О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 2.11.2020 година
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в
закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от съдия Константинова в.ч.гр. дело 594 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Подадена е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК ********* чрез адвокат В.Г., САК,
Съд.адрес: *** против Разпореждане № 808
от 14.09.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 421 по описа за 2020 година. на
Районен съд Луковит.
Жалбоподателят обжалва разпореждането в частта, с
която първостепенният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за претендирани разноски в размер на 120.00 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение. Счита, е в тази част разпореждането е неправилно,
незаконосъобразно и в противоречие с материалния, процесуалния закон и с ТР №
6/2013 г., т.1. Поддържа, че съдът не е възприел правилно ТР № 6/2013 г.
относно приетото в него, че за доказване на плащането е достатъчно в договора
за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено. Подчертава ,че
ВКС е приел, че когато по силата на нормативен акт е задължително плащането да
се извършва по банков път или е уговорено в договора за правна защита такова
плащане, то само тогава следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи
плащането. Оспорва изводите на РС за приложимостта на разпоредбата на чл.113,
ал.1 ЗДДС, като акцентира, че никъде в Закона за ДДС, още по-малко в
разпоредбата на чл.133, ал.1 ЗДДС, има забрана за заплащане в брой между
дружества, регистрирани по този закон.Те имат задължението да издават фактура
за извършено плащане, но не е посочен методът за извършване на плащането.
Счита, че в компетенцията на заповедния съд не се включва законосъобразното
спазване на ЗДДС, а това е в правомощието на НАП. В противен случай РС Луковит
задължава адвокатите, регистрирани по ЗДДС да пазят „кочани за срок от 5
години” за всички получени доходи, което според страната е абсурдно и лишено от
правен и логически смисъл и би било непрактично за времето, в което живеем.
Сключилите договора дружества са преминали данъчни ревизии, които не са открили
нарушения по смисъла на ЗДДС.
Моли, да бъде отменено разпореждането в
обжалваната част и да бъдат дадени задължителни указания на РС да издаде
заповед за реално сторените от страна на заявителя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2
от ГПК, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до Луковитския
районен съд от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК
*********, чрез пълномощник- Адв.дружество „Г. и Петкова”, представлявано от
адвокат В.Г. срещу длъжника С.М.
Алеексиева, ЕГН ********** *** за сумата 515.43 лева, включваща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за мобилен номер 0877/198171
от 02.06.2017 г. с Допълнително споразумение от 17.01.2018 г.; неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за мобилен номер 0892/730362
от 11.04.2018 г. с Допълнително споразумение към него от 10.10.2018 г. и
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за мобилен
номер 0896/839023 от 11.10.2018 г., сключени между длъжника и мобилния оператор.
Към заявлението са приложени договорите. Заявителят претендира и за разноски в
размер на 25 лева за платена държавна такса, както и 120 лева за адвокатско
възнаграждение.
С Разпореждане № 808 от 14.09.2020 година по
ч.гр.дело № 421по описа за 2020 година Луковитският районен съд е разпоредил
издаване на заповед за изпълнение в полза на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”АД срещу С.М. Алеексиева за сумата 515.43 лева,
както и за 25.00 лева разноски по делото, представляващи държавна такса, като
отхвърлил заявлението в частта, с която се претендират разноски в размер на
120.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, поради недоказване на
реално плащане.
Жалбата е неоснователна.
Съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК,
заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска.
Настоящата въззивна инстанция приема, че Луковитският
районен съд правилно е отказал да присъди на заявителя разноски за адвокатско
възнаграждение, поради това, че към заявлението не са приложени доказателства
за реалното му плащане.
В настоящия случай към заявлението е представен писмен Договор за правна защита и съдействие от 20.07.2020 г. и пълномощно, с което законно представляващият „Теленор България”АД е упълномощил Адв.дружество „Г. и Петкова” ,ЕИК *********, да осъществя правна защита и съдействие по делото, изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за завеждане и водене на делото на дружеството срещу длъжника С.М. Алеексиева.В т. ІІІ от договора е посочено, че договореното възнаграждение е 120 лева, с включен ДДС. Отразено е, че възнаграждението е платимо „в брой” и е внесена сума от 120.00 лева с ДДС.
В т.1 на цитираното и от частния въззивник ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Съдът е съобразил решение № 175 от 26.01.2017 г. на ВКС по н.д.№ 783/2016 г. на ІІІ н.о., в което, позовавайки се и на ТР № 6/2013 г., Върховната инстанция приема, че въпреки липсата на препращане в Закона за адвокатурата към разпоредбите на Закона за счетоводството, в посочената част ЗСч е приложим, доколкото в националното законодателство липсват разпоредби, уреждащи въпроса за документалната обосновка на извършеното плащане. В решението на ВКС е направена препратка и към решения на ЕСПЧ за нарушения по ЕКПЧОС, и е формиран извод, че: „съдът не може да пренебрегне решаването на въпроса доколко претендиран за присъждане размер на адвокатско възнаграждение като дължими разноски е надлежно обоснован и доказан”.
РС е приел, че документалната обоснованост на всяка сключена от търговските дружества сделка, следва да е съобразена с особените завишени изисквания на ЗСч. и ЗДДС, които съдържат норми от публичен характер, за спазването на които съдът следи служебно. Посочил, че съгласно чл.113, ал.1 ЗДДС всяка данъчно задължено лице- доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това и че Адвокатското дружество, което е регистрирано по ЗДДС е било длъжно да издаде фактура. А такава няма представена по делото. В настоящия случай договорът между заявителя и адвокатското дружество е валиден, и макар в него да е вписано, че сумата е внесена в брой, не е посочено къде е внесена, не е представена нито фактура, нито касов бон, поради което съдът приема, че този договор не може да представлява доказателство за платено възнаграждение на адвокатското дружество. Към жалбата също не са приложени такива доказателства.
Адвокатите, като данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от ЗСч. Такъв е именно адвокатският кочан. В случая, обаче, данъчно задълженото лице е адвокатското дружество, регистрирано по ЗДДС и нормите на ЗСч следва да се спазват.
С оглед изложеното, разпореждането на Луковитския
районен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва
да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА в
частта за разноските РАЗПОРЕЖДАНЕ № 808 от
14. 09.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 421 по описа за 2020 година на Луковитския
районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: