№ 3585
гр. Варна, 19.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. П.
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501876 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 46294/20.06.2023г.
по регистратурата на ВРС от А. Х. М., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител
срещу Решение № 1973/02.06.2023г. постановено по гр.д. № 13985/2022г. по описа на
ВРС, 30-ти състав, В ЧАСТТА , с която на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е определена
мярка за защита на Е. Ю. М., ЕГН ********** от осъществени спрямо нея актове на
домашно насилие от А. Х. М., като последният е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие над Е. Ю. М. и му е наложена глоба в размер на 200 лева платима по
сметка на ВРС на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН и е издадена Заповед за защита №
47/02.06.2023г.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на обжалваното
решение в нарушение на материалния закон и необоснованост с оглед събраните по делото
доказателства. Въззивникът А. М. счита, че е останало недоказано авторството на
електронните съобщения изпратени чрез приложението “Viber”, квалифицирани от
молителката като актове на домашно насилие, както и твърденията в молбата, че
изпращачът е бил в нетрезво състояние при изпращането им. Поддържа, че телефонът от
който са изпращани съобщенията е собственост на друго лице и се ползва от друго лице и не
е установена самоличността на изпращача им. Посочва, че е останал неизяснен и въпросът
за времето, пред което са изпращани съобщенията – през целия ден на 24.09.2022г. или само
в часовия диапазон от 22:15 до 23:29 часа. Излага, че от съдържанието на самите съобщения
не може да се заключи по какъв начин същите са въздействали върху психиката на
молителката, предвид на това, че тя е отговаряла на част от съобщенията, според
въззивника, „агресивно и арогантно“. Предвид наличието на различни преводи на български
език на разменената оригинална кореспонденция на турски език счита, че е останала
1
неизяснена конкретиката на разговора. Моли решението в обжалваните части да бъде
отменено. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
В срока и по реда на чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемата страна - Е. Ю. Алиосманова,
чрез процесуалния си представител е депозирала възражение по въззивната жалба. Заявява
становище за неоснователността й, във връзка с което моли да бъде оставена без уважение.
Възразява срещу доводите на въззивника за недоказаност на авторството на
процесните съобщения изпратени на нейния телефонен номер чрез приложението „Viber”
съдържащи обидни квалификации и заплахи. Посочва, че е установено по делото, че
телефонният номер, от който са изпращани съобщенията е регистриран на майката на
въззивника Фатме А. Шакир, но същият се е ползвал от ответника, за който факт са събрани
и гласни доказателства. Посочва, че от кореспонденцията е видно, че се води от мъж, а не от
жена, както и че касае семейни въпроси между молителката и бившият й съпруг, видно от
логиката на воденият разговор. Посочва, че и понастоящем въззивникът използва същият
телефонен номер /**********/, с който водят главно писмена кореспонденция касаеща
децата им. Излага, че извършените преводи от турски на български език коректно отразяват
действителното съдържание на водената кореспонденция на 24.09.2022г. и установяват
наличие на многобройни обидни и заплашителни реплики отправени от ответника към
молителката, без те да са провокирани от нейно поведение. Поддържа, че същите са оказали
негативно въздействие върху психиката й, което по същество е проявлението на
вредоносния резултат от поведението на ответника. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, както и да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
Постъпила е и частна жалба, вх.№ 57141/31.07.2023г. от А. Х. М., чрез процесуалния
му представител срещу Определение № 8550/14.07.2023г. постановено по гр.д.№
13985/2022г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК.
В жалбата се посочва, че неправилно първоинстанционният съд е отказал да присъди
разноски на ответника по правилото на чл.78, ал.3 от ГПК предвид наличието на частично
отхвърляне на молбата по ЗЗДН /по отношение на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН/. Счита,
че нормата на чл.11 от ЗЗДН не дерогира общото правило за разпределение отговорността за
разноските по ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което да бъдат присъдени разноски в полза на А. М. в размер на
половината от заплатеното адвокатско възнаграждение.
В предоставения срок по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна Е. Ю., чрез
процесуалния си представител е депозирала писмен отговор на частната жалба. Счита
същата за допустима, но неоснователна. Посочва, че молбата за налагане на мерки по ЗЗДН
е уважена и е без значение коя или колко от мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН са наложени от
съда. В случая съдът е преценил, че целта на закона ще бъде постигната с налагането само
на една от мерките и това не води до извод за частично уважаване или частично отхвърляне
на молбата, с която е сезиран съда, поради което не е налице хипотезата на чл.78, ал.3 от
2
ГПК за присъждане на разноски на насрещната страна. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
По допустимостта на обжалването:
На основание чл. 267, ал.1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната и частната въззвна жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН
/чл.275, ал.1 от ГПК/ и отговарят на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и
чл. 261 от ГПК вр. чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН.
С въззивната жалба не са обективирани искания за събиране на нови доказателства.
В отговора на въззивната жалба е направено искане за приемане на нови писмени
доказателства – разпечатки на ел.съобщения и разпечатки от телефонния регистър на
обажданията на въззиваемата от дати 27.06.2023г. и 30.06.2023г. и от 16.07.2023г. и
18.07.2023г. изходящи от тел.номер **********, както и за ангажиране на гласни
доказателства чрез довеждането и разпита на двама свидетели за установяване от какъв
тел.номер са проведени телефонните разговори на 16.07.2023г. и 18.07.2023г.
Съдът намира, че и двете доказателствени искания следва да бъдат оставени без
уважение, поради това че касаят кореспонденция проведена след обследвания период на
твърдяното домашно насилие и не се твърди съдържанието им да има касателство към него.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 46294/20.06.2023г. по
регистратурата на ВРС от А. Х. М., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител
срещу Решение № 1973/02.06.2023г. постановено по гр.д. № 13985/2022г. по описа на ВРС,
30-ти състав, КАКТО и частна жалба, вх.№ 57141/31.07.2023г. от А. Х. М. срещу
Определение № 8550/14.07.2023г. постановено по гр.д.№ 13985/2022г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззиваемата страна.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1876/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 03.10.2023г. от 13:45 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез процесуалните им представители, включително и по телефона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4