РЕШЕНИЕ
№……………..
гр. София, 24.06.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б състав, в закрито заседание на двадесет
и четвърти юни, две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА ГЮРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова, частно гр. дело №
3644 по описа за 2020г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78 от ГПК.
Образувано е
по жалба вх. № 12214/13.02.2020г. по
входящия регистър на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, депозирана от длъжника
по изпълнението на З. „О.“АД,
ЕИК ********с адрес: *** срещу Разпореждане от 31.01.2020г. по
изпълнително дело № 20208510400170 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ , с което е отказано да се намалят разноските
на взискателя за възнаграждение за адвокат с още 155лв. (горница над 200лв. до 355лв) и да не се начислява таксата
по т. 26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ върху възнаграждението от 355лв. Посочило е, че сложността на делото в случая съответствало
на възнаграждение за адвокат от 200лв.,
хонорар бил прекомерен, такса по т. 26 от тарифата не следвало да се начислява
върху адвокатското възнаграждение. С молба от 04.06.2020г. е уточнило, че има
правен интерес от жалбата защото независимо, че ЧСИ намалил възнаграждението на
200лв. това било направено след депозиране на жалбата по съгласие с взискателя,
което представлявало признание на основателност на жалбата, ЧСИ не разполагал с
възможност след подаване на жалбата да намали адвокатското възнаграждение,.
Претендирал е разноски, като е посочил, че има право на такива независимо, че ЧСИ
намалил възнаграждението, защото това било направено след подаването на жалбата
, като причината за тези разноски било поведението на молителя.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело- ********, ЕГН ********** със съдебен адрес: адвокат М.Д., гр.********, партер в предоставения
срок за отговор е оспорил жалбата. Посочил е, че жалбата е недопустима в частта
за намаляване на адвокатското възнаграждение, защото същото било намалено в
последствие от съдебния изпълнител.
Жалбата била и неоснователна. Оспорил
е претенцията за разноски на жалбоподателя, като е посочил, че не носи
отговорност за незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител.Претендирал е
разноски.
С изложени
мотиви ЧСИ е
посочил, че жалба е недопустима, евентуално неоснователна. Размер на адвокатско
възнаграждение бил намален на 200лв., защото длъжникът бил платил в срока за
доброволно изпълнение и направеното
изявление на взискателя, че е съгласен да му се възстанови само 200лв. разноски
за адвокат. Таксата по т. 26 била
начислена само върху адвокатско възнаграждение от 200лв. и такава била дължима.
Съдът като обсъди доводи на страни и
представените по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети заверени преписи от книжа по
изпълнително дело № 20208510400170 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ,
съгласно които производството по изпълнителното дело е образувано по молба от 23.01.2020г. на ********, ЕГН ********** срещу З. „О.“АД, ЕИК ********за събиране на
сумите по изпълнителен лист, издаден на 10.01.2020г. СГС по дело № 2291/2018г. за сумата от 1165лв., представляващи
възнаграждение за адв. Т.Н.на основание
на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., както и за разноските по изпълнително дело за адвокат
и за такси и разноски, посочен е изпълнителен способ запор върху банкови сметки
на длъжника.
С молбата е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който
взискателят е възложил на адв. М.Д. да образува и води изпълнителното дело за
което е уговорено и платено в брой възнаграждение от 355лв.
С постановление от 23.01.2020г. обективирано в покана
за доброволно изпълнение ЧСИ е приел за събиране разноските от 355лв.
за възнаграждение за адвокат и
такса по т. 26 определена съобразно него, длъжникът е получил покана за
доброволно изпълнение на 24.01.2020г.
С възражение от 28.01.2020г.
длъжникът е оспорил начисленото възнаграждение за адвокат над 200лв. до 355лв., както и
таксата по т. 26 от Тарифата върху възнаграждението за адвокат .
С разпореждане от 31.01.2020г. съдебният изпълнител е отказал на намали разноските.
С отговора на частната жалба взискателят е посочил, че
към момента и то в срока за изпълнение е платена доброволно сумата по
изпълнителния лист, то не възразява да се намали адвокатското възнаграждение на
200лв.
С разпореждане от 24.02.2020г. ЧСИ е намалил
възнаграждението за адвокат на взискателя на 200лв.
Прието е писмо от частния съдебен изпълнител и
извлечение от сметката му, съгласно които на 06.02.2020г. сумата по
изпълнителния лист е платена от
длъжника.
изпълнителното
дело сумата по изпълнителния лист е платена от
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е недопустима в частта за намаляване на
възнаграждение за адвокат със сумата от
155лв. и такса по т. 26 от Тарифата
към ЗЧСИ върху сума от 155лв. (която съдът изчислява на 14,88лв.) .Това е така, защото в предоставения от съда срок жалбоподателят
не е обосновал правен интерес от
подаване на жалбата за горницата над 200лв. до 355лв. и за таксата по т. 26 от
Тарифата за тази горница. За тези суми с разпореждането от 24.02.2020г. частният
съдебен изпълнител е намалил възнаграждението за адвокат на взискателя,
поставено в тежест на длъжника, съответно намалена е и таксата по т. 26 от
тарифата. Таксата по т. 26 от Тарифата се определя с оглед на стабилизираните
постановления на съдебния изпълнител за разноските , тоест не е поставена в тежест на взискателя такса
по т. 26 от тарифата за суми, които не са приети за разноски за възнаграждение
за адвокат. Разпореждането от
24.02.2020г. на ЧСИ е влязло в сила и
твърденията на жалбоподателя за недопустимост на същото не могат да бъдат
обсъдени от съда. Разпределянето на
отговорността за съдебни разноски по жалбата не може да обоснове извод за правен
интерес от жалбата. При така установеното съдът приема, че жалбата в тази част
е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част жалбата е допустима – за таксата по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ върху адвокатското възнаграждение от 200лв. ( която
съдът изчислява на 19,20лв).
Разгледана
по същество е основателна.
Пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи съобразно сумата по
изпълнителния лист, но не и с оглед на направени от взискателя разноски по
изпълнителното дело. Паричното вземане
по смисъла на т. 26 от Тарифата е това по изпълнителния лист. Противното би означавало и че върху самата такса по т.26
следва да се дължи такса по т.26, върху която също да се дължи такса, и т.н.-
извод, лишен от всякаква правна и житейска логика.
По
отговорността за разноски:
Разноски съдът приема, че в настоящото производство се
дължат, доколкото приложима е
разпоредбата на чл. 81 от ГПК. В случая
не се следват други действия, от които да зависи разпределяне на
отговорността за разноски в това производство,поради което и тази отговорност
следва да се разпредели със съдебния акт, слагащ край на производството – този
съдебен акт дава разрешение по същество на друго производство.
С оглед изхода на делото съдът приема, че жалбоподателят
няма право на разноски по делото в частта, в която жалбата съдът прие, че е
недопустима поради липса на правен интерес. Действително, този правен интерес е
отпаднал след депозиране на жалбата, но основание да се приеме, че поведението
на насрещната страна е станала причина за
подаване на жалбата съдът приема, че по делото не са установени. В
случая възражението срещу поставените в тежест на длъжника разноски е от 28.01.2020г., произнасянето
на ЧСИ по това възражение е от 31.01.2020г., когато длъжникът още не е платил сумата по изпълнителния лист.
Последното е направено на 06.02.2020г. При така установеното възнаграждението
за адвокат на взискателя не е имало основание да се приеме, че се следва само
за образуване на изпълнителното дело, но е и за воденето му. За тази част на жалбата разноските следва да
се поставят в тежест на жалбоподателя и той следва да бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата съдебни разноски от 269,55лв. за възнаграждение за адовкат
в производство пред СГС.
На жалбоподателя се следват разноски за уважената част
от жалбата, които разноски съдът определя на 2,54лв. за държавна такса и
36,56лв. за разноски за адвокат при съобразяване на уважената част от жалбата.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.
№ 12214/13.02.2020г. по входящия
регистър на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, депозирана от длъжника
по изпълнението на З. „О.“АД,
ЕИК ********с адрес: *** срещу Разпореждане от 31.01.2020г. по
изпълнително дело № 20208510400170 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ , с което е отказано да се намалят разноските
на взискателя за възнаграждение за адвокат с още 155лв. (горница над 200лв. до 355лв) и да не се начислява таксата по т. 26 от
Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ върху възнаграждението за адвокат от 155лв.
ОТМЕНЯ
Разпореждане от 31.01.2020г. по изпълнително дело № 20208510400170
по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851
на КЧСИ , с което е отказано да се
намалят разноските на взискателя за такса по т. 26 от Тарифата за такси и
разноски по ЗЧСИ върху възнаграждението за адвокат от 200лв и вместо това
постановява:
ИЗМЕНЯ Постановление от 23.01.2020г.
обективирано в покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20208510400170 по
описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ в
частта за разноските, като НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на
длъжника със сумата от 19,20лв., представляваща пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за
такси и разноски по ЗЧСИ изчислена върху разноски на взискателя по изпълнително
дело за адвокатско възнаграждение от 200лв.
ОСЪЖДА ********, ЕГН ********** със съдебен адрес: адвокат М.Д., гр.********, партер на основание на чл. 78 и чл. 81 от ГПК да заплати на З. „О.“АД, ЕИК ********с адрес: *** сумата от 39,10лв. (тридесет и девет лева и 0,10 лева), представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА З. „О.“АД, ЕИК ********с адрес: *** да заплати на ********, ЕГН ********** със съдебен адрес: адвокат М.Д., гр.********, партер на основание на чл. 78 и чл. 81 от ГПК сумата от 269,55лв. (двеста шестдесет и девет лева и 0,55 лева), представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението в частта, с която жалба е оставена без
разглеждане и имащо характер на определение може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
В останалата част решението е окончателно.
Препис от
определението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и
съобразяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.О.М.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Станимира
Иванова по гр.д.№ 3644 по описа за 2020г. на СГС, ІV-Б състав
Не съм
съгласна с мнението на мнозинството на състава в частта за дължимата такса по
т. 26 от Тарифата. Начислените от ЧСИ пропорционални такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата)
следва да се определят на база сумите по изпълнителния лист и разноските на
взискателя в хода на изпълнителното дело, които са различни от платените такси
по изпълнителното дело. Тоест следва да се съобразят и разноски за
възнаграждение за адвокат и други разноски, ако такива са направени за нещо
различно от такси по изпълнителното дело. Тези разноски се поставят в тежест на
длъжника с постановление на ЧСИ. Това постановление е несъдебно изпълнително основание, тоест за
тези разноски не е нужно да има издаден изпълнителен лист, за да може ЧСИ да
пристъпи към събирането им. Вземането за разноски за адвокат, направени в
принудителното изпълнение, се реализира в производството по изпълнение въз
основа на това постановление на ЧСИ, тоест въпреки, че то не е посочено в
изпълнителния лист. Вземането за тези разноски е парично вземане и за събирането
му се прилагат общите правила. То е вземане, което е различно от това, за което
е издаден изпълнителния лист, но правилата за събиране на двете вземания – това
по изпълнителния лист и това по Постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат,
са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера
на вземането. При така възприето се налага извода, че за събиране на вземането
на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси и разноски по
изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с
изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното
изпълнение. Това особено ясно проличава в хипотеза, в която притезанието, за
което е издаден изпълнителен лист, не е парично. В последната хипотеза способите за изпълнение
и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното вземане за
разноски по изпълнителното дело. За
разноските на взискателя за адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя Постановление
и това е изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става
освен непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по
Постановлението на ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране
по някой от способите, предвидени в закона за паричните притезания и за
събирането му ще се наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за
събиране на парично вземане. Изпълнителното производство не може да приключи
преди да се удовлетвори вземането на взискателя за разноски по Постановлението
на ЧСИ, независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по
изпълнителния лист. (В този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№
3/2015г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на
този извод е подходът на законодателя при уредбата на т. 26 от Тарифата, с
която изрично са изключени при определяне пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата определени разноски на взискателя по изпълнението, но не са изключени
направените от него разноски за адвокат.
Съдия …………………..
(Станимира
Иванова)