О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …. 11.11.2019 г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година
в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Женя Иванова
гр. д. № 5136 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът, след като
констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и
след осъществяване на процедурата по чл.131 ГПК, на основание чл.312 ГПК,
намира следното:
Следва делото да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен доклад
по същото.
Следва да бъда бъдат
приети, като допустими, относими и необходими доказателства, приложените към
исковата молба и отговора документи.
По искането, заявено в
исковата молба, за допускане до разпит на двама свидетели, при режим на
довеждане, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след уточняване
конкретно на обстоятелствата, които ще се установяват с тях с оглед преценка на
тяхната допустимост.
Следва страните да бъдат
напътени към доброволно уреждане на спора, като им бъде указано, че това е в
най-добър интерес за децата, отделно от това, при сключване на съдебна
спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а
постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и
съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание
на 03.12.2019 г., от 14,30 часа, за която дата да се призоват страните
незабавно.
ДОКЛАДВА делото:
Предявени са искове с правно основание чл.143, ал.2 СК и чл.149 СК от Ц.Д.Ж., действаща като
майка и законен представител на малолетното дете Г.Т.В., срещу Т.В.В..
В
исковата молба се твърди, че ищцата и ответника са родители на децата Светослав
Тихомиров В., роден на *** г. - пълнолетен, ЕГН ********** и Г.Т.В., родена на ***
г., ЕГН **********.
Ищцата
и ответника не живеели заедно от около две години. След раздялата на страните
детето Светослав живеело с баща си, а Г. - със своята майка. Светослав поддържал
редовно лични отношения със своята майка и сестра.
От
раздялата на родителите цялата издръжка на детето Г.Т.В. била поета от майката.
Детето било ученичка в пети клас в СУ „Максим Горки“ - Стара Загора. Майката
закупувала и продължавала да закупува всички необходими за дъщеря си вещи,
дрехи и обувки, при болест - нужните лекарства, през 2018 г. заплащала
месечната такса за модерни танци на детето в размер на 40 лева. Осигурявала и
средствата за ежедневни нужди на детето /джобни/ - около 5 лева на ден, част от
които били необходими за еднократно придвижването на Г. до училище - често с
такси, особено през зимните месеци. Ответникът рядко контактувал с детето Г. -
веднъж месечно, рядко два пъти. За началото на учебните 2017/2018 и 2018/2019
години бащата бил дал по 50 лева. Всички необходими помагала и униформа за
настоящата учебна година в общ размер на 200 лева били платени от майката.
Отделно от това, Ц.Ж. осигурявала и нужните средства за развлечение на Г. -
посещения на кино, закупуване на подарък за детски рожден ден на приятели. Понастоящем
Ц.Ж. работила като фризьор и заплаща наем на помещение и месечни осигуровки за
дейността си. Плащала и месечните сметки на Г. за разговорите й по мобилен
телефон, както и сметките на сина си Светослав, на когото била закупила и
мобилен апарат. Светослав бил започнал работа през месец август 2019 г. и бил
получил само едно трудово възнаграждение, като преди това майка му също му била
помагала финансово, включително и чрез непросредствени грижи като осигуряване
на храна или средства за закупуването й, закупуване на дрехи и обувки. В
исковата молба се твърди още, че през лятото на 2019 г. Ц.Ж. била водила Г. на
море за три дни и на екскурзия в Гърция. Детето било водено на море през лятото
на 2018 г. и 2019 г. и от баща си за същия период от време.
До
настоящия момент ответникът не бил заплащал месечна издръжка на дъщеря си,
макар да разполагал с необходимите възможности да осигурява издръжка за малолетното
си дете в претендирания размер - 250 лева месечно, обусловен от нуждите на Г..
Искането
до съда е да постанови решение, с което ответникът Т.В.В., ЕГН **********,***
да бъде осъден да заплаща на малолетното дете Г.Т.В., ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител Ц.Д.Ж., ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в
размер на 250 лева (двеста и петдесет лева), считано една година назад, считано
от подаване на настоящата искова молба в съда, а именно от 08.10.2018 г. и
занапред, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване
на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката.Претендират се
направените разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Т.В.В. е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва размера на претендираната издръжка.
Не оспорва фактите, че с Ц.Д.Ж.
са родители на децата Светослав Тихомиров В. и Г.Т.В., че от две години са
разделени и че след раздялата им детето Светослав останало да живее с него. Твърди,
че през първата година от раздялата, Г. живеела, ту при майка си, ту при баща
си, като едва след първата година на раздялата Г. се установила трайно при
майка си, като срещите с ответника били по няколко пъти месечно. Въпреки това,
ответникът поддържал съвсем до скоро активни лични отношения с дъщеря си, като
винаги бил зад нея с духовната си и
финансова според възможностите му подкрепа. Бащата ежегодно водил детето на
море, включително и през отминалото само преди няколко месеца лято на 2019
година. Счита, че Г. била подложена на масивна и активна манипулация от страна
на майка си, маркери за което се констатирали от ответника в поведението на
детето.
