№ 3077
гр. Варна, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110101203 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „З.“ ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление с. Осеново, ПИ 506.126 срещу ЗК „Лев инс” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А
иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от 430лева/ след допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от
28.09.2022г./, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка «Каско», полица № 93002010070549/26.08.2020г. за претърпени имуществени
вреди на л.а «Субару» с рег. № В 2643 ВР от застрахователно събитие настъпило на
14.07.2021г. при движение по автомагистрала Хемус в посока гр. Варна и изразяващи се в
увреждане на преден капак, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба- 02.02.2022г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а «Субару» с рег. № В 2643 ВР, застрахован имуществено при ответното
дружество по полица «Каско» с № № 93002010070549/27.08.2020г. и срок на действие
27.08.2020г. до 26.08.2021г. Застрахователната премия е била платена изцяло. На
14.07.2021г. при движение по автомагистрала Хемус в посока гр. Варна, ситни камъчета
изхвръкнали от предно движещ се автомобил и увредили преден капак на автомобила му. За
събитието е била уведомена незабавно мобилната група на ответника, който извършил оглед
на автомобила, снимки и съставил опис заключение по щета № 0003-1201-21-000311, в
което описал следните увреждания- преден капак- боя. Понастоящем не е получил
застрахователно обезщетение. Извършено от него проучване установило, че нужната
стойност за възстановяване на уврежданията е в размер на 440лева, поради което претендира
1
обезщетение в размер на действително търпяните вреди, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба. отправя искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение, както и че на 14.07.2021г. е бил уведомен за настъпване на соченото от
ищеца събитие, по повод на което е образувал щета № 0003-1201-21-000311. Твърди, че
отказът му да плати исканото застрахователно обезщетение е мотивиран от липсата на
съответствие между твърдяния механизъм и установените вреди. Твърди, че соченото
увреждане като причинено от събитието на 14.07.2021г. е било налично към датата на
огледа и заснемането на автомобила при сключване на договора, поради което и на
основание чл.10.1 от ОУ не дължи застрахователно обезщетение. Оспорва размера на
исканото обезщетение като несъответен на действителна стойност на уврежданията.
Оспорва и претенцията за лихва за забава. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. Ищецът твърди нищожност на
клаузата, на която ответникът се е позовал при отказа си да определи и изплати
застрахователно обезщетение.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
405 КЗ, вменяващ задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна страна; че в
този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи
застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно
събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и съответно техния размер. В
тежест на ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора и
конкретно, че отказът му да плати застрахователно обезщетение е правомерен.
Ангажирани са писмени доказателства, от които се установява следното:
Ищецът е собственик на л.а «Субару» с рег. № В 2643 ВР , т.е активната му
легитимация е установена.
Ответникът е застраховател по имуществена застраховка на л.а «Субару» с рег. № В
2643 ВР, полица „Пълно каско“ с № 93002010070549/26.08.2020г.и срок на действие
27.08.2020г. до 26.08.2021г.
Между страните не съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени
2
доказателства, че на 14.07.2021г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпило събитие
на същата дата при движение по автомагистрала Хемус в посока гр. Варна, когато от
преднодвижещо се МПС са изхвърчали камъчки по предния капак на автомобила. За
събитието е уведомена мобилна група на застрахователя. Застрахователят е извършил оглед
и е изготвил опис- заключение, в което е описан увреждане на преден капак, при степен на
увреждане изискващ боядисване.
На 20.07.2021г. застрахователят е приключил щетата с отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение. Съображенията за това са били, че увреждането на детайла е
било описано и налично в протокола като увреден преди датата на събитието. Позовал се е
на т.10.1 ОУ.
За доказване механизма и размер на претенцията, по делото бе изслушано и прието
заключение на допусната САТЕ. Заключението на експерта, като неоспорено от страните и
изготвено от в.л. с нужната компетентност и след запознаване с приложените по делото
документи, бива кредитирано от съда в цялост.
Експертът заключава, че реалният и възможен механизъм на ПТП е пряк контакт
между обекти, изхвръкнали от колелата на превозно средство движещо се пред процесното
в същата посока и челната повърхност на процесния л.а. Увреждането се изразява в
наранено лаково покритие с приблизително кръгла форма и диаметър от около няколко
милиметра, и е в причинна връзка с процесното събитие. Отстраняването на уврежданията
изисква боядисване на детайла, нужната стойност, за което на база средни пазарни цени на
труд, материали и резервни части към датата на събитието, е 430,18лева. Според в.лице в
снимковия материал направен при сключване на застраховката е документирано наличие на
следи от съприкосновение в предния край на предния капак непосредствено над предна
броня в близост до емблемата. При завеждането на щетата е документирано увреждане в
предна част на преден капак непосредствено над бронята, което обаче е различно от това
установено при сключване на договора. И двете увреждания са настъпили при един и същ
механизъм, но по различно време. Необходимата стойност за отстраняване на увреждането
предмет на образуваната щета според в.л. не се променя от наличното към датата на
договора увреждане, нито боядисването би се оскъпило.
В случая, отказът на застрахователя е основан на възражения за изключен риск по см.
на т.10.1 от ОУ свързан с твърдението, че соченото увреждането е било налично към датата
на сключване на договора.
Посочената договорна клауза гласи следното: Застрахователят не отговаря за вреди
констатирани по време на предварителния оглед и отразени чрез заснемане на автомобила,
както и за последиците от тях до отстраняването или възстановяването им. След
отстраняването им, застрахованият следва да уведоми застрахователя и да предостави
автомобила за нов оглед и заснемане.
Възраженията на ищеца за нищожност на тази клауза като неравноправна,
настоящият състав приема за неоснователни. С уговарянето й, реално застрахователят
3
изрично е изключил носенето на риска относно увреждания, които са били налични към
датата на договарянето и за които, поради това е изключено той да носи застрахователен
риск. Няма пречки за такова уговаряне. По- важното в случая е това, че съобразно
заключението на в.л. увреждането настъпило в резултат на събитието от 14.07.2021г. не е
същото това, което действително застрахователят е документирал като налично към датата
на сключване на договора. Ето защо, позоваването на тази клауза от страна на ответника е
изначално неоснователно. Процесното увреждане не би могло да се определи и като такова
настъпило като последица от съществувалото, доколкото с оглед характера му такава връзка
е невъзможно да бъде направена. Разликата между двете увреждания се свежда единствено в
момента на тяхното настъпване, който единствено не съвпада. От значение е и факта, че
експертът заключава, че предходното увреждане не влияе върху нужната стойност по
отстраняване на процесното, вкл. не го и оскъпява.
В заключение искът е доказан в своето основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. От заключението на в.лице се установява, че нужната стойност на разходите за
възстановяване на вещта на база средни пазарни цени на труд, материали и резервни части е
430,18лева. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение
№ 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по
т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на
ВКС, II ТО, решение по т.д. № 1821/2020г. II ТО ВКС и други/. А за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл.
402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Недопустимо е
влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължима
застрахователна премия, да не осигурява пълно застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск, съобразно вредите на застрахованото имущество.
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни
цени към датата на увреждането, съобразявайки всички доставчици на пазара предлагащи
такива услуги. Т.е това е сумата от 430,18лева. Искът следва да се уважи в цялост.
Законната лихва обаче, доколкото искът е бил заявен частичен следва да се присъди
от датата на подаване на исковата молба върху първоначално заявения размер на частичния
иск от 1лева, а върху увеличената част от вземането от датата на подаване молбата за
4
увеличението- 09.09.2022г. /така решение по т.д. № 2022/2020г. на ВКС/
По разноските:
Разноски се дължат на ищеца.
Представил е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от
50лева- платена ДТ, 200лева- депозит на вещо лице и 360лева платено адв. възнаграждение,
съобразно представен договор за правна помощ от 09.09.2022г. Направено е възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и правна
сложност на спора, и съобразявайки минималния размер предвиден в чл.7, ал.2, т. 1 Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, съдът приема за основателно. В
полза на ищеца следва да се определи адв. възнаграждение от 300лева. Предвид изхода на
спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на общо 550лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А ДА ЗАПЛАТИ на „З.“ ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление с. Осеново, ПИ 506.126 сумата от 430лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско», полица №
93002010070549/26.08.2020г. за претърпени имуществени вреди на л.а «Субару» с рег. № В
2643 ВР от застрахователно събитие настъпило на 14.07.2021г. при движение по
автомагистрала Хемус в посока гр. Варна и изразяващи се в увреждане на преден капак,
ведно със законната лихва върху главницата от 1лева, считано от датата на подаване на
исковата молба- 02.02.2022г. до окончателното погасяване на задължението, а върху
увеличения размер на главницата от 429лева, считано от датата на подаване на молбата за
увеличението- 09.09.2022г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.
405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А ДА ЗАПЛАТИ на „З.“ ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление с. Осеново, ПИ 506.126 сумата от 550лева, представляваща
сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5