Присъда по дело №215/2021 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 7
Дата: 30 юни 2022 г.
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20211310200215
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 7
гр. Белоградчик, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Наказателно дело от общ
характер № 20211310200215 по описа за 2021 година
в присъствието на прокурора Георги Светославов, въз основа на закона и
данните по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. АС. СЛ. - роден на ......................г. в гр.Б.,
обл.В., живущ в гр. Д., обл.В., българин, български гражданин, неженен, с
основно образование, не осъждан, безработен, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 05.05.2021г. в гр. Д., обл.В., извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, като отправил обидни думи и заплахи : “боклук“, „да ти ебем
майката“ и “ще те убия”, спрямо Р. В. МЛ., поради което и на основание
чл.325 ал.1 НК във вр. чл.36 и чл.58 А ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр.
чл.372 ал.4 от НПК го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ
МЕСЕЦА и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, изпълнимо, чрез поставяне обявление
за наказанието на съответното място за такива съобщения в общинска
администрация на Община Димово, като на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването на така наложеното на подс. С. наказание „лишаване от
1
свобода“ за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
На осн. чл.304 от НПК ОПРАВДАВА подс. С. да е извършил горното
деяние, съгласно така повдигнатото обвинение - за осъществено престъпление
по чл.325 ал.2 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. АС. СЛ. - роден на ..................г. в гр.Б., обл.В.,
живущ в гр. Д., обл.В., българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, не осъждан, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 05.05.2021г. в гр. Д., обл.В., по хулигански подбуди, причинил на Р. В.
МЛ., лека телесна повреда, изразена в разкъсна рана на дясната половина на
брадата, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота ,
поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12 предл. І от НК вр. чл.130 ал.1 от
НК във вр. чл.36 и чл.58 А ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 от
НПК го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ МЕСЕЦА, като
на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното на подс.
С. наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. АС. СЛ. - роден на ...................г. в гр.Б., обл.В.,
живущ в гр. Д., обл.В., българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, не осъждан, безработен, с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това,
на 05.05.2021г. в гр. Д., обл.В., по хулигански подбуди, да е причинил на Р.
В. МЛ., лека телесна повреда, изразена в контузии на носа, брадата,
издрасквания на горната дясна част на шията, ожулване на дясната
предмишница, довели до болка и страдание – престъпление по чл.131 ал.1
т.12 предл. І от НК вр. чл.130 ал.2 от НК, като на осн. чл.304 от НПК по
ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.
ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.23 ал.1 от НК едно общо, най-тежко наказание
на Р. АС. СЛ. /с посочена по-горе самоличност/, измежду наказанията
„лишаване от свобода“, наложени му по настоящето дело за деянията по
чл.325 ал.1 НК и чл.131 ал.1 т.12 предл. І от НК вр. чл.130 ал.1 от НК, а
именно : общо от ТРИ МЕСЕЦА, като на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването на това общо наказание „лишаване от свобода“ - за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, и
като към тях на осн. чл.23 ал.2 от НК присъединява и наказанието
2
„обществено порицание“.
ОСЪЖДА на осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Р. АС. СЛ. /с посочена
самоличност/ да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в
размер на 78,00 / седемдесет и осем / лева – възнаграждение за вещо лице на
досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ОС-Видин.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 7 /30.06.2022 г. по НОХ дело № 215/2021 г. по
описа на РС-Белоградчик, І – ви наказателен състав.

Срещу подсъдимия Р. АС. СЛ. от гр. Д., обл.В. са повдигнати
обвинения затова, че:
На 05.05.2021 г. в гр. Д., обл.В., извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като отправил обидни думи и заплахи : “боклук”, „да ти
ебем майката” и “ще те убия”, спрямо Р. В. МЛ., като тези действия се
отличават по своето съдържание с изключителен цинизъм -
престъпление по чл.325 ал.2 предл.2-ро във вр. ал.1 от НК.
На 05.05.2021г. в гр. Д., обл.В., по хулигански подбуди, причинил на Р.
В. МЛ., лека телесна повреда, изразена в разкъсна рана на дясната
половина на брадата, довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предл. І от НК вр.
чл.130 ал.1 от НК.
На 05.05.2021г. в гр. Д., обл.В. по хулигански подбуди, причинил на Р.
В. МЛ., лека телесна повреда, изразена в контузии на носа, брадата,
издрасквания на горната дясна част на шията, ожулване на дясната
предмишница, довели до болка и страдание – престъпление по чл.131
ал.1 т.12 предл. І от НК вр. чл.130 ал.2 от НК.
В с.з. по искане на подсъдимия /чрез защитника му/, съдът е допуснал
предварително изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от
НПК.
В с.з. прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, както са сочени в
обвинителния акт, счита че те са доказани по безспорен начин, счита още, че
за всяко от тях следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода“,
също така – спрямо наказанията на подсъдимия да се приложи чл.66 НК.
Намира, че не е налице разпоредбата на чл.78 А от НК, тъй като са извършени
няколко деяния, респ. „множество престъпления“.
Подсъдимият Р. С., предвид допуснатото предварително изслушване,
прави признания относно фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт , но не се признава се за виновен.
Защитникът на подсъдимия, пледира за оправдаване последния по
повдигнатите обвинения. Аргументите му са, че няма осъществено деяние
„хулиганство“ въобще, поради наличието на „личен мотив“ в отношението на
С. към Р. М., също така – не е наличен и квалифициращ признак
„изключителен цинизъм“ по чл.2 на чл.325 от НК. Относно деянията по
чл.131 ал.1 т.12 от НК, защитникът отново пледира за не съставомерност,
поради липса от една страна на „хулигански подбуди“, а и от друга –
неправилно формулирано обвинение за нанесени телесни повреди, леки , и по
двата състава на чл.130 от НК – и по ал.1 и по ал.2, което е недопустимо
1
според адвоката на подсъдимия. Алтернативно, при признаване за виновен
С., по текстовете на чл.325 ал.1 от НК и чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК,
защитникът му пледира – с оглед ниските наказания, за освобождаване от
наказателна отговорност и определяне на административно наказания по реда
н ачл.78 А от НК.
Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на
чл.371 т.2 от НПК признания в с.з., и прецени събраните и приобщени по
делото писмени доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 от НПК приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Р. АС. СЛ. е роден на ................. г. в гр. Б., обл. В., живущ в гр. Д.,
обл.В., българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не
осъждан / към датата на деянието – е реабилитиран, т.е. с чисто съдено
минало/, безработен, с ЕГН **********.
На 05.05.2021 г. в гр. Д., обл. В., вечерта късно – подс. Р.С. и негови
познати – свид. И. И.а, Ив. Х. и Д. Н. седели на пейка, пред сградата на
читалището в гр. Д. Употребявали алкохол – бира. Ок. 23.00 ч. край тях
преминал пострадалият – свид. Р.М., като ги поздравил. В момента, в който
вече ги подминавал, подс. Р.С. внезапно скочил от пейката и започнал да
обижда и заплашва М., с думите „боклук“, „ще ти ебем майката“ и „ще те
убия“. Редом с това С. нанесъл няколко удара с юмруци по лицето на М. – по
носа и областта на брадата, в резултат на които потекла кръв от лицето на
ударения.
М. се отскубнал от ръцете на С. и избягал от местопрестъплението, като
посетил веднага ФСМП-Димово. Там бил прегледан и посъветван да посети и
гр. В. за допълнителна обработка на раната на брадата. На следващият ден,
06.05.21 г. пострадалият отишъл в СО при МБАЛ „Св. Петка“ Видин, където
раната на брадата била обработена хирургически.
На 07.05.21 г. М. посетил и д-р А. И.а , съдебен лекар при МБАЛ „Св.
Петка“-Видин, която го освидетелствала и му издала съответния документ от
нейния преглед – Медицинско свидетелство № 24/21г.
На 10.05.2021 г. в РУ-Белоградчик била подадена жалба от св. Р. М. за
случилото се на 05.05.21 г., извършена проверка по случая и на 22.06.21г. -
отпочнато досъдебно производство, по чл.325 ал.1 и чл.131 ал.1 т.12 от НК
вр. чл.130 ал.1 и ал.2 от НК.
В хода на ДП е назначена и проведена СМЕ, приключила със
заключение, че на Р. М. са причинени: разкъсна рана на дясна половина на
брадата, контузии на носа и брадата, издрасквания на горната част на шията,
ожулване на дясна предмишница, които представляват съответно – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и болка и страдание, като тези
увреждания отговорят като начин на получаването им – нанасяне на побой /
вкл. пострадалият е съобщил за ползван метален, ръбест предмет/.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа: признатата от подсъдимия фактическата обстановка , излагана в
обвинителния акт - по реда на чл.371 т.2 от НК, приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 137/2021г. на РУ-
Белоградчик и писмо на РП-Перник, удостоверяващо изтърпяното наказание
„пробация“, определено на С. по ч.н.д. № 1956/2015 г. на РС-Перник.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно, категорично установяват описаната и приета от съда
за установена фактическа обстановка.
По безспорен начин се доказа авторството на деянията, а именно, че на
инкриминираните дата и място, подс. С., на публично място – пред читалище
в града, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като обиждал, заплашвал
и ударил гражданин на град Д., при което го наранил, игнорирайки отзвука в
обществото от поведението си. Стореното от С. представлява противоправно
поведение, нарушаващо моралните норми в обществото, като освен
вербалната агресия, той е демонстрирал и физическа, по същите подбуди –
без повод нападане на друг човек, на публично място, пред свидетели на
случващото се, показвайки, че не зачита нормите на обществото –
благопристойно поведение, спазване на тишина в нощните часове, уважение
към достойнството и телесната неприкосновеност на чуждата личност,
смущението на обществото при вдигане скандал на публично място.
Съдът констатира, че в изложената от обвинението фактическа
обстановка не се твърди никъде наличието на личен елемент – лични
негативни отношения между подсъдимия и св. Р. М., които да са мотивирали
поведението на С. на 05.05.21 г., през нощта. Именно фактите и
обстоятелствата, изложени в акта на прокурора призна в с.з. С.. Съдът прие
това негово действие /одобри го с нарочно определение/ и съгласно
изискванията на НПК, при постановяване на съдебния си акт, следва да се
позове именно на тях – обстоятелствата по обвинителния акт, и то
подкрепяните от свидетелските показания, като доказателства, събрани в ДП.
Доказа се и възмущението на граждани / поне разпитаните свидетели по ДП/ -
от поведението на подс. С., за което те не намират обяснение и причини.
Доколкото двама от свидетелите – Ива И.а и Д. Н. съобщават, че подс. Р. С. е
заявил, св. Р. М. да е говорил нещо негативно пред работодателя му, то тези
показания остават недоказани въобще, изолирани от останалия
доказателствен материал. Тези показания не съвпадат и с други доказателства
– твърдяното /обясненията/ от самия подсъдим – обвиняем тогава, при
разпита му на ДП, което също съдът може да обсъжда като доказателство,
събрано в хода на тази фаза на процеса. Тогава С. е заявил, че М., при
преминаването си пред седящите на пейката е отправил обидни думи към С.,
сбили са се дори двамата, но тези думи не се потвърждават от нито един от
свидетелите.
3
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че
подсъдимият Р. АС. СЛ. от обективна и субективна страна е осъществил
съставите на престъпленията по : чл.325 ал.1 от НК и чл.131 ал.1 т.12 предл. І
от НК вр. чл.130 ал.1 от НК.
Респективно, съдът не прие за доказано деянието по чл.325 ал.2 вр. ал.1
от НК, нито наказуемо в случая такова по чл.131 ал.12 НК вр. чл.130 ал.2 от
НК, поради което и на осн. чл.304 от НК оправда С. за тях.
Според съдебния състав, при приетата от него за истинна фактическа
обстановка, изложена в обвинителния акт, и призната от подсъдимия,
въпреки непризнаването на личното отношение - вина, при така признатите
факти от С., има доказателства, той – С., да е извършил двете деяния по НК, в
идеална съвкупност – хулиганство, в не квалифицирания му състав, и
нанасяне телесна повреда – лека по чл.130 ал.1 от НК, но по хулигански
подбуди.
От обективна страна - подс. Р. С. на 05.05.2021г. в гр. Д., обл.В., през
нощта – ок. 23.00 ч., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
отправял обидни думи и заплахи: “боклук”, „да ти ебем майката” и “ще те
убия”, спрямо Р. В. МЛ., същевременно нанасяйки му удари с юмруци и
причинявайки така на Р. В. МЛ., лека телесна повреда, изразена в разкъсна
рана на дясната половина на брадата, довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
При удрянето на М., от С., са му причинени и по-леки наранявания /
контузии на носа, брадата, издрасквания на горната дясна част на шията/,
довели и само до болка и страдание. Тези наварявания като увреждане се
квалифицират по ал.2 чл.130 от НК, но съгласно съдебната теория и практика
– този по-лек състав на леки телесни повреди, се поглъща от по-тежкия, двата
състава не могат да бъдат наказуеми едновременно, а единствено – по-леките
наранявания, могат да се отчитат допълнително при определяна конкретния
размер на санкцията по чл.130 ал.1 от НК. Затова и присъдата на съда е
оправдателна за това отделно обвинение. Относно твърдяното пък, „ожулване
на дясната предмишница“, и споменатата в СМЕ употреба на остър
метален/твърд предмет – съдът намира за първото / за който елемент има и
повдигнато обвинение, като част от състава на второто деяние „лека телесна“
повреда/, че не е недоказано, а за второто – дори няма обвинение, единствено
вещото лице е посочило такъв предмет, като възможно употребен. Съдът
прави тези изводи от следните доказателства: от разпитите на свидетелите –
видно е, че те говорят за удари, нанасяни само с юмруци, и то само в областта
на лицето на М.. Никой от тях не твърди, нито в обвинителния акт, който на
практика призна за отговарящ на действителната фактическа обстановка
подсъдимият, се излага – да е имало други удари, освен върху лицето – нос и
брада, на М.. Вещото лице пък, при провеждане на експертизата си, е
4
отразило, че самият пострадал е заявил ползването на твърд, метален предмет
от подсъдимия, т.е. това са данни само на самия М., а освидетелстването при
издаването на медицинското свидетелство на М. е извършено два дни след
05.05.21 г.
Ето защо, като цяло съдът не намери за юридически правилно да
признае за виновен и накаже подс. С. и за деяние по чл.131 ал.12 предл. І НК
вр. чл.130 ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Съдът не приема за доказано, и че „хулиганството“ е осъществено при
квалифициращ признак „изключителен цинизъм“ по смисъла на чл.325 ал.2
от НК. В отправените от С. думи и заплахи не се открива нищо повече от
наистина невъзпитани, непристойни, груби думи и изрази, но не може да ги
окачестви като изключително и особено нагли, цинични и/или развратни,
поради което съдът оправда подсъдимия спрямо този признак по
квалификацията „хулиганство“.
От субективна страна - подс. С. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал, че показва /демонстрирал е/ пренебрежение към
обществото, неуважение към неговите членове – както случайни граждани /
свидетелите, с които е садял на пейка, така и всеки, който е бил наблизо и би
могъл да възприеме думите му/, показвал е грубо нахалство, незачитане
нормите за ред и тишина, спокойствие през нощта, незачитане поради тези
причини и на личната неприкосновеност на гражданина М., съзнавал е и
общественоопасния характер на своето поведение – словесно и физическо,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици от него и е
искал настъпването им. Обстоятелството, че е бил употребил някакво
количество алкохол не го оневинява и оправдава, респ. не изключва умисъла
му, тъй като сам се е привел до това състояние.
Причина за извършване на престъпленията е ниското правно съзнание и
култура на подсъдимия, незачитането на установения в страната ред за
поведение в обществото, незачитане спокойствието и телесната
неприкосновеност на гражданите, липса на морални задръжки и употребата на
алкохол, демонстриране на възможности за саморазправа.
По вида и размера на наказанията:
Съдът намира за необходимо най-напред да отбележи, че с оглед
приетото за наличие на осъществени, виновно, от подсъдимия, две отделни
деяния по НК, то е налице института „множество престъпления“ по смисъла
на чл.26 ал.1 от НК, извършени в идеална съвкупност, респ. неприложими са
разпоредбите на чл.78 А ал.1 - 6 от НК, изрично забранено от ал.7 от същия
законов текст.
1.За извършеното от подс. Р. АС. СЛ. престъпление по л.325 ал.1 от
НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок до две години
или пробация, както и обществено порицание.
Предвид това и провеждането на съдебното следствие при условията на
съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн.
5
чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието, ако прецени, че то
следва да е от вида „лишаване от свобода“ обаче, да приложи разпоредбите
на чл.58 А от НК, като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи
наказанието в законовите норми и да го намали с една трета, или
алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от
НК – ако това е по-благоприятно за дееца.
Съдът на първо място счита, че съответно на виновното поведение на
подс. С. е именно наказанието „лишаване от свобода“, но не намира в случая
да са налице условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението
му е по-благоприятно за дееца. Съдът не констатира в настоящият казус
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства - деянието
е извършено в условия на публичност – на публично място, през нощта,
имало е очевидци, съдържа и допълнителни обстоятелства – останали извън
рамките на обвинението, които според съда утежняват обществената опасност
на деянието и дееца – посягане на телесната неприкосновеност. При това
положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на подсъдимия в
условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се
наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото
в чл.325 ал.1 от НК “лишаване от свобода”, и след това да го редуцира с 1/3,
съобразявайки единствено общият минимум по НК – три месеца, за този вид
санкции. При тези условия, съдът при преценката какво конкретно наказание
да определи, взе под внимание чистото съдебното минало на дееца /към
момента на деянието/ от една страна, от друга – нанесената едновременно
телесна повреда на М., и при съобразяване с установените от чл.36 от НК
цели на наказанието, счете, че на подсъдимия С. съответства да бъде
наложено наказание "лишаване от свобода" малко над минималния размер по
НК от три месеца – а именно “четири месеца”. Съобразно изискването на
чл.58А ал.1 от НК, обаче, съдът определи на подсъдимия по настоящето
дело, за това деяние, реално наказание “лишаване от свобода” в размер на
три месеца, тъй като и при изискването за редуциране – не може да се
определи наказание под този общ законов минимум.
Съдът намери, че по отношение на подсъдимия са налице условията на
чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание
"лишаване от свобода". Същият не е осъждан на “лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието,
наложеното му сега наказание е за срок под три години, поради което съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на
подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното с
настоящата присъда наказание. Съдът счете, че предвид прилагането спрямо
подс. Р. С. за първи път на благоприятната разпоредба на чл.66 от НК,
изпитателният срок следва да бъде определен в минималния размер,
установен в закона / чл.66 ал.1 НК/ - три години.
На следващо място, законът – в чл.325 ал.1от НК, предвижда, както
посочи по-горе съдът, и второ, кумулативно определяемо наказание за този
6
вид деяния – „обществено порицание“. Ето защо, редом с първата санкция –
„лишаване от свобода“, съдът налага и наказание „обществено
порицание“ на Р. С., като определя и начина на изпълнението му – чрез
поставяне на обявление за това наказание, на подходящото място в Община
Димово, определено от самата общинска администрация за подобни
съобщения/обявления.
2. За извършеното от подс. Р. АС. СЛ. престъпление по л.131 ал.1 т.12
от НК във вр. чл.130 ал.1от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" за срок до три години.
Предвид това и провеждането на съдебното следствие при условията на
съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн.
чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието „лишаване от
свобода“ да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК, като или на осн. ал.1 от
същата разпоредба – да определи наказанието в законовите норми и да го
намали с една трета, или алтернативно да определи санкцията на подсъдимия,
в условията на чл.55 от НК – ако това е по-благоприятно за дееца.
Съдът не намира в случая да са налице условията на чл.55 от НК, за да
преценява дали приложението му е по-благоприятно за дееца. Съдът не
констатира в настоящият казус многобройни или смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства. Освен нараняването , предмет на телесната
повреда по чл.130 ал.1 от НК, на М. са нанесени и други увреждания, макар и
по-незначителни – останали извън рамките на обвинението, които според
съда утежняват обществената опасност на деянието и дееца. При това
положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на подсъдимия в
условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се
наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото
в чл.325 ал.2 от НК “лишаване от свобода”, и след това да го редуцира с 1/3,
съобразявайки единствено общият минимум по НК – три месеца, за този вид
санкции. При тези условия, съдът при преценката какво конкретно наказание
да определи, взе под внимание отново чистото съдебното минало на дееца
/към момента на деянието/ от една страна, публичността на проявата,
употребения алкохол, и при съобразяване с установените от чл.36 от НК цели
на наказанието, счете, че на подсъдимия Р. С. съответства да бъде наложено
наказание "лишаване от свобода" над минималния размер по НК от три
месеца – а именно “пет месеца”. Но съобразно изискването на чл.58А ал.1
от НК, съдът определи на подсъдимия по настоящето дело, за това деяние,
реално наказание “лишаване от свобода” в размер на три месеца, тъй
като и въпреки изискването за редуциране – не може да се определи
наказание под този общ законов минимум.
Съдът намери, че по отношение на подсъдимия са налице условията на
чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание
"лишаване от свобода". Същият не е осъждан на “лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието,
7
наложеното му сега наказание е за срок под три години, поради което съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на
подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното с
настоящата присъда наказание. Съдът счете, че предвид прилагането спрямо
С. за първи път на благоприятната разпоредба на чл.66 от НК, изпитателният
срок следва да бъде определен в минималния размер, установен в закона /
чл.66 ал.1 НК/ - три години.
3. След като определи съответните отделни наказания на Р. С.,
съдът се занима с въпроса за приложението на чл.23 ал.1 от НК по отношение
на наказанията, наложени на подсъдимия по настоящето дело, тъй като
престъпленията - предмет на посочените дела са в съотношение на идеална
съвкупност, извършени са едновременно, с едно деяние. Така съдът определи
за тях едно общо, най-тежко наказание на подсъдимия С. - "лишаване от
свобода" за срок от три месеца, като и изпълнението на това общо наказание,
следва да се отложи за срок от три години.
На осн. чл.23 ал.2 НК съдът следва да присъедини и присъединява, към
така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ , и санкцията
„обществено порицание“, която да се изпълни по вече посочения по-горе от
съда начин.
По разноските:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Р. С. да
заплати по сметка на ОД-МВР-Видин направените по делото разноски в
размер на 78,00 лева / разноски за вещо лице на досъдебното производство/.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8
Съобщи за изтекли лични данни