Т.В. оспорва изнесеното в
исковата молба, че след раздялата с Ц., цялата
издръжка за детето Г. била поета от майката. Прилаганият принцип за издържане
на дъщеря им винаги бил тежестта да се поделя между родителите - това се отнасяло
до поддържането на гардероба на момичето, до закупуването на обувки и всякакви
вещи, от които имало нужди, до системното осигуряване на джобни и др. Същото се
отнасяло и за поемане разходите му по образованието на детето, както и за
извънучилищни занимания. Във връзка с това не отговаряло на истината твърдяното
в исковата молба, че само майката била заплащала такса за посещаване на уроци
по модерни танци от страна на Г.. Именно по предложение на момичето родителите
се били редували в заплащането на тази такса. Разноските свързани с
подготовката за началото на визираните от ищцата учебни години също се била
поделяла. Ответникът също така водил и вземал от училището дъщеря си при нужда.
Миналата година ответникът й бил закупил и мобилен телефон.
Ответникът твърди, че освен
че издържал Г., давал издръжка и на другите си две деца – на синовете си
Светослав Тихомиров В. на 18 години и Венцислав Тихомиров В. на 27 години. И
двете момчета живеели при него в дома му. Възрастта и етапа на развитие на
всяко от тях били такива, че те тепърва навлизали в живота и имали
изключителната нужда да бъдат все още и материално подкрепяни. Светослав съвсем
от скоро работил на стажантски договор, тъй-като преди половин година завършил
средното си образование, завършване, чието празнично отбелязване с
абитуриентски бал ответникът поел финансово изцяло сам, без никакво съдействие
от страна на ищцата, а Венцислав бил трудово ангажиран и помагал на баща си в
селскостопанската му заетост. Всичко необходимо за нормалното живеене и поддържане
на дома в добро функционално състояние се заплащали от ответника, включително и
ежедневното зареждане на хладилника с храна и напитки. Стаята на Г. била
обзаведена изцяло от него за нуждите на детето да се чувства добре и комфортно
при престоите си с него.
Ответникът твърди, че се
занима в областта на селското стопанство, в частност птицевъдство – сектор,
характеризиращ се с висок риск и несигурност, с непрестанни разходи и загуби, което
било и причината доходността от тази дейност за него да била изключително
ниска. Същевременно се налагало да отделя значителна част от доходите си, за да
подкрепя материално живеещите с него двама негови синове.
Отделно от това, Ц. и
детето Г. живеели в новопостроено жилище на мъжа, с когото Ц. съжителствала и
който също реализирал доходи.
Ответникът предлага да
заплаща издръжка на дъщеря си в размер на 140 лева, като твърди, че издръжка
над този размер би го поставило в невъзможност да лично да купи или подкрепи
материално дъщеря си, както и живеещите при него други две деца - синовете му
Светослав на 18 г. и Венцислав на 27 години, включително и лишаване от
възможността да посреща своите основни жизнени потребности.
С оглед на всичко изложено
по-горе моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени частично
предявените срещу ответника Т.В. искове за заплащане на издръжка за минал
период от време и занапред до размер на месечната издръжка от 140 лева (сто и
четиридесет лева), а в останалата им част над 140 лева (сто и четиридесет лева)
до претендирания размер от 250 лева (двеста и петдесет лева) да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендира разноски.
На основание чл. 146, ал.1, т. 2 ГПК съдът разпределя доказателствената
тежест, както следва:
В доказателствената тежест на Ц.Д.Ж., като майка и законен представител на
малолетното дете Г.Т.В., е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е баща на
детето, че са във фактическа раздяла, като детето живее при нея, нуждата му от
издръжка и доходите на ответника, включая за минал период от време, считано от 08.10.2018
г.
В доказателствена тежест на
ответника е да докаже правоизключващите, правопогасяващите и правоунищожаващите
си възражения, в т.ч. възражението му, че е предоставял средства на дъщеря си
за претендирания с исковата молба период.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора документи: удостоверение за раждане на Светослав Тихомиров В.; удостоверение за
раждане на Г.Т.В.; декларация от 03.10.2019 г.; пълномощно от 02.10.2019 г.;
договор за правна защита и съдействие от 03.10.2019 г.; удостоверение за
раждане на Венцислав Тихомиров В.; пълномощно от 22.10.2019 г.
По искането, заявено в исковата
молба, за допускане до разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, съдът
ще се произнесе в открито съдебно заседание, след уточняване конкретно на
обстоятелствата, които ще се установяват с тях с оглед преценка на тяхната
допустимост.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. ПРИКАНВА страните към спогодба и им РАЗЯСНЯВА, че в случай, че такава бъде
постигната, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а
постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и
съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.
УКАЗВА на страните, че В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от връчването на
настоящото определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания
и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия. В случай, ЧЕ НЕ ИЗПЪЛНЯТ указанията в
срок, ТЕ ГУБЯТ възможността да
направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, като на ищците се връчат и
копие от отговора на ответника, ведно с приложенията към него.
ДА СЕ УВЕДОМИ ДСП - Стара Загора, на
основание чл.15, ал.6 ЗЗДет.
РАЙОНЕН СЪДИЯ