Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../02.04.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №7130 по описа
за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №256176/26.10.2019г.,
постановено по гр.д. №48569/2018г. по описа на СРС, 58 състав, е признато за
установено по отношение на И.Н.П., че има парични задължения към „Т.С.“ ЕАД в
размер на: главница в размер на 2264,55 лева за топлинна енергия за отоплителен
сезон 2014/2015г., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2016г. до
изплащане на вземането, и 262,39 лева – лихва за забава – част от задълженията,
за които по ч.гр.д. №71588/2016г. на СРС, 58 състав е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. С решението е осъден И.Н.П. да заплати на „Т.С.“
ЕАД сумата от 205,16 лева разноски за заповедното производство, както и 950
лева разноски за исковото производство. Решението е постановено при участието
на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника в производството И.Н.П., чрез пълномощника адв. П.М.,
срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените
искове за сума в размер на 2114,05 лева – главница за топлинна енергия за
отопление на имот с аб. №330343 за периода от м.05.2014г. до м.04.2015г., както
и за мораторна лихва в размер на 262,39 лева, и в частта за разноските. Излагат
се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано,
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, в
противоречие със събраните по делото доказателства и съдебната практика. Поддържа
се, че по делото не е установено наличие на облигационна връзка между страните
за доставка на топлинна енергия, както и, че не е доказано погасяване на
запазеното върху имота право на ползване, както и съответствие между абонатния
номер и процесния имот. Навежда твърдения, че липсва молба – декларация от
ответника, като поддържа, че задължено спрямо ищеца е лицето, което е подало
молба – декларация за доставка на топлинна енергия за имота. Излага аргументи,
че не е потребител на топлинна енергия за процесния имот нито въз основа на
сключен облигационен договор, нито по силата на правната норма. Твърди също
така, че не е установено по делото кое лице е собственик на имота през
процесния период, както и в какви квоти. Липсвали също така данни сградата да е
била посетена от служителите на ФДР, като съобщенията за изравнителни сметки
били връчени на лице от друг адрес. До адреса на процесната сграда не били
доставяни никакви книжа от ФДР. Не било отразено от вещото лице актуалното
положение на доставяната до имота топлинна енергия, тъй като в СТЕ било
посочено, че отоплителните тела са демонтирани, а в представен от ответника
протокол от 14.08.2015г. било записано, че отоплителните тела не са
демонтирани, а са затапени. Неправилно първоинстанционният съд не обсъдил
посочения документ, тъй като книжата по делото по реда на чл.131 от ГПК не били
надлежно връчени на ответника. По отношение на претенцията за мораторна лихва,
счита същата за неоснователна, тъй като липсвали доказателства за публикуването
на общите фактури, т.е. не било доказано изпадане на ответника в забава за
плащане. С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира
разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Т.С.” ЕАД,
чрез пълномощника юрисконсулт Ж.Г., с който жалбата се оспорва изцяло.
Въззиваемата страна излага съображения, че обжалваното решение е обосновано и
съобразено с константната съдебна практика и прави искане същото да бъде
потвърдено.
Третото лице –
помагач не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу И. К.С.положителни
установителни искове с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №71588/2016г.
на СРС, 58 състав.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че ответникът е бил собственик на
топлоснабдения имот, намиращ се в гр. София, ул. ********през процесния период,
видно от НА за дарение на недвижим имот №1, том XXXXVI, дело №8937/1993г., поради което въззивният съд
приема, че същият е бил битов клиент за доставка на топлинна
енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. №330343. Неоснователни са възраженията за допуснато
несъответствие относно етажа, на който се намира процесният апартамент, тъй
като и в заявлението по чл.410 от ГПК и в исковата молба е посочено, че същият
е на ет.3, както е и по представения нотариален акт, а в заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК е допусната очевидна фактическа грешка, която
подлежи на поправяне по реда на чл.247 от ГПК. Въззивният състав намира, че
именно ответникът И. С. е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот през процесния период, въпреки, че с посочения НА за дарение
дарителитеН.Т.П. и Р.Н.П.са си запазили правото на ползване върху имота, като
споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, че от ответника е заявено
в заповедното производство признание на задълженията за отоплителен сезон
2015/2016г., с което по същество е признато наличието на облигационна връзка
между страните за доставка на топлинна енергия за процесния имот, като следва
да се отбележи и, че изложените от ответника възражения по претенцията за
отоплителен сезон 2014/2015г. касаят единствено размера на доставената топлинна
енергия, както и в настоящото производство се обжалва частично
първоинстанционното решение само по отношение на стойността на доставената
топлинна енергия за имота.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Т.с.” ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата
на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени
по делото писмени доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното
производство заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно
- техническата експертиза, което съдът кредитира, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява
се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството,
че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово
разпределение за абонатен №330343. Вещото лице – топлотехник посочва, че според
главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за периода от м.05.2014г. до
м.04.2015г. абонатът не е осигурил достъп за проверка и отчет – протокол от
15.05.2015г. и топлинна енергия се начислява служебно за 3 бр. радиатора без
ИРРО и 1 бр. щранг лира без ИРРО. За периода от м.05.2014г. до м. 04.2016г.
абонатът е осигурил достъп и топлинна енергия се начислява за 1 бр. щранг лира
без ИРРО, а радиаторите са демонтирани. От заключенията на вещите лица по
съдебно – техническата и съдебно-счетоводната експертизи се установява и
стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза
общо на 2264,52 лева. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да
установи, че е платил на ищцовото дружество дължимите суми за доставената
топлинна енергия за процесния период, не е ангажирал по делото доказателства за
извършени плащания.
По оплакването на въззивника – ответник за липса на
доказателства за извършен индивидуален отчет на уредите за дялово разпределение
и водомера в топлоснабдения имот през процесния период, респективно за липса на
доказателства за неосигурен достъп до апартамента, съдът намира следното:
От експертното заключение по приетата от първоинстанционния
съд СТЕ се установява, че през процесния период количеството на топлинната
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване е определена служебно по
реда на Наредбата за
топлоснабдяването. Съгласно чл.
69, ал. 2, т. 2 НТ изразходваното количество гореща вода в отделните имоти
се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на
обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за
топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена
пломба или не е осигурен достъп за
отчитане; а съгласно чл.
70, ал. 4 НТ, на клиентите, неосигурили достъп
за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т.
6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. С оглед
така посочената нормативна уредба основната предпоставка за определяне на
служебна енергия за отопление и БГВ за процесния период е неизпълнение на
задължението на потребителя да осигури достъп
до уредите, разположени в имота му. Начисляването на служебна енергия
представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от
потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се
определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за
топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря
съответният потребител (неосигурен достъп).
В случая са представени от третото лице –
помагач констативни протоколи за неосигурен
достъп за отчет на уредите за дялово
разпределение на адрес гр. София, ул. „********, като и в двата е обективирана
констатация, че не е бил осъществен достъп
до процесния ап. № 5 на датите за отчет 09.05.2015 год. и на втората дата 15.05.2015
год., удостоверено с подпис на представител на етажната собственост, които
протоколи не са оспорени от въззивника.
Съгласно чл.
70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, на
клиентите, неосигурили достъп за отчет,
за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради - етажна собственост), като отоплителни тела без уреди. Служебното
начисляване на топлинна енергия при неосигурен
достъп не представлява санкция за
неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за
определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от
абоната топлинна енергия. По този начин е установен способ за определяне на
цената на реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за
реалното й отчитане.
С оглед на чл. 70, ал. 5 от Наредбата,
клиентите (потребителите), неосигурили достъп,
могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в
тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за
сградата представител и за получаване на изравнителните сметки са приложени
протоколи от 21.07.2015 год. и от 22.06.2016 год., които също не са оспорени.
Съгласно чл. 28, ал.1-3 от Общите условия на
"Т.С." ЕАД, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, и
последващите Общи условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
продавачът връчва чрез търговеца на упълномощеното лице в сградата на етажната
собственост изравнителните сметки на купувачите. Датата на връчване на
изравнителните сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице. Упълномощеното
лице информира купувачите в сградата на етажната собственост за общата
изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните
изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването. Съгласно
чл. 29, ал.2 купувачите, неосигурили достъп,
могат да поискат срещу заплащане допълнителен отчет и преработване на
изравнителните сметки в 3-месечен срок от датата по чл. 28, ал.2. По делото се
установи, че ответникът е поискал допълнителен отчет и преработване на сметка,
за извършването на който е заплатил на фирмата на дялово разпределение, както и
че такъв отчет е бил направен, предвид съставения констативен протокол от
14.08.2015 г. Въззивната инстанция не споделя изложените в първоинстанционното
решение аргументи, че посоченият документ не следва да бъде обсъждан, тъй като
представянето му е преклудирано, с оглед обстоятелството, че същият е
представен във връзка с направеното в писмения отговор възражение, че в имота
не се доставя топлинна енергия, както и въз основа на предоставената възможност
от съда в проведеното първо открито съдебно заседание по делото на 15.04.2019г.
Тъй като с извършения допълнителен отчет от фирмата за дялово разпределение е
установено, че отоплителните тела в имота са затапени, а отчетът на водомера е
358 куб.м., като според заключението на СТЕ това показание на водомера е
непроменено за целия процесен период, това обстоятелство следва да се отчете,
тъй като потребителят дължи стойността на реално потребеното количество
топлинна енергия. По изложените съображения съдът счита, че общо дължимата сума
в размер на 2264,52 лв. следва да бъде намалена със сумата от 2114,05 лв. за
отопление на имота, видно от таблицата, приложена към заключението на съдебно -
техническа експертиза.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно действалите през процесния период
Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна собственост
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл. 33, ал. 1 от общите
условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от
датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от
ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно
дължимите суми настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на
задълженията /съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в
забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ в
30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна
енергия за целия отчетен период, т. е. в случая въззивникът не дължи мораторна
лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите
фактури. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна
на ищеца, че въззивникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията
за заплащане на цената на доставената топлинна енергия по уредения в общите
условия начин за процесния период, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест следва да се приеме, че релевираната претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Поради несъвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции по отношение на дължимостта на вземанията за цената на
топлинна енергия за отопление на имота за процесния период, както и за
мораторна лихва, решението на първоинстанционния съд в частта, с която е
установена дължимостта на посочените вземания, следва да бъде отменено, и да
бъде постановено ново решение, с което предявените искове за сумата от 2114,05
лв. за отопление на имота и за 262,39 лева мораторна лихва следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора на въззивника следва
да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса за въззивното
производство в размер на 70,29 лева, както и разноски за първоинстанционното
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 472,06 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение №256176/26.10.2019г., постановено по гр.д. №48569/2018г. по описа на
СРС, 58 състав, В ЧАСТТА, с която е
признато за установено по отношение на И.Н.П., че има парични задължения към „Т.С.“
ЕАД в размер на: 2114,05 лева – главница за топлинна енергия за отопление на
имот с аб. №330343 за отоплителен сезон 2014/2015г., ведно със законна лихва за
периода от 07.12.2016г. до изплащане на вземането, и 262,39 лева – лихва за
забава – част от задълженията, за които по ч.гр.д. №71588/2016г. на СРС, 58
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, както и в частта, с
която И.Н.П. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски по делото за разликата
над сумата от 57 лева до пълния присъден размер от 950 лева, и разноски за
заповедното производство за разликата над 12,31 лева до пълния присъден размер
от 205,16 лева като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу И.Н.П. положителни установителни искове с
правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта
на следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №71588/2016г. на СРС, 58 състав: 2114,05 лева – главница за
топлинна енергия за отопление на имот с аб. №330343 за отоплителен сезон
2014/2015г., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2016г. до изплащане на
вземането, и 262,39 лева – лихва за забава.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД да заплати на И.Н.П. разноски за въззивното производство в размер на 70,29 лева, както и разноски за
първоинстанционното производство в размер на 472,06 лева.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.с.” ЕООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.