№ 103
гр. Девин, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на десети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20245410100237 по описа за 2024 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по реда на чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, при условията на
евентуалност чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.146 ЗЗП.
В исковата молба ищцата твърди, че на 25.11.2022г. ищцата Ф. С. Т. сключила
договор за потребителски кредит № 907* със „С.-К.“ АД. В договора е посочено, че сумата
по отпуснатия кредит е в размер на 2000.00 лева. В чл. 17 от договора е посочено, че
Потребителят следва, в срок до 3 дни от сключване на договора, да осигури действието на
трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и
сл. от ЗЗД в полза на Кредитора, с което трето лице се задължава да отговаря за
изпълнението на всички задължения на Потребителя по договора, включително за
погасяване на главница, лихва, неустойки и други обезщетения, такси и други или да
предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на Кредитора всички задължения на Потребителя по настоящия договор (включва
главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден,
считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на Кредитора за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде
най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. В договора е посочено, че
третото-лице поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията,
посочени в Общите условия и се одобрява от Кредитора, като одобрението се извършва
единствено по преценка на Кредитора. В Общите условия е посочено, че третото лице -
поръчител следва да отговаря кумулативно на посочените следните условия. В чл. 27 от
договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на
Заемателя, посочено в чл. 17, от договора ще причини на Заемодателя вреди, които
1
неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че
Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от договора същият дължи на
Заемодателя неустойка в размер на 0.9 % от стойността на кредита за всеки ден, през който
не е предоставено договореното обезщетение, която се начислява пропорционално към всяка
вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. В чл. 27
от договора е посочено, че страните декларират съгласие, в случай, че посочената в чл. 27 от
същия, неустойка стане дължима, от страна на Заемателя, последният да я заплати на равни
части, договорени между страните и платими с всяка погасителна вноска по кредита.
Твърди, че на ищцата е начислена неустойка, тъй като същата не е представила в срок
обезпечения - поръчител или банкова гаранция, посочени в процесния договор. В
погасителния план, част от процесния договор, е посочено, че общо дължимата сума по
кредита е 2819.99 лева, общо дължимата сума, когато не е осигурена гаранция, е 5799.30
лева, срокът, на кредита е 24 месеца, фиксираният годишен лихвен процент е 28.80 %, а
годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 32.92 %. Твърди, че Ф. С. Т. е погасила
изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 4024.92 лева, като
направените плащания са както следва: на 09.12.2022 г. за сумата от 241.64 лева; на
25.01.2023 г. за сумата от 241.64 лева; на 25.02.2022 г. за сумата от 241.64 лева; на
01.02.2024 г. за сумата от 3 300.00 лева. Счита, че процесният договор е нищожен
/недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. чл. 26.
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на
законоустановените императивни правила и на основание чл. 10. ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК тъй
като не е спазена предвидената от закона форма. Счита, че не са спазени императивните
изисквания на ЗЕДЕУУ, договора е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от
ЗПК, не са спази разпоредбите на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10. ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК, чл.
19, ал. 4 от ЗПК, налице е пълна нищожност на договорите по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1
от ЗЗД като излага подробни съображения. Счита, че Договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр, чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1. пр. 2 от ЗЗД, тъй
като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. В условията на евентуалност, ако съда приеме договора за валиден и действителен,
счита, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.
26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.
146 от ЗЗП поради неравноправност на отделните клаузи от процесния договор. Твърди, че
ответното дружество е отпуснало на ищцата заем в размер на 2000.00 лева, като
впоследствие Ф. С. Т. е погасила и превела единствено на ответното дружество изцяло
сумата в общ размер на 4024.92 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита". В тази
връзка счита, че е налице правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия осъдителен
иск срещу ответното дружество на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД за сумата в размер на 25.00 лева като частичен иск от 2024.92 лева - разликата
между заплатената от ищцата на ответното дружество сума (4024.92 лева) и получената от
2
нея сума (2000.00 лева).
