РЕШЕНИЕ
№ 6620
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110151324 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу Р. Р. М., В. А. М. и З. В. С. след развило се заповедно производство по ч. гр.
дело № 69176/2023 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение както следва:
- срещу Р. Р. М. за 1/9 части от процесните задължения, а именно: сумата от
261,88 BGN (двеста шестдесет и един лева и 88 стотинки), представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023 г. до погасяване на задължението,
сумата от 49,15 BGN (четиридесет и девет лева и 15 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.11.2023 г., сумата от 4,32 BGN
(четири лева и 32 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 15.12.2023 г. до погасяване на задължението, сумата от 1,05 BGN (един лев
и 05 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до
10.11.2023 г., сумата от 6,33 BGN (шест лева и 33 стотинки) държавна такса и сумата
от 5,55 BGN (пет лева и 55 стотинки) юрисконсултско възнаграждение;
- срещу В. А. М. за 1/9 части от процесните задължения, а именно: сумата от
261,88 BGN (двеста шестдесет и един лева и 88 стотинки), представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023 г. до погасяване на задължението,
сумата от 49,15 BGN (четиридесет и девет лева и 15 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.11.2023 г., сумата от 4,32 BGN
(четири лева и 32 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
1
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 15.12.2023 г. до погасяване на задължението, сумата от 1,05 BGN (един лев
и 05 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до
10.11.2023 г., сумата от 6,33 BGN (шест лева и 33 стотинки) държавна такса и сумата
от 5,55 BGN (пет лева и 55 стотинки) юрисконсултско възнаграждение;
- срещу З. В. С. за 1/3 части от процесните задължения, а именно: сумата от
785,66 BGN (седемстотин осемдесет и пет лева и 66 стотинки), представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023 г. до погасяване на задължението,
сумата от 147,44 BGN (сто четиридесет и седем лева и 44 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.11.2023 г., сумата от 12,99 BGN
(дванадесет лева и 99 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 15.12.2023 г. до погасяване на задължението, сумата от 3,16 BGN (три лева
и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до
10.11.2023 г., сумата от 18,98 BGN (осемнадесет лева и 98 стотинки) държавна такса и
сумата от 16,67 BGN (шестнадесет лева и 67 стотинки) юрисконсултско
възнаграждение.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Сочи, че
ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, . Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли
съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците не е депозиран отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
По отношение на ответницата З. В. С.:
В проведеното открито съдебно заседание от 10.04.2025 г. ответницата е
представила писмени доказателства за извършено погасяване на дължимите суми,
претендирани от нея в настоящото производство в пълен размер. Приети по делото са
две вносни бележки – за сумата от 950 лева, представляваща сбора от четирите
2
главници, както и за сумата от 111,89 лева, представляваща законна лихва върху
главниците към момента на плащането. Процесуалният представител на ищеца
признава извършеното плащане, като счита, че съдът следва да го съобрази, като
претендира единствено присъждане на разноски от ответницата З. С..
Поради изложеното съдът намира, че исковете срещу З. В. С. следва да бъдат
отхвърлени поради погасяване чрез плащане в хода на процеса.
Към датата на завеждане на делото ответницата е била в забава на плащането,
доколкото не оспорва по основание и размер вземанията на ищеца. Ето защо същата е
дала повод за завеждане на делото, поради което ищецът има право на присъждане на
разноски по делото. В настоящото производство за предявените срещу ищцата искове
е заплатена държавна такса в размер на 181,02 лева, като следва да бъде присъдено и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът първоначално определя в минимален
размер от 100 лева. Припадащата се на ответницата З. С. част от него съобразно
размера на предявените искове, е сумата от 60 лева. Ответницата следва да бъде
осъдена и за сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 35,65
лева, от които 18,98 лева държавна такса и 16,67 лева юрисконлутско възнаграждение.
По отношение на ответниците Р. Р. М. и В. А. М.:
В исковата молба, а така също и в проведеното открито съдебно заседание на
10.04.2025 г., ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу двамата ответници.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответниците не са
представили в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се явиха и не
изпратиха представител в първото заседание по делото, както и не са направили
искане за разглеждането му в тяхно отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – с Разпореждане №
125882/04.09.2024 г. на ответниците са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу З. В. С., ЕГН
**********, искове с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ за установяване на вземания за: сумата от 785,66 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. и сумата от 12,99 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., както и исковете с правно основание по чл. 422 ГПК, вр.
чл. с 86 ЗЗД за установяване на вземания за: сумата от 147,44 лева, представляваща
3
лихва за забава в погасяване на задължението за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 10.11.2023 г. и сумата от 3,16 лева, представляваща лихва за забава в
погасяване на задължението за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до
10.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
02.01.2024 г. по ч. гр. д. № 69176/2023 г. на СРС, 33 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Р. М., ЕГН ********** дължи на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.01.2024 г. по ч. гр. д. №
69176/2023 г. на СРС, 33 с-в, както следва:
- 261,88 лева на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот с адрес:
гр. София, ж.к. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 15.12.2023 г. до погасяване на задължението;
- 49,15 лева на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща мораторна
лихва в размер на законната лихва върху цената на доставената топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 10.11.2023 г.;
- 4,32 лева на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 15.12.2023 г. до погасяване на
задължението;
- 1,05 лева на осн. чл. 422 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва в
размер на законната лихва върху цената за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 16.12.2020 г. до 10.11.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. А. М., ЕГН ********** дължи на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.01.2024 г. по ч. гр. д. №
69176/2023 г. на СРС, 33 с-в, както следва:
- 261,88 лева на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот с адрес:
гр. София, ж.к. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 15.12.2023 г. до погасяване на задължението;
- 49,15 лева на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща мораторна
лихва в размер на законната лихва върху цената на доставената топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 10.11.2023 г.;
- 4,32 лева на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 15.12.2023 г. до погасяване на
задължението;
- 1,05 лева на осн. чл. 422 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва в
размер на законната лихва върху цената за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 16.12.2020 г. до 10.11.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. В. С., ЕГН ********** да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 241,02 лева разноски в
производството по гр. дело № 51324/2024 г. по описа на СРС /181,02 лв. държавна
такса и 60,00 лв. юрисконсултско възнаграждение/, както и сумата от 35,65 лева
разноски в производството по ч. гр. дело № 69176/2023 г. по описа на СРС /18,98 лв.
държавна такса и 16,67 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Р. М., ЕГН ********** да заплати на
4
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 213,67 лева разноски в
производството по гр. дело № 51324/2024 г. по описа на СРС /193,67 лв. държавна
такса и 20,00 лв. юрисконсултско възнаграждение/, както и сумата от 11,88 лева
разноски в производството по ч. гр. дело № 69176/2023 г. по описа на СРС /6,33 лв.
държавна такса и 5,55 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. А. М., ЕГН ********** да заплати
на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 213,67 лева разноски в
производството по гр. дело № 51324/2024 г. по описа на СРС /193,67 лв. държавна
такса и 20,00 лв. юрисконсултско възнаграждение/, както и сумата от 11,88 лева
разноски в производството по ч. гр. дело № 69176/2023 г. по описа на СРС /6,33 лв.
държавна такса и 5,55 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис” ЕООД.
Решението, в частта, в която исковете са отхвърлени, подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните. В
останалата си част решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5