Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 10.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV Б-състав, в публичното заседание на двадесет
и втори април, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12428 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 395839/27.04.2018г. по гр.д. № 65492 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 151-ви състав е признато на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 534 от ТЗ, че Н.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** дължи на В.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** заплащане на сумата от 7200лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 29.05.2017г., до изплащането й, представляващи
главница по прескрибиран запис на заповед, издаден на дата, посочена с цифри като 21.08.2013г. с падеж за плащане
08.11.2013г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
34522/2017г. на СРС, като Н.Д.С., ЕГН
**********, е осъден да заплати на В.К.Д., ЕГН ********** на основание на
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1668лв., представляващи съдебни разноски по
исковото и по заповедното дело.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5112739/04.07.2018г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Н.Д.С., ЕГН ********** в частта, в
която исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че по делото не
било установено за какво са дадени 7200лв., неправилно районният съд бил приел,
че погасителната давност по записа на заповед била изтекла на 08.11.2016г. и
липсата на плащане водело до неоснователно обогатяване. Необосновано било
кредитирано заключението по съдебно-почерковата експертиза, вещото лице било
ползвало негоден сравнителен материал. Записът на заповед не сочел място на
плащане и това водело до невалидност на ценната книга поради нарушение на
формата. Претендирал е разноски. Оспорил е претенцията на въззиваемия за разноски,
като е посочил, че не е установено възнаграждение за адвокат да е платено.
Въззиваемият-ищец В.К.Д., ЕГН **********, в
предоставения срок е оспорил жалбата.
Навел е твърдения, че решението на
районния съд в обжалваната част е правилно. Посочил е, че по делото било
установено валидно възникнало правоотношение по запис на заповед, погасяване на
иска по него по давност, поради което и правилно районният съд бил приел за
основателен иска по чл. 534 от ТЗ. Непосочването на основанието, на което е
дадена сумата не се отразявало на валидността на записа на заповед. Погасителната давност била изтекла на 08.11.2016г.
и правилно районният съд приел, че спестявайки си разхода издателят се е обогатил за сметка на поемателя.
Място на плащане на сумата било мястото
на издаване на ценната книга. Правилно било кредитирано заключението по
съдебно-почерковата експертиза. Претендирал е разноски, като е посочил, че в
преводното нареждане за адвокатския хонорар била допусната грешка при посочване
на номера на делото, но договора за правна помощ и съдействие го сочел
коректно. Посоченото в преводно нареждане дело не било със страна въззиваемия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2022768/15.09.2017г. по регистъра на СРС депозирана от В.К.Д., ЕГН ********** срещу Н.Д.С., ЕГН **********, с която е поискал
от съда на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 534 от ТЗ да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 7200лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 29.05.2017г., до изплащането й, представляващи
главница по прескрибиран запис на заповед, издаден на дата, посочена в цифри като 21.08.2013г. с
падеж за плащане 08.11.2013г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 34522/2017г. на СРС, като му се присъдят разноски. Посочил е,
че на 21.08.2013г. ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата
от 7200лв. с падеж за плащане 08.11.2013г., ответникът не платил сумата на
падежа, ищецът го изчаквал поради приятелски отношения между страните и така
изтекла погасителната давност за менителнечния ефект, което откривало
възможността да се търси плащане на сумата на основание на чл. 534 от ТЗ.
Ответникът Н.Д.С., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете.
Навел е твърденията, че не е подписвал записа на заповед, , представения документ не сочел
за какво са дадени парите и не било налице неоснователно обогатяване, не била
изтекла погасителната давност, самото вземане, за което бил издаден записа на
заповед бил погасен по давност, документът
не сочел място на плащане и не била спазена формата за запис на заповед,
вземанията по записа на заповед били погасени по давност. Претендирал е
разноски.
По делото е приложено
заповедно дело № 34522/2017г. по описа на Софийски районен съд, 151-ви състав,
от което се установява, че по заявление вх. № 3039881/29.05.2017г. районният съд е издал заповед по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил Н.Д.С., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на В.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
заплащане на сумата от 7200лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 29.05.2017г., до
изплащането й, представляващи сума, с която длъжникът се е обогатил за сметка
на заявителя като главница по прескрибиран запис на заповед, издаден на
21.08.2013г. с падеж за плащане 08.11.2013г., както и съдебни разноски от
644лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 04.08.2017г., на
07.08.2017г. длъжникът е оспорил заповедта, сочейки че не бил подписвал записа
на заповед, не бил получавал сумата по него, а и задължението било погасено по
давност, на 17.08.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 15.09.2017г.
По делото е приет оригинал на документ
(лист 31 от делото на СРС), озаглавен “запис на заповед”, с посочена с цифри дата
на издаване 21.08.2013г., а с думи дата на издаване е посочена като седми
август две хиляди и тринадесета година, с който ответникът като издател се е
задължил безусловно и без протест да заплати на ищеца сумата от 7200лв., изписани с цифри и с думи. В текста
на документа се съдържа наименованието "запис на заповед", посочени
са място на издаване и място на плащане -
ул. „Тунджа” № *********, гр. София, като е посочен падеж на задължението – 08.11.2013г.
и документът носи подпис, положен за издател.
С прието по делото заключение
по съдебно-графическата експертиза вещото лице след запознаване с оригинала на
оспорения документ при ползване за сравнителен материал на оригинали на документи по делото, съдържащи текст и
подпис, положени от ответника – възражение по заповедно дело, отговор на искова
молба, съобщение-разписка , както и отделно
заявления за издаване на документи за самоличност от 2006г. и 2010г. е направило извод, че подписа, положен за
издател в оспорения документ е положен от ответника. Вещото лице е посочило, че
съвпадения са установени по общи и частни признаци на подпис в оспорен документ и текст и подпис в сравнителен материал: строеж
на подписи, степен на обработеност на почерка, темп на изписване, разтегнатост
на движения по хоризонтал и вертикал степен на свързаност, наклон,
последователност и количество, форма на направление на движения. Посочило е, че
всички подписи по сравнителния материал са положени от едно и също лице, в
оспорения документ нямало следи от копиране, от имитация.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на
чл.534 от ТЗ, когато приносителя на записа на заповед изгуби
исковете си по него поради давност или поради неизвършване на необходимите
действия за запазване на правата си по него, той може да иска от издателя
сумата, с която той се е обогатил в негова вреда.
Искът с правно основание чл.534 от ТЗ е специален менителничен иск за
неоснователно обогатяване, който се различава от института на неоснователното
обогатяване, уреден в разпоредбите на чл. 55 - чл. 59 от ЗЗД. За да бъде уважен
иска с правно основание чл. 534 от ТЗ следва да се установи наличие на
предпоставките, което са визирани само в тази разпоредба на закона, без да се
прилагат субсидиарно разпоредбите на неоснователното обогатяване по ЗЗД. При
този иск ищецът следва да докаже, че е приносител на действителен запис на
заповед, че е изгубил исковете си по него поради изтекла давност или
неизвършване на необходимите действия за запазване на правата си по него, че е
претърпял имуществена вреда и че ответникът по иска - издател на записа на
заповед, се е обогатил имуществено с
размера на претенцията. Това е така не само защото липсва изрично препращане от
законодателя към общите разпоредби на
ЗЗД за неоснователно обогатяване, но и защото замисълът на законодателя при
уреждане на менителничните искове е бил да се създаде специална уредба за тях и
за менителничните правоотношения изобщо, гарантиращи сигурност и бързина в
осъществяване на менителничните вземания. За разлика от института на
неоснователното обогатяване по ЗЗД при иск с правно основание чл.534 от ТЗ не е
нужно да се доказва нито липса на
основание за имуществена престация, нито причинна
връзка между обогатяването и обедняването, а отделно при иска с правно
основание чл.534 от ТЗ погасителната давност на вземането по менителничния
ефект не е пречка да се осъществи принудително имуществената претенция,
напротив – именно изтеклата погасителна давност е една от предпоставките за
възникване на вземане за неоснователно обогатяване.
Съдът приема, че доколкото в
конкретния случай представения по делото документ съдържа всички задължителни
реквизити по чл.535 от ТЗ, документът е формално редовен от външна страна,
представлява “запис на заповед” и
удостоверява валидно възникнало задължение на ответника към ищеца за сумата от 7200лв. Неоснователни са възраженията на
ответника, че записът на заповед не съдържа уговорка за място на плащане.
Приетият по делото документ сочи място на издаване и място на плащане – гр.
София, ул. „Тунджа” № *********.
В случая записът на заповед не
сочи основанието, на което се издава ценната книга, но това е ирелевантно за
валидността на записа на заповед. Валидността на менителничното правоотношение
по записа на заповед е свързано само с изискванията за форма и съдържание на
чл. 535 от ТЗ. Законодателят не е въвел като изискване за валидността на записа
на заповед той да съдържа основанието,
на което той се издава. Този подход на законодателя е обясним с абстрактния
характер на менителничното задължение.
При така възприето съдът приема, че непосочването на основанието, на което се
издава записа на заповед не се отразява на валидността му.
Неоснователни са доводите на
ответника, че ценната книга е нищожна поради неавтентичността й. Ценната книга
е частен документ и при оспорване автентичността на същата в тежест на
ответника е било да ангажира доказателства по делото за опровергаване на истинността
на записа на заповед. В случая от прието по делото заключение по
съдебно-графическата експертиза се установява, че подписът, положен за издател
на ценната книга е положен от ответника. Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице като вярно, задълбочено, неопровергано от другите доказателства по
делото. Вещото лице е установило съвпадение на частни и общи признаци, които са
обосновали категорични му извод за авторство на ответника като издател на
записа на заповед. Вещото лице е работило по оригинала на записа на заповед,
както и по оригинал на документи, съдържащи се по делото с автор ответника,
отделно и по заявления за издаване на документи за самоличност на ответника.
Този сравнителен материал е неоспорен от страните по делото в частта за
авторството му, той сочи за автор ответника, а и подписите в заявленията за
документи за самоличност се полагат пред длъжностно лице, поради което и съдът
приема, че ползваният от вещото лице сравнителен материал е годен и достатъчен,
за да обоснове категоричен извод за авторството на записа на заповед.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че по делото е установено, че за ответника е възникнало валидно
задължение към ищеца за заплащане на сумата от 7200лв. по процесния запис на заповед с падеж за плащане
08.11.2013г.
Съгласно разпоредбата на чл.
531, ал.1 от ТЗ, която съдът приема, че съобразно разпоредбата на чл.537 от ТЗ
намира приложение в конкретния случай,
исковете запис на заповед срещу издателя се погасяват с изтичане на три
години от падежа. В случая падежа на задължението по записа на заповед е уговорен като
08.11.2013г., не е установено в период от три години след този падеж поемателят
да е предприел действия, които са от естество да спрат или прекъснат
погасителната давност, поради което и съдът приема, че делото е установено, че
на 08.11.2016г. погасителното действие на давността за иска по чл. 531 от ТЗ е настъпило.
Съдът приема, че по делото е
установена и другата предпоставка на иска по чл. 534 от ТЗ, а именно – претърпяна
от ищеца вреда, изразяваща се в невъзможност да увеличи имуществото си със
сумата по ценната книга. Искът по чл.
534 от ТЗ ще бъде основателен тогава, когато приносителят на менителничния
ефект търпи вреда поради невъзможност да реализира менителничните си
имуществени права. Вредата е
невъзможността да се увеличи имуществото на приносителя със сумата по менителничния
ефект поради прескрибирано (погасено по давност) или преюдицирано (не са извършени необходими
действия за запазване правата) вземане по ценната книга. (В този смисъл Решение
№ 42/07.04.2009г. по т.д.№ 453/2008г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., постановено по реда
на чл. 290 вр. с чл. 291 от ГПК в сила от 01.03.2008г. и като такова
задължително за настоящия състав съобразно ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС; Решение
№ 135/20.12.2010г. п т.д.№ 13/2010г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение №
229/06.01.2011г. по т.сд.№ 259/2010г. на ВКС, ІІ-ро т.О.).
За да е налице последната
предпоставка, за да бъде уважен иск с правно основание чл. 534 от ТЗ следва
ищеца да установи, че ответникът се е обогатил със сумата, за която е предявена
претенцията. Това обогатяване може да се
изразява в увеличаване на активи, намаляване на пасиви на имуществото му,
спестяване на разходи и т.н. Съдът приема, че по делото е установено обогатяване на ответника със сумата по
ценната книга. Това обогатяване се състои в това, че той намалява пасивите в имуществото си и то
поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението, поето с
ценната книга. При иска по чл. 543 от ТЗ за разлика от исковете за
неоснователно обогатяване по ЗЗД, ирелевантна е размяната на имуществени блага
от патримониума на страните. Такава размяна няма и това се извежда от
спецификата на менителничните правоотношения. (В този смисъл Решение №
42/07.04.2009г. по т.д.№ 453/2008г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., постановено по реда на
чл. 290 вр. с чл. 291 от ГПК в сила от 01.03.2008г. и като такова задължително
за настоящия състав съобразно ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС; Решение №
135/20.12.2010г. п т.д.№ 13/2010г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение №
229/06.01.2011г. по т.сд.№ 259/2010г. на ВКС, ІІ-ро т.О.; Решение №
110/08.11.2010г. по т.д.№ 949/2009г. на ВКС, І-во Т.О).
