Решение по дело №38/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 април 2021 г. (в сила от 7 април 2021 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20217220700038
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 64

 

гр. Сливен, 07. 04. 2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на  тридесет и първи март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

             

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                            ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                    ИГЛИКА  ЖЕКОВА

 

При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 38 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – Бургас, подадена против Решение № 260185 от 14.12.2020 г., постановено по АНД № 862 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 481111-F521466 от 22.04.2020 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на „Искра-АТ” ООД, за нарушение на чл. 118, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. В касационната жалба жалбоподателят твърди и излага съображения за неправилност на обжалваното решение. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което процесното НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.  

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил извод, че търговското дружество не е следвало да бъде санкционирано от административнонаказващия орган за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС; позовал се е на чл. 39, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и е счел, че от доказателствата по делото е установено, че търговското дружество е изпълнило задължението си при наличие на техническа неизправност, водеща до неподаване на съобщения по дистанционна връзка от нивомерната система, да уведоми незабавно лицето, извършващо сервизно обслужване.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Съобразено е със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на „Искра-АТ” ООД е съставен и връчен АУАН серия AN № F521466 от 05.11.2019 г., за това че при извършена проверка от инспектори по приходите на 28.10.2019 г. на търговски обект газ и бензиностанция, находящ се в гр. Т., стопанисван от „Искра-АТ” ООД, отразена в Протокол за извършена проверка от 28.10.2019 г., е констатирано, че: търговското дружество, извършващо продажби на течни горива, има въведена в експлоатация електронна система с фискална памет (ЕСФП) модел DFS-Q7S-KL, одобрена със свидетелство № 173fs, с индивидуален номер DT794715 и номер на фискалната памет 02794715, с нивомерна измервателна система HETRONIK OPTILEVEL; търговецът има зареждания на гориво в резервоар № 3 на датите 03.10.2019 г., 10.10.2019 г. и 16.10.2019 г., но няма подадени данни за доставките по нивомерна измервателна система по изградената дистанционна връзка с НАП; сондата в резервоар № 3 не отчита реалното количество налично гориво. Актосъставителят е приел, че търговецът не е изпълнил задължението си да подаде по изградената дистанционна връзка с НАП данни, които дават възможност за определяне на наличното количество гориво в резервоар № 3, с което е  нарушил разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Въз основа на съставения АУАН, на 22.04.2020 г. е издадено процесното НП, с което наказващият орган за констатираното с акта нарушение е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1000 лева.

С оглед установените по делото факти и приложимото право, Районният съд правилно и обосновано е приел, че търговското дружество не е следвало да бъде санкционирано за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. По делото е установено, че монтираната в търговския обект нивомерна система за обем на течни горива от одобрен тип, на датите 03.10.2019 г., 10.10.2019 г. и 16.10.2019 г. не е подавала данни за доставките на гориво в резервоар № 3 по изградената дистанционна връзка с НАП, като за извършените на тези дати доставки на гориво в резервоара, в информационната система на НАП са постъпили данни от въведените по документи доставки. От представените в първоинстанционното производство документи е установено и че на 01.10.2019 г. от представител на сервиза е извършен преглед на нивомерна система на сонда № 3, при който е констатирано, че в резултат на повреда на нивомерната сонда на резервоар № 3, не се изпращат данни към НАП, като в изготвения протокол е отразено, че проблемът със сондата не е могъл да бъде отстранен от сервизния техник. С оглед на изложеното, основателно се налага извод, че от доказателствата по делото не е установено по несъмнен начин, че липсата на информация в сървъра на НАП за доставките на гориво в резервоара за съхранение на горива в обекта, се дължи на неизпълнение на задължението за подаване на данни по чл. 118, ал. 6 ЗДДС. В тази връзка правилно е извършеното от Районния съд позоваване на чл. 39, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./, в който е предвидено, че при прекъсване на връзката между нивомерната измервателна система и централното регистриращо устройство работата на ЕСФП се блокира и данъчният терминал изпраща автоматично генерирано съобщение към НАП, като в деня на прекъсване на връзката лицето по чл. 3, ал. 2 незабавно уведомява лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, поддържащо нивомерната измервателна система. Обосновано е и заключението на Районния съд, че от доказателствата по делото е установено, че търговското дружество е изпълнило задължението си при наличие на техническа неизправност, водеща до неподаване на съобщения по дистанционна връзка от нивомерната система, да уведоми незабавно лицето, извършващо сервизно обслужване.

С оглед на изложеното, Районният съд правилно е отменил процесното НП като незаконосъобразно, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна, поради което НАП следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба направените от него в касационното производство по делото разноски в размер на 300 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 и ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

                                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260185 от 14.12.2020 г., постановено по АНД № 862 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Искра-АТ” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Т., представлявано от у. М.П. Д., сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски в касационното производство по делото.

Решението е окончателно.                         

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: