Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 64
гр. Сливен, 07. 04. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тридесет и първи март, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 38 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – Бургас, подадена против Решение № 260185 от
14.12.2020 г., постановено по АНД № 862 / 2020 г. по описа на Районен съд –
Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 481111-F521466 от 22.04.2020 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в
Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на „Искра-АТ”
ООД, за нарушение на чл. 118, ал. 6 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. В касационната жалба жалбоподателят твърди и излага
съображения за неправилност на обжалваното решение. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с
произнасяне по същество с решение, с което процесното НП да бъде потвърдено
като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е направил извод, че търговското дружество не е следвало да бъде
санкционирано от административнонаказващия орган за нарушение на чл. 118, ал. 6
от ЗДДС; позовал се е на чл. 39, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
и е счел, че от доказателствата по делото е установено, че търговското
дружество е изпълнило задължението си при наличие на техническа неизправност,
водеща до неподаване на съобщения по дистанционна връзка от нивомерната
система, да уведоми незабавно лицето, извършващо сервизно обслужване.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и
правилно. Съобразено е със събраните по делото доказателства и с приложимото
право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на „Искра-АТ” ООД е съставен и връчен АУАН серия AN № F521466 от 05.11.2019 г., за това
че при извършена проверка от инспектори по приходите на 28.10.2019 г. на
търговски обект газ и бензиностанция, находящ се в гр. Т., стопанисван от „Искра-АТ” ООД, отразена в Протокол за
извършена проверка от 28.10.2019 г., е констатирано,
че: търговското дружество, извършващо продажби на течни горива, има въведена в
експлоатация електронна система с фискална памет
(ЕСФП) модел DFS-Q7S-KL, одобрена със свидетелство № 173fs, с индивидуален
номер DT794715 и номер на фискалната памет 02794715, с нивомерна
измервателна система HETRONIK OPTILEVEL; търговецът има зареждания на гориво в
резервоар № 3 на датите 03.10.2019 г., 10.10.2019 г. и 16.10.2019 г., но няма
подадени данни за доставките по нивомерна
измервателна система по изградената дистанционна връзка с НАП; сондата в
резервоар № 3 не отчита реалното количество налично гориво.
Актосъставителят е приел, че търговецът не е изпълнил задължението си да подаде
по изградената дистанционна връзка с НАП данни, които дават възможност за
определяне на наличното количество гориво в резервоар
№ 3, с което е нарушил разпоредбата
на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Въз основа на съставения АУАН, на 22.04.2020 г. е
издадено процесното НП, с което наказващият орган за констатираното с акта
нарушение е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1000 лева.
С оглед установените по делото факти и приложимото
право, Районният съд правилно и обосновано е приел, че търговското дружество не
е следвало да бъде санкционирано за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. По
делото е установено, че монтираната в търговския обект нивомерна
система за обем на течни горива от одобрен тип, на датите 03.10.2019 г., 10.10.2019 г. и 16.10.2019 г. не е
подавала данни за доставките на гориво в резервоар № 3 по изградената дистанционна връзка с НАП, като за
извършените на тези дати доставки на гориво в резервоара, в информационната
система на НАП са постъпили данни от въведените по документи доставки. От
представените в първоинстанционното производство документи е установено
и че на 01.10.2019 г. от представител на сервиза е извършен преглед на нивомерна система на
сонда № 3, при който е констатирано, че в резултат на повреда на нивомерната сонда на резервоар № 3, не се изпращат
данни към НАП, като в изготвения протокол е отразено, че проблемът със сондата
не е могъл да бъде отстранен от сервизния техник. С оглед на изложеното,
основателно се налага извод, че от доказателствата по делото не е установено по
несъмнен начин, че липсата на информация в сървъра на НАП за доставките
на гориво в резервоара за съхранение на горива в обекта, се дължи на
неизпълнение на задължението за подаване на данни по чл.
118, ал. 6 ЗДДС. В тази връзка правилно е извършеното от Районния съд
позоваване на чл. 39, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./, в
който е предвидено, че при прекъсване на връзката между нивомерната
измервателна система и централното регистриращо устройство работата на ЕСФП се
блокира и данъчният терминал изпраща автоматично генерирано съобщение към НАП,
като в деня на прекъсване на връзката лицето по чл.
3, ал. 2 незабавно уведомява лицето, извършващо сервизно обслужване и
ремонт, поддържащо нивомерната измервателна система.
Обосновано е и заключението на Районния съд, че от доказателствата по делото е
установено, че търговското дружество е изпълнило задължението си при наличие на
техническа неизправност, водеща до неподаване на съобщения по дистанционна
връзка от нивомерната система, да уведоми незабавно
лицето, извършващо сервизно обслужване.
С оглед на изложеното, Районният съд
правилно е отменил процесното НП като незаконосъобразно, издавайки валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване
не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане
на разноски е основателна, поради което НАП следва да бъде осъдена да заплати
на ответника по касационната жалба направените от него в касационното
производство по делото разноски в размер на 300 лева – договорено и платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 и ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260185 от
14.12.2020 г., постановено по АНД № 862 / 2020 г. по описа на Районен съд –
Сливен.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на
„Искра-АТ” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Т.,
представлявано от у. М.П. Д., сумата от 300 /триста/
лева, представляваща разноски в касационното производство по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: