ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№643./14.10.2019Г.
гр.Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 491/19г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Ибрям Г., ЕГН **********,
действащ чрез законните му представители И. Г. И. и Е. В.С., чрез адв. Ф.
против определение № 794/18.09.2019г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. №
655/2019г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството, на основание
чл.83 ал.2 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на така обжалваното
определение. Счита се, че незаконосъобразно преценката за възможността дали
жалбоподателят, респ. неговите родители са в състояние да заплатят следващите
се за производството държавни такси и разноски е направена при съпоставяне на
доходите със стандарта на живот в България, вместо с този в Германия, където
семейството се е установило да живее. Поддържа се твърдението, че получаваните
от родителите доходи, след приспадане на следващите се разходи за храна,
облекло, лекарства и други ежедневни нужди са недостатъчни за покриване и
задължението му за заплащане на съдебни такси. Иска се отмяна на определението
и уважаване на молбата му по чл.83 ал.2 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срок,
от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на
което е процесуално допустима. По същество същата е основателна, по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от жалбоподателя
против Община Добрич частичен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на
сумата от 26 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на падане в необезопасена шахта. Още с исковата
молба е отправено искане за освобождаване на ищеца от заплащане на дължимите по
делото такси и разноски, като са представени декларации за имущественото
състояние както на детето А., чрез законните му представители, така и на самите
законни представители.
По правило задължението за заплащане на държавна такса, респ. за разноски вр. събиране на доказателства е на страната, на
която законът е възложил същата. Няма пречка малолетни
или непълнолетни деца да бъдат страни в
съдебни производства, поради което и те дължат такси и разноски в случаите когато задължената страна е ищецът. Липсва изрична
законова разпоредба, която да ги освобождава от това задължение. Установеното
с разпоредбата на чл.
130, ал. 3 СК ограничение не сочи на обратното и не
възлага задължението за заплащането им на техните родители.
Целта на същото е да обезпечи спазване интересите на децата, а не да ги
освободи от задълженията им, като ги прехвърли на трети лица. В същото време общото правило е, че децата отговарят за задълженията си
към трети лица със своето имущество, като това важи и за задълженията за
внасяне на държавна такса в съдебното производство. Затова преценката дали са
налице предпоставките по чл.83
ал.2 ГПК, в случаите, когато задължената за държавна такса страна е
малолетно дете, трябва да се извърши с
оглед на притежаваното от него имущество, а не това на законните
му представители /в т.см. Определение № 122/02.03.2017г.
на ВКС по ч. гр. д. № 158/2017 г., IV г.о., ГК; Определение
№ 454/30.07.2018г. на ВКС по ч. т. д. № 1678/2018
г., II т. о., ТК и др./.
Изхождайки от това и при отчитане декларираното обстоятелство, че
жалбоподателят не притежава движимо или недвижимо имущество, последното
установено и чрез извършената служебна справка за вписванията в Имотния
регистър, няма доходи и е на възраст, непозволяваща му да полага труд,
настоящия състав намира, че са налице основанията на чл.83 ал.2 ГПК – същият не
е в състояние да внесе следващата се държавна такса в размер на 1 040
лева, както и разноски, които неминуемо ще следва да бъдат направени от него за
събиране на доказателства по установяване претендираните физически увреждания и
неимуществени вреди. Ето защо искането му за освобождаване от тяхното заплащане
е основателно.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да отбележи, че същото би
било основателно дори и да се приеме за релевантен към основателността на
искането въпросът за имущественото състояние на законните представители на
ищеца, доколкото живее с тях в едно домакинство. Видно от декларациите на
родителите, а и от извършените служебни справки в Имотен регистър и НБД,
семейството им е четиричленно /освен ищеца, родителите имат и друго малолетно
дете, родено 2017г./, с установено обичайно местопребиваване в Германия, не
притежават движимо и недвижимо имущество, от което да реализират доходи,
получаваните в семейството парични средства са от трудова дейност на бащата в
размер на 1 200 евро, което е под брутния размер на минималната работна
заплата за Германия /1 555 евро, съобразно статистически данни към м.юли
2019г./ и 384 евро, получавани от майката социални помощи. Последната не
работи.
Така получаваният доход от законните представители, при отчитане жизнения
стандарт в страната, където е обичайното им местопребиваване, което именно
обстоятелство следва да бъде съобразено при преценката на съда, обуславя извода,
че същите не разполагат със средства извън необходимите им за осигуряване
екзистенц минимума на издръжката на семейството.
По така изложените съображения за основателност на молбата по чл.83 ал.2 ГПК обжалваното определение следва да бъда отменено и вместо него постановено
друго, с което същата да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 794/18.09.2019г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. № 655/2019г.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА А. И. Г., ЕГН **********, действащ чрез законните му представители И. Г. И.
и Е. В.С. от заплащане на такси и разноски в производството по предявения от
него иск с правно основание чл.49 ЗЗД, по който е образувано гр.д. № 655/2019г.
на ОС - Добрич, на основание чл.83 ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.