Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на четиринадесети
октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА И.
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 4291 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 568340/21.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 81458/2017г. по описа на СРС, 31ви състав, е признато за
установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД против К.Р.И.
и С.Ц.И. искове с правно основание чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
ответниците дължат на ищеца по половината от следните суми: сумата от 3240.33
лева, главница за топлинна енергия през периода м.06.2014г. – м.05.2016г. в
имот с адрес: гр.София, ж.к. „********, абонатен № 348503, ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 24.07.2017г. до изплащане на вземането,
сумата от 450 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия през
периода м.06.2014г.-м.05.2016г., начислена за периода 15.09.2015г. –
28.06.2017г., като искът по чл. 150 от ЗЕ е отхвърлен за разликата над 3240.33
лева до сумата от 4789.17 лева и за периода м.05.2013г.-м.05.2014г., а искът по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 450 лева до 873.81 лева и за
периода от 15.09.2014г. до 14.09.2015г. като погасен по давност. Софийски
районен съд с решението си е отхвърлил и предявените от ищцовото дружество
искове срещу ответниците за признаване за установено, че същите дължат по
половината от следните суми: 148.44 лева, главница за дялово разпределение през
периода м.05.2013г.-м.05.2016г. и сумата от 39.56 лева, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014г. до 28.06.2017г.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“
ЕООД.
В срока по
чл.259, ал. 1 от ГПК от името на „Т.С.“ ЕАД е депозирана въззивна жалба с вх. №
5008725/21.01.2019г. срещу първоинстанционното решение в частта, с която са
отхвърлени предявените от ищеца иск, като се излагат аргументи за неговата
неправилност. В жалбата се поддържа, че съгласно чл. 32, ал. 1 от общите
условия на дружеството ответниците дължат заплащане на сумите по издадените
фактури за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Предвид това, според въззивника сумите по общата фактура стават
изискуеми едва м.09.2014г., поради което сумата по издадената обща фактура не
била погасена по давност. Твърди се, че от събраните доказателства се
установявала ликвидността и изискуемостта на процесните вземания. По отношение
на претенцията за лихва се посочва, че след изтичане на последния ден от
месеца, в който е следвало сумите да бъдат заплатени, ответниците са изпаднали
в забава, а размерът на сумите следвало да бъде съобразен с приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В жалбата се поддържа, че цената
на услугата за дялово разпределение се дължи на „Т.С.“ ЕАД, като се подчертава,
че дължимостта на тези суми не била оспорена от насрещната страна, а били
претендирани още със заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед
изложеното се моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде
отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което предявените от
дружеството искове да бъдат уважени. Претендира се и присъждането на разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от К.Р.И. и С.Ц.И., чрез
адв. Д., в който се излагат доводи за неоснователност на подадената жалба.
Поддържа се, че процесните вземания са погасени по давност на основание чл.
111, б. „в“ от ЗЗД с оглед периодичния им характер. Ето защо се моли въззивната
жалба да бъде отхвърлена, а в полза на ответниците да бъдат присъдени сторените
от тях разноски.
От името на К.Р.И.
и С.Ц.И., чрез адв. Д. е подадена и въззивна жалба с вх.№ 5010954/23.01.2019г.
срещу решението на Софийски районен съд, в частта, в която е исковете на
ищцовото дружество са били уважени. Посочва се, че с определението си
постановено по реда на чл. 140 от ГПК съдът е указал на ищцовото дружество, че
не сочи доказателства относно това дали ответниците са собственици или носители
на вещно право на ползване през исковия
период, но от страна на „Т.С.“ ЕАД не били представени доказателства за това.
Въпреки това обаче Софийски районен съд бил приел, че те са собственици на
топлоснабдения имот, тъй като имало влязло в сила решение, съгласно което
въззивниците са били клиенти на ищцовото дружество през периода
01.02.2012г.-31.10.2012г. Подчертава се, че обстоятелството, че през 2012г.
въззивниците можело да са собственици на имота, не означавало че и в периода
2014г.-2016г. са били такива. В жалбата се твърди, че отговорът на поставения
им от съда въпрос дали са собственици на топлоснабдения имот не бил уклончив.
Поддържа се, че между страните не била налице облигационна връзка, като при
постановяване на решението си съдът не бил съобразил, че е налице хипотезата на
чл. 62 от ЗЗП, която разпоредба по аргумент от § 1 от ЗЗП следвало да бъде
приложена. Предвид всичко изложено, се моли решението в обжалваната част да
бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което исковете
предявени срещу въззивниците да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждането на
разноски.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК от името на „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не е
депозиран отговор.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 24.07.2017 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД,
с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника К.Р.И., ЕГН ********** и С.Ц.И., ЕГН ********** за
следните суми: 1/ сумата от 4789,17 лева, предсталяваща доставена от
дружеството топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. – м. 05.2016 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост - 4“, бл. 470А, вх. 1,
ап. 41, аб. № 348503, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2017
г. до изплащането ѝ; 2/ мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 873,81 лева за периода 15.09.2014 г. – 28.06.2017 г.; 3/
главница за такса за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 148,44
лева, дължима за периода м.05.2013 г. – м.05.2016 г.; 4/ мораторна лихва върху
главницата за такса за дялово разпределение в размер на 39,56 лева за периода 15.09.2014
г. – 28.06.2017 г.
На 28.07.2017 г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 50039/2017 г., по описа на
СРС, 31 състав, с която е разпоредено длъжниците да заплатят разделно /по
½ част за всеки от тях/ на кредитора „Т.С.“ ЕАД посочените в заявлението
суми, както и разноските по делото.
Издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена
лично на длъжниците К.Р.И., ЕГН ********** и С.Ц.И., ЕГН ********** на
19.09.2017 г., като в законоустановения срок същите са депозирали възражение по
реда на чл. 414 ГПК, във връзка с което и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК
първоинстанционният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за
установяване на вземанията си в едномесечен срок от получаване на препис от
разпореждането на съда. В указания срок
и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е предявил иск срещу К.Р.И., ЕГН **********
и С.Ц.И., ЕГН ********** за претендираните в заявлението суми.
В исковата си
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците К.Р.И.,
ЕГН ********** и С.Ц.И., ЕГН **********. Поддържа, че ответниците са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди в качеството си на съсобственици на процесния
недвижим имот. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която
се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД, като в тази връзка се
посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия
за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от името на ответниците К.Р.И., ЕГН **********
и С.Ц.И., ЕГН **********, чрез пълномощника им – адв. И.Д. са депозирани
отговори на исковата молба, с които предявените искове се оспорват. Посочва се,
че от представените по делото доказателства не се установява ответниците да са
собственици или ползватели на процесния имот.
С определение от
05.11.2018 г., постановено в проведено на същата дата открито съдебно заседание
по делото, първоинстанционният съд на основание чл. 176 ГПК, и без да има
искане от ищеца в този смисъл, е задължил ответниците да се явят в следващото
съдебно заседание и да отговорят на въпроса: дали са собственици на процесния
апртамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к. ********през процесния период от
м. 05.2013 до м. 05.2016 г.
С молба от
14.12.2018 г. ответниците са заявили, че
не считат, че са били собственици или вещни ползватели на процесния имот в
периода м. 05.2013 - м. 05.2016 г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 31-ви състав, решение за валидно и
допустимо в обжалваната част.
По правилността
на решението в обжалваната част, въззивният съдебен състав намира следното:
Предявени са
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания
за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по
безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между
него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството
му потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот
топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му..
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите
на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот
– в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17
май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната
на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата,
както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от
24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005
г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
По отношение на
първата предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно, че между
страните по спора са съществували договорни отношения с предмет доставката на
топлинна енергия в процесния имот за претендирания период, в това число и
качеството потребител на топлинна енергия на ответниците по делото, настоящият
съдебен състав намира, че не е проведено пълно и главно доказване на
горепосочените обстоятелства от страна на ищцовото дружество, върху когото тежи
доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства.
