Р Е Ш
Е Н И Е № 1703
гр. Бургас, 3 ноември 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет
и осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар С.А.
и с участието на прокурора ДАРИН ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА
РАДИКОВА КАХД № 1772/2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Н.Д.Д.,
ЕГН *********, против решение № 260120/05.05.2021г.,
постановено по НАХД № 33/2021 по описа на Районен съд – гр.Несебър.
С
решението е потвърдено Наказателно
постановление № 02- 211/ 18.12.2020г., издадено от К.Г.Д., на длъжност Началник
Отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр. Бургас към ГД „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на
основание чл. 56, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите на Н.Д.Д., ЕГН
*********, е наложено наказание „глоба” в размер на 1500.00 лева /хиляда и
петстотин лева/ за нарушение п.чл. 17, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за
рибарството и аквакултурите, извършено на 02.07.2020г. в акваторията на Черно
море, и са отнети 12 броя раци /пагури/, 1 килограм риба от вида скорпид –
върнати обратно във водата на пристанище Несебър и 50бр. капанни уреди тип
„кош“.
Касаторът
иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление.
Счита, че първоинстанционният съд е постановил акта си при неправилно приложение на материалния закон, тъй като по
делото не било доказано извършването на стопански риболов. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебното заседание касаторът не се
явява, не изпраща представител и не изразява становище по спора.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., намира обжалваното решение за законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас счита, че решението на районния съд следва да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е
допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
С наказателното постановление, Н.Д.Д. е санкциониран за това, че на
02.07.2020г., в 07.30часа, в акваторията на Черно море,при GPS координати N 42o38,790;
Е27o42,893, снети със служебен GPS уред GARMIN, извършва
стопански риболов с 50 броя немаркирани капанни уреди тип „кош“, потопени във
вода в работно положение, с риболовна лодка с № НС 1295, с дължина до 10м,
собственост на наказания без издадено валидно удостоверение за придобито право
за усвояване на ресурс на риба и други водни организми за календарната 2020г. Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл.17, ал.1,т.1 и ал.4 от ЗРА, като е
приложена санкционната норма на чл. 56, ал.1 от посочения нормативен акт.
Първоинстанционният съд приема, че наказателното постановление е
издадено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.
Настоящият състав изцяло споделя съображенията, изложени в обжалваното
решение, поради което и на осн. чл.221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към
тях, още повече, че на възраженията наведени и с касационната жалба е даден
обоснован и правилен отговор.
Оплакването за процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление е неоснователно.
Фактите в същото са описани точно и ясно, така че да е възможно както
упражняването на правото на защита, така и проверката за материалноправна
законосъобразност.
Разсъжденията на касатора относно изпълнителното деяние са неотносими
към конкретния казус, тъй като той е наказан за това, че извършва стопански
риболов без издадено валидно удостоверение за придобито право за усвояване на
ресурс на риба и други водни организми за календарната 2020г.
За да бъде преценена съставомерност на деянието, не е необходимо изрично
да бъде указано в както точно се изразява извършването на риболова- дали с
поставянето на разрешени уреди и средства във водата, дали в изваждането на
улова или неговото пренасяне и превозване.
Въпреки това, в наказателното постановление са посочени средствата, с
които е извършван, начина използването им и количеството уловени риба и морски
организми, което е достатъчно да обоснове извод за извършван „риболов“.
За да бъде определен риболовът като стопански, не е необходимо и да
бъдат събирани доказателства, че той се извършва с цел стопанска дейност и
реализиране на доход.
Според разпоредбата на §1, т.28 от ДР на ЗРА, "Риболов -
стопански" е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва
улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени
уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от
това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански
риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди,
различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други
водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества.
В случая наказващият орган не твърди, че риболовът е извършван с
разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход.
Процесната дейност попада в обхвата на предложение 2 на посочената
норма- риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1 от закона.
Последната норма с т.1 задължава лицата, извършващи любителски риболов да
използват не повече от 3 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до
две куки (единични или двойни) в изкуствените водни обекти, в Черно море и река
Дунав; във водите на Черно море може да се постави чепаре на една от въдиците.
В случая уловът е извършван в Черно море с 50 броя немаркирани капанни
уреди тип „кош“. Очевидно е , че използваните уреди са различни от
регламентираните с чл. 24, ал. 1, т.1 от ЗРА, което предпоставя извод, че
извършваният риболов не е любителски, а стопански.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, които да предпоставят извод за отмяна.
С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100лв..
Затова и на основание чл.221 и
чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.
Бургас,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260120/05.05.2021г.,
постановено по НАХД № 33/2021 по описа на Районен съд – гр.Несебър.
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН ********* да
заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сума в размер на 100лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: