смисъла на пар. 1, т. 1
ДР на ЗЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ търговски договор е възможно да
се сключи при предварително установени от едната страна Общи условия, които на
практика съдържат клаузите на договора. Следователно на ответника, в качеството
на физическо лице, от предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи
и/или услуги, са предоставени далекосъобщителни услуги при предварително
установени от едната страна Общи условия, които съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са
неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и абоната.
Предпоставка за валидност на Договор при предварително установени от едната
страна Общи условия е приемане на същите от насрещната страна, тъй като
установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общи условия стават
задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. В
разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ТЗ законодателят е предвидил допълнително
изискване - за предаване на Общите условия на насрещната страна по договора,
когато за действителността на договора има изискване за писмена форма, тъй като
в противен случай те няма да имат действие за нея. Възможно е законодателно
предвиждане и на допълнителни изисквания за валидност на Договор при Общи
условия, поради което при произнасяне по такива спорове следва да се съобразява
не само предвидените в ТЗ общи правила относно сключването на такива търговски
сделки, но и специфичните правила за регулиране на определени отношения между
търговци - доставчици на стоки или услуги и абонати. От приетите по делото
Допълнение към Приложение № 1/26.06.2015 г. към Договор № *********/26.06.2015 г.; Допълнение към Приложение №
1/26.06.2015 г. към Договор № *********/26.06.2015
г. и Допълнение към Приложение № 1/07.03.2016 г. към Договор № *********/26.06.2015 г. се установява, че абонатът изрично е декларирал, че е запознат, а с
подписа си
е удостоверил, че е съгласен с
приложимите Общи условия на дружеството – ищец.
При така създадената между страните облигационна
обвързаност срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна
мрежа, задължение на потребителя е да плаща възнаграждение. Съгласно чл. 22 и
сл. от Общите условия на дружеството - ищец, представляващи неразделна част от
съответния договор и приложими спрямо абонати на ищеца, страните са договорили,
че дружеството - оператор има право да получава абонамент, който се заплаща от
потребителя всеки месец, както и цена за ползвани услуги, като периодът на
отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл. 26 и сл. от Общите условия за
ползваните услуги операторът издава на името на абоната ежемесечно фактура на
определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от
задълженията да я плати съгласно определения срок.
При наличието на тези доказателства се налага извода,
че ищецът действително е извършил за сметка на доверителя възложени действия,
поради което претендираните в настоящото производство суми, за потребени
мобилни телефонни услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, е следвало
да бъдат платени от абоната в 15 дневен срок от издаване на фактура – чл. 26,
т. 5. Абонатът – ответника не е представил доказателства за погасяване на
задълженията в срок, поради което следва да се приеме за
установено, от представените
от ищеца доказателства, че абонатът е спрял плащанията преди изтичане сроковете
на тези договори от което следва, че същите са прекратени едностранно от
оператора по силата на чл. 6.3 от Договор № *********/26.06.2015
г. и чл.
6.3 от Договор № *********/09.03.2016 г.
Следователно исковете, с правно основание чл. 226 ЗЕС
вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД, за възнаграждения по предоставени
на ответника услуги, в размер на: 29,75 /двадесет и девет лева и седемдесет и
пет стотинки/ лева, с телефонен номер **********, за периода от 01.04.2016 г.
до 01.06.2016 г., съгласно Приложение № 1/26.06.2015 г. към Договор № М
4617498/26.06.2015 г. с рамков характер; 29,80 /двадесет и девет лева и
осемдесет стотинки/ лева, с телефонен номер **********, за периода 01.04.2016
г. до 01.06.2016 г., съгласно Приложение № 1/26.06.2015 г. към Договор № М
4617498/26.06.2015 г., с рамков характер и 101,47 /сто и един лева и
четиридесет и седем стотинки/ лева, с телефонен номер **********, за периода
01.04.2016 г. до 01.06.2016 г. съгласно Приложение № 1/09.03.2016 г. към Договор
№ М 4890476/09.03.2016 г. с рамков характер, следва да
бъде уважен в претендираните размери.