За установяване
съществуването на договорни отношения между страните по спора с предмет
доставка на топлинна енергия, респективно че ответниците са били потребители на
топлинна енергия през процесния период
за процесния имот са представени от ищеца Уведомително писмо от 02.06.2017 г.,
с което ответникът К.Р.И., чрез адвокат И.Д. е уведомил ищцовото дружество, че
във връзка с влязло в сила решение № 20923/15.12.2016 г. постановено по гр. д.
№ 407/2016 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав не следва да заплаща на
дружеството стойността на доставяна в процесния имот топлинна енергия за период 01.02.2012 г. – м. 10.2012 г. Приет
е и документ, озаглавен решение № 20923/15.12.2016 г., в мотивите на което е
посочено, че с проекта за доклад по делото, обявен за окончателен в о.с.з. от
25.11.2016 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелство, че за периода м. 02.2012 г. – м. 10.2012 г. Т.С. ЕАД е доставил
топлинна енергия за процесния имот, както и че ответниците са собственици на по
½ ид. части от същия имот. В така описания по-горе документ не се сочи
номер на дело, както и кои са страните в производството.
Съвкупната
преценка на горепосочените документи налага извод, че същите не представляват
годни доказателства, чрез които да може да се установи, че правото на
собственост върху процесния недвижим имот е принадлежало на ответниците, поради
което само въз основа на тези документи, без да са представени никакви други
доказателства за обстоятелството, че ответниците са били собственици или
позлзватели на процесния имот през процесния период, не може да се направи
извод, че същите са имали качеството потребители на топлинна енергия.
Констатациите на
предходен съдебен състав, изложени в мотивите на постановеното от него съдебно
решение, че за различен от процесния период ответниците в настоящото
производство са били съсобственици на процесния имот не обвързват настоящия
съдебен състав, като по настоящото дело ищецът Т.С. ЕАД на общо основание дължи
пълно и главно доказване на производящите спорното материално право факти и
обстоятелства, каквото в случая от него не е успешно проведено и като краен
резултат води до отнасяне на неблагоприятните последици от това недоказване в
негова вреда, респ. до отхвърляне на иска му по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД като недоказан и неоснователен. Предвид акцесорния му характер, на
отхвърляне като неоснователен подлежи и искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Следва да бъде
посочено, че първоинстанционният съд неправилно е задължил ответниците по реда
на чл. 176 ГПК да се явят в следващото съдебно заседание и да отговорят на
въпроса: дали са собственици на процесния апртамент № 41, находящ се в гр.
София, ж.к. ********през процесния период от м. 05.2013 до м. 05.2016 г., без
да има искане в този смисъл от насрещната страна в производството. Това е така,
тъй като ответниците са навели твърдения за тези обстоятелства с отговора на
исковата молба. Отделно с молбата от 14.12.2018 г. изрично са изложили
твърдения, че не считат, че са били собственици или вещни ползватели на
процесния имот в периода м. 05.2013 - м. 05.2016 г.
Предвид горното
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
признато за установено по предявените от Т.С. ЕАД против К.Р.И. и С.Ц.И. искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че
ответниците дължат на ищеца по половината от следните суми: 1/ сумата от
3240,33 лева, представляваща главница за топлинна енергия през периода м. 06.2014г.
– м. 05.2016г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „********, абонатен № 348503,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от 24.07.2017 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 450 лева – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия през периода м.06.2014г.-м.05.2016г., начислена
за периода 15.09.2015г. – 28.06.2017г.
По отношение на разноските:
Обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, както следва: 1/ в
частта, с която К.Р.И. и С.Ц.И. са осъдени да заплатят в полза на Т.С. ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 614,67 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред СРС и сумата от 105,34 лева, представляваща разноски
в заповедното производство по ч.гр.д № 50039/2017 г. по описа на СРС, ГО, 31
състав; 2/ Т.С.
ЕАД следва да бъде осъдено да заплати в полза на адв. И.Д., АК-Кюстендил, личен
№ ********на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от още 93,22 лева разноски за
безплатно представителство на ответниците К.Р.И. и С.Ц.И. в производството пред
СРС.