По делото не е установено
каузално правоотношение между страните, което процесния запис на заповед
обезпечава, поради което и възраженията
на ответника за е неоснователност на иска по чл. 534 от ТЗ поради погасяване по
давност на вземането по каузалното правоотношение е неоснователно. Действително
в производството по иск по чл. 534 от ТЗ може да се изследва каузално правоотношение,
задължение по което е обезпечено със записа на заповед, като погасяването на
същото включително и по давност би обосновало извод за неоснователност на иска
по чл. 534 от ТЗ. Това е така, защото в
този случай няма да има вреда за поемателя по записа на заповед въпреки
невъзможността да упражни правата си по менителничния иск. Погасителната
давност не засяга материалното право а само правото на принудителното му
изпълнение. Това е така, както в общото гражданско право така и в
менителничното право. Обогатяване, което е резултат от бездействие на кредитора
по каузалната сделка да предяви иска си с основание каузална сделка не е възприето
от законодателя като незаконно. Гражданското право не допуска принудително
връщане на престация по двустранен възмезден договор когато насрещната страна е
пропусната да осъществи своето имуществено право поради бездействие в срока на
погасителната давност. Така, при
погасяване на вземането по каузалното правоотношение, вкл. и поради погасителна
давност, иска по чл. 534 от ТЗ ще бъде неоснователен поради липса на обедняване
на кредитора. Искът по чл. 534 от ТЗ е предвиден само за обогатяването,
настъпило поради преюдициране/прескрибиране на менителничния ефект, но не и за
обогатяването, което е настъпило поради погасяване на на вземането по каузалната сделка, вкл. и
поради изтекла давност. ( В този смисъл Решение № 175/20.11.2017г. по т.д. №
466/2017г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение №
131/30.08.2017г. по т.д. № 557/2016г. на ВКС, І-во Т.О.). В случая нито една от
страните не е въвела като преюдициално правоотношение по делото каузалното правоотношение
между страните, задължение по което обезпечава процесния запис на заповед.
Такова каузално правоотношение не е установено по делото, поради което и извод
че това задължение е погасено по давност не може да се обоснове.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че по делото е установено валидно вземане на ищеца към ответника
за неоснователно обогатяване по чл. 534 от ТЗ за сумата от 7200лв.
По
възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно разпоредбата на чл.
534, ал.2 от ТЗ иска по чл. 534, ал.1 от ТЗ се погасява с тригодишна давност
считано от изгубване на исковете по записа на заповед. В конкретния случай по
делото се установи че менителничните искове са изгубени поради погасяването им
по давност на 08.11.2016г., поради което и като съобрази датата на подаване на
исковата молба –29.05.2017г. съобразно разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК, то
съдът приема, че предявеният иск не е
погасен по давност и възражението на ответника за същото е неоснователно.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че предявеният иск е основателен и правилно районният съд го е
уважил.
При така възприето съдът
приема, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника и той
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноските по делото в размер
на 840лв. възнаграждение за адвокат. Приетият по делото договор за правна помощ
и съдействие установява уговорено такова възнаграждение. Приетото платежно
нареждане установява плащане на сумата от въззивника на ангажираното от него адвокатско дружество
като основанието е процесуално представителство по въззивно дело от 2018г. на СГС. Действително, в платежното нареждане се
сочи дело № 12848, а делото е с № 12428. При служебна проверка в системата на
СГС, обаче, се установява, че В.Д. не е страна по дело 12848/2018г., поради
което и съдът приема, че твърденията на въззиваемия за допусната техническа
грешка при изписването на номера на делото са верни.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 395839/27.04.2018г. по гр.д. № 65492 по описа за
2017г. на Софийски районен съд, 151-ви състав, с което е признато на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 534 от ТЗ, че Н.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** дължи на В.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** заплащане на сумата от 7200лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 29.05.2017г., до изплащането й, представляващи
главница по прескрибиран запис на заповед, издаден на дата , посочена с цифри като 21.08.2013г. с падеж за плащане
08.11.2013г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
34522/2017г. на СРС, като Н.Д.С., ЕГН
**********, е осъден да заплати на В.К.Д., ЕГН ********** на основание на
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1668лв., представляващи съдебни разноски по
исковото и по заповедното дело.
ОСЪЖДА Н.Д.С., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
В.К.Д., ЕГН ********** с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 840лв. (осемстотин и четиридесет лева), представляващи съдебни
разноски за производство пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.