Относно претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение поради прекратяване на договорите в размер на законна лихва
върху неплатени суми начислени за периода от 17.04.2016 г. до 26.10.2018 г.. На
първо място претенциите са акцесорни, поради което основателността им е обусловена
от обуславящите искови претенции по чл. 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ,
вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД, които както бе посочено по – горе, са основателни. На
второ място претенциите са договорни - съгласно т. 27.1 от Общи условия на
дружеството – оператор, в случай на частично или цялостно неплащане на
указаната във фактурата сума в срока за плащане, абонатът дължи лихва в размер
на 10 % годишно за всеки ден закъснение, следователно се основава на валидна
клауза от договор, предвид, че общите условия обвързват абоната. На трето място
съдът намира, че доколкото падежите на всяко месечно плащане са определени в
издадените от оператора фактури следва, че са настъпили предпоставките за
плащане на претендираните обезщетения т. е вземанията за плащане са изискуеми поради
настъпили падежи.
Размерите на претенциите е договорен като 10 % годишно
за всеки ден закъснение върху указаните във фактурите суми, поради което
подлежи на преценка за неравноправност, предвид, че абонатът е потребител по
смисъла на ЗЗП. В практиката на ВКС се приема, че сделки, при които
икономически слаби участници в оборота се третират неравноправно, са
противоречащи на добрите нрави. В този смисъл уговорка за лихва, многократно
превишаваща размера на законната лихва, е нищожна, като нарушаваща принципа за
справедливост и добрите нрави, тъй като се създава възможност за неоснователно
обогатяване. Така, че уговорка за лихва надвишаваща трикратния размер на
законната лихва е противна на добрите нрави. Размерът на законната лихва е
определен с ПМС № 426/18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на
ОЛП на БНБ плюс 10 % пункта. Към момента на сключване на договора ОЛП на БНБ е
бил 0,00 % и е в същия процент към приключване на съдебното дирене,
най-високата стойност, която би имала законната лихва за периода на действие на
договора от момента на сключването му е 10,00 %. Доколкото договорената
мораторна лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва, следва че не
е неравноправна, поради което исковете следва да бъдат уважени в претендираните
размери от: 14,96 /четиринадесет лева и
деветдесет и шест стотинки/ лева – обезщетение в размер на законна лихва върху
сумата от 59.55 лв., за периода от 17.04.2016 г. до 26.10.2018 г. поради
прекратяване на Договор № *********/26.06.2015
г. /Договор № М 4617498/26.06.2015 г./ и от 68,32 /шестдесет и осем лева и
тридесет и две стотинки/ лева – обезщетение в размер на законна лихва върху
сумата от 101.47 лв., за периода от 17.04.2016 г. до 26.10.2018 г., поради
прекратяване на Договор № *********/07.03.2016
г. /Договор № М 4890476/09.03.2016 г./.
Основателността на претенцията по иска, с правно основание чл. 205 вр. чл. чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 71 ЗЗД, е предпоставена от установяване от ищец: 1/че по силата на Договор за продажба на изплащане от 09.03.2016 г., страните са се намирали във валидни облигационни
правоотношения - пълно и главно; 2/че е предал вещта предмет на Договора /Апарат SAM Galaxy J5 Gold MAT 35 23m/ - пълно и главно; 3/че законосъобразно е прекратил
Договора за продажба на изплащане предсрочно - пълно и главно; 4/изискуемост и
размер на исковите претенции - пълно и главно. В тежест на ответника е да
установи, че задължението му за плащане на цената по Договора за продажба на
изплащане /в случая вноските/ е погасено - пълно и главно, както и всички
евентуално наведени от него положителни твърдения за факти, като
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
От приетите по делото Договор № *********/09.03.2016
г. и
Приемо - предавателен протокол от
09.03.2016 г., предвид, че съгласно Заключението на допусна по делото
Съдебно-графична експертиза, подписите са на ответника, съдът намира, за еднозначно установено, че „Мобилтел“ ЕАД е продал на изплащане на цена 252 лева, на вноски по
10.50 лева, съгласно приложен Погасителен план, Апарат „SAM Galaxy J5 Gold MAT 35 23m“, който е предаден на В.Ю.Х.. Доколкото срокът на договора е 23 месеца следва, че е изтекъл
на 09.02.2018 г., поради което изследване дали продавачът го е прекратил
законосъобразно не се налага. Купувачът - ответник не установи, че задължението
му за плащане на цената е погасено. От приетите по делото и неоспорени фактури,
издадени съобразно приетите от ответната страна Общи условия на дружеството –
оператор, се установява, че ищецът е начислил като задължение на ответника общо
199,50 /сто деветдесет и девет лева
и петдесет стотинки/ лева. Сумата не е оспорена в 6 м. срок след издаване на
съответната фактура по реда на чл. 26.6 от същите общи условия, поради което
искът следва
да бъде уважен в претендирания размер.
Относно претенциите за неустойка, с правно основание чл. 92 ЗЗД и цени: 112.50 лева поради
предсрочно прекратяване Договор № *********/26.06.2015
г. /Договор № М 4617498/26.06.2015 г./, за мобилна услуга с телефонен номер
**********; 111,78 лева поради предсрочно прекратяване на Договор № *********/26.06.2015 г. /Договор № М
4617498/26.06.2015 г./, за мобилна услуга с номер ********** и 481,44 лева
поради предсрочно
прекратяване на Договор № *********/07.03.2016
г. /Договор № М 4890476/09.03.2016 г./, за мобилна услуга с телефонен номер
**********.
Основателността на исковете за неустойка, с правно основание чл. 92 ЗЗД,
е предпоставено от установяване от ищец: наличие на валиден договор /клауза от
договор/ за неустойка - пълно и главно; размер на неустойката - пълно и главно;
настъпването на предпоставките за плащане на неустойка т. е че вземането за
плащане на неустойка е изискуемо - било поради настъпил падеж, било след покана
за плащане, т. е че ответникът е изпаднал в забава от твърдения момент - пълно и главно. Ответникът трябва да докаже всички
евентуално наведени от него положителни твърдения за факти, като
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за
себе правни последици.
Договорните клаузи, на които ищецът е начислил
неустойки поради предсрочно прекратяване на процесните договора са: чл. 5.3.1 от Приложение № 1/26.06.2015 г. към
Договор № *********/26.06.2015 г. за
пакетна услуга /пакет/ по тарифен плана „Мтел Loop Трансфер S 2 г.“ чрез
мобилен номер **********; чл. 6.3.1 от Приложение № 1/26.06.2015 г. към Договор № *********/26.06.2015 г. за пакетна услуга /пакет/ по
тарифен плана „Мтел моб. Интернет Сърф М 2 г.“ чрез мобилен номер **********;
чл. 5.3.1 от Приложение № 1/07.03.2016 г. към Договор № *********/07.03.2016 г. за пакетна услуга /пакет/ по
тарифен плана „Мтел безкрай 2 ХL 2016 2 г.“ чрез мобилен номер **********
Съгласно посочените клаузи ако
абонатът наруши задълженията си по договора в това число и ако достъпа до мрежата
бъде спрян или Договора бъде прекратен в рамките на срока на ползване
операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси /без отстъпки/ дължими до изтичане на определения срок за
ползване.
Съгласно правната
доктрина неустойката е договорно съглашение или нормативно предварително
определена отговорност за обезпечение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Като клауза,
уговорена в съответния договор, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. По своята
правна същност неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вреди от неизпълнението - с
неустойката страните предварително уговарят размера на обезщетението, което ще
следва да плати неизправната страна в случай, че не изпълни своите задължения,
без да е необходимо да се доказва размера на вредите. Съглашението за неустойка
има акцесорен характер – т. е. касае се акцесорно задължение, чието възникване
е обусловено от изискуемостта на главното задължение, което може да няма
договорен източник, но не може да е естествено - следва да е правно. С оглед
акцесорния характер, неустоечната клауза би била действителна само при
действителност на главното задължение, чието изпълнение е обезпечено. От друга
страна при предявен иск за присъждане на неустойка клаузата, на която се
позовава ищецът подлежи на служебна преценка за спазването на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран,
но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби от действащото
право. Такива са принципите: 1/на справедливостта; 2/на добросъвестността в
гражданските и търговските отношения и 3/на предотвратяване несправедливото
облагодетелстване намерили израз в отделни правни норми /чл. 20 ЗЗД, чл. 289,
чл. 302 и чл. 307 ТЗ и др./. В тази връзка, въпросът за накърняването на
добрите нрави по отношение на уговорена неустойка, за да не се превърне в
средство за неоснователно обогатяване, следва да бъде решен чрез комплексна преценка
не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други
фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните,
функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да
ограничи размера на неизпълнението. Следователно условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка в хипотезата „накърняване на добрите нрави“,
произтичат, както от нейните функции, така и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Законодателят придава правна
значимост на накърняването на добрите нрави с оглед защита на обществените
отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен
субект. В разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, която е диспозитивна, се посочват
функциите на неустойката: обезпечаваща изпълнението на задължението и
обезщетяваща вредите от неизпълнението или ще е налице неравностойност на
насрещните задължения по договора. Следователно договорната клауза за неустойка
би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща
условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на плащането ще излезе
извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от
страните. От друга страна, според указанията в ТР № 1/15.06.2010 г., ТД №
1/2009 г., т. 3, ОСТК, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
този смисъл освен посочените от закона обезпечителна и обезщетителна функции,
по волята на страните неустойката може да изпълнява и санкционна /наказателна/
функция, особено когато се касае за сделки между търговци. Неустойката има
санкционна /наказателна/ функция в случаите, при които уговореният размер
надхвърля вредите от неизпълнението. Посочено е, че преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии като: естеството и размера на
обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаването на задължението с други,
различни от неустойката, правни способи; съотношението между размера на
неустойката и очакваните вреди от неизпълнението, както и вида на уговорената
неустойка и вида на неизпълнението, за което е предвидена.
С оглед вида на договорното неизпълнение, съществува
доктрина, изцяло възприета и съобразена в съдебната практика, съгласно която,
според различни критерии, неустойката може да бъде: компенсаторна; при
разваляне на договор по реда на чл. 88 ЗЗД; зачетна или мораторна. В този
смисъл един от видовете неустойки е компенсаторната. „Компенсаторна“ е
неустойка, която се претендира вместо изпълнение, като служи за основа и при
частичното неизпълнение. Следователно така формулирана исковата претенция за
неустойка е „компенсаторна“ - претендира се поради неизпълнение на задължението
за плащане в срок на изискуемо парично задължение. Относно възможността наред с
иск за реалното изпълнение на паричното задължение и на обезщетението за
забавата му, на кредитора да бъде присъдена и договорна неустойка за
неизпълнение в Решение № 123/17.11.2010 г., ТД № 698/09 г., т. 2, II т. о. на
ВКС, е посочено, че когато договорената неустойка е компенсаторна, в
единовластна преценка на кредитора е да иска или реално изпълнение, заедно с
обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за пълното неизпълнение на
длъжника компенсаторна неустойка.
Предвид, че в настоящия случай по реда на чл. 422 ГПК ищецът
е предявил положителни установителни искове: за реално изпълнение, с правно
основание 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД,
както и за обезщетение в размер на законна лихва върху неплатени суми начислени
за периода от 17.04.2016 г. до 26.10.2018 г., с правно основание чл. 86 ЗЗД,
поради прекратяване на договорите, за които парични вземания по ЧГД № 3073/2018
г., по описа на РС Шумен, срещу ответника била издадена Заповед №
1508/30.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, то клаузите
за компенсаторна неустойка поради предсрочно прекратяване на същите договори
между страните са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като накърняващи
добрите нрави, поради противоречие на основния принцип за справедливост и
добросъвестност в облигационните отношения и предявените искове подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
Относно разноските:
Ищецът има право на разноски съобразно уважената част
от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Предвид изхода на спора
и съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в
заповедното производство. Ищецът е направил искане за присъждане на разноски
като е представил Списък по чл. 80 ГПК /л. 137/ за сторените такива в общ
размер 768.06 лева, от които 26 лева - държавна такса по
заповедното производство и 742.06 лв. разноски в исковото производство, които
следва да бъдат присъдени съобразно уважената част от исковете. Ответникът
следва да плати и разноски за изготвяне на СГЕ в размер на 150 лв. платени от
бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение
на „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, че ответника В.Ю.Х.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи по Договор № *********/26.06.2015 г. /Договор № М
4617498/26.06.2015 г./, с рамков характер, както следва: сумата 29,75 /двадесет
и девет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева – възнаграждение за пакетна
мобилна услуга съгласно Приложение № 1/26.06.2015 г., с телефонен номер
**********, за периода от 01.04.2016 г. до 01.06.2016 г.; сумата 29,80 /двадесет
и девет лева и осемдесет стотинки/ лева – възнаграждение за пакетна мобилна
услуга съгласно Приложение № 1/26.06.2015 г., с телефонен номер **********, за
периода 01.04.2016 г. до 01.06.2016 г., платими по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, ТБ:
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, за която по образувано ЧГД № 3073/2018 г., по
описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1508/30.10.2018 г.,
за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.10.2018 г. /датата на подаване на Заявление по чл.
410 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл.
288 ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение
на „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, че ответника В.Ю.Х.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи сумата 14,96 /четиринадесет лева и
деветдесет и шест стотинки/ лева – обезщетение в размер на законна лихва върху
сумата от 59.55 лв., за периода от 17.04.2016 г. до 26.10.2018 г., поради прекратяване на Договор № *********/26.06.2015 г. /Договор № М
4617498/26.06.2015 г./, с рамков характер, платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, ТБ
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, за която по образувано ЧГД № 3073/2018 г., по
описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1508/30.10.2018 г.,
за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.10.2018 г. /датата на подаване на Заявление по чл.
410 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“,
ул. „Кукуш“ № 1, че ответника В.Ю.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи по Договор № *********/07.03.2016 г. /Договор № М
4890476/09.03.2016 г./, с рамков характер, сумата 101,47 /сто и един лева и
четиридесет и седем стотинки/ лева – възнаграждение за пакетна услуга съгласно
Приложение № 1/09.03.2016 г. с телефонен номер **********, за периода
01.04.2016 г. до 01.06.2016 г., платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, ТБ
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, за която по образувано ЧГД № 3073/2018 г., по
описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1508/30.10.2018 г.,
за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.10.2018 г. /датата на подаване на Заявление по чл.
410 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл.
288 ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, че ответника В.Ю.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи сумата 68,32 /шестдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ лева -
обезщетение в размер на законна лихва върху главницата от 101.47 лв., за
периода от 17.04.2016 г. до 26.10.2018 г., поради прекратяване на Договор № *********/07.03.2016 г. /Договор № М
4890476/09.03.2016 г./, с рамков характер, платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, ТБ „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, за която
по образувано ЧГД № 3073/2018 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена
Заповед № 1508/30.10.2018 г., за изпълнение на парично задължение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2018 г. /датата на подаване
на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, че ответника В.Ю.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи сумата
199,50 /сто деветдесет и девет лева и
петдесет стотинки/ лева - предсрочно изискуеми вноски по Договор № *********/09.03.2016 г. за продажба
на изплащане на Апарат „Sam Galaxy
J5 Gold Mat 35“, платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, ТБ
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, за която по образувано ЧГД № 3073/2018 г., по
описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1508/30.10.2018 г.,
за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.10.2018 г. /датата на подаване на Заявление по чл.
410 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 205 вр. чл. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 71 ЗЗД.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК,
от „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, срещу В.Ю.Х.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, иск за признаване като установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 112.50 /сто и дванадесет
лева и петдесет стотинки/ лева - неустойка за предсрочно прекратяване Договор № *********/26.06.2015 г. /Договор № М
4617498/26.06.2015 г./, за пакетна мобилна услуга с телефонен номер **********,
за която по образувано ЧГД № 3073/2018 г., по описа на РС – Шумен, срещу
ответника е издадена Заповед № 1508/30.10.2018 г., за изпълнение на парично
задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2018
г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане,
като неоснователен.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК,
от „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, срещу В.Ю.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск за признаване като установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца, сумата 111,78 /сто и единадесет лева и седемдесет и осем
стотинки/ лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № *********/26.06.2015 г. /Договор № М
4617498/26.06.2015 г./, за пакетна мобилна услуга с телефонен номер **********,
за която по образувано ЧГД № 3073/2018 г., по описа на РС – Шумен, срещу
ответника е издадена Заповед № 1508/30.10.2018 г., за изпълнение на парично
задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2018
г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, като
неоснователен.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК,
от „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, срещу В.Ю.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск за признаване като установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца, сумата 481,44 /четиристотин осемдесет и един лева
и четиридесет и четири стотинки/ лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор № *********/07.03.2016
г. /Договор № М 4890476/09.03.2016 г./, за пакетна мобилна услуга с телефонен
номер **********, за която по образувано ЧГД № 3073/2018 г., по описа на РС –
Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1508/30.10.2018 г., за изпълнение
на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.10.2018 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно
плащане, като неоснователен.
Осъжда В.Ю.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати
на „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, сумата 296.53
/двеста деветдесети шест лева и петдесет и три стотинки/ лева, разноски в
заповедното и исковото производства, съразмерно уважената част от исковете, платима по
банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Банка:
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда В.Ю.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати
в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с
BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата
150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща платено възнаграждение на вещо
лице, на основание чл. 77 ГПК, както и 5.00 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № №
3073/2018 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от
настоящото решение.
Районен
съдия:……………..