МОТИВИ към определение по НЧД 4310/2018г. по описа на Софийски градски съд
– Наказателна колегия , 25 състав
Производството е по реда на чл.457 и
сл. НПК.
Образувано е по предложение от Г.П.на
Република България за постановяване на определение за приспособяване на
присъдата, с която българският гражданин Р.П.В. е осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години за
извършено престъпление по параграф 145, ал.1 от Наказателен кодекс на Република
Чехия. С предложението се иска да бъдат решени въпросите, свързани с изпълнение
на присъдата – да се определи текстът от Наказателния кодекс на Република
България, на който съответства извършеното от В. престъпление, режимът за
изтърпяване на наказанието на територията на Република България и да бъде
определен размерът на изтърпяната и предстоящата за изтърпяване част от
наказанието.
На основание чл.453, ал.1 НПК Г.П.на
Република България е приел за изпълнение присъдата, постановена от чуждестранен
съд.
В съдебно заседание представителят на
Софийска градска прокуратура намира, че са налице основанията за приемане за
изпълнение постановената от съда в Чехия присъда като счита, че извършеното престъпление, за което В.
е бил осъден е съответно на престъпление по чл.128 НК. Прокурорът пледира при
изпълнение на присъдата съдът да съобрази данните относно изтърпяното до
момента наказание от В. на територията на Република Чехия, както и времето на
престоя му в СЦЗ.
Упълномощеният защитник на осъденото
лице в съдебно заседание пледира за уважаване предложението на Г.П.като се съгласява
със становището на прокурора, изразено в съдебното заседание. Иска от съда да
съобрази наличието на представките при
определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието по отношение на
неговия подзащитен, като счита , че същият следва да
бъде общ.
Осъденото лице Р.В. се присъединява
към изложеното от своя защитник.
Софийски градски съд като взе предвид
становището на страните и материалите по делото, намери за установено следното:
В производство съставът на съда следва
да вземе предвид както разпоредбите на вътрешното законодателство – чл.453 –
чл.457 НПК, така и разпоредбите на Конвенцията за трансфер на осъдени лица, съставена
в Страсбург на 21.03.1983г., ратифицирана от нашата страна и обнародвана в ДВ
бр. 39/10.05.1994г., както и допълнителния протокол към нея, ратифициран със
закон, приет на 28.01.2004г., в сила за Република България от 01.07.2004г.
Р.П.В. е роден на ***г. в гр. П., български
гражданин, неосъждан, неженен, с начално образование, ЕГН: **********
С присъда № 19 Т 23/2017-338 от 15.11.2017г.
на Окръжен съд – Н.Й., потвърдена с решение № 7 То 291/2017 - 369 от 11.01.2018г.
на Областен съд - Острава - Република Чехия българският гражданин Р.П.В. е признат за
виновен за това, че заедно с брат
си М.П.В. на 18.07.2017г. около 21.05
часа в Ш.до Н.Й. на ул. „*******в производствен цех WIP M1 на фирмата В.са нападнали потърпевшия С.Г.като Р.П.В. с удари с тъпата
желязна част на брадва и с ритници и М.П.В. с повтарящи се удари с метален прът,
насочени в областта на главата и тялото на потърпевшия, в резултат на което потърпевшият
е получил комплекс от контузни изменения, включващи
от една страна повърхностни и отворени наранявания на кожената покривка на
главата, трупа и крайниците, както и изолирани вътрешночерепни
наранявания от характера на кръвоизливи до арахноидеа,
локализирани над мозъчните полукълба в челната област на главата, при което това
вътрешночерепно нараняване има характера на увреждане
на важен орган, тъй като при него се стига до застрашаване на живота.
По отношение на така описаното
престъпление решаващият съд е наложил на българския гражданин В. наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 3 години.
С така описаното деяние Р.В. е
осъществил състава на престъпление по параграф 145, ал.1 от Наказателен кодекс
на Република Чехия. Българският гражданин е бил задържан под стража от 19.07.2017г
до 11.01.2018г., от когато е е започнало изтърпяване
на наложеното му наказание „Лишаване от свобода”. На 14.09.2018г. Р.В. е
трансфериран на територията на Република България. Престъплението,
за което Р.В. е осъден в Република Чехия, според съда, съответства на
престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК на Република България.
От изложената фактология в приетата за изпълнение
присъда и изложение на обстоятелствата, при които е осъществено престъпното
посегателство се установява, че М.и Р.В. са нанесли удари в главата и тялото на
С.Г., в резултат на което са му били причинени телесни повреди. Тези телесни
увреждания са подробно описани в мотивите към присъдата от 15.11.2017г. на
Окръжен съд – Н.Й., като същите са възприети без изменения и в решението на контролиращата
инстанция - Областен съд – Острава и са квалифицирани от съда в Чехия като тежка
телесна повреда. Видно от мотивите към посочените
съдебните актове е установено, че Р. и М.В.са причинила на С.Г.вътрешночерепно
нараняване, считащо се за нараняване на важен орган, тъй като този вид нараняване
е непредсказуемо. Съдът е посочил, че дори при слабо кървене до арахноидеа на мозъка, без да се развие възпаление на мозъка
с фатални последствия, нараняванията на телесните кухини са съпровождани винаги
минимално с потенциална опасност за живота на ранените. В конкретния случай съдът
приема, че не се е достигнало до състояние, пряко застрашаващо живота на С.Г.и
изискващо по-дълготрайно ограничение на нормалния му начин на живот, в какъвто
смисъл са и данните за недългия престой
на пострадалия в болнично заведение и бързо му възстановяване.
Според настоящият съдебен състав
извършеното от Р.В. съответства на
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК на Република
България, тъй като медицинските характеристики на настъпилите за Г.увреждания -
повърхностни и отворени наранявания на кожната покривка на главата, трупа и
крайниците, както и изолирани вътрешночерепни наранявания от характера на
кръвоизливи до арахноидеа, локализирани над мозъчните полукълба в челната
област на главата покриват медико-биологичните характеристики на телесна
повреда, възприети от нашия закон като средна, не като тежка, съгласно чл. 128, ал.2 НК. Отворените
наранявания на кожната покривка на главата, както и изолираните вътрешночерепни наранявания, локализирани над мозъчните
полукълба в челната област на главата, достигащи до застрашаване на живота,
биха могли да бъдат възприети като разстройство на здравето, временно опасно за
живота – състояние, определено от нашия законодател като средна телесна
повреда. Изложените факти за едновременно нанасяне на ударите върху тялото на
пострадалия от Р.В. и М.В. и мотивите за действията на Вачеви, определят
извършване на престъплението при условията съучастие при форма на съизвършителство
по смисъла на чл.20, ал.2 НК.
При изложените съображения съдът
намира, че извършеното от Р.В. съответства на престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК на
Република България, в чиято санкционна част е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок до шест години. В
този смисъл наложеното от компетентния чешки съд наказание лишаване от свобода в размер на три години съответства
на допустимото от българското законодателство наказание.
Съдът намира, с оглед справката за
съдимост на осъденото лице, съгласно която същият е неосъждан до момента, както и предвид срока на наложеното наказание, са налице
основания на чл.57, ал1.т.3 от ЗИНЗС, поради което Р.В. следва да изтърпи наложеното му
наказание от чешки съд „лишаване от
свобода“ за срок от три години при първоначалния общ режим.
Съдът на основание чл.457, ал.5 от НПК приспада предварителното задържане
на осъдения в Република Чехия, както и изтърпяната част на наложеното наказание,
считано от 19.07.2017г. до 11.01.2018г., както и от 12.01.2018г. до влизане на
определението в сила.
Така мотивиран съдът постанови своето
определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.