При този изход
на спора право на разноски във въззивното производство имат въззивниците –
ответници К.Р.И. и С.Ц.И.. Същите са поискали присъждането на такива до
приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция и са
представили доказателства за тяхното извършване.
Предвид горното
ответниците имат право на разноски за заплатена държавна такса за
производството пред СГС в размер на 73,81 лева и на разноски за един адвокат, който
ги е представлявал в производството пред СГС.
Предвид горното
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** Б следва да бъде осъдено да заплати в полза на К.Р.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** и С.Ц.И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** сумата от 73,81 лева, представляваща разноски за държавна такса в
производството пред СГС.
Видно от
представените по делото договор за правна защита и съдействие от 17.01.2017 г.
сключен между К.Р.И. и адвокат И.Г.Д. и договор за правна защита и съдействие
от 17.01.2017 г., сключен между С.Ц.И. и адвокат И.Г.Д. за изпълнение на
възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на възложителите
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал.
2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на материално затруднено
лице, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания,
съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер,
не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36,
ал. 2 ЗА. В конкретния случай са депозирани един общ отговор на въззивна жалба,
подадена от Т.С. ЕАД и една обща въззивната жалба от ответниците К.Р.И. и С.Ц.И.,
чрез адвокат И.Д. срещу първоинстанционното решение, като в единственото
проведено по делото открито съдебно заседание не се е явил процесуален
представител на ответниците. Предвид горното и като съобрази разпоредбите на
чл. 36, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 9 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и активното
процесуално поведение на процесуалния представител на ответниците във
въззивното производство, настоящият съдебен състав намира, че Т.С. ЕАД следва
да бъде осъдено да заплати в полза на адвокат И.Г.Д. АК-Кюстендил,
личен № ********на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 366,24 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение във въззивното производство за оказана безплатна
правна помощ на ответниците в производството.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 568340/21.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 81458/2017г. по описа на СРС, 31-ви състав, в частта, с
която е признато за установено по предявените от Т.С. ЕАД против К.Р.И. и С.Ц.И.
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца по половината от следните суми: 1/ сумата
от 3240,33 лева, представляваща главница за топлинна енергия през периода м.
06.2014г. – м. 05.2016г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „********, абонатен №
348503, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 24.07.2017 г.
до изплащане на вземането; 2/ сумата от 450 лева – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия през периода м.06.2014г.-м.05.2016г., начислена
за периода 15.09.2015г. – 28.06.2017г., както и в частта за разноските, с която
К.Р.И. и С.Ц.И. са осъдени да заплатят в полза на Т.С. ЕАД на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 614,67 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС и сумата от 105,34 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д № 50039/2017 г. по описа на СРС, ГО, 31
състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Б,
срещу К.Р.И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** и С.Ц.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** искове за
признаване за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца по половината от следните суми: 1/
сумата от 3240,33 лева, представляваща главница за топлинна енергия през
периода м. 06.2014г. – м. 05.2016г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „********,
абонатен № 348503, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
24.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 450 лева – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия през периода
м.06.2014г.-м.05.2016г., начислена за периода 15.09.2015г. – 28.06.2017г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50039/2017 по описа на СРС, ГО, 31 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** Б да заплати в полза на адвокат И.Г.Д. - АК-Кюстендил,
личен № ********на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от още 93,22 лева,
представляваща разноски за безплатно процесуално представителство на
ответниците К.Р.И. и С.Ц.И. в производството пред СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 568340/21.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 81458/2017г. по описа на СРС, 31-ви състав, в останалите
му обжалвани части.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** Б да заплати в
полза на К.Р.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** и С.Ц.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 73,81 лева,
представляваща разноски за държавна такса в производството пред СГС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** Б да заплати в полза на адвокат И.Г.Д.
АК-Кюстендил, личен № ********на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 366,24
лева, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство за
оказана безплатна правна помощ на ответниците в производството пред СГС.
Решението е
постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.