Р Е Ш
Е Н И Е
№ 595
гр. Хасково, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Валентина Радева-Ранчева,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
исково адм.дело № 339 по
описа на Административен съд - Хасково за 2023 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 и § 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. чл.
124 и сл. от Гражданскопроцесуалния кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от М.Х.Х. ***, чрез адв. М.Б. ***,
срещу НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ - гр. София. С исковата молба се
претендира присъждане на обезщетение в размер на 200 лева за претърпени
имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че със
заявление, подадено в ТП на НОИ - Кърджали с вх. № 2113-26-1211/20.07.2022 г.,
препратено по компетентност до ТП на НОИ - Хасково и заведено с вх. №
2113-26-1276/25.07.2022 г., ищецът поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ по
чл. 68, ал. 3 от КСО. С Разпореждане № **********/2140-26-1129/24.11.2022 г. на
Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Хасково му било отказано отпускането на лична
пенсия. Така постановеното разпореждане било обжалвано пред Директора на ТП на
НОИ – Хасково, като в това производство ищецът бил представляван от изрично
упълномощен за това адвокат: Д. К. от Адвокатска колегия - Кърджали, за което
заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. С Решение №
1012-26-526-1/13.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково жалбата била
отхвърлена. Това решение било обжалвано пред Административен съд - Хасково, във
връзка с което било образувано адм. дело № 1229/2022 г. по описа на съда.
Впоследствие Директорът на ТП на НОИ - Хасково оттеглил Решение №
1012-26-526-1/13.12.2022 г. и
постановил Решение № 1012-26-526-7/08.03.2023 г., с което отменил Разпореждане
№ **********/2140-26-1129/24.11.2022 г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ -
Хасково и върнал преписката за ново произнасяне. С Определение № 155/09.02.2023
г., постановено по административно дело № 1229/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково, съдебното производство по делото било
прекратено.
Направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане № **********/2140-26-1129/24.11.2022
г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Хасково, съставлявали за него имуществена
вреда, като претенцията за обезщетяването й следвало да се реализира по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Доколкото се установявало наличието на
всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание
чл. 1 от ЗОДОВ, се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 200.00 лв., представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна - НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, представляван от управителя И. Ц. И., чрез старши
юрисконсулт Д. С., депозира в законоустановения едномесечен срок писмен
отговор, в който посочва, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Твърди,
че исковата молба не е подкрепена с необходимите и относими писмени
доказателства, като приложените такива не установявали настъпила вреда,
вследствие на отменен административен акт. В АПК отговорността за разноски била
уредена в чл. 143 от АПК и същата уреждала изчерпателно хипотезите на тяхната
дължимост, като в съдържанието й не било включено адвокатско възнаграждение в
административното производство. В обжалването по административен ред не се
изисквали специфични знания и умения, за да престира правото си на защита
адресата на административния акт. Приложените от ищеца доказателства не
установявали реалното претърпяване на твърдяната имуществена вреда, в размер на
200.00 лева, която да произтича от изплатено възнаграждение във връзка с
обжалваното разпореждане, тъй като договорът за правна помощ и съдействие имал
значение само за страните по този договор и същият не можело се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно факта на доказване - ищецът извършил ли
е плащане, а оттам претърпял ли е вреди в претендирания размер от 200.00 лева.
С оглед на така изложените съображения, предявеният иск се счита за
неоснователен. Моли се на основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 144 от АПК
и чл. 78, ал. 8 от ГПК за присъждане на разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез
представителя си в съдебно заседание, изразява становище за доказаност на
исковата претенция по основание и размер, поради което моли за нейното
уважаване.
Административен съд – Хасково, като взе
предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 20.07.2022 г. ищецът М.Х.Х. е подал Заявление вх. № 2113-08-1211/20.07.2022
г. до Директора на Териториално поделение – Кърджали на Национален осигурителен
институт с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, което заявление е препратено за произнасяне на Териториално поделение
на НОИ - Хасково.
След извършена проверка и анализ на
представените със заявлението писмени доказателства за придобития от М.Х.Х. осигурителен
стаж с Разпореждане № **********/2140-26-1129/24.11.2022 г. Ръководителят на
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – гр.Хасково е отказал да отпусне лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителя.
Последният е останал недоволен от така
постановеното разпореждане и е ангажирал адвокат, който да подаде от негово име
жалба пред Ръководителя на ТП на НОИ – Хасково. Същата е подадена на 05.12.2022
г. чрез адв.Д. К. от Адвокатска колегия - Кърджали и заведена под вх.№ 1012-26-526/05.12.2022
г. по описа на ТП на НОИ - Хасково. Към жалбата е приложен договор за правна
защита и съдействие, сключен между М.Х.Х. и адвокат Д. К., според който е
договорено оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред директора на ТП на НОИ – Хасково във връзка с обжалване
на Разпореждане на ръководител на ПО, срещу договорено възнаграждение в размер
на 200.00 лв., която сума е отбелязано в договора, че е платена в брой. Във
връзка с депозираната жалба и по реда на административното обжалване с Решение
№ 1012-26-526-1/13.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, жалбата
срещу Разпореждане № **********/2140-26-1129/24.11.2022 г. на Ръководител „ПО“
в ТП на НОИ - Хасково е отхвърлена. Така постановеното решение на Директора на
ТП на НОИ – Хасково е обжалвано пред Административен съд - Хасково, във връзка
с което е образувано адм. дело № 1229/2022 г. по описа на съда. Впоследствие на
основание чл. 156, ал. 1 от АПК Директорът на ТП на НОИ – Хасково е оттеглил
Решение № 1012-26-526-1/13.12.2022 г., и с Решение № 1012-26-526-7/08.03.2023
г. е отменил Разпореждане № **********/2140-26-1129/24.11.2022 г. на
Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Хасково и върнал преписката за ново разглеждане
и произнасяне по същество по депозираното заявление от М.Х.Х.. Междувременно с
Определение № 155/09.02.2023 г., постановено по административно дело №
1229/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, съдебното производство
по делото е прекратено.
Така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната
отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и
юридически лица от дейността на администрацията. Исковете се разглеждат по реда
на АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата
на чл. 1, ал. 2
от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК.
В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени
специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК,
наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така,
съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може
да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.
Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал. 3 и 4 от АПК, съгласно
които нищожността на акта, респективно незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за
обезщетение.
Разпоредбата на чл. 205 от АПК сочи като
ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случая такова юридическо лице е Националният осигурителен институт, с оглед
разпоредбите на чл. 33, ал. 2 от КСО и чл. 2 от
Правилника за организацията и дейността на НОИ.
Предвид гореизложеното, исковата претенция се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция се явява
основателна, по следните съображения:
За да възникне правото на иск за
обезщетение, е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени
предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт (отменен по съответния ред),
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Както вече бе посочено, условие за
допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца искова претенция
се явява допустима, доколкото няма спор, че Решение № 1012-26-526-1/13.12.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане № **********/2140-26-1129/24.11.2022
г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково, са
отменени с влязло в сила Решение № 1012-26-526-7/08.03.2023 г. на Директора на
ТП на НОИ – Хасково. При това положение следва да се приеме, че е налице
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на НОИ, изразяващо се в
издаването на незаконосъобразни административни актове.
На следващо място, съдът приема, че от
същите ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в административното производство по
обжалване на процесното разпореждане.
Видно от приложения към
административната преписка договор за правна защита и съдействие, ищецът е
заплатил в брой сумата от 200 лв. адвокатско възнаграждение именно за изготвяне
на жалба срещу разпореждането, така че имуществената вреда е установена и по
размер.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият съдебен
състав приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената
на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаден
процесният, отменен впоследствие като незаконосъобразен, акт – разпореждане,
съответно потвърждаващото го решение. Действително липсва нормативно установено
задължение за процесуално представителство при обжалване по административен ред
по реда на КСО, но адвокатската защита при атакуване законосъобразността на разпореждането
се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на разпореждането от административния орган.
След като са налице всички елементи на
фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявеният иск следва да бъде
уважен, като се ангажира отговорността на ответника -Национален осигурителен
институт, който следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от платено адвокатско
възнаграждение в административното производство по обжалване на Разпореждане № **********/2140-26-962/15.12.2021
г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – гр.Хасково, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2023 г. – датата на
предявяване на исковата претенция, до окончателното й изплащане.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на
ищеца следва да бъдат присъдени и разноските по настоящото дело в размер на 600
лв. за адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.03.2023
г., и 10 лв. - внесена държавна такса, или общо 610 лв.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр. София, да
заплати на М.Х.Х., ЕГН : **********, адрес: ***, на основание чл. 203 и сл. от АПК, вр. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 200.00 (двеста) лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от платено адвокатско
възнаграждение в административното производство по обжалване на
Разпореждане № **********/2140-26-962/15.12.2021
г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – гр.Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както и направените
разноски в настоящото дело в размер на 610 (шестстотин и десет) лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от получаване на съответното съобщение.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: