Р Е Ш Е Н И Е №35
гр.Кюстендил, 18.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното заседание на седемнадесети януари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОЛАНДА
ЦЕКОВА
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при участие на секретаря
Вергиния Бараклийска
в присъствие на прокурора Бисер Любенов, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева ВНОХД № 482 по описа на съда за
2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното::
Производството
е въззивно, по гл.ХХІ НПК.
Образувано е по въззивни
жалби от подсъдимите А.Е.А. и П. С.П. срещу присъда № 22/20.02.2018 г., постановена по
НОХД № 203/2017 г. по описа на Дулнишкия районен съд, с
която двамата и подсъдимия С. Й.Б. са признати за виновни за извършено в
съучастие-А., като подбудител и помагач, а П. и Б., като извършители, престъпление по чл. 330, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК за подс.А., а за
подсъдимите П. и Б.-престъпление по чл.330, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК , за което
на А. и П. е наложено наказание „лишаване
от свобода" (ЛС)
за срок от по 8
(осем) години при първоначален строг режим на изтърпяване, а на
подс.Б. е наложено наказание ЛС за срок
от 8 месеца, при първоначален общ режим.
С присъдата подсъдимите А.Е.А., с ЕГН:**********, П.С.П.,
с ЕГН:********** и С.Й.Б., с ЕГН:********** са осъдени да заплатят солидарно на гражданския
ищец Ц.Ц.Ц.,
с
ЕГН:********** сума в общ размер на 163
646,78 лв. (сто шестдесет и три хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и
седемдесет и осем стотинки), от които 142 680 лева, представляващи имуществени
вреди за претърпени вреди вследствие на опожаряване на постройката и 20 966,78
лева, представляващи имуществени вреди за движими вещи, находящи се в
постройката, както и сума в размер на 5 000
лв. (пет хиляди лева), представляващи неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания, вследствие на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата
на деянието - 23.03.2016г., до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата на подсъдимия П.С.П.,
надлежно допълнена, са направени оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и
несправедливост на постановената присъда. Твърди се,
че присъдата почива на предположения и че
е основава на самопризнанията на подсъдимия Ст. Б. и при липсва на
други доказателства за вината му. Сочи,
че е направил самопризнания, за да се счита това му процесуално поведение за
смекчаващо вината и наказателната му отговорност обстоятелство, тъй като му
било ясно, че процесът е нагласен и ще бъде осъден без да е виновен. Твърди, че
не е
доказано да е имало среща между него и другите двама подсъдими, на която да им
е обяснявано какво да правят; да са правили с подс. А. два огледа в близост до вилата на свидетеля Ц.
под предлог, че са търсели кон за закупуване. Отбелязва се, че съдът е
направил фин подбор на доказателства и превратно тълкуване
на събраните доказателства по
делото, без да е обсъдил всички доказателства, както и че неизземването на записа от камерата на бензиностанцията
е пропуск на полицията, който е нехарактерен за нея в конкретния случай, тъй
като не съответства на иначе целеустремената работа на разследващите по
конкретното дело.
Смята се, че наложеното наказание е явно несправедливо и не
кореспондира със съдебната практика по подобни казуси. Определянето му в максималния, предвиден в
закона размер-
8 години, според подсъдимия сочи на явна
предубеденост на съда и има цел не неговото превъзпитание и поправяне, а
причиняване на неоправдани мъки и страдания чрез изолирането му от обществото
за дълго време, тъй като нито
деянието представлява изключително тежък случай, нито неговата личност е толкова общественоопасна.
Прави се искане по
чл.336, ал.1, т.3 от НПК за отмяна на
постановената присъда и постановяване на
оправдателна. Алтернативно е заявено искане по чл.337, ал.1,
т.1 от НПК за намаляване на размер на наказанието.
В
жалбата на подсъдимия А.Е.А. също са
направени оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на присъдата, както и за явна несправедливост на наказанието. Сочи
се, че присъдата почива на предположения, тъй като от събрания по делото
доказателствен материал не се установява по безспорен начин виновността му в извършването на
престъплението, в което е обвинен. Твърди се, че първоинстанционният съд не е
подложил на обстоен анализ всички доказателства по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, което е причина за неправилност на фактическите и правни изводи. Отправя се упрек към съда
за неполагане на
нужните
усилия за разкриване на обективната истина и за неправилна оценка на доказателствата, при липса на подробен
и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, което е в нарушение на принципите
в НПК. Сочи се, че не е проведено обективно, всестранно и пълно изясняване на
всички релевантни за делото обстоятелства, поради което виновността му не е доказана, а почива на предположения и догадки, на доказателства и доказателствени средства,
които не са едностранчиви и си противоречат с останалите събрани по делото
доказателства. Твърди се, че доказателственият материал може да се обособи в
няколко отделни групи, които взаимно си противоречат и не е ясно кои от тях
съдът е кредитирал, и кои е отхвърли, нито по какви съображения е кредитирал едни , а други е изключил от доказателствения
материал, сред които такива, които
следва да се тълкуват и възприемат изцяло в полза на подсъдимия.
Твърди се, че наложеното наказание на А. е явно
несправедливо, тъй като не е съобразено с личността му, със
смекчаващите отговорността
обстоятелства, каквито са чистото
съдебно минало, липсата на други наказателни регистрации, доброто му социално положение
в обществото.
Направени са три
алтернативни искания: първото – по чл.334, т.2, във вр. с чл.336, ал.1, т.З от НП за отмяна на обжалваната
присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият А. да бъде
оправдан; второто -по чл.334, т.1, във вр. с чл.335, ал.2 от НПК за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и
третото-по чл.337, ал.1, т.1 от НПК за намаляване на наложеното наказание
По време на въззивните съдебни
прения прокурорът е изразил становище за намаляване наказанието на подс.А. и потвърждаване на
присъдата в останалата й част.
Адв. К., като повереник на частния обвинител
и граждански ищец Ц. е изразил становище за потвърждаване на присъдата, като
правилна и законосъобарзна.
Адв.В.А., като защитник на подс.А.А., е пледирал за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДнРС поради неспазване на реда по чл.281 от НПК за приобщаване на гласните доказателствени
средства от досъд.п-во, предвид
неразясняване на подсъдимия на правата му по чл.281, ал.5 и последицата
по ал.7 от НПК и неясно становище на страните относно този въпрос, както и
поради бланкетност на мотивите,
доколкото липсват обсъждане на
противоречивите доказателства, на химическата експертиза и съображения
за взетото решение по конкретни факти, Алтернативно е навел доводи за явна
несправедливост на наказанието, което е молил да бъде намалено .
Адв.Ал.Р., като защитник на подс. П.П., е поддържал доводите си в жалбата и
допълнението към нея, както и съображенията на адв.А. за отмяна
на присъдата поради допуснати от районния съд
съществени нарушения на процесуалните правила, неотстраними от въззивния
съд. Паралелно е развил съображения и за материална незаконосъобразност на
присъдата, тъй като не са събрани надлежни доказателства, които да установяват
авторството на подзащитния му в престъплението, за което е осъден, поради което
е молил за оправдаването му. Алтернативно е навел доводи за явна несправедливост
на наказанието, липса на мотиви за определянето му, поради което е молил да
бъде намалено.
Подсъдимият
–жалбоподател А. е заявил, че няма нищо общо с престъплението.
Подсъдимият
–жалбоподател П. е молил за уважаване на жалбата му.
Подсъдимият
Б., който не е обжалвал присъдата, не е
изразил становище по делото.
Окръжният съд, след преценка на
релевираните в жалбите оплаквания, доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства от двете съдебни инстанции, и след служебна проверка на атакуваната присъда в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, счете
че последната следва да бъде изменена в наказателно-санкционната й част и
потвърдена в останалата й част. Съображенията за това са следните:
С обжалваната присъда Дупнишкият районен
съд е признал подсъдимите А.Е.А., с ЕГН **********,
П.С.П., с ЕГН ********** и С.Й.Б., с
ЕГН **********
ЗА
ВИНОВНИ в това, че на 23.03.2016 г., в местността
Шипочен, в землището на гр. Рила, в съучастие-подс. А., като
подбудител и помагач (подбудил,
склонявайки умишлено П.С.П. и С.Й.Б. и умишлено ги улеснил , чрез съвети относно
маршрута, времето и др., както и набавяне на средства,
да запалят чужд недвижим имот със значителна
стойност – едноетажна жилищна сграда на
стойност: 96 760,00 лв. и прилежаща сграда (обор) на стойност:
45 920,00 лв., собственост на Ц.Ц. ***, като вследствие на противоправното
деяние са унищожени сгради, на обща стойност: 142 680.00 лв., и движими
вещи), а подсъдимите П.С.П. и С.Й.Б., като
извършители, СА ЗАПАЛИЛИ чужд
недвижим имот на значителна стойност- ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА на стойност: 96 760,00 лв. и
ПРИЛЕЖАЩА СГРАДА (обор) на стойност: 45 920,00 лв., собственост на Ц.Ц. ***,
като вследствие на противоправното деяние са унищожени сгради, на обща
стойност: 142 680.00 лв., и ДВИЖИМИ ВЕЩИ на обща стойност: 20 966.78 лв. - престъпление
по чл. 330, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК за подс.А. и по чл.330, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК за
подсъдимите П.С.П. и С.Й.Б., за което на основание чл.54,
във вр. с чл.37, ал.1, т.1а от НК са наложени
наказания „Лишаване от свобода” за срок от по 8 години, при първоначален строг режим на подсъдимите А.
и П. и за срок от 8 месеца, при общ
режим, на подсъдимия Б., като по отношеине на подс.А., на
основание чл.59, ал.1, т.1 от НК е ПРИСПАДНАТО времето, през което е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 26.10.2016 г.
С присъдата, на основание чл.68, ал.1 от НК
е ПРИВЕДЕНО
в изпълнение по отношение на подсъдимия А.Е.А.,
наложеното му наказание
по НОХД № 1240/2015г. по описа на Дупнишки районен съд, като на основание чл.59, ал.1 и
ал.2 от НК е ЗАЧЕТЕНО
времето, през което подсъдимият е бил с мярка
за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 18.05.2015г. до
01.07.2015г.; мярка за неотклонение „Домашен арест” от 01.07.2015г. до
22.02.2016г. и задържане по чл.64, ал.2 от НПК, считано от 15.05.2015г. до
18.05.2015г.
С присъдата подсъдимите са ОСЪДЕНИ солидарно да заплатят на гр.ищец Ц.Ц.Ц.
сумата от 163 646,78 лв. (сто шестдесет и три хиляди
шестстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки), от които 142 680 лв.,
представляващи имуществени вреди за претърпени вреди вследствие на опожаряване
на постройката и 20 966,78 лв., представляващи имуществени вреди за движими
вещи, находящи се в постройката, както и
сума в размер на 5 000 лв. (пет
хиляди лева), представляващи неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания, вследствие на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата
на деянието – 23.03.2016г., до окончателното изплащане на сумата.
С присъдата, на основание чл.53, ал.1, б.
„а” от НК са ОТНЕТИ
в полза на държавата и е постановено УНИЩОЖАВАНЕ на веществените доказателства
по делото ( записани под
№ 13/2017г. по описа на Районен съд – Дупница, находящи се в Районен съд –
Дупница с изключение на МПС-мотоциклет, марка: „*****“,
модел: „ *****“, без регистрационни табели, който
се съхранява в гараж на РУ гр. Рила): Пет броя памучни тампони с иззети обтривки от С.Б.,
П.П., А.А., Б.Г.и И.Г.и един брой стъклен буркан, съдържащ проба пепел ; италиански сертификат за собственост на МПС на
мотоциклет; Три броя гипсови отливки на обемни следи,
поставени в кашон; Два броя ръкохватки на мотоциклет, марка: ****
„****“, поставени в прозрачен плик; черно на цвят долнище на анцуг, брезентова зелена раница, Един чифт мъжки спортни обувки, пластмасов
контейнер с проба почва от поляна в м. „Влашка бачия“; стъклен буркан с проба почва от мотоциклет,
марка: „**** „****“; писмо, поставено в хартиен плик и МПС-мотоциклет, марка: „****“, модел: „ ****“, без регистрационни табели
се съхранява в гараж на РУ гр. Рила, а е ВЪРНАТО
на собственика веществено доказателство череп от сръндак с рога,
С присъдата са ОСЪДЕНИ подсъдимите да заплатят
направените по делото разноски, както следва:
по
сметка на ОД на МВР-
гр. Кюстендил -сумата от 1 430.76лв. и по
сметка на Районен съд – Дупница - сумата от 15.67 лв., представляваща деловодни разноски и
сумата от 6 745.87
лв.,
представляваща 4% държавна такса върху уважения
размер на предявените граждански искове, които суми следва да бъдат заплатени
Първоинстанционният съд е провел задълбочено съдебно
следствие, по време на което по
предвидения в НПК ред, е събрал
множество и достатъчно за изясняване на обстоятелствата по делото доказателства и доказателствени средства, в
т.ч.:
-
гласни доказателствените средства – показанията на свидетелите Ц.Ц. (л.88г-91 от първоинст.дело и
приобщените от досъд.п-во по реда на
чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на л.225-228), Й.В. (л.91-92г. от НОХД № 203/2017
г. по описа на ДнРС и приобщените от
досъд.п-во по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на
л.225-228) , Ю.В. (92г.-94 г. от НОХД № 203/2017), Г.М.(94г-95г от НОХД №203), И.К.(л.95г-96 от НОХД № 203/2017 г.
и прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК част от
показанията от ДП, записани на л.241, том 2, абзац 2, изр.9), Б.Г.(л.96 от НХОД 203 и л.245г, том 2 от ДП), Р.Й. (л.97 от НОХД № 203 и л.250, том 2 от ДП), К.М.(л.97г от НОХД № 203/2017 г.), Д.Д.(л.97г-98 от НОХД № 203/2017), А.Ц.П.(л.98 г. от НОХД №203), А.Ц.П.(л.99 от НОХД № 203), С.Х.(л.99 от НОХД № 203/2017 г. и
прочетените му показания от ДП на осн.чл.281, ал.4 от НПК, записани на л.233,
том 2), И.Т.(л.165-166 от НОХД № 230/2017 г. и прочетените му показания от ДП на осн.чл.281, ал.4
от НПК, записани на л.232, том 2, абзац 5), Д.М.(л.166 от НОХД № 230/2017 г.-), св.В.К.(л.182 от НОХД №
230/2017 г.), И.Г.(л.207-208 от НОХД № 230/2017
г. и прочетените му показания от ДП
на осн.чл.281, ал.4 от НПК, записани на л.242, том 2), св.И.К.К.(прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК
показанията му уот ДП, записани на
л.253, том 2 и обяснения на подсъдимите А., Б. и П. (л.209 -212 от НОХД № 203/2017 г.).
- писмени доказателствени средства: Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.03.2016 г. (на лист 50
до лист 52 от д.пр.); Протокол
от 23.03.2016 г. за
претърсване на двор в гр. Р. ул. „*******”
№ ** и изземване на МПС мотоциклет, марка „****”,
модел *****, с номер на предна вилка ***** и номер на двигател К*****и
талон № ....(на лист 63-64 от д.пр.) ; Протокол от 23.03.2016 г. за
претърсване в къща, гр. Р. ул. „ *****” № **,
обитавана от подсъдимия Б. и неговата майка (лист 71-72 от д.пр.); Протокол от 23.03.2016 г. за претърсване на къща в гр. Р., ул. „*****”
№ ** и изземване на брезентова раница и долнище от мажки анцуг марка „Адидас” (лист 77-78 от д.пр.);
Протокол от 29.03.2016 г. за претърсване на къща в гр. Р. ул. „*****” №
**, обитавана от подсъдимия П.П. и изземване на череп на сръндак с два рога (на
лист 85-86 от д.пр.); Протокол от 07.04.2016 г. за оглед на веществени
доказателства (лист 90-92 от д.пр.)
-ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА: Албум с
фотоснимки към протокол за оглед на местопроизшествие (на лист 53 до лист 61 от
д.пр.); Албум с фотоснимки на мотоциклет и талон, иззети с Протокол за
претърсване и изземване от 23.03.2016 г. (лист 68-69 от д.пр.) на лист 53 до
лист 61 от д.пр.;от 23.03.2016 г.); Албум с фотоснимки на изизетите веществени
доказателства с Протокол от 23.03.2016 г. за претърсване на къща в гр. Рила, ул. „*********”
№ 7 (на лист 82-83 от д.пр.); Албум с фотоснимки на мотоциклет (на лист 93-95
от д.пр.); Албум с фотоснимки от 02.03.2016 г., собственост на Ц.Ц. (на лист
447-448, том ІІІ от д.пр.); Ортофотокарта от ИП „СИЗИФ” на местността“******”в
землището на гр. Рила (на лист 454-458, том ІІІ от д.пр.);
-ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Справки за съдимост на
подсъдимия Б. (лист 103-108, том І от д.пр.); Бюлетини за съдимост (лист от 109-113
том І д.пр.); Писмо от Районна прокуратура Дупница от 18.05.2013 г. (на лист
114 от д.пр.); Експертно решение на Д.Б.от 04.12.2002 г. (на лист 119 от
д.пр.); Справка-характеристика на подсъдимия Б. (на лист 146 от д.пр.); Справки
за съдимост на подсъдимия П. (лист
154-159 от д.пр.); Бюлетини за съдимост на П. (на лист от 160-169 д.пр.); Писмо
от Районна прокуратура Дупница от 26.02.2015 г. (на лист 170 от д.пр.); Справки
за съдимост на подсъдимия А. (лист 189-194 от д.пр.); Бюлетини за съдимост на
подсъдимия А. (лист от 195-201 д.пр.); Писмо от Районна прокуратура Дупница от 25.11.2010
г. (на лист 198 от д.пр.); Договор за покупко-продажба на недвижим имот (опожарения имот) и скица от 11.03.2003 г.
(на лист 222-223 от том ІІ от д.пр.) ; Протоколи за доброволно предаване (на
лист от 375-378, том ІІ); Протоколи за вземане на образци за сравнително
изследване; Телефонограма от 23.03.2016 г. л. 382, том ІІІ); Статистически лист
за произшествие попълнен от РСПБЗН – Рила към МВР (на лист 84, том ІІІ);
Писмо-справка от Теленор (на лист 395, том ІІІ от д.пр.); Писмо-справка от
Виваком (на лист 399, том ІІІ от д.пр.); Справка от РУП – Рила към МВР (лист
403, том ІІІ от д.пр.); Писмо-справка от ТД „Миркат” ООД гр. София (лист 405,
том ІІІ от д пр.); Справка по лице в цялата страна от Служба по вписванията за
подсъдимите А. и П. (лист 411-414, том ІІІ от д.пр.); Справка от НОИ относно
подсъдимите (л. 419-434, том ІІІ от д.пр.); Удостоверение по декларирани данни
от подсъдимите, издадени от Дирекция МДТ при Община Рила (лист 440-442, том ІІІ
от д.пр.), както и е приел множество изготвени на досъд.п-во ЕКСПЕРТИЗИ, приложени в том 2 от ДП)- Съдебна строително-оценителна експертиза на (л.262-276 от д.пр.), ведно с приложения
към нея фотоалбум и скица на вещото лице инж.
Моллов; Съдебна пожаро-техническа експертиза (на л.278-283 от д.пр.); Съдебна оценителна експертиза (на л. 288-296 от д.пр.); Съдебно-електротехническа експертиза (на л. 301-303 от д.пр.); Съдебно-физикохимическа експертиза (на л. 309-310 от д.пр.); Съдебни физикохимически експертизи на обтривки от ръцете на подсъдимия Б. (л.316-317 от д.пр.); Съдебни физикохимически експертизи на обтривки от ръцете на подсъдимия П. (л.323-324 от д.пр.); Съдебно физикохимическа
експертиза
на обтривки от ръцете на подсъдимия А. (л. 330-331, от д.пр.); Съдебно физикохимическа експертиза
на обтривки от ръцете на свидетеля И.Г.(л.337-338, том ІІ от д.пр.); Съдебно- физикохимическа експертиза
на обтривки от ръцете на свидетеля Б.Г.(л.344-345 от д.пр.); Комплексна съдебнотехническа експертиза на трасологична следа (на
л.349-353 от д.пр.); Експертен протокол № 20 от 31.03.2016 г. (на
л.355-356 от д.пр.); Съдебно-трасологична
експертиза (на
л.359-363 от д.пр.); Комплексна съдебно-техническа експертиза (л.366-369 от д.пр.).
Горецитираните доказателства са оценени според действителото им съдържание. Вярната
интерпретация на доказателствения материал е позволила на първостепенния съд да
достигне до логически верни изводи по фактите и правото, които в основни линии
се споделят и от настоящия съдебен състав. Събраните и проверени доказателства
и доказателствени средства в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно
следствия позволяват да се приеме за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите-жалбоподатели А.А., с
прякор „******” и П.П., с прякор „****” и „*****”
и подс. С.Б., с прякор „****” се познавали отдавна-подсъдимите А. и Б.-от
около 15 години преди 2018 г., а подсъдимите А. и П. –от деца. Често тримата се срещали, посещавали заведения и извършвали различни
дейности, идеята за които била на подс. А..
Към 23.03.2016 г. и тримата подсъдими били осъждани за различни
престъпления-подс. П.-7 пъти, подс.А.-1 път, тъй като е реабилитиран за
предходните му три осъждания, и подс.Б.- 3 пъти. Били изтърпели различни
наказания-глоба, пробация ЛС-условно, а подс.П. и ефективно ЛС. Подс.А., след
реабилитацията си за предходните осъждания с протоколно определение от
04.03.2014 г., влязло в сила на
12.03.2014 г., постановено по ЧНД № 66/2014 г. по описа на ДнРС, бил
осъден по НОХД № 1240/2015 г. по описа
на ДнРС с определеине по споразумение от
10.04.2015 г. на ЛС с 4-годишен изпитателен срок за 3 престъпления-2 по чл. 144, ал.3 и едно по чл.131, ал.1, т.12 от НК. Подс.Б. бил осъждан за престъпления по чл.343б, ал.1, чл.343б, ал.2 и чл.343в, ал.3 вр. с ал.1 от НК на пробация
и ЛС-условно.
Според справка-характеристика от 26.10.2016 г., изготвена от служител на
МВР, подс.А. нямал законни доход, защото никога не е работил, но
демонстрирал благосъстояние и начин на
живот, неотговарящ на човек без доходи. В
обкръжението му са подсъдимите П., Б. и други. Живее на съпружески начала и има
едно дете. Управлява различни МПС, сред които
„******”, „******”, „**** *****”,
собственост на П.П., **** ”,
собственост на Р.Ю.-починала и „*****”. Демонстрира явно неуважение към институцията „Полиция”, като при
полицейски поверки имал нагло и
аругантно поведение. Според
справката-характеристика, в РУ на МВР-Рила
имало постъпили жалби от граждани за лихварска дейност от подсъдимия А. съпроводени
със заплахи за побой и силово събиране
на наложените лихви, както и сигнали за
нанесен побой на жители от гр.Рила.
Според справки от НОИ, подс.А. е осигуряван през периода 2010-2015 г. за работа на пълен работен ден, вкл. и за
времето през което е бил задържан под стража
от 15.05.2015 г. до 18.05.2015 г. и с МН „ЗС”, считано от 18.05. 2015 г.
до 01.07.2015 г. и за времето през което е бил с МН „Домашен арест”, считано от
01.07.2015 г. до 22.02.2016 г. по НОХД № 1240/2015 г. по описа на ДнРС.
Св. Ц.Ц. през 2003 г. придобил от Министерство на земеделието и
горите собствеността върху ЗЕМЯ с площ от 1 289 кв.м., ведно с построените в нея
СКЛАД и НАВЕС, находящи се на 1 400 м. надморска височина, в
местността „*****”, в землището на гр.Рила, намираща се в планината, над
гр.Рила ( показани на скица от
10.06.1999 г. на л.224, том2 от ДП). До
сградата на св.Ц. се стигало по няколко
пътища за МПС, сред които –единият, достъпен за
високопроходими автомобили и мотоциклети, отстоял на 6 км. от асфалтов път и минавал покрай вилата на подс.А. и обитавана
къща от св.К.и св.М., а другият път-
бил по- добър и достъпен, но по- дълъг
- на 14 км от гр.Рила.
Сградите на св.Ц.
били единствени в местността „*****”. Най-близката до тях
др.сграда-малка къщичка (с овчарник), отстояла на 2 км и се намирала в
местността „Бозовая”, в която преди и
през м.март 2016 г. живеели свидетелите Г.М.и
И.К.. На около 400 метра от тази
къщичка се намирала вилата на подс.А.. Тя била най-ниско в
планината (след гр.Рила), след нея бил егрека (овчарника) на св.Б.Г.(в който
наематели били свидетелите М. и К.), а
след него - вила на Т.. Вилата наподс.А. и обитаваната къща от св.Королуш и
св.Методиева се намирали в м. „Бозовая”,
граничеща с м.”Шипочен”, в която била сградата на св.Ц..
Към
23.03.2016 г. една от
сградите св.Ц. бил преустроил
в жилищна, с площ около 200 кв.м., а другата -в обор, с около 160 кв.м., за отглеждане
на животни. Заедно със семейството му в продължение 20 години ремонтирал и обновявал сградите,
като обзавел същите с всичко необходимо за живеене и отглеждане на животни. В
жилищната сграда св. Ц. подслонявал познати и случайно преминаващи туристи. Гостували му и подсъдимите А. и Б..
Към м.03.2016 г., както и преди това, тримата
подсъдими -А.П. и Б. - били в добри приятелски отношения. Подс.А. помагал на подсъдимите П. и Б. за реализиране на финансови доходи, поради което те
изпълнявали поставяните им от него различни задачи. Подс.Б. имал респект от
подс.А., дори се страхувал.
През
2015 г. вилата на подс.А. в м.”*****”
била запалена и изгоряла дървената част на покрива и прозорците. По това време
подс.А. бил задържан под стража по досъдебно производство, въз основа на което
било образувано НОХД №
1240/2015 г. по описа на Районен съд-
гр. Дупница. След пожара подсъдимите Б. и П. помагали на подсъдимия А. за
отстраняване на щетите по вилата.
На 20.03.2016 г. подсъдимият А. извикал подсъдимия Б. в къщата на бащата на съпругата му, в която подсъдимият А. живеел със семейството си, намираща се на ул. „*******“ в гр. Рила. Когато отишъл подсъдимия Б. заварил подсъдимите А. и П. да стоят в двора на къщата. Тримата седнали и
подсъдимият А. им казал, че „тия дни трябва да се запали вилата на Ц.Ц.”. Подс.Б.
го попитал за причината за това, но подс.А. му отговорил, че това не е негова
работа. Подс.А. посочил на подс.Б.
пътя, по който да стигнат до сградите на св.Ц. и по
който да се върнат в града. Подс.Б. познавал местностите и пътищата, които му
съобщавал подс.А. и разбрал
маршрута. След като изпил кафето си подс.Б. си тръгнал, а
подс.П. останал (срвн.обясненията на подс.Б. от
съд.сл.). След това подс.Б. слушал прогнозата за времето и научил, че ще
е дъждовно.
На 21.03.2016 г. подсъдимият А. отишъл при св. В.и му казал, че подс.П. иска да купи кон от него, плащането на който ще
гарантира.
Конете си
св.В. отглеждал в м.”******” и м. „****”, в която те свободно пасяли, а той периодично
проверявал местоположението им. От
най-високата част на м.”*****” се откривала гледка към сградите на св.Ц.. С
мотор можело да се стигне близо до сградите на св.Ц., а след което за около 15
минути пеш и до самите
сгради.
За да търсят конете, още същия ден -21.03.2016 г.,
към 15.00 часа, подс.А. и св.В., с мотор,
марка „****” 350 кубика, управляван от
подсъдимия, тръгнали от сметището
на гр.Рила към м.”*****”. В тази
местност двамата търсили конете около 1ч и половина, но не ги открили и си тръгнали. Гостували на св.Корулуш и св.Методиева, след
което си тръгнали и в гр.Рила се върнали
в тъмната част на денонощието.
На следващия ден-22.03.2016 г. търсенето на конете
продължило, като към св.В.и подс.А. се
присъединил и подс.П.. Отново тръгнали към
м.”****”, като минали покрай сметището
на гр.Рила. Пътували с джип, марка „****”, управляван от подсъдимия А.. Търсили конете, като обикаляли по местността „****”.
След като търсили и не намерили конете, двамата
подсъдими и св.В.гостували на свидетелите М. и К. От
къщата и стаята в която били се виждал
пътят, който водел към сградите на св.Ц. и всяко превозно средство или
пешеходец насочил се в тази посока. За времето през което били на гости никой
не минал по пътя. В тъмната част на денонощието
подсъдимите и св.В.си тръгнали към гр.Рила. Тогава в планината завалял дъжд.
През един от
тези дни (21 и 22) подс.А. укрил под едно дърво в ливада, в близост до сградите на св.Ц. една бутилка от 5 л. и
две от по 2.5 л с бензин. Това било известно на
подс.П..
През деня на
22.03.2016 г. подс.А. извикал подс.Б. в дома си. Подс.Б. отишъл и с подс.П. и подс.,А.
седнали отзад в двора на къщата. Подс.А. казал
на подс.Б., че с подс.П. са подготвили всичко, и че тази нощ трябва
да запалят вилата на св.Ц.. Подс.А.
казал на св.Б., след като приключи смяната си (която обикновено ставало към
2.00, 3.00 -.4.00 часа) във фурната
за хляб в гр. Рила, да отиде в тях (в подсъдимия А.)
и да вземе мотора му
марка „****“ от гаража. Указал му да бута мотора до
стадиона ( за да не вдига шум пред къщата му),
където да го запали и после да отиде и да вземе подс.П. от къщата му,
след което да го закара в м.”Шипочане”.
Подс.П. не можел да управлява мотора, заради което това следвало да стори подс.Б..
Подс.Б. знаел, че ще вали, поради което преди да
отиде на работа занесъл дрехи за
път в гаража на подс.А. и ги оставил там. На подс.П. казал да го чака при
къщата си към 03-03.30 часа. После отишъл на работа и след като смята му
приключила се запътил към къщата на подс.А.. Отключил вратата на гаража с оставения на ключалката ключ.
Преоблякъл се с дрехите за път, избутал мотора от гаража до стадиона, където
запалил двигателя му. Отишъл в близост до дома на подсъдимия П., който го
чакал на улицата. Подс.П. се качил на мотора зад
него и подс.Б. насочил мотора по
указания му от подс.А. път. Минали
покрай стадиона (без да влиза в него), покрай бившето ТВУ, пресекли
главната улица, продължили покрай
детската градина, покрай фурната
на М.С. и се отклонили по пътя за сметището на гр.Рила. Оставили мотора на
около 1 км. от сградите на св.Ц. и продължили пеш, за да не оставят следи от
мотора в близост до сградите, тъй като времето било дъждовно и пътят
мокър. Подс.П. го завел до мястото, на
което подс.А. бил скрил бутилките с бензин. Подс. Б. взел тубата от 5 литра, а подс.П.
останалите 2 бутилки и тръгнали към сградите на св.Ц.. Подс.П. убедил подс.Б.,
че няма хора в сградите и започнал да пръска с бензин по тях на различни места.
Първо хвърлил бензин в най-ниската част на покрива откъм задната страна
на сградите. После извадил
от джоба си парцал, откъртил летва от оградата и направил факла, като
увил парцала около летвата.Сипал бензин на факлата и я запалил. После подс.П. напръскал на още няколко места задната страна на вилата и запалил с
вече горящата факла. След това минали откъм лицевата част на
сградите, където имало дървена ограда. Полял на няколко места включително
и покрива, с бензин и запалил с факлата напръсканите части. Накрая подс. П. хвърлил шишетата и факлата в огъня. През това време подс.Б. стоял встрани, като предварително се убедил, че
в сградата няма хора, тъй като се безпокоял от този факт, но П. го уверил, че е
направил предварителна проверка относно това обстоятелство. След като видели,
че сградата се запалила, двамата се отдалечили тичешком към до мотоциклета. Качили се на него и подс.Б. го насочил по обратния път. Като стигнали на разклонението за м. „Бозовая“ и м. „Стобските вили“ подс.Б. отклонил
мотоциклета по черен път,
над гробищата на с. Стоб. Влезли
в селото при крайните къщи, стигнали до реката на с. Стоб, след което излезли
на моста, пресекли моста, завили надясно, излезли на черен път, който минавал покрай реката, и по този път тръгнали към гр.
Рила. Подсъдимия Б. карал по пътя през ябълките, излязъл на главния път за гр.
Рила, оттам карал до отбивката за с. Смочево, отбил там, след което завил по един
черен път за бившето ТКЗС, отминал ТКЗС-то
и стигнал до къщите. От там завил наляво и продължил по ул.”Цар Симеон”, на около 100м. стигнал до стадиона на ул.” Димитър Благоев” .
Там загасил двигателя на
мотора и го избутал по ул.”Трети гвайрдейски полк” до двора на подс.А.,***. Оставил
мотора в двора на подс.А., взел от гаража дрехите, с които бил на работа, и излязъл. След
това се разделил с подс. П.П. и се прибрал у дома. Долнището на анцуга било изпръскано с кал от пътуването, поради
което го накиснал в леген с вода, за да падне калта от него. Изкъпал се и си легнал.
Огънят от
горящите сгради бил видян от дежурните пазачи на язовир
„Калин“, които съобщили в пожарната
служба в гр.Рила. Сигнал за пожара в същата бил получен в 05.35 часа.
Към 06.00 часа някой от
дежурните на язовира съобщил за пожара и
на св.Ц., който също бил на работа като пазач на около 2 км. от сградите си в
м.”Шипочен”.
Пръв при горящите сгради отишъл св.Ц.. Пътят бил
много мокър от падналия дъжд през деня преди палежа, било влажно, пътувало се
трудно и при сградите стигнал към 06.30 часа. Последвал го св.Д., на който св.Ц. се обадил и уведомил
за палежа към 06.00-6.10 часа. Св.Д. тръгнал от село Пороминово към сградите на
св.Ц..***, в която се събирали пътищата от село Пороминово и от гр.Рила, когато
продължил движението си по пътя, водещ от гр.Рила, св.Д. забелязал прясна диря (следа) от мотор, която стигала
„до определено място пред хижата (сградите на св.Ц.), на около
километър от нея” и там свършвала. Следи от мотор забелязал и
св. Т., който пътувал към горящата сграда, за да извърши с колегите си
пожарникари гасителни действия. Следите били забелязани и по време на огледа,
поради което били описани и направени гипсови отливки на същите.
Поради отдалечеността на сградите от населото място,
труднодостъпния път и липсата на
гасителни средства пожарът не могъл да бъде потушен своевременно, поради което
сградите и вещите в тях изгорели
напълно, като останали само стените.
Съобщение за
пожара постъпило и в РУ „Полиция”-гр.Рила
в 05.35 часа, от което били предприети действия по разследване на причината за възникването
му. По същото време подс.Б. си бил у
дома и бил потърсен от
полицаи от Районното управление на полицията в гр.Рила. Попитали го, къде е
моторът, а той им отговорил, че няма мотор. Попитали го, дали подс.А.А. има
мотор и той им отговорил, че има, след което си тръгнали. Легнал си, но след известно време (според
подсъдимия -около половин час) полицаите отново пристигнали и го завели в
районното управление за разпит. Там бил разпитан и му били взети обтривки от
ръцете, след което бил освободен. Към обяд отново пристигнали полицаите в дома
му и го уведомили, че ще бъде задържан.
Според изготвените на досъд.п-во, приети от
ДнРС, физикохимически експертизи,
изготвени от химик Василева от НИКК, по
представените за изследване стъкла, въглени и пясък, иззети на 23.03.2016 г.
при оглед на местопроизшествието; обтривки от ръцете на С.Б., П.П.,А.А., И.Г.и Б.Г.(свидетели) иззети на 23.03.2016 г.;
не е установено наличие на петролни
продукти и летливи леснозапалими вещества.
Според съдебно-оценителната експертиза (СОЕ) на вещото лице Щ., стойността на унищожените в резултат на
пожара движими вещи в размер на 20 966.78 лв.
Според СОЕ на вещото лице М., Вилата
(едноетажна жил.сграда-ЕЖС) и прилежащата
сграда (обор) са били обособени
по предназначеинето си , но са свързани, имат една обща покривна конструкция
и са един обект. Според в.л. средната
пазарна стойност на жил. сграда
е в размер на 96 760 лв., а
на прилежащата сграда-обор е 45 920 лв. или общо 142 680 лв.
Изложените
фактически обстоятелства не се различават съществено от приетите от ДнРС. Те
са установени от събраните от същия доказателства, посочени по-горе и не се
опровергават от събраните по време на въззивното съдебно следствие
доказателства.
Авторството
на подс.А., като подбудител и помагач за извършване на палежа, и на подсъдимите
Б. и П., като извършители на палежа, е установено от обясненията на подс.Б., на които ДнРС правилно е дал вяра, по съображеиня, които КнОС споделя почти
изцяло. Така приема КнОС, защото обясненията
на подс.Б. се потвръждават изцяло от
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства. Поради това и КнОС приема, че не са касае за оговор от страна на
подс.Б. по отношение на подс.А.. Този извод КнОС извежда след съпоставка на
събраните по делото доказателства с
обясненията на подс.Б. и следната констатация:
Обясненията на подс.Б.
относно времето, мястото и обекта на палежа се потвърждават от
показанията на пострадалия св.Ц. (наблюдавал горящите сгради, след като бил уведомен за
това и пристигнал на място); от показанията на неговия зет- св.Д. (пристигнал при догарящите и почти
унищожени от огъня сгради, забелязал пресни следи от мотор, стигащи и връщащи се
на около 1 км. от горящите сгради), от показанията на св. Т. –участвал в гасенето на сградата, като
пожарникар, от писмените доказателства-телефонограма, както и от протокола за
оглед на изгорелите сгради. Няма
спор по делото относно тези обстоятелства-време, място и обект на
палежа.
Обясненията
на подс.Б. относно начина на извършване на палежа, начина и времето за придвижване до сградите
–предмет на палежа се потвърждават от обясненията на подс.П. пред първоинст.съд,
които са преки доказателства. Обясненията
на подсъдимите-извършители на палежа относно начина на възникване на палежа се
потвърждават и от Електротехническата експертиза на в.л. инж.Щ. (според
която пожарът не е възникнал от техническа неизправност или вследствие на
първично късо съединение в електрическата инсталация на сградата), както и от
Пожаро-техническата експертиза, според която пожарът е възникнал
вследствие умишлени действия (л.281, т.2 от ДП) чрез запалване на
сградата на няколко места с леснозапалими течности. В тази насока са и показанията на св.Т.,
заявил пред ДнРС, че при отиването им
при горящата вила, за да гасят пожара, установили, че вилата не е захранвана от ел.енергия и затова отпаднала
като причина за запалване напожаракъсо съединение (срвн.л.165г от НОХД №
203/2017 г. по описа на ДнРС).
Правилно
при формиране на фактическите си и
правни изводи ДнРС е ценил изводите на
пожаротехническата експертиза изготвена от вещото лице Щрапулина, която е категорична, че огнищата на пожара са
няколко, обуславящо извод за използвани лесно запалими течности (ЛЗТ)
–(бензин, спирт, керосин, нафта и др.). Този си извод в.л. е мотивирало с вида
на покривната повърхност и дограмата, които са дървени
и леснозапалими дори от
слаб огнеизточник. Според в.л., тъй като пожарът е възникнал през нощта и
огнищата са няколко, то за запалването е използвано инициатор за горене; пожарът
се е развил еднопосочно от животновъдната
към жилищната част и отгоре надолу; версията пожара да е възникнал от електрическата инсталация е отхвърлена, тъй като този ден не е включвано ел. захранване, като в тази
посока е даден отговор в
електротехническата експертиза.
Обясненията на подс.Б., според които преди палежа подс.А. го извикал в къщата си,
в която бил и подс.П., като в присъствие и на подс. П.П. му казал, че всичко са
приготвили с П. и че тази нощ трябва да запалят сградите, се потвърждават от
множеството косвени доказателства, които в тяхната съвкупност, установяват
достоверността и на тези му обяснения. Сред косвените доказателства, сочещи на участието на подс. А. в престъплението са установените
данни от: свидетелите В.(установил, че два дни преди
палежа с подс.А., а втория ден и с подс.П., са обикаляли по молба на подс.А. из
местността „П. рид”, от която имало видимост към запалената по-късно сграда/и на св.Ц., и че
вечерта преди палежа са гостували на свидетели Г.М.и св. И.К., които живещите в
най-голяма близост до сградите на
св.Ц. и от стаята в която или се виждал пътя към имота на св.Ц., както и
придвижването по него от хора или превозни средства.), св. М. и К. (установили гостуване на подс.А. вечерта
преди палежа, в обитаванат от тях къща,
намираща се в близост-на 2 км. от сградите на св.Ц., покрай която минавал един
от пътищата към тях, който ползвал св.Ц.; от св.Р.Й. (установил, че подс.А. е закупил гориво от бензиностанция в гр.Рила в пластмасови бутилки на 21 или
22.05.2016 г.), от св. Д., св.Т. и св.Й., видели следи от протектор
на гума от мотоциклен ( иззети с гипсови отливки, описани в протокол за
оглед на местопроизшествието от
23.03.2016 г.), които следи според трасологичната експертиза е възможно да са
оставени от изследваната гума (задна) на мотоциклет, марка „****”, собственост
на подс.А., иззета с протокол за оглед на веществено доказателство.
Обясненията на подсъдимите Б. за
маршрута им с подс.П. на придвижване с мотора на подс.А. след запалване
на сградите на св.Ц. *** се потвърждават напълно от показанията на св. В., установил пред ДнРС, а и пред
КнОС, че в изпълнение на задълженията си
като полицай в РУ на МВР-Рила и дадено му нареждане след палежа
на сградите, констатирали с негови колеги, че на черен път от гората,
минаващ покрай гробищния парк на село Стоб има следи от мотоциклет, с посока от
гората към с.Стоб. След проследяване на следата установили, че посоката й
продължава към и влиза в село Стоб, стига
до черква, в близост до река Рилска, излиза на пътя над реката, после на асфалтиран път през мост и продължава по
черен път, свързващ гр.Рила със село Стоб, продължава през бивша ябълкова
градина на бившето ТКЗС и излиза на асфалтиран път –ІІІ-то класен път
(свързващ Рилския манастир до Е-79 през
гр.Кочериново). Следата продължавала по черен път, водещ към гр.Рила, излизащ
на асфалтирано кръстовище, образувано от улици
„Цар Симеон” и Св.Петка”, на което следата продължавала по ул.”Цар
Симеон и изчезвала. След оглед на улиците в близост отново била
видяна при градския стадион, на ул.”Димитър Благоев” , на която следата не била
толкова ясна, както на другите места, на които била видяна, но се виждало , че
е направен завой и следата изчезвала, като на 30 метра от там, на ул.”Трети
гвардейски полк” в двора на къщата, в която знаели, че живее подс.А. , видели
мотор, с гуми, тип „Елдорадо”, който мотор бил опръскан с прясна мокра кал.
Обясненията на подс.Б., според които подс.а. в присъствие на подс.П., му кадал, че всичко
са подготвили с П. се потвърждават отчасти от местоположението на бутилките с
бензин, в близост до сградите на св.Ц., до които го завел подс.П.. По делото не
е установен момента на укриване на тези бутилки, както и дали това е направил
подс.А., което би могър да направи сам
на 21.03.2016 г. по време на търсенето на конете в тази местност, или заедно с подс.П. на 22.03.2016 г. при
продължилото търсене на конете. За безспорно съдът приема установено, че
бутлките с бензин са оставени в близост до сградите, които следвало да бъдат
запалени и приема, че подс.А. ги е укрил.
Ирелевантно с оглед повдигнатото обвинение е дали сам ги е укрил или задено с
подс.П..
КнОС намира
показанията на посочените свидетели за ясни, категорични, последователни,
взаимнодопълващи се и потвърждаващи относно идентични данни и незаинтересовани,
поради което ги кредитира изцяло
Анализирайки
горепосочените обяснения на подсъдимите Б. и П. и показанията на
свидетелите В., М. и К., както и показанията на св. Р.Й. (установил на съд. и
досъд.п-во, че на 21 или 22.05.2016 г. подс.А. е купил от бензиностанцията на
която свидетелят работел гориво в пластмасови бутилки), КнОС приема за установено по достатъчно категоричен
начин, че пластмасовите бутилки с бензин са скрити на мястото, от което подсъд.П. и Б. взели преди палежа, до което
място подс.Б. бил заведен от подс.П., и с което горило подс.П. напръскал
сградите на св.Ц., след което били запалени на местата, на които подс.П. бил
напръскал с бензина.
Хронологията на събитията и доказателствата сочат
на категоричен извод, че подс.А. е участвал в подготовката на палежа, като е
осигурил средства за това-бензин, ползван за запалителна течност и превозно средство, за пътуване на
подсъдимите Б. и П. до сградите и бързо отдалечаване от същите, чрез пътуване
по обратния път, с отклоняване по друг път
и прибиране на мотоциклета на место
Съвкупността от
посочените косвени доказателства, обясненията на подс.Б., данните за
чести контакти и срещи между подс.Б., П. и А.,
и за влияние от подс.А. над подсъдимите Б. и П., както и характеристични данни за подсъдимите, вкл. и
негативните, разкрити от съдебното им минало,
и справките-характеристики, сочат
на извод за достоверност на обясненията на подс.Б. и в
частта им, според която подс.А. е възложил на него и подс.П. да запалят
сградите на св.Ц., находящи се в м.”Шипочен”, в землището на гр.Рила.
КнОС изцяло
споделя крайния извод на ДнРС за изключване от доказателствения
матерал, като недостоверни, обясненията на подс.А., дадени по време на
първоинстанционното съдебно следствие. Последните са обсъдени детайлно, задълбочено и
прецизно, и правилно са преценени като защитна теза на подс.А.. С основание, твърдението на подсъдимия за липса
на мотив за участие в палежа, е преценено от ДнРС като обстоятелство, което не
изключва подготовката от подс.А. на палежа, склоняването на подсъдимите Б. и П. да го извършат и помощта
му за осъществяването му от тях. Наличните по делото данни, дават основание за категоричен
извод за участие на подс.А. в престъплението, чрез действия по планиране и
организиране на неговото извършване, чрез определяне на времето, маршрута за отиване до и връщане от
местопрестъплението, начина и обстоятелствата, при които палежа да бъде осъществен, чрез осигуряване на всички
необходими средства за извършването му-запалителна течност и превозно средство за пътуване до
местопрестъплението и бързото отдалечаване от него.
КнОС
не дава вяра и на обясненията на подс.А., дадени пред ДнРС, според които моторът му е бил взет от подс.Б. без негово
знание и че му бил дал принципно разрешение да взима мотора, когато прецени.
Тези обяснения противоречат на
обясненията на подс.Б., според които не е взимал мотора без разрешение от подс.А.,
а въпросната вечер го е ползвал по указание и в изпълнение на нареждането на
подс.А.. КнОС, предвид установените по
делото характеристичните данни за подс.А. и подс.Б. и отношенията му двамата, приема за
достоверни обясненията на подс.Б., тъй като счита, че подс.Б. не би посмял да
ползва без разрешение мотора на подс.А. за извършване на палеж, още по-малко
пък да уличи подс.А. в участие в такъв.
КнОС, за разлика от ДнРС, не констатира подс.А. да
е депозирал събрани по надлежния ред обяснения,
в които да е посочил, че на инкриминираната дата е търсил
да закупи кон на подсъдимия П.. В
такава насока са дадените от подсъдимия показания като свидетел, а не
обяснения, както е посочил ДнРС в мотивите си към присъдата. В обясненията си
пред ДнРС- единствените събрани по надлежния ред обяснения-подс.А. не е заявил
такова твърдение. И тъй като показанията на подсъдимия като свидетел, дадени
преди привличането му като обвиняеми, не могат да се ползват като доказателство, то
и обсъждането им е безпредметно, а и недопустимо. Като го е сторил ДнРС не е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като не е основал фактическите си и правни изводи на
показанията на подсъдимия, дадени като свидетел, преди привличането му като
обвиняем.
Предвид гореизложеното КнОС не дава вяра на
обясненията на подс.А., според които „нямал нищо общо с палежа”, нито на
обясненията на подс.П., според които подс.Б. бил инициатор за палежа. Тези
обяснения КнОС преценява като защитна теза на обвиняемите, целяща оневиняване
на подс.А. по обвинението.
Предвид
изложените фактически обстоятелства, КнОС счита, че правилно ДнРС е
квалифицирал деянията на подсъдимите като престъпление по чл. 330, ал.1 от НК вр. с чл.20, ал.3 и ал. 4 от НК, за подс.А., тъй като е участвал в престъплението като
подбудител и помагач, а за подсъдимите П. и Б.-като престъпление
по чл. 330, ал.1, във вр. чл.20,
ал.2 от НК, тъй като са участвали в
престъплеинето като извършители.
Правилно ДнРС е посочил обективните и субективни
признаци на състава на престъплението, което всеки един от подсъдимите е осъществил.
Тримата
подсъдими са извършили престъплението в съучастие, подс.А. като подбудител и
помагач, а подсъдимите П. и Б. –като извършители. Изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено от подсъдимите П. и Б. чрез действие, изразило се
в запалване на процесните сгради и движими вещи, собственост на св.Ц., които са на значителна
стойност, тъй като, както правилно е посочил ДнРС, са над 14 бр.МРЗ за страната
към датата на деянието.
КнОС изцяло споделя съображенията на ДнРС за
съставомерност на деянието на подсъдимите от субективна страна, като намира да
допълни само към изложените от него, че
деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2
от НК.Това е така, защото фактическите данни обуславят извод за извършване на
деянието от подсъдимите след като са съзнавали
обществената опасност на деянието, придвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали настъпването им. Подсъдимите П. и Б.
са съзнавали, че запалването на чужди сгради и вещи е престъпление, както и че
в резултат на него запалените вещи ще
бъдат унищожени.
КнОС
счита за основателни оплакванията в
жалбите на подсъдимите А. и П. за явна
несправедливост на присъдата в санкционната й част, с която на всеки от двамата
е наложено максималното, предвидено в закона размер наказание за
престъплението, което е 8 години лишаване от свобода.
КнОС намери, че следва да бъде коригирана
присъдата в санкционната й част по отношеине на подсъдимите-жалбоподатели П.А.,
като лишаването от свобода и за
двамата бъде намалено и
определено към средния размер за
престъплението. Така приема КнОС, тъй като след
проверка на присъдата за законосъобразност и справедливост на
наказанията, счита, че размерът на наложените наказания е необосновано завишен. Този извод въззивният
съд прави отчитайки степента на обществената опасност на извършеното от
подсъдимите А. и П. деяние, която преценява като относително висока, с оглед времето,
мястото, начина и обстоятелствата, при които е извършено престъплението, както
и вида на засегнатите обществени отношения, последиците от него и размера на
причинената щета, изразили се в
унищожаване на жилищна сграда на стойност 96 760 лв. и прилежаща сграда
–обор на стойност 45 920 лв. и движими вещи на стойност 20 966.78 лв.
Степента
на обществена опасност на подс.А. е относително висока, предвид съдебното му
минало, вида на престъпленията, за които е осъден към датата на настоящето
престъпление ( престъпления
срещу личността, но от категорията на най-леките, предвидени в НК в главата
„престъпления срещу личността”, каквито са
леката телесна повреда по хулигански подбуди и заканата с убийство), преобладаващите негативни характеристични данни (посочени в
справката-характеристика от служител на МВР),
липсата на превъзпитание от предходните му наложени наказания, доколкото
през изпитателния срок на условно
наказание ЛС е извършено настоящето престъпление. Тези обстоятелства следва да
бъдат отчетени като отегчаващи наказателната му отговорност. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство досежно
подсъдимия А. следва да се отчете
фактическото му съжителство и създаденото семейство, вкл. фактическа
съпруга и дете.
Степента
на обществена опасност на подс. П.
също е преценена от въззивния съд като относително висока, най-вече предвид настоящето престъпление, както и миналите
му осъждания за различни, но с по- леки престъпни последици престъпления,
сочещи на незачитане на чуждата собственост (доколкото преобладават осъждания за кражби и то извършени в
отдалечено време –през 1997 г., за които последното му осъждане е през 2000 г.-4 кражби и едно по чл.216 от НК за повреждане на вещ на
стойност 50 лв., през 2010 г., както и по чл.144, ал.1 от НК-закана за побой и
палеж на горски надзирател през 2011 г. и по чл.343в, ал.2 от НК, за което е
осъден на пробация през 2014 г.). Посочените обстоятелства следва да се отнесат
и преценят като отегчаващите
обстоятелства за наказателната му отговорност.
Като
смекчаващо наказателната отговорност обстоятество за подс.П. следва да се
отчете самопризнанието му за извършване на престъплението в съучастие с подс.Б.,
с което е допринесъл за изясняване на обстоятелствата по делото, както и данните за трудова заетост, за тежко имуществено и социално положение, поради
недостатъчно доходи за покриване на
нуждите си.
КнОС се съгласява с извода на ДнРС за липса на предпоставките по чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, поради което не следва размера на наложеното
наказание лишаване от свобода да е под минимиалния от 1 година, предвиден за
престъплението. Намира, обаче, че ДнРС е надценил отегчаващите отговорността
обстоятелства, поради което размера на наказанието необосновано е определен в
максималния, предвиден за престъплението.
Предвид
горните обстоятелства, КнОС счита, че
следва да намали размера на наказанието
на всеки от подсъдимите А. и П. от 8 г.
на 4 години лишаване от свобода.
Според настоящата инстанция така
индивидуализираното наказание спрямо подсъдимите П. и А.
се явява справедливо и адекватно на извършеното и в
най-пълна степен ще им въздейства
поправително-възпитателно и предупредително- възпиращо, а по отношение на
останалите членове на обществото ще има предпуредително-възпиращ ефект.
Изменението
на наказанието на подс.А. няма за
последица промяна на определения от ДнРС
първоначален режим за изтърпяване на
наказанито от подс.А., който е строг. Така е защото е налице основанието по чл. 57, ал. 1, т.
2, б. "в" от ЗИНЗС, доколкото подсъдимият ще следва да
изтърпи и условното наказание от 2 години, наложено му по НОХД № 1240/2015 г.
по описа на ДнРС, през изпитателния срок на което е извършено от подсъдимия
настоящето престъпление. Поради това правилно ДнРС е приложил разпоредбата на
чл.68, ал.1 от НК като е привел в изпълнение и наказанието по НОХД № 1240/2015
г., тъй като към 23.03.2016 г.-датата на извършване на престъплението, за което
е осъден подс.А. с обжалваната първоинстанционна присъда, той е бил осъден с
определение от 22.02.2016 г., влязло в сила на същата дата, постановено по НОХД
№ 1240/2015 г. по описа на ДнРС за умишлени престъпления от общ характер на 2
години лишаване от свобода с 4-годишен изпитателен срок. Последният е с начало
от 22.02.2016 г. и изтича на 22.02.2020 г. И тъй като до изтичане на този
изпитателен срок подсъдимият е извършил настоящето престъпление, то съгл.чл.68,
ал.1 от НК първоинстанционният съд е задължен да приведе за изтърпяване и наказанаието по това
дело. ДнРС е пропуснал да определи първоначален режим за изтърпяване на това
наказание, което няма пречка и следва да стори
по реда на чл.306, ал.1, т.2 от НПК.
КнОС
констатира, че на изменение подлежи присъдата и в частта й относно
първоначалния режим за изтърпяване на
наказанието от подс.П., тъй като поради
намаляване на наказанието му не е налице условието по чл.57, ал.1, т.2 б”а” от
ЗИНЗ, а това по т.3 от цитираната разпоредба, съгласно която режимът следва да
е общ.
На корекция
подлежи присъдата и в частта й, с която съдът се е разпоредил с
вещественото доказателство-мотор, марка:
„****“, модел: „ ****“, без регистрационни табели, собственост на подс.А., чрез
постановяване, след влизане на присъдата в сила то да бъде унищожено. Правилно моторът като средство за
извършване на престъплението е отнет в полза на държавата. Неправилно е
постановено да бъде унищожен, поради което в тази част присъдата следва да бъде
отменена.
По
възраженията на защитата:
По
гореизложените съображения КнОС намира
за неоснователни доводите в жалбите за
недоказаност на авторството на подсъдимите в престъпленията, за които са
обвинени и признати за виновни от ДнРС. При обсъждане на доказателствата, КнОС
изложи съображенията си, според които приема за доказано авторството на подсъдимите в деянието за което
са обвинени. Видно от същите е, че приема за неоснователно възражението на подсъдимите за избирателност и
превратност при преценка и тълкуване на доказателствата по делото от
ДнРС. КнОС намира мотивите
на ДнРС са пълни, подробни, напълно
отговарящи на критериите за обоснованост на съдебния акт по чл.305, ал.3 от НПК.
Независимо от обстоятелството, че единственото пряко доказателство за авторството
на подс.А. в престъплението се съдържа в обясненията на подс.Б., съвкупният
анализ на тези доказателства и на косвените, събрани чрез останалите гласни и
писмени доказателствени средства, е
довел първия съд до обосновани изводи относно авторството на деянието и конкретните обстоятелства, при които е подготвено и извършено. Обясненията на подсъдим Б. не са изолирани от останите
доказателства, поради което не се касае
за оговор досежно подс.А.. те са подложени на необходимата проверка за достоверност и с
основание са възприети като подкрепени от доказателствената съвкупност. Липсват
доказателства, даващи основание за уличаване от подс.Б. на подс.А. в
престъплението. Районният съд не може да бъде упрекнат в безкритично приемане
на събраните по делото доказателства.
По горните съображеиня, КнОС намира за
неоснователни възраженията в жалбата на жалб.-подсъдим А. за липса на анализ
на всички доказателства по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, което да е довело до неправилност на
фактическите и правни изводи. Не може да
бъде споделен и упрекът към съда за
неполагане на нужните усилия за разкриване на обективната истина и за
неправилна оценка на доказателствата.
Не
е допуснато от районния съд твърдяното в
жалбата съществено процесуално нарушение при събиране на доказателства, поради
приобщаване на гласни доказателствени средства от досъд.п-во в нарушение на
чл.281, ал.5 от НПК, доколкото приобщаването е по реда на чл.281, ал.4 от НПК,
в който случай не е необходимо съгласие
по чл.281, ал.5 от НПК за прочитане на
показания от досъд.п-во, дадени пред разследващ орган.
Не
кореспондира с дейността на първия съд и оплакването за непроведено
обективно, всестранно и пълно изясняване на всички релевантни за делото
обстоятелства. Множеството събрани доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, установяват
участието на подсъдимия А. в престъплението, като подбудител и помагач,
поради което виновността му е доказана и
според КнОС не почива на предположения и догадки, а на доказателства и доказателствени средства,
които задълбочено и внимателно
са преценени от ДнРС и в тяхната съвкупност сочат на единствения
категоричен извод, според който подс.А. е извършил действия, правилно
квалифицирани като престъпление, за което подсъдимият е признат за виновен.
При извършената служебна проверка, КнОС не констатира допуснати нарушения на материалния или
процесуалния закон, обуславящи отмяна на проверявания съдебен акт. Не констатира други основание за изменение на
първоинстанционната присъда, извън посочените по-горе.
По
изложените съображения присъдата в останалата й част, следва да бъде
потвърдена.
Воден от горното и на осн.чл.337, ал.1,
т.1 и чл.338 вр. с чл.334, т. 3 и т.6 от НПК, КнОС
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №
22/20.02.2018 г., постановена по НОХД № 203/2017 г. по описа на Дулнишкия
районен съд в санкционната й част, както следва:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на
подсъдимия А.Е.А. наказание лишаване от свобода от 8 години на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ .
НАМАЛЯВА размера на наложеното на
подсъдимия П.С.П. наказание лишаване от свобода от 8 години на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ и първоначалния режим за изтърпяване на
наказанието от „строг” на „общ” .
ОТМЕНЯ присъдата в
частта й, с която вещественото доказателство -мотор, марка: „****“, модел: „ ****“, без
регистрационни табели, собственост на подсъдимия А.А., е постановено да бъде унищожено.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и
част.
Решението
не може да се обжалва и протестира. То подлежи на проверка пред Софийски
апелативен съд, по реда на глава ХХХІІІ НПК, озагл.”Възобновяване на наказателни
дела”, по искане на осъдените в
6-месечен срок от обявяване на решението и по искане на главния прокурор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/