Решение по дело №181/2024 на Административен съд - Търговище

 

 

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Н. А. Б., е адрес: обл. Търговище, общ. Попово, [населено място], [улица]против Решение № 2153-25-47/15.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане за отказ, за отпускане на парично обезщетение, за безработица №251-00-1790-5 от 23.02.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - [населено място]. Посочва, че държавата й на пребиваване винаги е била и продължава да бъде Република България, а естеството на работата й е било - сезонен работник. Твърди, че винаги е живяла и работила в Република България, че е българска гражданка, децата й са родени и отгледани в България, домът и цялото й семейство се намират на територията на Република България. От пролетта на 2020 г. има сключени 3 кратки сезонни трудови договора, с нидерландски работодател, чрез българска посредническа фирма, а след това се е прибирала в своя дом при семейството си. Представен е срочен трудов договор фаза с клауза за временни работници. Представя доказателства, а именно: нотариален акт за собственост на собствено жилище; приходни квитанции от О. П. за платени данъци за два имота; удостоверение за постоянен адрес; удостоверение за настоящ адрес; извлечение от интернет банкиране; удостоверение за сключен граждански брак; служебна бележка от личен лекар; разписка за извършено плащане към НАП; уверение от Медицински университет Плевен. Сочи, че има над 30 години трудов стаж и непосредствено след приключване на последния й трудов договор се е регистрирала в Агенция по заетостта и подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Претендира се отмяна на акта. В.с. поддържа жалбата чрез редовно упълномощения си представител.

Ответникът, действащ в процеса чрез процесуален представител – юрисконсулт С., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представя писмен отговор и писмена защита.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК, административният съд приема за установено следното:

Жалбоподателката е подала заявление за отпускане на ПОБ № 707-1084/06.12.2023 г. в Д. „Бюро по труда“ [населено място], заведено в ТП на НОИ - Търговище с per. № 251-00-1790/06.12.2023 г. Декларирала е, че е упражнявала трудова дейност в друга държава - *******за периода от 01.05.2023 г. до 03.12.2023 г. Заявлението, заедно с копия на документ, доказващ изпълнение на трудова дейност в ДЧ на ЕС - *******са били приобщени към преписката. Допълнително са приети Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга ДЧ на ЕС със СЕД U002 и U004 - Нидерландия, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, Копия на документи, удостоверяващи заетост и доходи по законодателството на ДЧ на ЕС - Нидерландия, Копие от документ с данни за лична платежна сметка.

Със СЕД U001CB и СЕД U003 е изпратено запитване чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Нидерландия, необходими за определяне право и период и размер на ПОБ (случай 3050770).

Н. 02.02.2024 г. по случай 3050770 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017, издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия. Удостоверен е период на осигурена заетост по законодателството на *******за времето от 01.05.2023 г. до 03.12.2023 г., а основанието за прекратяване на последната заетост е „дата на изтичане на договора“. Н. същата дата - 02.02.2024 г. *******е изпратила СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през период от 01.05.2023 г. до 03.12.2023 г.

Административният орган е установил от регистъра на трудовите договори, че за периода от 15.03.2017 г. до издаване на разпореждането за лицето има подадено уведомление за сключен един трудов договор по българското законодателство с дата на сключване 02.12.2019 г. и дата на прекратяване 04.03.2020 г. При проверка на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО подавани с декларация образец № 1 е установено, че за Б. за периода от 15.03.2017 г. до момента на издаване на разпореждането за отказ има подадени данни от един осигурител в България само през горепосочения период, т.е. лицето е извършвало трудова дейност, за която да е подлежало на задължително осигуряване по чл. 4 и/или чл. 4а от КСО единствено през период от 03.12.2019 г. до 03.03.2020 г. вкл. и е било осигурявано за фондовете на държавното обществено осигуряване по българското законодателство за периода, или за времето от 15.03.2017 г. до момента издаване на акта общо положения осигурителен стаж по законодателството на Република България е 2 месеца и 19 работни дни. За Б. има данни за удостоверени от Великобритания и *******периоди, съгласно които лицето е упражнявало трудова дейност във Великобритания и е било осигурявано по законодателството на Великобритания през периодите от 09.04.2017 г. до 02.11.2017 г.; от 29.04.2018 г. до 27.09.2018 г.; от 18.04.2019 г. до 09.11.2019 г. и данни за осигуряване по законодателството на *******за периодите от 06.05.2020 г. до 23.11.2020 г.; от 05.04.2021 г. до 18.10.2021 г.; от 04.04.2022 г. до 28.11.2022 г. и от 01.05.2023 г. до 04.12.2023 г., като за тези периоди общо зачетения осигурителен стаж е 3 години, 10 месеца, 3 работни дни. Формиран е извод, че за времето от 15.03.2017 г. до 04.12.2023 г. Б. е упражнявала трудова дейност в други държави - Великобритания и Нидерландия.

Не са внасяни осигурителни вноски след 15.03.2017 г., с изключение на периода 03.12.2019 г. до 03.03.2020 г. вкл. - 2 месеца и 19 работни дни, включително и за фонд „Безработица“, съгласно българското законодателство. Формиран е извод, че за лицето е налице дългосрочна заетост и пребиваване в друга ДЧ на ЕС/ЕИП, различна от България.

Жалбоподателката е получавала парично обезщетение за безработица след последна трудова заетост в ДЧ на ЕС - Великобритания от 02.11.2017 г. до 30.04.2018 г. и от 27.09.2018 г, до 30.03.2019 г. за които периоди от ТП на НОИ - Търговиите й е изплатено ПОБ в размер на 16 388.24 лв. Н. жалбоподателката е изплащано ПОБ след последна трудова заетост в ДЧ на ЕС - *******от 23.11.2020 г. до 04.04.2021 г. от 18.10.2021 г. до 04.04.2022 г. и от 28.11.2022 г. до 28.01.2023 г., за които периоди от ТП на НОИ - Търговище й е изплатено ПОБ в размер на 18 832.09 лв. За Б. не са внасяни осигурителни вноски от 15.03.2017 г. с изключение на периода 03.12.2019 г. до 03.03.2020 г. вкл. - 2 месеца и 19 работни дни, включително и за фонд „Безработица“, съгласно българското законодателство. От компетентната институция на Великобритания от НОИ е изискано възстановяване на изплатените парични обезщетения за безработица, за периода от 02.11.2017 г. до 01.02.2018 г. за сумата в размер на 4084.56 лв. като в отговор на искането е отказано да се възстанови сумата с мотив, че не отговаря на условията за отпускане на обезщетения за безработица по британското законодателство. Изискано е възстановяване на изплатените ПОБ за периода от 29.04.2018 г. до 26.09.2018 г. за сумата в размер на 4084.56 лв. като в отговор е отказано да се възстанови сумата с мотив, че не отговаря на условията за отпускане на обезщетения за безработица по британското законодателство.

За периода 02.11.2017 г. - 28.01.2023 г. и е изплатено ПОБ общо в размер на 35 170,33 лв. След последна трудова заетост във Великобритания от НОИ е изплатено ПОБ общо в размер 12 215,77 лв., а възстановената на НОИ сума по реда на чл. 65 (6) от Регламент (ЕО) № 883/2004 от Великобритания е 0 лв.

Видно от разпореждане [номер]-00-1790-5/ 23.02.2024 г.издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, с мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 11, § 3, буква „а“ от Регламент (ЕО) 883/2004, спрямо лице осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава-членка (ДЧ) се прилага законодателството на тези ДЧ. Изключение от това правило е предвидено с разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, съгласно която безработното лице по първото и второто изречение на § 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на ДЧ по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето лице. Тези обезщетения се прилагат от институцията по пребиваване. След извършени проверки на данните в инф. система на НОИ, чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация (EESSI), представените документи от лицето, е установено наличие на стабилна/дългосрочна заетост във Великобритания и Нидерландия, като след 2017 г. лицето не е упражнявало трудова дейност в Република България, с изключение на периода от м.12. 2019 г. до м.03. 2020 г. и за целите на данъчното облагане и социалното осигуряване е пребивавало в други държави-членки, което се явява главният критерий при определяне държавата по пребиваване по време на последната заетост за преценка правото на обезщетение за безработица. С оглед на гореизложеното, държава по пребиваване по смисъла на чл. 11 от Регламент (ЕО) 987/2009 не е Република България, тъй като лицето не изпълнява критериите, залегнали в посочената разпоредба.

С решение № 2153-25-47/15.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище е потвърдено Разпореждане за отказ на отпускане на парично обезщетение за безработица №251-00-1790-5 от 23.02.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - [населено място].

Изложени са подробни мотиви и е направен обстоен анализ на българските и европейските приложими правни норми.

Административният орган е изложил, че жалбоподателката е българска гражданка с последна заетост в *******и спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004.

В периода на последна заетост на жалбоподателката в Нидерландия, това е била и държавата й по пребиваване. Б. е живяла във Великобритания и *******за дълъг период от време, като е осъществявала и трудова дейност. Тези факти сочат на трайно (обичайно) установяване в тази държава. Фактът, че останалите роднини на Б. се намират в България не променя извода, че нейното обичайно пребиваване до 09.11.2019 г. е във Великобритания, а от 01.05.2023 г. до 03.12.2023 г. е в Нидерландия. След месец Декември 2023 г. жалбоподателката е променила своето обичайно пребиваване като се е завърнала в България. В този смисъл е и попълнената Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в която Б. е изявила намерението си да се установи в България.

Жалбоподателката е пребивавала в Нидерландия, а не в държава-членка, различна от компетентната държава и не може се приеме, че завръщайки се в България Б. се е завърнала в държавата си по пребиваване, а всъщност е променила пребиваването си след приключване на заетостта, като се е завърнала в държавата си по произход, но не и по пребиваване.

Република България не е държава-членка по пребиваване по време на последната заетост. При извършената проверка, касаеща правото, периода и размера на паричното обезщетение за безработица е установено, че последната заетост е с период 01.05.2023 г. до 04.12.2023 г. и е била в ДЧ на ЕС Нидерландия. В попълнената декларация по чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 Н. Б. е посочила, че съпругът й е живял в държавата по последната й заетост, разполага с постоянно жилище в Република България. Преобладаващата част от роднините й са в Република България. Плащала е данъци върху доходите от последна заетост в държавата по последна заетост, през последния период на заетост в чужбина е живяла под наем. През периода на последна заетост в чужбина се е завръщала в Република България няколко пъти в годината или по-рядко. Посочила е че няма намерение да остане в държавата по последна заетост, тъй като единствено работата я е свързвала с Нидерландия.

Адм. орган е формирал извод, че на практика не е била икономически обвързана с Република България. Поддържането на контакти с най-близки родственици в България е естествено поведение. След 15.03.2017 г. има подадени данни от един единствен осигурител в България само през периода от 03.12.2019 г. до 03.03.2020 г. вкл., т.е. лицето е извършвало трудова дейност, за която да е подлежало на задължително осигуряване по чл. 4 и/или чл. 4а от КСО единствено през горепосочения период - 2 месеца и 19 работни дни. След упражнявана трудова дейност във Великобритания и в *******е получавала от Н. П. за периодите, описани по-горе, след което въпреки заявеното от нея „намерение“ да остане в Република България, отново е упражнявала трудова дейност в държава, различна от Република България, а именно - Великобритания и Нидерландия.

След последна трудова заетост в ДЧ на ЕС - Великобритания и *******обща сума от 35 170.33 лв. е изплатена като парично обезщетение за безработица за периодите от 02.11.2017 г. до 30.04.2018 г.. от 27.09.2018 г. до 30.03.2019 г.. от 23.11.2020 г. до 04.04.2021 г., от 18.10.2021 г. до 04.04.2022 г. и от 28.11.2020 г. до 28.01.2023 г.

Общо зачетения осигурителен стаж на Н. Б. във Великобритания и *******е 3 години, 10 месеца, 3 работни дни. Това обосновава „стабилната/ дългосрочна“ връзка, която е изградена в чужбина - Великобритания и Нидерландия.

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане. Жалбата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно засегнат адресат на акта, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО и е насочена срещу годен за оспорване акт съгласно цитираната норма.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган (арг. чл.117 КСО). Спазена е предписаната от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания. При издаването му са спазени административно производствените правила. В случая обаче е налице нарушение на закона, като и относимите материалноправни норми не са тълкувани и приложени правилно към конкретния случай.

Обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 не е спорен – съгласно чл.2, § 1, респ. чл.3, § 1, б.“з“ от същия регламент, той се прилага по отношение на гражданите на държава-членка, каквато, като гражданин на Република България, е и жалбоподателката, и по отношение на изчерпателно изброените клонове на системите за социална сигурност, включващи и обезщетенията за безработица.

Спорът между страните се концентрира по въпроса дали по отношение на жалбоподателката е приложима нормата на чл.65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в който случай и съгласно § 5, б.“а“, изр. второ от същата разпоредба отговорността за изплащането на обезщетението за безработица се прехвърля от институцията на компетентната държава към институцията на държавата по пребиваване.

Видно от чл.65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 „Напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е било подчинено“.

Следователно, както обосновава и административния орган в писмената си защита, предпоставка за прилагане на чл.65 от посочения регламент е по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице въпросното лице да е пребивавало в държава-членка, различна от тази, на чието законодателство е подчинено.

Разпоредбата на чл.11, § 1, изр.първо от Регламент (ЕО) № 883/2004 предвижда, че лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Текстът на чл.11, § 3, б.“а“ от същия регламент гласи, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка. В съображение 15-то и 17-то от неговия преамбюл е записано: „Необходимо е лицата, които се движат в Общността, да бъдат подчинени на схемата за социална сигурност само на една отделна държава-членка, за да се избегне съвпадане на приложимите разпоредби на националното законодателство и усложненията, които биха могли да възникнат от това; С оглед гарантирането в максимална степен на равно третиране на всички лица, заети на територията на държава-членка, е подходящо да се определи като приложимо, по общо правило, законодателството на държавата-членка, където заинтересованото лице осъществява своята дейност като заето или самостоятелно заето лице“.

Според легалната дефиниция на чл.1, б.“т“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 „компетентна държава-членка" е държавата-членка, в която се намира компетентната институция, която, според б.“р“, т.“i“ на същия член, е институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение.

През периода на последна трудова заетост жалбоподателката е осъществявала дейност като заето лице на територията на Нидерландия, поради което и съгласно чл.11, § 3, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, както принципно правилно е приел и административният орган, последната е подчинена на законодателството на тази държава.

Обстоятелството, че спрямо жалбоподателката се явява приложимо законодателство на държавата и *******се явява компетентната държава-членка не означава, че следва автоматично да се приеме, че тя е пребивавала в тази държава през процесния период на осигурена заетост.

Понятието „пребиваване“, според чл.1, б.“й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, означава мястото, където лицето обичайно пребивава, докато, според чл.1, б.“к“ на същия регламент, понятието „престой“ означава временно пребиваване.

Критерий за определяне на пребиваването на лицето е обстоятелството къде е установен неговият център на жизнени интереси, която преценка следва да бъде направена въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти. Тези факти са примерно посочени в чл.11 от Регламент (ЕО) № 987/2009, в която разпоредба са кодифицирани критериите за определяне на пребиваването, изведени от практиката на Съда на ЕС. (

Според чл.11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 те може да включват:

а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки;

б) положението на лицето, включително:

i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;

ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето;

iii) упражняването на неплатена дейност;

iv) когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи;

v) жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;

vi) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

С оглед на изложеното се налагат следните изводи:

По отношение: Продължителност и непрекъснатост на пребиваването на територията на съответните държави-членки.

За Б. има данни за удостоверени от Великобритания и *******периоди, съгласно които лицето е упражнявало трудова дейност във Великобритания и е било осигурявано по законодателството на Великобритания през периодите от 09.04.2017 г. до 02.11.2017 г.; от 29.04.2018 г. до 27.09.2018 г.; от 18.04.2019 г. до 09.11.2019 г. и данни за осигуряване по законодателството на *******за периодите от 06.05.2020 г. до 23.11.2020 г.; от 05.04.2021 г. до 18.10.2021 г.; от 04.04.2022 г. до 28.11.2022 г. и от 01.05.2023 г. до 04.12.2023 г., като за тези периоди общо зачетения осигурителен стаж е 3 години, 10 месеца, 3 работни дни. За времето от 15.03.2017 г. до 04.12.2023 г. Б. е упражнявала трудова дейност във Великобритания и Нидерландия.

Сама по себе си, продължителността на пребиваването не може да се разглежда като присъщ елемент на понятието за пребиваване според Съда на ЕС. Последният период на пребиваване не може да служи, сам по себе си, за критерий, който да установява или да оборва извод за обичайното й пребиваване в тази страна. След изтичане на срочния трудов договор жалбоподателката се е завръщала винаги в България, а отделно е престирала труд в две различни държави. От началото на месец май 2020 година жалбоподателката има сключени краткосрочни трудови договори с нидерландски работодател, чрез българска посредническа фирма. Същата е пребивавала временно в *******с цел извършване на дейности за агенция и е наета от нейно име в държавата в България.

По отношение: Естество и специфични характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост.

В случая извода за стабилната/дългосрочна заетост на жалбоподателката се разколебава от факта, че положения труд касае времеви период от по няколко месеца т.е. не може да се презумира, че същата пребивава в тази държава, дори и семейството й да е останало да живее в България. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС (вж. т.22 от решение на Съда на ЕС от 08.07.1992 г. по дело C-102/91, Knoch). В същата точка обаче се приема, че е важно да бъде взето предвид не само семейното положение на работника, но също така и причините, които са го накарали да се премести, както и естеството на работата. Присъствието на жалбоподателката за тези кратки периоди не е резултат на направен личен и отделен избор относно мястото на пребиваване, какъвто би имало, например, едно самостоятелно заето лице или лице, работещо по трудово правоотношение, което обаче разполага с възможността да работи от разстояние. Жалбоподателката представя в с.з. копие от трудова книжка видно, от която има в България над 30 г. трудов стаж и очевидно тези кратки периоди на заетост са свързани с невъзможността да намери работа в България от една страна и необходимостта от принос към издръжката на семейството.

От гласните доказателства се установява, че връзката между съпрузите по никакъв начин не е прекъсната. Родителите и дъщерите на жалбоподателката живеят в Република България. Независимо от роднинската връзка съдът ги кредитира изцяло, защото същите се припокриват и с писмените доказателства по делото, които са представени от страна на жалбоподателката. Видно от приложено към преписката извлечение от интернет банкирането е, че са заплащани всички сметки към ВиК - Търговище и Енерго - П. П. АД за задължения на имотите. Видно от Служебна бележка №31 от 07.03.2024г., са и направени всички необходими имунизации и профилактични прегледи. От копие от здравноосигурителна книжка се доказва, че от 23.12.2004г. до настоящия момент личен лекар е Д. А. М., с адрес на практиката - [населено място], общ. Попово. Видно от справка за задължения и разписка за извършено към НАП плащане (26.02.2024г.) на всички дължими здравни осигуровки. Представено е Уверение №Ц-1026/07.03.2024г., издадено от Медицински университет - Плевен, Факултет „Медицина", от което е видно, че дъщеря и Р. М. Р., е записана в шести курс, редовно обучение, специалност „Медицина".

По отношение упражняването на неплатена дейност – по делото липсват данни за такава.

По отношение жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му. По делото се установява, че разполага със собствено жилище на територията на Република България, находящо се на адрес: обл. Търговище, общ. Попово, [населено място], ПК 7832, [улица], видно от Нотариален акт за собственост №139, том III, per. №4067, дело №541/2005г., на нотариус Ю. Й., вписана в НК под №497.Н. 28.02.2022г. със съпруга й са придобили втори недвижим имот, видно от [нотариален акт], том I, per. №633, дело №50 от 2022г. на нотариус Ю. Й., вписана в НК под №497.

По отношение: Държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Видно от 4 бр. приходни [жк], издадени от Община Попово, отдел МДТ, данъците за горепосочените два имота са заплащани от нея:

- Приходна квитанция от 18.03.2019г. за имот с адрес: обл. Търговище, общ. Попово, [населено място] 7832, [улица];

- Приходна квитанция от 18.03.2019г. за имот с адрес: обл. Търговище, общ. Попово, [населено място] 7832, [улица];

- Приходна квитанция от 17.01.2024 г. за имот с адрес:обл. Търговище, общ. Попово, [населено място] 7832, [улица];

- Приходна квитанция от 17.01.2024 г. за имот с адресобл. Търговище, общ. Попово, [населено място] 7832, [улица];

Данъчната връзка между жалбоподателката и Република България не е била прекъсната.

По отношение: Намерението на лицето и причините за неговото преместване.

Този допълнителен критерий е посочен в чл.11, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Според този текст, когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице. Органът е приел, че ако държавата по последна заетост се явява и държава по пребиваване по време на същата тази заетост и другата държава потвърди това обстоятелство, то намерението на лицето за установяване не представлява фактор, въз основа на който да се определя пребиваването. Обоснован е извод, че лицето се е върнало в държавата по произход.

Прилагането на критерия „намерение на лицето“ се обуславя след невъзможност едната институция да определи еднозначно държавата по пребиваване по време на последната заетост и наличието на разногласие в становищата на институциите на двете държави. Регламентите обвързват държавата по пребиваване именно с периода на последната заетост.

В случая не е налице „стабилна/дългосрочна/“ заетост, която да се вземе като критерий при определяне държавата по пребиваване по време на последната заетост и за целите на преценката, на правото на обезщетение за безработица. В случая престирания труд е за месеци, в две държави както се отбеляза по-горе, което не обуславя дългосрочна заетост.

Според чл.64, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 , напълно безработно лице, което отговаря на изискванията на законодателството на компетентната държава-членка за получаване на обезщетения, и което отиде в друга държава-членка, за да търси работа там, запазва правото си на парични обезщетения за безработица при следните условия и в следните граници: преди своето заминаване безработното лице да е било регистрирано като търсещо работа и да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава в продължение най-малко на четири седмици, след като е станало безработно. Компетентните служби или институции обаче могат да дадат разрешение за заминаването му преди да е изтекъл такъв срок.

В случая както се отбеляза по-горе съдът не приема наличието на дългосрочна заетост. Приложим, се явява посоченият в чл.11, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. критерий, а именно какво е било намерението на жалбоподателката и какви са били причините за преместването й.

От показанията на разпитаната свидетелка се установява, че намерението е принос за издръжката на семейството и необходимостта от средства свързани с обучение на една от дъщерите й и родители.

Въз основа на това съдът намира, че нейният център на жизнени интереси е продължил да бъде в Република България, където тя продължила да пребивава по смисъла на чл.1, б.“й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004. Поради това спрямо нея се явяват приложими нормите на чл.65, § 2 и § 5 от същия регламент.

По тези съображения оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО се явяват издадени при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъдат отменени като преписката, на основание чл.173, ал.2 от АПК, следва да бъде изпратена на компетентния административен орган – на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Търговище, за ново разглеждане и произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.

При новото разглеждане на депозираното от жалбоподателката заявление ръководителят на осигуряването за безработица следва да съобрази, че съгласно чл.65, § 5, б.“а“ вр. § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, дължимото на жалбоподателката обезщетение следва да бъде определено в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, т.е. в съответствие с българското законодателство, както ако спрямо нея то се е прилагало и по време на последната й дейност през процесния период като заето лице в Нидерландия. Така определеното обезщетение следва да бъде предоставено от институцията по пребиваване - от българския Национален осигурителен институт.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО е основателна.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във вр. с чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалбата на Н. А. Б., е адрес: обл. Търговище, общ. Попово, [населено място], [улица]Решение № 2153-25-47/15.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане за отказ, за отпускане на парично обезщетение, за безработица №251-00-1790-5 от 23.02.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - [населено място], с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище за ново разглеждане и произнасяне по заявление на Н. А. Б., е адрес: обл. Търговище, общ. Попово, [населено място], [улица]при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението на основание чл. 119 от КСО не подлежи на обжалване.