Моли съда да постанови решение, е което да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22
от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1. предл. I от ЗЗД ответника „С.-К.” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О." № ***, представлявано от С. Н. Т., да
заплати на Ф. С. Т., ЕГН **********, живуща в с. З., общ. Д., обл. Смолян, ул. С. № *,
сумата в размер на 25.00 лева - частичен иск от сумата в размер на 2024.92 лева,
представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното изплащане, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, чрез
пълномощника му адв. Х. Н., с който не оспорва, че на 25.11.2022г. между „С. - К.“ АД като
кредитор и ищеца Ф. С. Т., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние с № 907*, по силата на който кредиторът е
предоставил на ищеца заемна сума в размер на 2000.00 лева, която сума същият е бил
длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно погасителен
план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дружеството е погасило служебно задълженията на ищеца по
предходен кредит и остатъкът е предоставило на разположение на ищеца остатъкът от
заемната сума, съгласно изразеното от ищеца желание, чрез банков превод по посочена от
него банкова сметка в банка ДСК. Твърди, че договора не е нищожен на основание чл. 26 ал.
1 от ЗЗД, спазен е ЗЕДЕУУ и излага подробни съображения, счита, че исковете са
неоснователни.
В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. Постъпили са молба и
становище от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. И. Н., с които молят да се
уважат предявените искове с подробни съображения.
В о. с. з. ответника „С. - К.“ АД не изпраща представител. С молба процесуалния
му представител – адв. Х. Н. поддържа отговора и моли съда да отхвърли исковите
претенции на ищцата, като излага подробни съображения.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните
и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 907*
на 25.11.2022г., по силата на който ответното дружеството „С. - К.“ АД е предоставило на
ищцата заемната сума от 2000.00 лева. Според договора е уговорено връщането на заеманата
сума на 24 месечни погасителни вноски, при месечни погасителни вноски – 241.64 лева, с
годишен лихвен процент 28.8 %, годишния процент на разходите 32.92 %, а размерът на
общата сума, която следва да върне Ф. Т. е 2819.99 лева, включваща главница и
3
възнаградителна лихва, при невнесена гаранция/поръчител 5799.30 лева.
По делото са приложени Договор за потребителски кредит № 907*/25.11.2022г.;
погасителен план към Договор за потребителски кредит № 907*/25.11.2022г.; Тарифа за
лихвен процент, обезпечения, лихва за забава за таксите; стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити Приложение № 2 към чл. 5, ал.
2 от Закона за потребителския кредит; извадка от имейл; платежно нареждане; разписка;
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит; Общи условия
на „С. - К.“ АД, приложими към Договор за потребителски кредит № 907*/25.11.2022г.;
Договор за потребителски кредит № 907*/25.11.2022г.; погасителен план към Договор за
потребителски кредит № 907*/25.11.2022г.; платежно нареждане.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за
установено, че: 1. Общо изплатената сума по Договор за потребителски кредит №
907*/25.11.2022г. от Ф. С. Т. към „С. к.“ АД е в размер на 4028.64 лева. 2. Размера, датата и
разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения на всяко
извършено от Ф. С. Т. плащане на „С. к.“ АД по Договор за потребителски кредит №907*/
25.11.2022г. е както следва: общо погасени от ищеца – 4028.64 лева, от които: неустойка –
1424.55 лева; лихва – 604.09 лева; главница – 2000.00 лева. 3. Действителният размер на ГПР
по Договор за потребителски кредит № 907*/ 25.11.2022г., като се вземат предвид всички
дължими суми, съгласно „С. к.“ АД по Договор за потребителски кредит № 907*/ 25.11.2022г.
- главница, възнаградителна лихва и начислената „неустойка“ и използвайки нормативно
установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК е 254.42 %. 4.
Действителният размер на ГПР по Договор за потребителски кредит № 907*/ 25.11.2022г.,
като се вземе предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената от Ф. С. Т. сума по
кредита (в т.ч. главницата, възнаградителната лихва и начислената „неустойка“) и
използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК е
276.11 %.
Съдът намира, че предявените искове по чл. 55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД са
основателни и доказани, по следните съображения:
За да възникне претендираното спорно материално право по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД
следва в обективната действителност да са се осъществили следните юридически факти: 1.
Процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца 2. Тя да е постъпила в
имуществения комплекс на ответника 3. Това разместване на блага да е предприето без
основание. Безспорно е, че между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за
потребителски кредит № 907*/25.11.2022г., по силата на който ищцата като кредитополучател
е получила заем от 2000 лева, с размер на месечна фиксирана вноска – 241.64 лева, 24
погасителни вноски, със срок на договора 25.11.2024г., годишен лихвен процент – 28.80 %,
годишният процент на разходите – 32.92 %. В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни
за себе си последици, a именно, че е предоставила, а ответникът е получил процесната сума,
4
без да е имало основание за извършване на престацията. При доказване на горното, в тежест
на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната
сума, поради което не се дължи нейното връщане.
Ищецът не е предявил на самостоятелно основание иск за обявяване
недействителността на процесния договор, но е изложил подробни съображения за това, като
съдът следва в мотивите на съдебния акт да разгледа въпроса за недействителността на
договора, доколкото същият е обуславящ относно основателността на предявените
осъдителни искове по чл. 55 ЗЗД. Съгласно чл.26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите
нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които
липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.
Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са
императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща
основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските
сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба,
която да изключва приложението й по отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за
неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на
гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи. Действително
в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят
плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите
нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските
сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т. д. № 911/2009г. на
ВКС, I т. о.).
Процесният договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл.
143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които,
съдът следи служебно, както и на специалните правила по ЗПФУР. Претендираното от
ищцата вземане произтича от твърдения за сключен между страните Договор за
потребителски кредит № 907*/25.11.2022г., който представлява договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2
от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо
присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни
формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по
имейл и текстови съобщения представляват средства за комуникация от разстояние и предвид
изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор,
5
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от Закона на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в
случаите на електронни изявления - Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11,
ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на
което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната
императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за
потребителски кредит.
Съдът намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за
нищожност на договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.10, чл. 11,
чл. 19 ЗПК.
Съдът намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на
договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, тъй като
договорът е сключен в нарушение на чл.10, чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19 ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от
ЗПК. В договора е визиран годишен процент на разходите /ГПР/, като абсолютна процентна
стойност - 32.92 %, годишният лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 28.80 %. Съгласно чл.19,
ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият
максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на
ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ -
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР,
което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин
(чл.10, ал.1 ЗПК). В договора са посочени абсолютни стойности на лихвения процент и
6
ГПР, но не е посочена методиката на формиране годишния процент на разходите, от където
не е ясно по какъв начин е формиран ГПР. Посочването само с цифрово изражение на
процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания, а следва да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР, а в случая това не е сторено, което е нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10
ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му, поради което договорът е недействителен. Годишният
процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, става
ясно как е формиран ГПР от 32.92 %, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания
годишен лихвен процент. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за
нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
Отделно от това, според вещото лице по ССчЕ действителният размер на ГПР по
процесния договор предвид на всички дължими суми, е в размер на 254.42 %, а
действителният размер на ГПР предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената от
ищцата сума по кредита е 276.11 %, които размери не съвпадат с посочените размери в
процесният договор и са над максимално установения размер на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Съдът намира, че клаузата за заплащане на неустойка не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. В тази връзка, съдът съобрази, че неустойката е предвидена за
неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността
си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем. Непредставянето на обезпечение няма за последица
претърпяването на вреди от страна на кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПК
следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на
договора за кредит и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. Поради това,
съдът намира, че уговорената неустойка води до едно фактическо оскъпяване на
предоставения заем, тъй като позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане
и то в размер, надвишаващ стойността на кредита. Същата съставлява сигурна печалба за
заемодателя, която би увеличила стойността на договора, без да е налице насрещна престация
от последния. За това, съдът счита, че клаузата за заплащане на неустойка е неравноправна,
тъй като в случая очевидно потребителят е приел клаузи, с които не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). В резултат на това
потребителят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на
договора, съставляващо още едно основание за неравноправието им по силата на чл. 143, ал.
7
2, т. 19 ЗЗП. Предвидената клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото
е необосновано висока. Ето защо, доколкото така уговорената сума не изпълнява присъщите
на неустойката функции за обезпечаване изпълнението на задължението и обезщетяване на
вредите от неизпълнение на последното, тя се явява скрита печалба за кредитора, с оглед
въведените изисквания и срок за изпълнението й. По своето естество неустойката
представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата за неустойка
в договора възвежда за потребителя, са на практика неизпълними за него, особено като се има
предвид, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да
осигури банкова гаранция за целия размер на вземането по договора (за което съответната
банкова институция ще изисква също заплащане) или поръчител, който да отговаря на
определените от заемодателя изисквания. От това следва, че основната цел на тази уговорка е
да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя.
Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и разпоредбите на ЗЗП е налице още
при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка
за възникване на задължение за неустойка по договора. Поради това и предвид създаденото
значително неравновесие между правата на потребителя и поетите задължения, съдът приема,
че клаузата в договора, касаеща неустойка на самостоятелно основание се явява
неравноправна на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Ето защо е нищожен договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22, във вр. с
чл.10, чл.11, чл. 19 ЗПК, чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. С плащането от ищеца на суми над получената главница е
налице неоснователно обогатяване за ответното дружество.
Според ССчЕ ищцата е платила по нищожен договор сумата от 4028.64 лева, от
която главница – 2000.00 лева ; неустойка – 1424.55 лева и лихва – 604.09 лева. Иска е
предявен за 25.00 лева, като частичен от сумата в размер на 2024.92 лева и е изцяло
основателен, процесната сума от 25.00 лева е получена от ответното дружество без
основание и следва на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД да бъде върната на ищцата,
доколкото не се доказа наличие на основание да бъде задържана.
Поради това осъдителният иск следва да се уважи изцяло, като се присъдят на
основание чл.86 ЗЗД и претендираната законна лихва върху главницата от 25.00 лева,
считано от датата на предявяване на иска – 05.06.2024г. до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед основателността на главния иск по предявеният иск при условията на
евентуалност на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.146 ЗЗП, съдът не дължи
произнасяне.
8
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му. С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 350
лева, от които 50 лв. за заплатена ДТ и 300 лв. за депозит за вещо лице.
Процесуалния представител на ищцата претендира за адвокатското
възнаграждение в размер на 600.00 лева. Процесуалното представителство е безплатно на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказване на помощ на материално затруднено лице. Обемът
на оказаната правна помощ по предявените искове съответства на минималните
възнаграждения, дължими на основание чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като следва да се
уважи сумата от 400.00 лева адвокатско възнаграждение с съобразно фактическа и правна
сложност на делото, проведеното едно съдебно заседание, извършените процесуални
действия по събиране на доказателства. За това на основание 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК вр. чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да се осъди да
заплати на процесуалния представител на ищцата – адв. И. Н. адвокатско възнаграждение за
оказано безплатно процесуално представителство и защита на ищцата в размер на
400.00 лева.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С. - К." АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., пл. О. № ***, представлявано от С. Н. Т. ДА ЗАПЛАТИ
на Ф. С. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. З., общ. Д., обл. Смолян,
ул. С. № * ДА ЗАПЛАТИ сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/ -
частичен иск от сумата в размер на 2024.92 лева, представляваща недължимо
платена без правно основание въз основа на недействителен Договор за
потребителски кредит № 907*/25.11.2022г., ведно със законна лихва върху
главницата от 25.00 лева, считано от датата на предявяване на иска –
05.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и 350.00 лева
/триста и петдесет лева/- разноски.
ОСЪЖДА „С. - К." АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., пл. О. № ***, представлявано от С. Н. Т. ДА ЗАПЛАТИ
на адв. И. Н. - САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. И. Д. № *, ет. *, ап.* сумата
от 400.00 лева /четиристотин лева/ представляваща възнаграждение за
9
оказано безплатно процесуално представителство на Ф. С. Т..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред СмОС в
двуседмичен срок, считано от съобщението
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
10